Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 39 (2014) В ОЧАКВАНЕ НА ЯСЕН ОТГОВОР

В ОЧАКВАНЕ НА ЯСЕН ОТГОВОР

Е-поща Печат PDF

“В сайта на Националния статистически институт са обявени данните за населението на България. Данните показват, че тези, които имат право да гласуват, са 6 926 716 души, но данните на ЦРУ показват, че тази цифра е 5 862 000.

Данните на Централната избирателна комисия (ЦИК) пък показват, че хората, които имат право да гласуват, са 6 533 000 души. Получава се, че 850 000 са мъртвите души. Това обяви в предаването „Здравей, България” проф. Петър Иванов от Центъра за демографска политика. По думите му тези лица фигурират в избирателните списъци, без да са налице някъде другаде.”

По повод твърдението на служебния министър-председател на Р България и прокламираното от него разбиване на мита за наличие на над милион имена на т.нар. мъртви души в списъците на гласоподавателите, включително за насрочените за 5 октомври т.г. парламентарни избори, би било коректно да бъдат изяснени следните факти и обстоятелства:

• Мит ли са констатациите в поредица доклади на наблюдателите на ОССЕ до правителството и Народното събрание за наличието, без логично основание, на имена на гласоподаватели, несъответстващи на броя на населението на страната.

• Мит ли е мнението, изразено в доклад на наблюдателите на ОССЕ още през 1990 г., че държавата не може да осигури пълни и точни изборни списъци.

• Неуместна ли е препоръката на наблюдателите от ОССЕ за създаване на постоянна общинска изборна администрация, аналогична на практиката в европейските държави, която целогодишно да поддържа и актуализира изборните списъци, без да се обвързват и влияят от други статистически изследвания. Във Великобритания например те се ревизират в края на всяка календарна година, когато главата на всяко семейство декларира гражданското състояние на лицата над 18 години с оглед отразяване настъпилите промени.

 

• Мит ли са данните в официалните бюлетини на ЦИК относно фактическото съотношение между броя на регистрираните избиратели и населението на страната. Така например, докато при проведените през 1990 г. за ВНС избори броят на лицата с право на глас е 6.4 млн. души, при население общо на страната 8.65 млн., то през 2001 г., при население 7.98 млн. души, т.е. 670 хиляди по-малко, регистрираните гласоподаватели за 38-мото ОНС са 6.92 млн., т.е. с 520 хиляди повече.

Тези алогични разминавания са повод в бюлетин на ЦИК да се изтъкне, че „както при изборите за 38-мото ОНС през 1997 г., наличието на близо 7 млн. избиратели в страната е нереалистично“. Също в официален бюлетин на ЦИК се констатира, че в изборните списъци са вписани имена на 700–900 хиляди на т.нар. мъртви души.

• Дали изразеното от наблюдателите на ОССЕ мнение, че е очевидна нуждата да се ревизират изборните списъци, както и категоричната констатация, че съществуващото положение може да доведе до злоупотреби, са неоснователни и следва да бъдат пренебрегвани.

• Мит ли е констатацията на наблюдателите от ОССЕ (във връзка с президентските избори през 1996 г.), че изборните списъци в България са изготвяни от административния апарат въз основа на регистрите на населението, а не самостоятелно.

• Известно ли е при това, че определянето на границите на избирателните райони и броят на мандатите на депутатите във всеки от тях се определят само въз основа на данните от картите за преброяване на населението, които с оглед това обстоятелство се попълват некоректно в подчинение на местните административни власти и на религиозното влияние в някои региони. Защото колкото по-раздути са те, толкова по-голям е припадащият им се брой депутатски мандати.

• Мит ли е наличието на данни в официалните бюлетини на ЦИК за фактическото съотношение между броя на населението и гласоподавателите в отделните избирателни райони, които показват, че докато за страната е 60-65 %, в споменатите райони (въпреки изборния туризъм) е традиционно наполовина – около 35 %.

Това обстоятелство не идва ли още веднъж да докаже наличието на недействителни гласоподаватели в изборните списъци. Намалява се също отчитаната общо за страната изборна активност с 10-15 %, която реално би възлязла на 70-80 %.

• Вземат ли се под внимание публично изказаните резерви и основателните съмнения на доскорошния председател на НСИ за реалния брой на населението на страната, които меродавни източници като Световната здравна организация, ЦРУ и др., определят за завишен.

Изводът е, че обявените от ЦИК през периода след 1990 г. резултати са манипулирани, а изборите в цялост – съмнително честни и демократични.

