Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 39 (2014) УКРАЙНА БЕЗ ГРИМ

УКРАЙНА БЕЗ ГРИМ

Е-поща Печат PDF

• Походът на САЩ, ЕС и НАТО на Изток и как Русия успя да обясни, че не всичко им е позволено

Продължение от бр. 38

Хипотези за изход от гражданската война

В недалечен срок не само украинските военни, но и новоруските бунтовници биха могли да поставят условията. И едно от тях може да е за съществуването и устройството на новосъздадената държава Новорусия. Ако това се случи, ако ненадейни обстоятелства не отнемат победите на въстаналата Източна Украйна, естествено би било Новорусия да бъде призната най-напред от Руската федерация. Поради братската солидарност. Но и защото се ражда нова държава, близък приятел на Москва, да се надяваме, коректен партньор на Киев.

Не бива да се изключва и вариантът бунтовниците и официален Киев да се договорят за федеративно преустройство на Украйна, като Източна Украйна (какво ще стане с Южна Украйна, където доминират настроения, сходни с тези в Източна Украйна?!) получи статут, сравним с този на автономните републики. Според моето мнение великите сили в момента са по-склонни да дебатират върху тази възможност! Различията при едни бъдещи преговори ще се проявят във връзка с характера, особеностите, параметрите, самостоятелността на автономията. Преговорите могат да забуксуват и защото днешна Украйна е изкуствено сглобена държава от съветската власт през 20-те години, на която съветски лидери произволно даряваха руски земи и руски човешки потенциал. Хората от Югоизточна Украйна и Западна Украйна имат различна история, култура, в едната част са православни в другата – мнозинството са католици. И ценностите им са различни, и начинът на мислене, и формите на всекидневно съществуване. Наред с това през вековете, макар и толкова близки по кръв и произход, руснаците от днешна Югоизточна Украйна и украинците от западната част на страната са воювали на два цивилизационни фронта. Воювали са и в буквалния смисъл. Ако сме по-откровени, ще признаем, че те не искат да живеят съвместно, в една държава. Федеративното устройство на Украйна би било компромисен вариант, но все пак е по-добро решение от сегашния статут на Украйна като унитарна държава.

Има обаче и трети вариант.

САЩ и ЕС, т. е. НАТО, да са решили, въпреки всичко, да се разположат на руско-украинската граница и оттам да отслабват и атакуват Руската федерация. Да са преценили, че чрез икономически, финансови и военни действия ще могат да превърнат Русия отново в безпомощна и крайно зависима от тях държава, както беше при управлението на Борис Елцин. Да смятат, че Владимир Путин - рано или късно - ще направи крачката назад, ще се примири с геноцида над руския етнос в Украйна и ще признае правото на Запада да притежава цяла Украйна. След което ще последва отказът на Русия от Крим, а впоследствие и отстраняването на Путин от властта.

Подобни наблюдения подсказват, че сегашната война в Източна Украйна определено е в изгода на САЩ и на „ястребите” от американския военнопромишен комплекс. Защото войната вече причинява политически, икономически и финансови трудности в Руската федерация. Защото войната слага кръст, поне за дълъг период, на взаимноизгодното икономическо и политическо сътрудничество между ЕС и Русия. Защото войната отговаря на интересите на всесилни американски концерни и корпорации, които се борят за доминиращи позиции на САЩ в европейската енергетика, за внос на ГМО и повсеместен добив на шистов газ в Европа с технологии от САЩ.

Има резон на първо време НАТО да започне да въоръжава украинската армия, а след това да стъпи на нейна територия. Логично е САЩ и държавите от Западна Европа да не бързат с непосредственото си участие, да се ограничат с ръководни функции и логистика, а да възложат тази задача на армиите на бившите социалистически страни от Източна Европа. Примерно Полша, прибалтийските държави, Румъния, защо не и България, ако този въпрос ще го решават президентът Росен Плевнелиев, политиците от Реформаторския блок, бившите министри Кристиян Вигенин и Ангел Найденов, или мнимо колебаещият се по отношение на Русия, но изцяло зависим, подчинен на Вашингтон Бойко Борисов.

