Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2011 брой 50 Банковият картел на Европа извърши безкръвен преврат

Банковият картел на Европа извърши безкръвен преврат

Е-поща Печат PDF

• За гръцката криза, скелетите от времето
на военната хунта и “отличниците на ЕС”

Гърците продължават да са особено чувствителни към всякакви предположения, че армията им може да навлезе отново в политиката, както се случи през април 1967 г. Тогава полковниците взеха властта с преврат и “гипсираха болния човек” (както се изразяваха организаторите на преврата) за осем години. Тази чувствителност все повече се засилва у гръцкото общество в условията на финансовата криза. Две събития напоследък провокираха това обостряне. Една публикация на националния всекидневник „Етнос”, където се цитира немския вестник „Билд” (информация от доклад на ЦРУ), че по данни от източници в самата Гърция съществува реална заплаха от военен преврат. Според анализаторите от ЦРУ протестите и засиленото недоволство от орязване на доходите можели да доведат до ескалиране на насилие или революция, а от тук и до намеса на армията в политическия живот на страната. Публикации и анализи, включително на известни генерали от запаса, отхвърляха опасенията от преврат като нереални и дори нелепи и за известно време полемиката за преврата затихна, за да избухне с нова сила след журналистическо разследване на в. ”Вима”от 27 ноември. Поводът е гавра с паметта на героите от гръцката Политехника, загинали в бунта срещу военната хунта във висшето военно училище „Евелпидон”.