От изключително значение за обществено-политическия живот у нас, за настоящето и бъдещето на България, се явяват редът и условията за провеждане на националните избори на територията на други страни. Нарушаването на суверенитета и независимостта на държавата ни от външни сили и под натиска на техни лобита се осъществява с пренебрегване на международните правни норми, на действащи двустранни договори, с незачитане на националното ни законодателство и открита намеса във вътрешните работи на страната. България е третирана всъщност като поставен под попечителство географски регион.

Мит ли е дипломатично изразената препоръка в доклада на наблюдателите на ОССЕ  по повод проведените на 5 юли 2009 г. парламентарни избори: „Процедурите в чужбина би трябвало да бъдат допълнително регулирани, за да включат защитни мерки срещу евентуално гласуване повече от един път. Във връзка с това, в официалния Бюлетин на ЦИК за изборите за 39-о НС, се настоява при усъвършенстване нормативната уредба да се вземат предвид проблемите, свързани с реда за гласуване на българските граждани в чужбина и законосъобразното отчитане на тези гласувания. Те са породени, на първо място, от неправомерното „запазване“ на българско гражданство на изселили се легално лица от небългарски произход, както и техни потомци, установили се постоянно по своя воля в Република Турция и придобили по свой избор чуждо гражданство на страна, която не е член на Европейския съюз.” При това държава, с която имаме сключени двустранни договори за установяване или за изселване на население, които изискват спазване принципа за единственост на гражданството.

Следва да се изтъкне, че понастоящем в Турция има близо 500 хиляди турски граждани, декларирали своя турски произход, но притежаващи в нарушение на чл. 25 на Българската конституция, на Закона за българското гражданство (чл. 2, 10, чл 12 и § 3), както и чл. 10.4, чл.12 (1), чл.28, чл. 32 (1), § 1, 2 ж, от Закона за българските документи за самоличност, лични карти и задгранични паспорти на български граждани. С такива нелегитимни документи и в противоречие на чл. 7 и чл. 8 от Европейската конвенция за гражданството, посочените чужденци участват - без да подлежат на съдебен контрол, - в провежданите български национални избори на територията на другата държава. Това означава не само заплаха за националната ни сигуност, но и широка пробойна във външната граница на Европейския съюз с възможности за проникване на подривни елементи.

Нарушавани са разпоредбите на Договора за Европейския съюз (чл. 3/2, чл. 4/1,) и Договора за функционирането на Европейския съюз (чл. 67/2, чл. 77), които изискват подходящи мерки по отношение на контрола на лицата и по-ефективното наблюдение при преминаване външните граници на Европейския съюз.

Отговорността за това остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава-членка – в случая на България.

Предизвиква недоумение пренебрегването на важни международни правни стандарти като становището на Международния съд на ООН (1955 г.) за гражданството. Съдът го определя като „юридическа връзка между лице и държава, имаща за основание един социален факт на привързаност, действителна солидарност, на съществуване на интереси и на чувства, свързани с реципрочност на права и задължения“.

Посоченото определение е потвърдено от Европейската конвенция за гражданството. При това тълкувателните становища на международните съдилища са задължителни за призналите юрисдикцията им държави. Защото техните постановления не само решават конкретни дела, но в по-общ план изясняват, охраняват и развиват приетите норми.

Всеки случай на неприлагане на тези норми се счита за нарушение на международното право.

Мит ли е незачитането на споменатата, а и на други международно-правни норми, нелегитимното „запазване“ на българско граждансто на изселниците от небългарски произход, установили се по своя воля в Турция. За разлика от предоставяните на тях привилегии, политиките, провеждани от правителствата през т.нар. демократичен преход спрямо запазилите българската си идентичност и народностно съзнание при най-тежки условия потомци на бежанци и страдалци от времето на турско-османското робство, са тъкмо противоположни. А тези хора, вследствие на исторически катаклизми, живеят в съседни или по-далечни страни и географски области – Украйна, Молдова, Бесарабия, Македония, Западните покрайнини, Беломорска Тракия, Банат и пр. Поради явното негативно и демагогско отношение те са лишени от правото да придобиват по закон (а не по натурализация) българско гражданство и равнопоставено да участват в изборния процес у нас или по местоживеене в чужбина, защото съгласно международно утвърденото разбиране, юридическото съдържание на термина „български произход“ в чл. 25 (2) на Конституцията се отнася и до етническите българи, които са нямали и нямат българско гражданство.

В съответствие с Европейската конвенция за гражданство разликата между лице с български етнически произход, което иска да бъде считано за български гражданин, и българските граждани, са обосновани разлики и следователно те съответстват на споменатата конвенция!

Всички тези въпроси очакват компетентно и справедливо - не само юридически - решение и отговор.

 

Сдружение “Хелзинкски наблюдател - България“

19.09.2014 г.