Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 41 (2014) На мерника на Анкара: КЮРДИТЕ, НЕ „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА”

На мерника на Анкара: КЮРДИТЕ, НЕ „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА”

Е-поща Печат PDF

Само една седмица след 69-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, където  турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Турция не се намесва във вътрешните работи на нито една от страните в региона и уважава тяхната териториална цялост, в политиката на Анкара настъпи пълен обрат. И то най-вече спрямо съсипаната от гражданската война и джихадисткия терор Сирия.

Първо, Ердоган заговори за възможно турско участие в операцията срещу „Ислямска държава” в Ирак и Сирия, провеждана от „Коалицията на желаещите”, начело със САЩ. След това, на 2 октомври 2014 г., с мнозинство от 298 гласа „за” и 98 „против”, при отсъствието на 46 депутати на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), турският парламент одобри представеното от правителството на Ахмед Давутоглу предложение (тескере) за участие на страната в антиджихадистката война. Приетата от Великото национално събрание на Турция (ВНСТ) резолюция оторизира правителството както да изпраща турски войски зад граница, визирайки Ирак и Сирия, така и да разрешава разквартируването на чужди войски в базите на турска територия. Очевидно Анкара се изплаши от обвиненията, че подпомага тероризма в лицето на организацията „Ислямска държава в Ирак и Дамаск” (ИД) и реши да се нареди на страната на очертаващата се като печеливша коалиция, водена от Вашингтон. Да не забравяме, че при едно минало посещение на Реджеп Ердоган и началника на Турската национална разузнавателна организация (МИТ) Хакан Фидан в Белия дом, Обама -според журналиста Сиймур Хърш, им е казал: „Знаем какви ги вършите там с радикалните ислямисти”. Тогава целта на визитата на двамата е била да убедят Обама в необходимостта да нанесе военен удар по Сирия. Сега, сметнал момента за подходящ, Ердоган подхвърли една фраза, която разтревожи и Дамаск, и Техеран. А именно, че без свалянето на Башар Асад не може да има мир и стабилност в Средния Изток...

Едно си баба знае, едно си бае!

Кой стои зад ИД в Ирак

В момент, когато дори Белият дом продължава да подозира Анкара в сътрудничество с джихадистите на ИД и фронта „Ал Нусра” в Сирия, Ердоган се опитва да убеди света, че зад ИД стои не Турция, а Сирия на Башар Асад.

А кой стои зад ИД в Ирак?

Отговорът е много неприятен за Ердоган. Защото именно Турция посредством МИТ въоръжава, обучава, приютява на своя територия и лекува ранените бойци на Сирийската свободна армия и фронта „Ал Нусра”. Освен това в Турция има много „спящи клетки” на ИД, готови да пристъпят към действие при подаден знак от ръководството на организацията. Вместо да се заеме с тяхното обезвреждане, Анкара настоява наред със зоната, забранена за полети, на сирийска територия да се създаде и буферна зона, в която да се задържат евентуалните бежанци, опитващи се да преминат в Турция. Особено ако те са сирийски кюрди. И когато турските медии публикуваха твърдения, че 1100 бойци на ИД са заели позиции около гробницата на Сюлейман Шах (дядото на Осман Първи) - единствената турска територия извън пределите на Турция, намираща се в околностите на село Каракозан, област Халеп (Алепо), не друг, а Ердоган каза: „Няма такова нещо!”. Сакън, да не се обидят съидейниците от „Ислямска държава”, които милостиво пуснаха на свобода отвлечените 49 турски заложници! Досега терористите от ИД обезглавиха трима американци, един французин (в Алжир) и двама британци, последният от които (Хенинг) е бивш таксиметров шофьор, участник в хуманитарна мисия в Сирия, няма нито един екзекутиран турски гражданин. Както няма и германски такъв.

Според журналиста Дженгиз Чандар, известен експерт по Средния изток, чиито редакционни статии се публикуват в онлайн изданията на вестниците „Радикал” и „Хюрриет”, приетата от ВНСТ резолюция е мотивирана много повече от желанието на Анкара да възпре кюрдите в Сирия, отколкото от искреното й намерение да се бори срещу ИД. Предусещайки това, бившият ръководител на Кюрдската работническа партия (ПКК / РКК) Абдуллах Йоджалан, който все още е в затвора на остров Имралъ в Мраморно море, заяви, че създаването на такава буферна зона ще означава край на мирния процес в Турция.

Целта на занятието

“Въпреки че Турция е ангажирана в един процес на решаване на кюрдския проблем с Кюрдската работническа партия (РКК), обсебеността й от идеята да сдържа кюрдите, тоест оста РКК-PYD (Партия за демократично единство на кюрдите от Сирия) личи ясно в текста на презентацията към проекторезолюцията, предложена от правителството на депутатите. Знаем добре, че „Ислямска държава” съставлява второстепенен спрямо РКК и PYD елемент от този текст. Впрочем, ние се намираме в ситуация, при която Турция не изглежда да желае да изостави напълно картата „ИД”, без директно да се противопостави и на кюрдското движение в Турция и в Сирия. При всички случаи обаче, един ден тя ще трябва да направи избор. Но при сегашните обстоятелства тази резолюция не е пряко свързана с ИД. И ако случайно турската армия трябва да проникне на сирийска територия, това няма да е за да се бори срещу ИД”.