Какво се случило? Тържествата по случай годишнината от събитията в Политехниката завършили, офицерският и преподавателският състав напуснали, а назначеният за старши на випуска, т.нар. командир на курсантите, свалил от сцената всички фотоси, прославящи подвига на студентите, и заповядал на курсантите: ”Скъсайте тези недоразумения!” След това започнал да философства, че „революцията от 21 април” (разбирай преврата) се изопачава. Нещата не спрели до тук и след речта си той заповядал на сцената да се качат петима курсанти, на които предварително разпоредил да научат текста и музиката и да изпеят химна на военната хунта.
Скандалът става още по-голям след разкритието на журналистите, че действията на този „командир” на курсантите не са случайни. Неговият баща, бригаден генерал Панайотис Фарандатос, бил командир на 50-а механизирана бригада в Софлу през 1982 г., също като курсант и също старши на випуска демонстрирал открито симпатии към хунтата, опонирал на външния министър, дошъл да изнася лекция, и нанесъл побой на свой съвипускник понеже според него имал леви убеждения...
За да успокои общественото мнение, новото ръководство на МО на Гърция в лицето на министър Аврамопулос декларира, „че се вземат всички мерки с цел нетърпимост към прояви, които рушат устоите на гръцката демокрация и свободата”. На място е изпратен началникът на ГЩ - ген. Костаракос, да разследва случая и да накаже виновните. Началникът на ГЩ вече обяви, че дава на дисциплинарен съд провинилия се старши на курса, а петимата курсанти са наказани с по двадесет дни строг арест. Така ръководството на МО и ГЩ смятат, че са потушили „малкия бунт”. Обаче още на другия ден, 28.11., електронното издание на в. ”Етнос” публикува таен доклад на Второ щабно бюро (военното контраразузнаване), от който става ясно, че носталгията по военната хунта продължава да съществува в армията 30 години след нейното падане от власт. И не само. Оказва се, че последователите на последния диктатор от хунтата генерал Йоанидис са продължили да вербуват съзаклятници сред офицерите в армията до 1987 г. Според доклада на А-2 (Второ щабно бюро) хората на Йоанидис развивали конспиративна дейност в две направления - за запазване на най-преданите и изложени на риск кадри на военната хунта, като голяма част от тях са устройвани на служба в части със специално предназначение, където обществен контрол почти е невъзможен. И второ, приспособяване към политическата конюнктура и проникване и внедряване в структурата на държавния апарат и политическите партии на верните кадри и съмишленици, за да бъдат използвани при нужда. По тази схема някои офицери получават генералски звания при управлението на ПАСОК, а повишаването в йерархията - при “Нова демокрация”, или обратно.
Журналистите от в. ”Вима” посочват, че към настоящия момент 12 офицери от хората на ген. Йоанидис продължават да служат на възлови места в Гръцките въоръжени сили.
Тези факти не могат да не тревожат гръцката общественост, още повече, че раните от времето на хунтата още не са зараснали. Има всички основания да се очаква, че антидемократичните прояви и недоволството в армията ще продължават да растат, защото като част от обществения организъм, тя също ще трябва да заплати своя дял от кризата, породена от недалновидността на гръцките политици. Тихият ропот заради премахването на някои придобивки и намалението на заплатите на военнослужещите, заплашва да прерасне в открито недоволство и „изваждане на скелети от гардеробите на армията”, след като правителството плахо обяви намеренията си за 30 % съкращения.
Но ваденето на скелети от времето на хунтата изглежда обслужва и днешните управляващи в Гърция просто защото отвлича вниманието и плаши обикновените хора. А те именно трябва да платят най-високата цена на кризата. Всъщност вече започнаха да я плащат.
Според публикация на в. ”Етнос” от 5.12., гръцката църковна мисия ежедневно раздава около 250 000 дажби храна за бедните безплатно. Само в Атина по линия на общината са 10 000 дажби, а в Солун - 4 000. Според вестника шокиращо е обстоятелството, че 60 % от получателите на тази храна са гърци, докато преди кризата са били под 20 %.  Очевидно е, че при такива обстоятелства хората трудно могат да бъдат залъгвани дълго, а и гърците показаха, че са непоправими бунтари и труден за управление народ. Многозначителни са и плакатите, които носят по време на стачките - „Свободни или българи”.
Може ли при тази обстановка да се стигне до военен преврат? Покойният вече полковник Пападопулос, вдъхновител на предишния преврат, казваше, че е “нереалистично да се говори за военен преврат, преди да назрее моментът”.
Историята на военните преврати в Гърция, Турция, Аржентина, а и на други места по света показва, че за успеха на превратите и най-вече тези, които са протекли безкръвно, не е достатъчно само армия и назрели вътрешни условия. Винаги е имало и външен импулс или поне неофициална подкрепа. Практиката днес показва, че понякога е възможен преврат и без участието на армията. Типичен пример е случващото се с най-задлъжнелите страни от еврозоната Италия и Гърция. Бившият премиер А. Папандреу обяви, че ще прави референдум за мерките за излизане от дълговата криза, и тогава, уплашен за парите си, банковият картел на Европа изпревари гръцките военни и извърши по същество безкръвен преврат. Подменяйки вота на избирателите в Гърция, свали чрез натиск правителството на ПАСОК и назначи свое правителство, начело с бившия вицепрезидент на Европейската централна банка - Лукас Пападимос. Веднага след назначаването си той обяви, че основният мандат на неговото правителство ще бъде “изпълнението на условията по сделката с международните кредитори”. Почти същият сценарий беше приложен по отношение и на Италия.
След всичко казано до тук възниква въпросът къде сме ние. За България схемата не е актуална не само защото не сме в eврозоната, а защото това беше извършено преди около две години и половина. С тази разлика, че същият банков картел, не без помощта и на българските медии, ни натресе за министър-председател Б. Борисов, а за финансов министър - треторазряден служител на СБ, който по всички признаци играе главната роля в този тандем. За краткия период под тяхно ръководство управляващата и крадлива мутренско-олигархична шайка успя да доведе България до 85-о място в света по корупция след Макао, Намибия, Самоа, Лесото и Руанда. Доведе ни до положение, в което 60 % от българите заявяват, че живеят ужасно, пенсионерите гладуват и умират от болести, а просяците са повече от кучетата по улицата. Вместо да спасяват собствения си народ, управниците обаче го принасят в жертва за спасяване на закъсалите страни от еврозоната. И всичко това в името на измисления от тях и непризнат от никой приз “отличник на Европейския съюз”. Г-жа Меркел, инквизиторът на Гърция, отбеляза пред депутатите от Бундестага, че “трябва да осъзнаем жертвите, които прави населението на България за спасяване на еврото”. Сега на „населението”, както сме определени от госпожата, му предстои да заплати прескъпо за измисления от министър-председателя ни приз “Отличник на ЕС”. По предложение на ръководството на ЕС и по-конкретно на тандема „МерКози” България е изключена от програмата на ЕС за съфинансиране и подпомагане на страните в криза, поради това, че имаме „стабилни икономически показатели”. От тази програма ще се възползват Унгария, Латвия, Румъния, Ирландия, Португалия и Гърция. Коментарите кой печели, кой губи и кой ще плаща, са излишни. Големите медийни манекени, увлечени в играта около коронясването на „Футболиста на годината” пропуснаха и тази „добра” за българския народ новина.
Ясно е, че след като две години и половина бяхме хранени от Дянков с постна пица, сега предстои да опитаме и пица без тесто, понеже отдавна няма и гарнитура.
Ако пред гърците стои въпросът „Свободни или българи”, пред нас, като контрапункт на собственото ни непонятно за никого търпение и размахваното постоянно “гръцко плашило”, въпросът опира наистина до оцеляването ни като народ.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар