Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 41 (2014) ГЕОПОЛИТИКАТА И БЪЛГАРИЯ

ГЕОПОЛИТИКАТА И БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 40

Какво общо има България с този крупен геополитически процес? - ще попитате вие.

Общото е в това, че за Русия нашата страна вече не представляваше интерес, тя просто беше препредадена от руското държавно ръководство в ръцете на Запада. И Западът започна форсирано, но и методично да работи за реализиране на новия геополитически курс в български условия. Неслучайно след 10 ноември 1989 г. едва ли не всички новосъздадени партии обявиха, че са прозападни, че техен идеал са западните ценности. Никоя от тях не прояви наивност да защити поне сянката на предишната ни геополитическа ориентация.

Най-трудно й беше на социалистическата партия. Обявила себе си за наследник на бившата компартия, наложи й се да запише в своите програмни документи, че Руската федерация е стратегически партньор/съюзник на България. Макар за по-далновидните да беше ясно колко кратковременна ще е тази формулировка.

Върху каква основа се извърши прозападният ни завой?

По подобие на Русия, новият ни геополитически курс се реализира като радикална промяна в разбирането и прилагането на социалната идея. Така геополитиката и сега се скри зад идеологическа кулиса. Вместо да се каже, че оттук нататък ще следваме западното общество и неговите интереси, ще се подчиняваме на геополитическите му планове, сътвори се схемата „комунизъм – антикомунизъм”. Комунизмът в такъв аспект трябваше да бъде отричан и бит без пощада, да се представя като дубликат на някакъв си имагинерен съветски строй, въпреки че в Москва този строй вече беше излязъл от употреба, заменен от преки аналози на либералната демокрация по американски образец. Докато антикомунизмът в същото време получаваше мощна подкрепа от вътрешните и световните сили, от партиите и медиите. Неговата защита я осигуряваха така наречените демократични десни партии, заели се тотално да разобличат 45-те години социализъм. За геополитика не се говореше, а всъщност за нея ставаше дума.

За САЩ и Запада беше от огромно значение през първите години на прехода да разгорят вътрешнонационалните конфликти и противоречия, да въвлекат в този поток от сблъсъци колкото се може по-широки народни маси и партии. По замисъл тези сблъсъци трябваше да се превърнат в център на българския живот. В такъв център, който да прикрие другия, по-съществен процес на трансформация на България в крайно зависима от Вашингтон, в своего рода негов протекторат, с всички произтичащи от този факт последици!

По този начин у нас, на първо време, не станаха предмет на обсъждане и дискусии променената геополитическа орентация на страната и по-конкретно проблемите, свързани със заплануваното още тогава - под чуждестранен диктат - разрушаване на промишлеността, земеделието, сигурността и духовната сфера. А също така проблемите, отнасящи се до предстоящото въвеждане на дивия капитализъм, който докара народа до поголовна нищета, направи от безработицата всекидневие; до предвиденото изтичане на млади сили и таланти в развития Запад, което е част от настъпилата след кратък период демографска катастрофа. Не попадна в дневния ред на обществото предстоящото влизане на България в НАТО, придружено с разполагане върху българска територия на американски военни бази, с фактическо ликвидиране на армията ни и др. Остана скрит зад квазиполитическите дебати и „новият цивилизационен избор”, публично обявен едва в края на 90-те години от президента Петър Стоянов. Наред с това направено беше всичко възможно, за да не заподозре в началото народът, че го подготвят за политически и военен враг на Русия и руснаците.

Лозунгът 45 години стигат

А сега по-конкретно за реализацията на общите цели и намерения, за използваните няколко идеологеми и подхода, които по същество подпомагаха, по-скоро гарантираха радикалното ни геополитическо преустройство.

Първо, откри се системна кампания за отричане на 45-те години социализъм заради упражнените репресии и липса на свободи. Това бе политическа причина за вътрешно потребление, която трябваше да дискредитира изцяло системата на социализма, свързана пряко с геополитическия съюз България - СССР, тоест, с Русия. На този фон се наложи тезата за престъпния Съветски съюз и неговата армия-окупатор, за това че десетилетия наред руснаците са експлоатирали и ограбвали България. Започнаха да се оскверняват паметници на съветски воини, но и на руснаци, загинали в Освободителната война 1877-1878 г. За Русия медиите заговориха с подигравки и сквернословия, с лъжи за руския народ, заети от нацистката пропаганда. Насаждаше се чувство, че руснаците са расово непълноценни, с биография на корупционери и мафиоти. Така се даде старт на новото издание на русофобията като начин на мислене, но и като ефикасен инструмент на прозападната ни ориентация след 1989 г.

