Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 39 (2014) ИКОНОМИКА НА ЩАСТИЕТО

ИКОНОМИКА НА ЩАСТИЕТО

Е-поща Печат PDF

Тя е постоянна величина. Сигурно винаги я е имало и ще я има. Зададат ли се избори обаче, става основният инструмент и аргумент на лъжеизбраниците.

Защото икономика на щастието е примерно да накараш хората да гласуват за същите онези, които са били свалени от власт драстично – както при събитията от февруари 2013 г. и хората факли, осветили българското страдание, - и да им обещаваш още по-светло бъдеще (знаейки, че това няма как да се случи). Но продължаваш – на едро !– с обещанията.

Икономика на щастието, е когато заместваш надеждите и мечтите си със сапунки и мелодрами. И когато пластмасата ти се привижда като стабилна дървена маса...

Икономика на щастието е, въпреки разума, въпреки усета на сърцето и въпреки очевидността на мизерията, да си вярваш, че този път – о, да! – ще избереш онези (виж малко по-нагоре), които ще те направят за миг нещо друго и по-щастливо.

Вместо мизерия - охолство, вместо усещане за дъното – полет във висините, вместо „реално и несимволично” подобряване на живота – обещания за чудните неща, които тепърва ще се случват...

Защо пък не?

В либералния нов свят на демокрацията всичко е икономика. Икономика на щастието.

Защото е безплатна – за онези, които я проповядват, и скъпа – във всякакъв смисъл! – за онези, които й се доверяват.

България не прави изключение, дори напротив – доказва своята последователна вяра в миражи и спекулативни мантри. Поне досега.

Икономиката у нас е една по-различна субстанция. Точно това е откритието през новия век - икономиката може да бъде просто една възможност, илюзия, натрапвана, сякаш е вече сбъдната, и то в общество, приклекнало под непосилния товар на битието, т.е. икономика на щастието.

Икономика на щастието е например, когато е всевидна бедността на населението, гордо да декларираш, че депозитите се били увеличили с 8, 5 %. Или нещо такова.

Икономика на щастието е, когато е всевидна патологията на властниците, да индоктринираш безработния и ровещ из кофите за боклук с идеята, че промените в климата изисквали глобален подход. Но пък с голо око се вижда, че продължава сечта, а по-точно клането над българската гора, най-старата на Балканите, и тя е вече дотолкова олисяла, че прилича на голото теме на някой величествен стар цар от приказките. Не се ли тревожи г-н Президентът?!

Икономика на щастието е, въпреки медийния мръсен поток от новини за ужасни престъпления, да гърмиш, че статистиката намерила как всеки седми българин си продавал гласа за изборите, и значи имал престъпно мислене, или пък получавал спонсорство за сватбата на чедото си...

Икономика на щастието е, когато социолозите-предизборници те запознават какво ще се случи в този или в други ден, ако изборите не бяха тогава, а сега...

Но икономиката на щастието има и друго лице – реклами, сериали, нетрадиционни ориентации. Безплатно, напоително и на воля се промиват и последните здрави мозъчни клетки.

В икономиката на щастието не се плащат данъци, нито здравни и пенсионни осигуровки. Нея не я е еня, че пенсиите щели да бъдат намалени заради не друго, а понеже имало дефлация!!! Икономиката на щастието нехае, че дефлация има, когато няма пари, а пари няма, защото работата е кът, защото заплатите са под санитарния минимум, а понеже токът ни бил евтин, ще поскъпне... Тук и сега!

Но такава е логиката по времето на икономиката на щастието.

Икономиката на щастието влачи и други позитиви.

Започва поредната война с тероризма, Големият брат и Ко. нанесоха първите авиоудари на 21 септември, временният военен министър обещава, че няма да се пращат пехотинци в горещите райони на тази поредна война, - слава Нему, - а ще помагаме само... с оръжие и други военни боеприпаси (всъщност защото просто няма с какво друго). Не че и това е малко за държава с дефлация. Но пък е успокоително. В икономиката на щастието обаче участват и комисионите, дето ще ощастливят продавачите на оръжие и боеприпаси за борба с ислям-тероризма, а те пък ще се бръкнат за някой друг дефлационен лев за налози и мита, ама знае ли се...

Икономиката на щастието инкорпорира и специалния протестърски ликуващ слой, който се чучна на топли местенца в новата временно-служебна администрация и дори девата Цонева ще следи за правилността на провежданите избори от името на гражданското й общество!

Гражданското общество, потънало в икономиката на щастието, не забелязва, че всички искат да го спасяват от тежкия живот, и се надига ценова вълна на основни съпътстващи щети, пардон, грижи, за електоралеца, например лекарства - със и без рецепта, електроенергия, храни, ракия, зеленчуци и варива (плодовете не са елемент от икономиката на щастието, понеже не са хляб).

А хлябът, прощавайте, и той поскъпва (сигурно заради вносните подобрители и набор от безценни “Е”-та).

Така че икономиката на щастието, въпреки всички нетрайни и ефемерни социологически и прочие проучвания за изборите и броя на парламентарните субекти след 5 октомври т.г., цъфти и ще процъфтява, и най-вероятно ще посрещне с китка цвете и тиква в ръка новите-стари победители, и ще ликува.

Защото икономиката на щастието без емоции просто я няма, цврц-пръц-хлъц-тръц- и изчезва. А и емоциите са нещо безплатно. Тоже.

Дръжте се здраво за икономиката на щастието!

Без икономика на щастието няма и живот. Засега. То пък и той един живот... Вервайте, нема да е все така!