Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 43 (2014) СЪДБАТА НА СВЕТА СЕ РЕШАВА ТАЗИ ЗИМА

СЪДБАТА НА СВЕТА СЕ РЕШАВА ТАЗИ ЗИМА

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 42

От Русия с любов

Очакванията на официален Вашингтон, че след зверствата в Одеса и бомбардирането на Донбас Русия ще реагира силово, което да даде повод за ответна военна намеса на НАТО, не се сбъднаха. Путин заяви, че Русия не възнамерява да въвежда войски в Украйна. „Конфликтът“ да бъде урегулиран дипломатично, чрез мирни преговори, като се зачита свободно изразената воля на населението на Крим и Донбас.

Спиране на руския газ към Запада също не се състоя. Намерението Русия да бъде демонизирана като некоректен доставчик на енергийни суровини за Европа, се провали. Путин потвърди, че Русия ще съблюдава подписаните договорености със западните партньори, ще продължи да им подава газ стига, разбира се, киевските власти да не се опитват да го крадат. А външният министър Сергей Лавров призова Запада да не предприема решения, поставящи политиката над икономиката: „Не искаме от нашите партньори нищо повече, освен да заемат позиция, която реално ще осигури техните икономически интереси“.

Обявената търговска война на практика се оказа бумеранг за европейската индустрия. Вярно, санкциите създават сериозни затруднения на Русия, спадат валутните й постъпления, препятстват се икономически, социални и военни програми. Но те се оказват по-неблагоприятни за Евросъюза, защото спъват чувствително икономическото възстановяване на страните-членки.

Според официалната статистика, през последните месеци е налице рязко забавяне на икономическия ръст в Еврозоната вследствие от тези санкции. Повечето страни веднага почувстваха неблагоприятния ефект. „Германия и Италия губят най-много“, коментира британската агенция „Ройтерс“. По данни на германската Комисия за икономически отношения с Източна Европа ще пострадат около 6200 местни фирми с капитал от 20 милиарда евро, които работят на руския пазар, а близо 320 000 работни места в самата Германия са застрашени, защото зависят от търговията с Русия. Европейските фермери губят 11 милиарда евро от нереализиран селскостопански износ за Русия. Протести срещу санкциите идват от Ирландия, Шотландия, Гърция, Кипър, Финландия. Най-потърпевши са прибалтийските държави, защото половината от външната им търговия е с Русия.

Очевидно нито санкциите, нито провокациите, нито лъжливата пропаганда и клеветите могат да навредят на Русия в така желаната от официален Вашингтон насока. Впрочем, редица наблюдатели коментират, че Украйна едва ли е от първостепенна важност за САЩ. А и във Вашингтон едва ли вярват, че могат да превърнат Украйна в антируски таран. Каквито и антируски сантименти да битуват в отделни западни райони на Украйна, мнозинството от населението се чувства част от единното цяло, от великия народ на велика държава. Този процес започва в дълбините на хилядолетната руска история, проправя си пъртина през всичките й периоди на войни, противопоставяния и социални сътресения, за да се спои в съзнание за всеобща общоруска идентичност. Нека не забравяме, че едни от най-забележителните дейци на Русия – писатели, поети, композитори, художници, учени, политици, пълководци – не са „чисти“ руси. В жилите им тече кръвта на различните народности и етноси. Но тяхното вдъхновение и подтик за велики дела произтича от неизчерпаемия извор от мотиви и тонове на безкрайната руска земя, от чувството им за дълг към величието на Русия.

