Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 37 (2014) СИГУРНОСТ ИЛИ НЕСИГУРНОСТ

СИГУРНОСТ ИЛИ НЕСИГУРНОСТ

Е-поща Печат PDF

• Срещата на високо равнище  на НАТО – стъпка към мирно развитие, или крачка към нарастване на глобалното противостоене

Срещата на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО и страните участнички в програмата „Парньорство за мир”, която се проведе на 4 и 5 септември в замъка Кардиф, в курортния град Нюпорт, в Южен Уелс, както съобщиха световните агенции, премина при безпрецедентни мерки за сигурност. На бюджета на Великобритания тези мерки са стрували около 50 млн. английски лири. Като илюстрация за тяхната мащабност, може да се посочи изградената във връзка с форума метална ограда с дължина 16 км и височина 3 м в столицата на Уелс! Заради срещата са били затворени и много училища.

Както стана ясно, основните акценти по време на срещата са разглеждали въпросите, свързани с укрепване на колективната отбрана; трансатлантическата солидарност; приключването на мисията в Афганистан; отношенията със страните партньорки. Специално внимание е било отделено на аспектите на украинската криза.

От българска страна участие в срещата взеха президентът Росен Плевнелиев и министрите от служебното правителство - на отбраната, Велизар Шаламанов, и на външните работи - Даниел Митов.

Дневният ред на първата работна сесия се открива със

среща за Афганистан

в която  заедно с държавните и правителствени ръководители на страните- членки и 27-те страни партньорки (без Русия), са взели участие и представители на държавите извън този формат, които обаче са изпратили войскови контингенти в рамките на Международните обединени сили за сигурност (ISAF).

 

В приетата след срещата декларация е записано, че операцията в Афганистан е най-голямата, която НАТО е провеждал в своята история, и че тя способства за повишаване на сигурността в световен мащаб. В документа е подчертано, че след приключването на мисията на ISAF през декември 2014 г., естеството и обхватът на ангажираността на съюза ще бъдат променени. Предвидено е в краткосрочен план съюзниците от НАТО и държавите партньори да работят съгласувано по три паралелни взаимно подсилващи се направления, който ще включват: продължаване на обучението, съветването и подпомагането на националните сили за сигурност в Афганистан и след 2014 г. В дългосрочен план е предвидено да продължи укрепването на партньорството между НАТО и Афганистан.

Темата „Украйна”

През първия ден от срещата държавните и правителствени ръководители от Алианса са приели Съвместно заявление от заседанието на Комисията НАТО–Украйна във формат 28 + 1. В него се посочва, че суверенитетът на Украйна, нейната териториална цялост и независимост продължават да бъдат нарушавани от Русия и че тя продължава да доставя оръжия на бунтовниците в Източна Украйна и да поддържа войски в бойна готовност по границата с Украйна.

В заявлението се изтъква единодушното осъждане на действията на Русия по отношение на анексирането на Крим, както и продължаващата „умишлена дестабилизация на източната част на Украйна”. Отправени са призиви към Русия да отмени присъединяването на Крим и да прекрати своята подкрепа за „сепаратистите в Украйна”.

Страните участнички се обявяват против всякакви действия на Русия спрямо Украйна, включително и предоставянето на хуманитарна помощ. Нещо повече, смятат това за грубо нарушение на международното право. В документа се изтъква, че „съюзниците признават правото на Украйна за възстановяване на мира и обществения ред и на защита на своето население и територия”. Насърчават се украинските въоръжени сили и служби за сигурност „да продължат да проявяват максимална сдържаност в текущата им работа (разбирай - воденето на бойни действия и други специални операции. – Бел. ред.), за да се избегнат жертви сред мирното население”.

Тук изводът за двойния стандарт се налага от само себе си, защото от една страна, се призовава Русия да спре подкрепата за самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики, а от друга, се насърчава украинската армия и силите за сигурност да провеждат активни бойни действия в Югоизточна Украйна.

В областта на сигурността и отбраната в рамките на предоставения на Украйна

статут на „специален партньор”

се подчертава, че страните членки ще увеличат своята подкрепа, за да може да бъде повишена сигурността и отбраната на Украйна. Посочва се още, че Украйна приветства изказаното от редица страни-членки на НАТО намерение на двустранна основа да бъде оказвана допълнителна военна помощ под форма на въоръжение, бойна техника и специално оборудване.

Тази форма, изглежда, е възприета, защото НАТО няма практиката това да се извършва в рамките на алианса. Показателно е, че в даденото пред телевизия BBC интервю, президентът на Украйна Петро Порошенко е отказал да посочи държавите-членки, които са предложили да предоставят на Украйна високоточни оръжия. По повод заявлението на  Порошенко, че НАТО ще приеме декларация за предоставяне на военна и техническа помощ на неговата страна, кореспондентът на BBC Стивън Сакур попитал: „Вие сте казали и аз искам да уточня, че някои страни-членки на НАТО са обещали да Ви предоставят високоточни оръжия - това така ли е?” Да”, отговорил Порошенко. След това бил помолен да уточни за кои държави става въпрос, но президентът заявил: „Това е класифицирана информация”.

