Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 39 (2014) АЗ, ЕДИН БИВШ ОТ „КОНЦЛАГЕРА“

АЗ, ЕДИН БИВШ ОТ „КОНЦЛАГЕРА“

Е-поща Печат PDF

Аз съм един „концлагерист“. От онази „действителност“, представена от „любимото на народа“ предаване „Вип брадър“. Там част от участниците са поставени в условията на „трудово-възпитателното общежитие“ - аналог, според сценаристите, на обществото, на времето преди 10 ноември 1989 г. Използва се като синоним и „концлагер“. Като доказателства на човек, живял в този „концлагер“, представям следните факти:

• през ония години вкъщи и аз имах печка „Раховец“ с един голям и друг, малък котлон, на тях обаче освен зеле и рахитични пилета (според брадъра) се готвеше и телешко варено или винен кебап, а във фурната често не липсваше и печено;

• подът на кухнята ми беше покрит наистина с балатум, но беше чист и ухаеше с приятен аромат от тогавашните почистващи препарати;

• телевизорът ми беше „Опера“, по-късно и „Електрон“, но по него гледах най-хубавите български и европейски филми, при това спях спокойно след тях, а не стресиран от гърмежи и десетки смърти в рамките на една прожекция;

• транзисторът ми беше наистина „ВЕФ“, но по него освен официалните предавания на БНР, слушах слабо заглушаваните емисии на Би Би Си. И никой не ми е запечатвал транзистора на една станция, както е ставало по времето на фашисткото присъствие у нас. Е, бюст на Йосиф Висарионович нямах у дома, защото още в отделенията, под строгия поглед на учителката, при смъртта му го оплакахме пред портрета му, а Хрушчов по-късно го дегероизира в доклада си пред конгреса на КПСС...

Всички тези „артефакти“ зрителите на „Нова телевизия” ги виждат в споменатото вип-предаване, но с особен знак.

Замисълът е да се внуши на младото поколение, пък и на безкритичните по-възрастни зрители с къса памет, че аз и моите връстници сме живели в условия допотопни, с лишения и оскъдица - материална и духовна, каквато съществува само в истинските концлагери.

Наивните и непросветени зрители трябва да бъдат настроени за злобна ирония, за жестоки подигравки, за ужасяващо отвращение към времето, в което съм живял не само аз, но и техните майки и бащи, баби и дядовци.

Това вече не е просто манипулация, то, според мен, си е и направо грях. Защото да не уважаваш родителите си, хората, които са те създали и отгледали, е отрицание на християнските ценности.

Не можеш да преценяваш времето отпреди петдесет и повече години в неговия битов и духовен смисъл от позиците на епохата на смартфоните, таблетите и компютрите. Това именно се нарича недвусмислено анахронизъм.

Времето, както е казал Апостола, е в нас. Значи, отрицавайки го, ти отрицаваш и хората му. Защото нито Владимир Димитров - Майстора, нито Емилиян Станев, нито Методи Андонов, нито Александър Геров, нито който и да е голям творец от онова време са имали това, което имат персоните от привилигированата част на „Вип брадъра”.

И какво – да иронизираме ли великите си таланти, да ги подиграем ли, да ги зачеркнем ли? А да се възхищаваме на силиконовите красавици, обявени за вип, или на водещата на вулгарни тв-предавания или на странното лице със специална „сексуална ориентация“, което се подвизава като ментор?!

Но върхът на моралното падение на въпросните персони беше „вечерта на изповедите“. Оказа се, че всички „ценности“ на съвременната западна цивилизация (разбирай главно северноамериканската), са усвоени от нашите „випове“: гей-връзките, лесбийството, груповият секс, сексът срещу заплащане и т.н. И всичко това, изповядано в най-гледаното телевизионно време, когато българските семейства редом с децата си са пред малкия екран.

Високо платените „спецове“ от СЕМ сигурно са ръкопляскали доволни.

В реакцията ми няма абсолютно никакъв политически подтекст. Аз съм просто обиден, възмутен не само за себе си, но и за всички хора от времето на „печките „Раховец“ и телевизорите „Опера“, хората, които в края на краищата построиха една нова България. Защото нито балатумът в кухните ни, нито дрезгавият понякога звук на ВЕФ-овете не ни попречи да станем пълноценни хора – инженери, лекари, агрономи, поети, пък и обикновени трудови хора, но с извисен дух.

И дълбоко се съмнявам, че луксозната битова обстановка на „демократичния бит“, в която живеят привилегированите глезльовци от предаването, междувпрочем, обстановка с доста кичозни елементи, възпитава повече ценни човешки качества, отколкото притежава поколението от времето на „трудово-възпитателните общежития“. Напротив – поведението на тези мними елитни лица буди меко казано силно недоволство у зрителите, въпреки „високия рейтинг“ на предаването според специализираната агенция.

Обаче истинското чувство у мнозинството зрители е по-скоро отвращение.