Казано иначе, ако турските войски преминат турско-сирийската граница, те само ще симулират борба срещу „сестринската” ИД, а фактически ще възпират сирийските кюрди, на които Асад даде широка автономия. Но основната цел на турската военна агресия, както нарече сирийското правителство намеренията на Анкара да прехвърли свои войски на сирийска земя, ще бъде свалянето на неудобния за Анкара и Вашингтон президент Башар Асад. За да бъде тази авантюра преглътната по-лесно от антивоенната турска общественост, режимът в Анкара и проправителствените медии я представят като отговор на някаква външна заплаха. Не от страна на ИД, с която турските власти сътрудничат в пълна хармония (доказва го освобождаването на 49-те турски заложници, отвлечени от ИД при атаката на турското генерално консулство в Мосул).

Според Анкара заплахата за националната сигурност на Турция идва от режима в Дамаск. Разполагането в близост до турско-сирийската граница на турски войскови формирования и противоракетни комплекси „Пейтриът”, както и приетата от ВНСТ резолюция, дават основания на германския печат да гърми с едри заглавия: „Турция е готова за война против ИД” („Франкфуртер Алгемайне цайтунг”; „Турският парламент разреши военна операция” (сп. „Щерн”); „Турският парламент оторизира правителството” („Ди Цайт”); „Турция отива на война” („Дер Шпигел”); „Готови са 10 000 войници” („Билд”) и др.

В замяна на това, в. „Миллиет”, от 1 октомври, отбелязва с ирония: “Германските войници от противоракетните комплекси „Пейтриът” се „умориха”. В коментара се казва, че в Германия се разразила криза по повод задачите, които се поставят на изградената в рамките на НАТО противоракетна система, която трябва да брани Турция от възможни ракетни атаки от страна на Сирия. В отговор на запитването по този въпрос на „зеления” депутат Тобиас Линдер, парламентарният съветник към германското Министерство на отбраната Ралф Браукзипе казал, че 28 % от войниците, които служат от август 2013 г. досега, са били изпратени на нова задгранична мисия, без да са ползвали изцяло полагащия им се 20-месечен отдих между две мисии в чужбина. Тоест, ако германските разчети на противоракетните системи „Пейтриът”, развърнати в близост до турско сирийската граница, пропуснат някоя ракета, изстреляна от Дамаск срещу Анкара, причината ще е умората на недоотпочиналите противоракетчици.

Освен това станало ясно, че в германската армия няма достатъчно обучен личен състав. Когато германец не желае да следва чужди авантюри, ще намери хиляда оправдания за своята пасивност...

Списание „Дер Шпигел”, позовавайки се на експерти от германското Министерство на отбраната, пише, че Германия не може да изпълни задълженията си към НАТО заради много ниската степен на техническа готовност на военната техника. Според казаното от министъра на отбраната Урсула Фон Лайен пред в. „Билд ам зонтаг”, най-много липсвали резервни части за бойните самолети и вертолетите на военноморската авиация, а като цяло германските въоръжени сили не разполагали с нужното количество летателни апарати, които да бъдат предоставени в случай на нужда от страна на НАТО. Не по-добро било и положението с бронираната техника: от 406 бронирани машини „Мардер”, можели да бъдат използвани само 280; от 180 бронетранспортьора „Бокер”, годни за мисии били едва 70; от 31 хеликоптери „Тайгър” едва 10 можели да излетят веднага; от 109 изстребители „Тайфун”, годни за бойни мисии били само 40. Военното ведомство не било в състояние да предостави на НАТО и 60 многоцелеви изтребители „Юрофайтър Тайфун”. И така нататък.

Въпреки това Германия отказа категорично да повиши военните си разходи до 2% от БВП, каквито предложения бяха изказани на натовската среща на върха в Нюпорт, Уелс  на 4-5 септември т.г. Така че Берлин вежливо отказа съмнителната чест да се включи в бомбардировките срещу ИД.

Ангела Меркел не е Росен Плевнелиев, нито Урсула фон Лайен е министър Велизар Шаламанов. Да не говорим за Виктор Орбан, когото дори Виктория Нюланд не смее да критикува открито заради позицията му против санкциите срещу Русия.

Хората избират национално отговорни политици, защото размишляват не един ден, а година преди изборите. Докато у нас не мислим с главите си и в деня за размисъл, а след като пуснем бюлетината в урната, започваме да се питаме: „Тези кой ги избра, бе?”. Прииждането на избиратели с автобуси от Турция в дните на Курбан байрама не обяснява защо 50 % от българите си стоят по къщите или ходят за гъби в деня на изборите. Май наистина има нещо сбъркано в нашия чип, щом допускаме цигани да демонстрират с фланелки на „Ислямска държава”. Народе...