Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 41 (2014) ТАЗИ ИГРА НЕ Е ЗА НАС

ТАЗИ ИГРА НЕ Е ЗА НАС

Е-поща Печат PDF

Отдавна е известно, че днешните български държавници и политици не могат да управляват държавата. Отдавна е известно, че не могат да управляват дори когато тях ги управляват. Просто са генетично увредени – имбецили и хейтъри. Създава се устойчивото впечатление, че те си нямат представа в какъв свят живеем и какво става в този свят. Единственото, което притежават, е някакъв необясним примитивен, динфантилен ентусиазъм, чрез който се издигат над „тълпата” като недосегаеми всезнайковци. Като прибавим, че обикновените хора не са длъжни да се ориентират самостоятелно във водовъртежа от геополитически, цивилизационни, гео-икономически и други подобни световни процеси, се очертава картината на мисловен хаос, най-удобната платформа за осъществяване на плановете на световното задкулисие.

Светът е в цивилизационна война. Могъщите сили на „златния милиард” заедно със своите слуги и прислужници се е наежил, сплотен и готов на всичко само и само да елиминира и последните остътъци на глобална съпротива срещу неговите открити претенции за „края на историята”, за глобална доминация. Огласените врагове са: всички големи и достатъчно самостоятелни държави (Русия, Китай, Индия, Бразилия...), всички световни религии и на първо място Православието, всички нерелигиозни мирогледи и на първо място дори спомена за комунистическия мироглед, всички етноси, носители на изброените потенциални опасности (славяни, китайци, индийци, араби заедно с всички мислещи хора).

В тази ситуация България е с най-нисък ранг от обслужващия персонал на „златния милиард”.

Бившият председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу достатъчно откровено обясни, защо Западна Европа прие България в НАТО и в ЕС: „Представете си, че Румъния и България не са днес част от ЕС. Тогава те щяха да бъдат подложени на масиран натиск от Москва” („Pravda.ru”, 8.10.2014 г.).

С други думи, приели са ни не за полза и благо на народите на тези страни, а за да бъдат те зачистени от всякакво руско влияние и да бъдат изтрити всички исторически спомени.

Ако по-внимателно се вгледате в изминалите 25 години, веднага ще забележите, че точно това се върши. И то с успех. Всички български държавници и политици се потрудиха достатъчно на това „бойно” поле и ще продължат да се трудят с ентусиазъм.

Всичко ставащо в България е пряко следствие от тези процеси и е подчинено на тяхната вътрешна логика. В този кюп са и резултате от последните парламентарни избори, и очертаващото се управление на страната, и „Южен поток”, и съдбата на „Козлодуй” и „Белене”, и разправията относно съдбата на руските бойни самолети, и бъдещите американски военни обекти у нас, и ролята на турското малцинство и на неговата партия, и развилнялата се неограничена русофобия, и антикомунизма на „скелетите от гардероба”, и разправията между руския вицепремиер Д.О. Рогозин и „временният” Шаламанов.

Последния епизод е показателен, защото за пореден път показа пълната политическа инвалидност на българската политическа „класа”. В България някои се обидиха, че в частния си блог в туитър Рогозин нарече нашия министър на отбраната „Някой си там Шаламанов” (точният цитат е: „Някой си Шаламанов убедил премиера Близнашки още веднъж да предаде Русия“).

Е, не е съвсем по джентълменски, но нима Шаламанов е джентълмен? Та той е точно „някой си”, и то „временен някой си”. Във всеки случай е много далече от Рогозин.

Българският министър на външните работи трябва да бъде поздравен за неговата балансирана реакция, но и той не можа да прескочи бариерата на слугинажа (България не била длъжна да дава обяснения на Русия за свои вътрешни решения. Тя трябва това да прави само спрямо НАТО и ЕС). Това добре. Но нека проиграем не съвсем виртуална възможност – Русия спира газта за България. Представяте ли си какъв вой ще се вдигне – не ни предупреждават, не ни обясняват, душат ни, убиват ни и т.н., а всичко е просто: „не те харесвам и не искам да търгувам с теб. Това е мое лично право!”

