Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 42 (2014) ГЕОПОЛИТИКАТА И БЪЛГАРИЯ

ГЕОПОЛИТИКАТА И БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 40

Анализът, който правя тук, обикновено се избягва в публичното пространство

Подчертава се единствено, че народът ни сам си е виновен, защото е „лош материал”, със „сбъркан чип в главата”, че се е научил на мързел, на нищонеправене, че вече е неграмотен и вътрешно деградирал. А се премълчава отношението на Запада към България, манипулацията, която политическата класа, заедно с медиите, упражнява над електоралните маси.

Толкова пъти лъган и подиграван, народът днес е отвратен и обезверен от политиката, владеят го безразличие, бягство от обществените работи, отнася се с отмъстително, даже с цинично чувство към предизборните обещания, към празното дърдорене на неподготвени за професията си персони, към раболепното поведение на родните големци към чужденци, от които зависи кариерата им.

Самовнушени ли са страховете на новите ни господари?

Пето, във връзка с подготвения и осъществен нов цивилизационен избор на България, Западът, в лицето на САЩ, внимава осторожно да не би отделни български партии и движения да провеждат политика за нормализация на отношенията между България и Русия. Още повече, че това не е Русия на Горбачов и Елцин, а е Русия с президент Владимир Путин. Путин, който предпочете държавния пред либералния капитализъм; възстанови мощта на Руската федерация, нейната икономика и финанси; модернизира армията и вкара в ред жизнено важни отрасли на газовата и нефтената промишленост, на военнопромишления комплекс; разви земеделието; вложи значителни средства в здравеопазването, образованието, науката и културата; в пъти увеличи жизнения стандарт на руснака и т. н.

Путин утвърди независимостта на страната си като велика световна сила, която е в състояние да взема самостоятелни стратегически решения, да провежда политика в интерес на руския народ и световния мир. Защити евразийската идея, която се крепи върху спецификата на руската цивилизация като сплав между културите на Запада и Изтока, като мост между Европа и Азия. Позволи си да ревизира постигнатите от Запада победи в резултат на детронирането на съветската система – спря разпокъсването на териториалната цялост на Русия.

Без да е с амбиции да възстановява СССР, Путин намери способи Русия да установи стопански, военни и културни връзки и съюзи с отделилите се бивши съветски републики: Евразийска общност; Митнически съюз; ШОС; двустранни и многостранни срещи; контакти в рамката на ОНД и пр. А тази активност предизвиква най-силните и най-гневни реакции на САЩ, които не искат да допуснат възкресяване на Русия, замяната на еднополюсния с многополюсен свят. Ето защо използват сега и Украйна, за да омаломощят бурно развиващата се под управлението на Путин Руска федерация.

В България, напротив, нещата, общо взето, се развиха извънредно благоприятно за Вашингтон. САЩ, които стъпка по стъпка разширяваха влиянието си у нас, днес, според мен, разполагат с всички лостове, за да диктуват провеждането на националната ни политика – външна и вътрешна. Те успяха през последния четвърт век да реализират намерението си и да овладеят командния пункт, от който се ръководят и направляват законодателната, президентската, изпълнителната и медийната власт.

Волята на Вашингтонската администрация, на американското посолство в София и на американските съветници в различни министерства са закон за нашите политици и висши чиновници, за собствениците на медиите, а може би и за ръководни фактори в съдебната система. Както изтъкнах, САЩ можаха да изградят, да впрегнат в работа широка и динамична система от неправителствени организации и институти (за демокрация, за човешки свободи, за либерална икономика и пр.), които най-активно налагат фундаменталните постановки на американската международната политика.

Плодовете на новия геополитически избор

Една от постановките, наложена ни от американците, е за енергийната зависимост на България от Русия. Само че тази енергийната зависимост е блъф, обслужващ геополитиката на САЩ върху Балканите и проекта им да станат главен вносител на газ в Европа, особено в сателитните им държави. България в момента се снабдява почти изцяло с руски газ с разрешение на американските ни настойници, тъй като от другаде все още не може. Под тяхна диктовка няколко български правителства потърсиха други източници за снабдяване, но безуспешо. Или няма откъде да се доставя газ, или цената е значително по-висока от тази, която плащаме на руснаците. Не се и съмнявайте, че намерят ли други доставчици на газ за България, които да са по-реални и предлаганата цена – сносна, САЩ на мига ще наредят на нашето правителство да прекрати енергийните договорености с Москва.