Но каква класифицирана информация е това, когато на цял свят е известно, че само няколко от страните в състава на НАТО притежават такива оръжия?! Според Стивън Сакур става въпрос за най-развитите армии, каквито са тези на САЩ и Великобритания. На 7 септември президентският съветник Юри Луценко всъщност „изплюл камъчето”. В своя профил във фейсбук той записал, че Украйна се е договорила да получи оръжия и военни съветници от пет страни от НАТО - споразумението било постигнато на срещата на върха на Алианса в Уелс.

Петте държави, които ще помогнат военно на Киев, са САЩ, Франция, Италия, Полша и Норвегия. Разбира се, както обикновено се случва, четири от петте държави без Франция „опровергаха” под една или друга форма информацията, а говорителят на министерството на външните работи на Полша, Яцек Сонта, е отбелязал, че съветникът на украинския президент е имал предвид „бъдещи планове”.

След заседанието на комисията НАТО-Украйна генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заявил, че Алиансът ще предостави 15 млн. евро в рамките на помощта за укрепване на нейните силови структури, като подчертал, че Украйна представлява ключов елемент от евроатлантическата сигурност. Именно за нейното укрепване НАТО ще помогне чрез повишаване на ефективността на силовите си структури в такива области като киберзащитата, логистиката, командването, контрола и комуникациите и рехабилитацията на военнослужещи, ранени по време на бойни действия.

През първия ден от срещата на високо равнище са се провели още две срещи:

• на министрите на външните работи на НАТО с външните министри на четирите страни, кандидатки за членство (Босна и Херцеговина, Грузия, Черна Гора и Бивша югославска република Македония (само Турция признава Република Македония с нейното конституционно име. – Бел. ред.);

• на министрите на отбраната от Алианса с техните колеги от 26 страни партньорки.

Вторият ден от срещата на високо равнище

ще бъде запомнен с твърде интензивен режим

на работа. 28-те лидери на страните членки на НАТО са провели две заседания. Паралелни заседания на Северноатлантическия съвет са проведени и във формат министри на отбраната и министри на външните работи и са приети две декларации: за ”Трансатлантическата връзка и инвестициите в областта на отбраната” и „Заключителна декларация на държавните и правителствени ръководители, участващи в заседанието на Северноатлантическия съвет в Уелс”.

В декларацията за „Трансатлантическата връзка и инвестициите в областта на отбраната” се изтъква необходимостта от инвестиране на повече средства за повишаване на отбранителните способности. Целта на декларацията е да бъде спряна тенденцията за намаляване на бюджетите за отбрана. Страни-членки, чиито военни бюджети са в рамките на 2 % от БВП, ще се стремят да поддържат разходите на същото ниво, а тези, които са под 2 %, ще се стремят с нарастване на БВП да го достигнат в рамките на десетгодишен период.

Може да се каже, че именно това е темата, която е била сред ключовите теми на срещата. Този въпрос винаги е бил болезнен за Алианса. От 28 страни-членки на НАТО само четири спазват изискването разходите за отбрана да не са по-малки от 2% от БВП. Това са САЩ, Великобритания Гърция и Естония. В този смисъл никакви ангажименти официално не е поела нито една от страните членки, защото всяка една от тях има своите уважителни причини да не го прави. Франция например, с 1,9 % от БВП за отбрана, се намира в стагнация; Италия, с 1,2 % от БВП, е в рецесия; Германия - с 1,3 %, въобще не иска и да чуе за подобни увеличения. Министърът на отбраната Урсула фон дер Ляен заявила в прав текст, че независимо от всички кризисни ситуации, Берлин няма да последва останалите страни-членки и няма да пристъпи към увеличаване на своя военен бюджет. Тя посочила, че Бундесверът е достатъчно добре екипиран и готов да участва в бойни действия. Най-важното сега, според министъра, е Германия да запази стабилни своята икономика и финансова система.

България, разбира се, щом е реч за обещания, винаги е готова да надскочи себе си с такива шампиони по висок скок като президента Плевнелиев и министър Шаламанов. Това не е особено трудно, макар че дали нарастването на брутния вътрешен продукт на страната ни до 2024 г. ще позволи да се изпълни ангажимента за достигане на необходимите разходите за отбрана, въобще не е ясно. Важното е обаче да скочим - заради аплодисментите на участващите в срещата.

Руският  вестник „Независимая газета” се позовава на свой източник в българската делегация и посочва, че министърът на отбраната Велизар Шаламанов вече обещал да бъде увеличен военният бюджет - от сегашните 1,3 % до 2 % от БВП. „Средствата ще се използват за модернизация на въоръженията и намаляване зависимостта от Русия във военно-технически план. Планира се да бъдат закупени изстребители (най-вероятно американски), а така също бойни кораби и подводни лодки”, отбелязал велеречиво г-н Шаламанов във вече познатия на електората стил.

следва