В този момент от решаващо значение е да се продължи политиката на търсене и намиране на решение на войната в Украйна. Когато се публикуваха най-новите предложения на президента Путин за примирие в Украйна, аз самият не вярвах, че украинската страна ще ги приеме. Не вярвах, въпреки съобщението, че по принцип ги е одобрил и Порошенко. Но ето че вече е факт споразумението между Киев и представителите на Източна Украйна: договорено беше прекратяване на огъня, размяна на по 1000 пленици, отворяне на хуманитарните коридори, загатна се, че предстои завръщане на бежанците, предвижда се споразумението да има траен характер. Така в по-успокоена обстановка бъдещите дискусии за формите на автономия или за независимост на Източна Украйна биха могли да протекат с повече шансове за успех.

Ще минира ли Вашингтон мирното решение?

Но да се върна на въпросния трети вариант, който би потвърдил политическото статукво в Украйна и придвижването на НАТО към границата на Руската федерация. САЩ вече успяха в няколко посоки. Те дърпат конците на марионетната украинска власт, която господства върху цялата територия на Украйна с изключение на източната й част. Получиха одобрение от Съвета на НАТО да въоръжават украинската армия; да формират „сили за бързо реагиране”, които ще разположат главно в граничащи с Украйна страни-членки на Северноатлантическия пакт; прехвърлиха нов дял от разходите за въоръжаване върху бюджетите на държавите от ЕС и пр., и пр.

Съществува вероятност подобна реализация на военностратегическите намерения да задоволи апетита на Вашингтон предвид и на това, че Русия е костелив орех. Но по-възможно е САЩ да не са се отказали от дългогодишните си планове НАТО да стъпи на границата Русия - Украйна. В такъв случай те биха могли да се противопоставят не само на създаването на самостоятелната държава Новорусия, а и на автономните региони с разширени пълномощия. Да дадат съгласие единствено за козметични промени във формално функциониращото федеративно устройство на Украйна. Но тъй като подобен завършек на гражданската война би бил крах за армията на бунтовниците, а също и най-крупната геополитическа загуба и провал на Руската федерация след Втората световна война, руснаците ще бъдат принудени да реагират твърдо.

Остава да се надяваме, че досегашното развитие на гражданската война в Източна Украйна и неудържимата офанзива на въстаниците през изминалите седмица-две към Южна Украйна са приземили непомерните желания на американците и Киев. Всъщност, в диалога с Вашингтон - за да бъде той резултатен - дипломацията трябва да се подкрепя от силата. И договореностите в Минск нямаше да ги има без победоносната офанзива на въстаническата армия по южното направление.

Има още има един детайл, а той не е маловажен. Дали Киев ще спази договореностите, постигнати на срещата в Минск? Тъй като сегашното примирие, трето поред от началото на гражданската война, може да бъде нарушено от украинците. Така те постъпиха при първите две примирия - използваха дните на тогавашните спирания на военните действия, за да подготвят своята армия за ново настъпление и за още по-жестоки оръдейни атаки срещу градовете и селата на Донецката и Луганската републики.

На четвъртия ден от сегашното примирие вече се получи информация (потвърдена от щаба на въстаниците и от руското Министерство на външните работи), според която и сега се върши същото. Новото примирие се използва от Киев за прегрупиране и увеличаване на огневата мощ на украинската армия, за придвижване на армейски части и тежка военна техника в Източна Украйна. Порошенко, в униформата си на главнокомандващ, е посетил демонстративно град Мариупол, чието превземане от въстаниците предстоеше до часове, но не се реализира поради предложението на Путин за примирие и постигнатото споразумение в Минск за спиране на въоръжените действия.

Интересно е как ще реагира Путин, ако Киев наруши за трети път примирието с бунтовниците? Ще се задоволи ли с обща декларация на съпричастност, или ще застане безкомпромисно в защита на каузата на своите сънародници от Източна Украйна? Ще го подтикне ли към отстъпки и колебливо поведение третият кръг санкции, приложени от ЕС и САЩ?