Нима някой вярва, че кабинетите, които спряха проектите с руско участие: АЕЦ „Белене”, „Бургас–Александруполис” и „Южен поток”, са действали самостоятелно? Нищо, че България губи, и то много. Затова пък демократичната бюрокрация ще я потупа по рамото Чичо Сам! Не дай си Боже, български висш чиновник да изпита дори и минимално колебание, та бил той и премиер. Веднага ще му дръпнат ушите и поставят на наказателната скамейка. Ще пристигне моментално в София сенаторът Маккейн, ще вдигнат заплашително пръст посланиците на САЩ и Великобритания, ще загърмят преса и телевизии, че националният интерес го жертваме заради руснаците. И на клетия премиер какво му остава? Да чупи ръце, да моли за прошка, да се откаже публично от обещанията си.

От гледна точка на провежданата от САЩ политика в България можем вече по-обективно да оценим колко правилно те разположиха във времето своето проникване и придвижване у нас, колко далновидно след 10 ноември 89-а центрираха усилията си за овладяване на политическия инструментариум, и най-вече формациите, които влияят върху начина на мислене, върху оформянето на възгледите и идеите, върху представите за истина и неистина! По този път успяха по-безпроблемно да внедряват американските ценности на либералната демокрация в милиони български граждани, да изличат от народната памет знаци и следи от миналия опит на личността, за да са в състояние по-безпрепятствено да обработват нейното съзнание. За да могат на „чист” екран да прожектират вносните ценности, чуждите цивилизационни модели пред възприемател, останал без достатъчно съпротивителна енергия и спомени за лична и национална биография. Още по-добре, ако възприемателят, потиснат от грозна бедност и изгубени илюзии, стане лесно приспособим, равнодушен, загубил обществената си активност.

Ако САЩ не бяха провеждали подобна широкомащабна дейност, свързана с надстроечните процеси, българският народ нямаше да преглътне новия цивилизационен избор, предложен в края на 90-те години от десния президент Петър Стоянов. Нямаше да наблюдава отстрани съучастието на нашата страна във военната агресия срещу съседна Югославия, в незаконната американска война в Ирак. Щеше да реагира по-отговорно на членуването ни в НАТО, да се вдигне на протести заради разполагането на американски военни бази; по повод на гражданската война в Украйна и т. н.

След като овладяха командния пункт на политиката, американците се насочиха към тясно обвързване на българските органи на сигурността с техните органи за сигурност. Затова най-напред трябваше да се организира чистка на български кадри, поддържали отношения с Русия и руски граждани, да се поставят начело на двете ведимства - на външните работи и на отбраната, политици, които се ползват с пълното доверие на САЩ. Позициите на Щатите в управлението на българската политика им гарантираха безконфликтното влизане на страната ни в НАТО (без провежане на общонационален референдум), както и разполагането на американски военни бази при неизгодни финансови условия за нашата страна. Военните бази, насочени срещу Руската федерация, са най-ярко доказателство от кого България е зависима – от САЩ или Русия.

Тази зависимост се разкри и по време на събитията в Украйна: българи участваха във военноморски маневри със САЩ през периода на кримската криза; министърът на отбраната Ангел Найденов мултиплицира измамата, че руски самолети шпионират морското ни пространство; външният министър Кристиян Вигенин легитимира изпълняващия длъжността временен президент на Украйна г-н Турчинов (след извършения от него и съмишлениците му държавен преврат). Интересно ми е във връзка с новото придвижване на НАТО към Изток, ще настанят ли и у нас американците „сили за бързо реагиране”; каква нова бойна техника ще внесат в своите бази; ще направят ли искане за получаване на още бази; ще увеличат ли бюджетните ни разходи за отбрана и др. Сигурно е едно – всяко американско искане ще бъде прието от българските управляващи!

Едва през последната година американците започнаха да навлизат по-настъпателно в българската икономика. Тъй като те, както споменах, изчакваха политиката да им разчисти пътя. Направиха и доста внушителен дебют със строежа на „Марица 1” и „Марица 3” през управлението на Иван Костов с гарантираната им свръхпечалба от продажбата на електрическа енергия.

Според мен обаче качествено нов етап в иономическата инвазия на САЩ бележи встъпването върху българска територия на мощната енергийна корпорация „Уестингхаус”.

СЛЕДВА