Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 39 (2014) НЕОФИТ РИЛСКИ, НАЙ-ЗНАЧИМИЯТ НАРОДЕН БУДИТЕЛ ПРЕЗ 19 ВЕК

НЕОФИТ РИЛСКИ, НАЙ-ЗНАЧИМИЯТ НАРОДЕН БУДИТЕЛ ПРЕЗ 19 ВЕК

Е-поща Печат PDF

ПРЕДИ ПРАЗНИКА НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

За автора на „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски знаят всички. За съжаление все по-малко се пише за един друг български бележит възрожденец – Неофит Рилски (1791-1881 г.).

Той е роден значително по-късно от Паисий, но е изиграл решаваща роля за духовното пробуждане на нацията ни. Наред със заслугите му, не по-малко е интересна е и неговата биография.

Прието е, че произхожда от богато семейство. Светското му име – Никола Поппетров Бенин, показва, че е син на свещеник. Майка му настоявала да стане търговец (какъвто е бил поминъкът на нейните братя), а баща му, естествено, искал неговият първороден син да наследи собствената му професия.

Бъдещият монах Неофит застанал на страната на баща си, но (както по-късно ще се разбере) това било само привидно. За кратко време изучавал живопис при прочутия зограф Тома Молеров. Изключително талантлив художник. Именно поради тая причина обаче не получавал достатъчно поръчки за изографисването на църкви. Наложило се дори собственият му син Димитър Молеров (приятел на Никола Бенин) да промени своя стил на рисуване, за да може да работи като зограф.

В крайна сметка Никола не станал живописец, защото много повече го привличала науката. Но в ония робски времена, осъществяването на подобно желание в повечето случаи било възможно единствено зад стените на манастирите и с ограниченията, налагани от изискванията на монашеския живот.

Девизът, че науката изисква жертви, тогава очевидно бил валиден на сто процента.

Останало да убеди и родителите си да приемат неговото решение, но било невъзможно. В очите на поп Петър изглеждало дори като предателство.

За да станеш монах, се изисквало двегодишно предварително обучение, което можело да се използва и като подготовка за един бъдещ свещеник.

За изучаване на духовните предмети Никола Бенин си избрал Рилския манастир, до който може да се отиде пеша за един следобед, ако се тръгне от Банско – неговия роден град. Игумен на манастира бил монахът Теодосий, за когото в едни източници се твърди, че Никола (Неофит) му е бил племенник, а в други - негов внук.

Истинската им родствена връзка е по линия на баща му Петър, който е братов син на Теодосий. За поп Петър именно той бил последната надежда. Но подобно ходатайство на тема „не прави от моя син монах“ не било възможно да се изпълни.

Теодосий все пак обещал, че ще се опита да убеди Никола да стане свещеник и ако той не се съгласи, баща му да бъде предизвестен навреме. Случило се именно това. През 1813 г. Никола Бенин се превърнал в добре известния на националната ни история монах Неофит Рилски. Конфликтът със семейството му бил толкова сериозен, че никога повече не е посетил родителите си, до края на живота им, като през същия период не се е отбивал и в Банско.

През 1833 г. в Рилския манастир избухнал пожар, предизвикан от самите монаси. Целият личен архив на великия книжовник бил унищожен и това затруднило работата му за дълго време. Любопитна подробност е, че новият манастир бил построен от 1834 до 1837 г., и то по молба на цариградския патриарх и със средства, отпуснати от турския султан.

Сред огромната литературна и просветителска дейност на Неофит Рилски заслужава да се отбележат две съчинения, които изиграли решаваща роля за българската писменост – Болгарска граматика (1835 г.) и преводът на Новия завет, отпечатан със заглавие: Новий завhтъ на Господа нашего Исуса Христа (1840 г.).

Явявайки се привърженик на заменянето на църковнославянския с истинския, говорим език на народа, той реализирал на практика своите идеи в отпечатаните книги. Но въвеждайки за пръв път определителния член, допускал смесица на членувани думи със старите падежни окончания. Буквата е двойно се среща в трудовете му в силно ограничен вид, и то със съзнанието, че е равнозначна на съвременното „е“.

В библейския превод езикът на Неофит Рилски е придобил почти поетично звучене и четенето му представлява истинско удоволствие дори за съвременния читател:

Не судете да не судени будете, защото со каковто судъ судите, со таковъ ще да судатъ и васъ; и со каквато мера мhрите, со таквазъ ще да се отмhри и вамъ.

(Евангелие от Матей: гл.VII, ст.1 и 2)

Патриаршията побързала да го забрани, предчувствайки ефекта, който ще има тоя превод. В издаденото окръжно се нареждало той да се прибира от църквите и да се унищожава. Но вече било наистина късно. Книгата достигнала до българския народ и му въздействала като манифест за настъпление срещу потъпкването на историческото му право да има независима църква. Народът укривал книгата, а до Освобождението тя била издавана седем пъти и разпространена в 30 хиляди екземпляра“. (Петко Асенов – „Неофит Рилски“ 1983 г.).

В тоя момент (1840 г.) Левски е бил дете на три години, а Ботев още не е бил роден.

За това колко силни са били тогава навиците и традициите, говори обстоятелството, че дори след отпечатването на Новия завет, в личните си записки и в кореспонденцията си, Неофит Рилски е продължавал (поне за известно време) да пише на черковнославянски. Предал Богу дух в Рилския манастир на 90-годишна възраст, с чувството за достойно изпълнен дълг пред отечеството.