И все пак, ако преговорите продължат, пред тях ще се появат почти непреодолими препятствия. По кой път да се тръгне? Да бъде ли призната Новорусия, ще се легитимират ли двете независими републики – Донецка и Луганска, ще се намери ли обединяваща формула във връзка с даването на автономия (какъв вид автономия?) на Източна Украйна? Ще се постигне ли компромис между Киев и Новорусия? В едната от трите форми на самоопределение ще се включат ли онези територии на Донецка и Луганска републики, които понастоящем ги владее украинската армия? На този фон, ще успее ли руският президент да преодолее съпротивата на много влиятелната „пета колона” на САЩ в Руската федерация, състояща се най-вече от олигарси, висши администратори и фанатизирани либерали, от хора, които и във връзка с гражданската война в Украйна неизменно прокарват в Русия интересите и политиката на Вашингтон?

Според мен е дошло време руският президент да формулира по-ясно и по-категорично руската позиция по повод съдбата на Донецката и Луганската републики, да очертае по-конкретно руското виждане за изхода от гражданската война.

И разумът има шансове

Този текст го започнах със спомен за лятото, което тази година беше придружено от природни бедствия.

Сега вървим към есента и падналите на земята листа са доказателство за неумолимите закони на времето.

Войната в Украйна е също потвърждение на законите на времето. На нея, като пишещ човек, гледам като на грандиозен факт, в който като във фокус се събират всичките неуредици, вражди, неразбирателства, местни и световни катаклизми, всичкото вдъхновение и всичката виновна и невиновна кръв, които една гражданска война може да събере в себе си. И ми е тягостно, че зад братоубийството стоят хора, които използват Украйна като предмостие за идеологически и военен удар против съседната руска цивилизация.

Същевременно, въпреки натрупаните съмнения, иска ми се да вярвам, че в последна сметка не еднополюсният, а многополюсният свят има бъдеще, че не безумието, а разумът ще произнесе своята справедлива присъда в Украйна.

 

P.S.

След написването на този текст, събитията получиха един от очакваните изходи. Украинската Рада, в деня на подписването на Договора за асоцииране на Украйна с ЕС, гласува на закрито заседание постановление за предоставяне на особен статус на Източна Украйна: широка автономия; използване на руския език в държавните институции; провеждане на местни избори; амнистия на въоръжените въстаници с изключение на извършителите на тежки престъпления; участие на ръководителите на Източна Украйна в назначаването на местни власти и прокуратура; план за възстановяване и т.н.

Според мен това постановление е добра основа за договаряне на Киев и лидерите на Донецк и Луганск. Мирът е за предпочитане пред войната. Остават обаче редица неясноти и белези на взаимно недоверие, което ще затрудни договорния процес.

Утежняващо обстоятелство е кога, въпреки примирието от Минск, украинските военни части ще прекратят окончателно обстрела на мирни обекти и граждани на Източна Украйна? И в този момент не е ясно за какви права на автономната област става дума и как ще бъдат разформировани местните власти, армия и милиция в източната част на страната? Или те ще останат като фундамент на строежа на новата автономия?

Отказът от амнистия за тежко провинилите се лица ще се отнася ли и за престъпниците и военните престъпления, извършени от украинската частна и държавна армия?

Териториите на Източна Украйна, които понастоящем владее украинската армия, ще бъдат ли част от автономията? Ще имат ли право властите на Донецк и Луганск също да излязат със свои предложения и постановления? Путин действително ли има решаващи позиции сред властите на Източна Украйна, както твърди Западът? Харесва ли се на днешна Русия лявата визия на бунтовниците за държавна общност с по-значим дял на социалната справедливост? Приемането на идеята за автономия гарантира ли на Руската федерация, че Западът няма да прибегне до въоръжаване на украинската армия и няма да стигне на изток до границата с Русия?

Всичко това е задача с много неизвестни, чието решаване няма да е никак лесно.

Значи, остава да се надяваме на разума, прагматизма и далновидността на преговарящите. Да се надяваме и на чувството за самосъхранение на основния подбудител на гражданската война в Украйна – Съединените американски щати и зависимия от тях Европейски съюз.