Как тръгна геополитическата ни ориентация към САЩ?

Второ, български среди, с опит в поддържането на регулярни и доверителни връзки с Москва – вчерашната и днешната, след 1989 г. демонстративно прибегнаха до услугите на западни експерти и служби. Американските икономисти Ран и Ът написаха Книгата на българския преход (Планът “Ран-Ът”), където набелязаха какво бъдеще я очаква България, през какви беди и какви пропасти на разрухата трябва да премине, за да стане рай за туристите и производителите на пшеница и царевица.

Българското правителство даде привилигирован статут на фондацията на американския мултимилиардер и спекулант Джордж Сорос. Тази фондация, наред с командировките на деца на бившата номенклатура в западни държави, се зае незабавно да възпита младите български интелектуалци в ценностите на либерализма, да създаде свои клубове в столицата и провинцията, субсидирани богато. Не закъсняха да се настанят и други западни фондове, фондации и институти, които обхванаха всички направляващи сектори и разработки (стратегически и тактически) в областта на икономиката, политиката, сигурността, науката, образованието и културата. Те изместиха за нула време на втори план националните ни формации, тъй като финансирането им от държавни и частни западни формации бе несравнимо по-голямо от финансирането на българските институции.

По този начин чрез системата на стипендиите за следване и специализации в западни университети, чрез високите хонорари, давани на преподаватели и млади учени, готови да пропагандират либерализма и новия цивилизационен избор, чрез „научното” покритие на русофобията, чрез идеологическите центрове за изследване на комунизма у нас и неговото разобличаване, и накрая, благодарение на получения приоритет в медиите, особено в електронните, се оформи и стабилизира влиятелен контингент от критици на комунизма и Русия, от апологети на Вашингтон и неговия доминион, намиращ се в Брюксел.

През последните години на прехода тези високоплатени експерти и обикновени агитатори имат видими успехи в манипулирането на българския народ, в обработването на неговите ум и сърце. Те внушават всекидневно на милиони български граждани, че САЩ са идеалът на свободата и демокрацията; че Брюксел е неприкосновен и благословен като Ватикана; че ценността НАТО е свещена и привличаща като магически кристал - затова всеки българин, призован под знамето на Северноатлантическия пакт, е длъжен да се пожертва с неговото име.

Те доказват още, че отечеството е остаряло понятие; че да се отстояват национални традиции и памет, е консерватизъм; че държавата е порочна по рождение; че либералните ценности са единственото спасение в модерния свят; че пазарът е вездесъщ; че културата е стока; че единствен лек е шоковата терапия; че държавната собственост е проклятие; че само напълно приватизираната икономика ще ни направи благоденстващи като населението на Западна Европа и САЩ; че Русия е синоним на злото, на изостаналостта, мизерията, свирепите нрави и агресията; че е несъстоятелно да се твърди, че сме преживели петвековно турско робство; че православието и славянската идея са рудимент от миналото, който пречи за възраждане на българското племе; че нацията и националната държава отдавна са мъртви и надживени от водача на световния прогрес – САЩ; че в обединена Европа ще си партнираме с държави, в които няма да доминира културата на водещия етнос; че прогресът ни задължава публично да рекламираме хомосексуалните малцинства и пр. пр...

Медийна диктатура под флага на Вашингтон

Трето, евроатлантиците още в първите дни след 1989 г. успяха да овладеят медиите. Инициатори за тази „покупка” вероятно бяха българското правителство след 1989 г. и съответните специализирани органи на САЩ. В този контекст участие взеха доскорошни номенкатурни кадри, преустроили се в кандидат-капиталисти на нова демократична България.

Показателно е, че през същия период в медиите по-рядко се говореше за САЩ и по-често за Европейски съюз с неговия жадуван жизнен стандарт – всички искаха да са европейци с тлъсти портфейли, а не мизерстващи руснаци.

Американците проникнаха без много шум в две сфери – медиите и тази на неправителствените граждански организации. САЩ не бързаха да навлязат в икономиката. Мисля даже, че поканата до Ран и Ът да напишат програмата на българския преход е била по-скоро резултат от натягането на Луканов и новоизлюпените нашенски демократи.