„В продължение на непълни сто години никъде не са се пръкнали толкова блестящи съзвездия от велики имена, както в Русия“, пише през 1908 г. Максим Горки. И наистина, стара Русия оставя в наследство на следващите поколения забележително духовно богатство. Неоценима е заслугата му – най-вече на класическата литература, музика и изкуство – в процеса на укрепване на всеруското национално самосъзнание. „Да станеш истински руски човек, да станеш напълно руснак, означава да станеш брат на всички хора, в общочовешкия смисъл”, пише Достоевски по повод откриване паметника на великия руски поет Пушкин. „Ние виждаме своето преуспяване само в най-свободното и най-самостоятелно развитие на всички други нации и в братското единение с тях; като се зачитаме един друг, присаждайки в себе си техните органически особености и отделяйки от себе си клонки за присаждане върху тях; като се съобщаваме с техните души и с тяхната духовна култура; като се учим от тях и те от нас...“

Едва ли друг би обяснил по-точно величието на руския дух от Фьодор Достоевски, признат и на Запад за най-проникновен душеприказчик на всички времена. Съхранявайки и доразвивайки специфичните особености и ценности на всяка народност, на всеки етнос, всеруското национално самосъзнание формира от своя страна общност на хора с нов тип човечност.

Именно тази нова човечност успява да надделее над всякакви премеждия на времето, утвърждава се и изглежда вече не може да бъде разрушена. Виждаме я в преломните години на стопанско възраждане; и в титаничните усилия по време на Отечествената война; и в мъртвото вълнение през периода на съветския застой; и в уродливите практики на прехода след 1991 г. „Не е важно дали нашите предци са украинци, татари, евреи, буряти или узбеки, нито каква религия изповядваме. Ние сме част от единното цяло, от великия народ на велика страна. Аз съм украинец, но над всичко съм руснак...“ изповяда неотдавна жителят на Харков Андрей Авраменко.

По всичко личи, че процесът е необратим. Считам, че устойчивостта на Русия и на нейните лидери в най-голяма степен се дължи на формирането на всеруска общност от хора с нов тип човечност. Самонадеяност от страна на САЩ с едва двувековна история е да си въобразява, че може да разиграва Русия, превърнала се в най-голямата световна държава благодарение именно на хилядолетното си политическо и културно развитие. Впрочем, през цялата си история Русия винаги е излизала от ситуацията много по-силна, когато е била притискана или застрашавана от външни фактори. И днес руският отговор на заплахите, санкциите, провокациите и клеветите е добронамерен, в съответствие с принципите на международното право – същите „западни“ принципи, залегнали в Атлантическата харта и в устава на Организацията на обединените нации, които Западът, поне на думи, декларира, че отстоява. И днес Русия отговаря с любов.

Нека повторим, в официален Вашингтон едва ли са повярвали, че лесно могат да прибавят Украйна към своето имперско пространство. Нито са заинтересовани ситуацията в тази страна да се стабилизира. По-скоро намеренията на САЩ са за създаване на перманентен „контролиран хаос“, с многопосочни крайни цели които да отслабят чувствително и Русия, и Евросъюза едновременно, именно: подкрепа на шпиц-командите на „Свобода“ и „Десен сектор“; „конфликтът“ между киевската власт и Донбас да се изостря; донбаската промишленост да се разруши така, че да не е в състояние да изпълнява поръчки за Русия; да се овладее или прекъсне газовата връзка за Европа; да се изострят до крайност отношенията между Евросъюза и Русия така, че страните да затъват все повече във взаимни обвинения и санкции; да се провокира руска военна намеса в Украйна.

Признанието на помощник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд „Fuck the EU“ едва ли е изпусната фраза. Дамата си е още във властта, нито пък бе санкционирана. По-точно репликата е сигурен знак за действителните намерения на Вашингтон спрямо Евросъюза. Спрямо Украйна не е нужно да се добавя „Fuck Ukraine“, подразбира се.

Подобна тактика е прилагана от Англия срещу младата съветска държава и през Втората световна война: отслабване на руската мощ чрез изтощаването й в битките с интервентите, респективно с нацистка Германия. Впрочем, това е стара тактика, която англичаните прилагат с успех от векове: „Англия ще се бие с Франция до последния пруски войник“. Тази реплика, приписвана на английския премиер Уилям Пит младши, се превръща в крилата фраза през 18-19 век в Европа. В съвременен прочит означава „Америка ще се бие с Русия до последния европейски войник“.

следва