И ще ни пратят да внасяме втечнен газ от САЩ и петрол от Саудитска Арабия.

Нашата, българска, менталност и нашата, българска, история си е наша българска работа и само ние, българите, трябва да разполагаме с тях – без външни съветници и без „временни Шаламановци”. И ако „българското правителство дължи лоялност само на своите граждани и на националните интереси на държавата” (според външния ни министър), това правителство трябва да се съобразява и с българската менталност, и с българската история. В противен случай, това не е българско правителство.

И накрая още един цитат: „Именно разпадането на Съветския съюз е мойто главно геополитическо поражение. Страхувам се, че това е външнополитическа катастрофа, чиито размери ние все още не разбираме... Аз познавам руснаците, те нищо няма да забравят и нищо няма да простят”.

Някой може да си помисли, че това е казано от мен.

Не, не съм аз. Това е Джордж Буш-старши в последното си интервю преди напускането на президентския пост (декември, 1992 г.).

А тази игра - ние сме добрите и хайде да бием лошите, не е за нас. Не е лъжица за нашите уста.

 

*********

 

Всяка крушка си има опашка. Не “някой си Шаламанов”, а именно нашият “временен” Шаламанов, съвсем точно се вписва в портрета, скициран от проф. Гиндев. Именно “нашият” Шаламанов е открил къде е заровено “златното руно” в евроатлантическата “Маршалова” падина и много, ама много добре си гони интереса (личният, естествено). На 10 октомври опонентът на Рогозин обясни, че “военните поръчки, реализирани през агенциите на НАТО, са три пъти по-евтини, три пъти по-бързи и с гарантирана оперативна съвместимост...” Военният, който по-добре май разбира от икономика... Но съвсем не е луд този, дето яде баницата...

Освен това също като Лисицата от баснята на Лафонтен, се опитва да убеди дребния бизнес в България колко е вкусно “сиренцето” на НАТО и какъв “меден гласец” имат примерно дроновете от епохата на всевселенското НАТО. “Освен големите модернизационни проекти, се залага 20 % от инвестициите да бъдат за малки проекти, инициирани от командирите на бригади и бази, които усъвършенстват техни текущи способности или решават важни всекидневни проблеми”. Благородно, много благородно. И също толкова неясно.

На този етап в арията на ласкателите се включва и “временният” Васил Щонов (МИЕ), който цитира зашеметяващи данни - през последните три години приходите от експорт на отбранителната индустрия са над 600 млн. лв. годишно, което е с повече от 30 % в сравнение с 2008-2009 г. В индустрията били ангажирани повече от 15 000 работници и служители, а 95 % от производството било ориентирано към експорт. Ами защо ручахме жабетата, тогава? Защо млатихме с чукове и горелки по ракетите, окаляхме си въздуха да изпуснем бойните отровни газове и да отвинтим главите на снарядите, по каква причина не си “подредихме къщичката” в завод “Арсенал” и на много други места? За да ни тупат благодарствено по рамото, че им освободихме пазари? Защото хиляди семейства на военни и заети във военната промишленост останаха на социални - или въобще без - помощи?!

Ами да, крушката си има опашка.

Оказва се, че към днешна дата българският работник и специалист, въпреки медените приказки на “някой си Шаламанов”, продължава да мизерства и да търси препитание. Нищо че на т. нар. индустриален (!) форум за развитието на отбранителния сектор, м-р Шаламанов обещава още нещо светло към края на тунела - нито един проект в националната програма “България в НАТО и в Европейската отбрана - 2020” няма да бъде реализиран без участието на българската индустрия и наука”. Слава! Блазе им! На висшите духом, понеже тяхно е бъдещето и несбъднатите им илюзии са все така безобразно далеч.

Зора