Оказва се, че за Вашингтон е било свръхважно да се занимава с надстроечни проблеми, с промиване на мозъците, с преобръщане на общественото мнение, отколкото да решава стопански задачи. Големият брат е разбирал, че в България – славянска и православна държава, главният му интерес не е да се хвърли веднага в строеж на капитализъм, който - така или иначе - ще се реализира, колкото да се посвети на разбиване на традиционните представи за Русия като морална опора и освободителка; на подготовката на ново цивилизационно развитие на българското общество, но подкрепено от целокупния политически елит и значими народни маси; на възприемането на САЩ като върховна световна ценност, а на НАТО като всемогъща организация - страж на българската сигурност и вестоносец на плана „Маршал”, този път за България.

САЩ и понастоящем продължават да налагат политиката си над нашите медии. Собствениците на тези медии нерядко се сменят - българи, американци, англичани, шведи, гърци и др., но никой от тях, независимо от националността и и убежденията им, не нарушава задкулисната договорка: политическата линия на българските медии да се определя във Вашингтон (с изключение на няколко малотиражни печатни медии, на тях е позволено да бъдат рупори на друго, неконтролирано от американската държава мнение).

Факт е, че американският филтър дава знаци за себе по-определено в най-гледаните електронни медии: БНТ, телевизия „Европа”, Би Ти Ви (BTV), Нова телевизия, напоследък и „Тв 7”. И в днешната ситуация тези медии, извън идеологическата офанзива и външнополитическия катехизис, налагани от задокеанската свръхдържава, провеждат и успяват да наложат конкретните политически указания, дошли от Вашингтон: коя партия или личност да бъде фаворизирана и коя не; на коя партия да се даде бонификация за спечелване на поредните избори; кой да бъде посочен за стълб на обществото и кой за негов враг; какви страхове да се разбуждат в народната душа и как да се накланя политическата везна надясно и наляво, никога обаче против официалната американска политика.

В тези подробности се съдържа и отговорът защо БСП се пази като дявол от тамян да притежава или да влияе над медиа с многобройна публика, камо ли да поддържа, да е с пакет акции в електронна медиа.

Опакото на наказателните процедури

Четвърто, когато започнаха да се полагат крайъгълните камъни на новобуржоазното ни общество, на Запада беше известно, че България съвсем доскоро е била най-верният съюзник на Съветския съюз, че в нея компартията се е ползвала със завиден масов авторитет, че православното и славянско население се отнася с доверие и надежда към православна и славянска Русия.

Не зная дали не сбъркаха, но за западните държави България и след 10 ноември продължаваше да бъде ако не враждебна територия, то крайно несигурен пристан, населен с хора, живеещи със социални и етнически предразсъдъци.

Затова, заели се с превъзпитанието на българина, западняците решиха да прибегнат и до насилствено изкореняване на заварения тип цивилизация, до наказателни мерки срещу страната ни, натрупала толкова “грехове”.

В отличие от по-цивилизованите и продуктивни форми на прехода, предложени на католическите държави Полша, Унгария, Чехия и др. (на тях беше позволено да се движат към капитализма по-плавно и с повече респект спрямо завоеванията на социализма, без да подлагат на поголовна ликвидация промишлеността и земеделието), в България Западните сили внедриха модела на дивия капитализъм. Модел, който доведе до безогледно разрушаване на заводите, на малките и по-големите предприятия, на кооперативното земеделие (”връщане на земята в реални граници”); до крайно обедняване на хората; до хаос в държавното управление; до корупционно осъществяване на почти стопроцентовата приватизация на държавното и общинското имущество; до загуба на пазари от господстващата класа, която нехае за народната участ; до масова безработица и хищническо натрупване, но и до разпиляване на капитал, приобит с народен труд през няколко десетилетия; до издигане на кадри от криминалния контингент на високи държавни позиции, за да бъдат държани изкъсо от основни западни посолства; до съзнателна подмяна на националния капитал с глобални бизнес и търговски мрежи, с чужди собственици и чужди финансови гиганти като Световната банка и МВФ.

Ако вярвах на конспиративните теории, бих решил, че и демографският срив, напускането на България от над милион образовани младежи, е част от сценарий за наказване на страната ни и довеждането й до задънена улица.

СЛЕДВА