Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 43 (2014) ГЕОПОЛИТИКАТА И БЪЛГАРИЯ

ГЕОПОЛИТИКАТА И БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр.  42

Предварителният договор, който корпорацията сключи с министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев (с каквито и условни характеристики да е), говори и за мащабите, и за спекулативния характер на тази договореност: „Уестингхаус” да изгради 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй” при нарушени процедури и нарушени законови разпоредби. Притеснително е, че набелязаната цена на реактора е прекалено висока (според експертите струва колкото двата реактора на АЕЦ „Белене”), че това е пилотен реактор, какъвто няма в Европа, че внасяното от САЩ атомно гориво за първи път ще остава в България, за разлика от руското атомно гориво, което „Росатом” си го връща на руска територия (тепърва ще се строи в Козлодуй хранилище за атомни отпадъци, което освен скъпо, ще е и своего рода заплаха за националната ни сигурност).

Споменавам тези детайли, защото те отново показват, че рещаващата дума на САЩ първо в политиката, после във военното дело, се пренася вече в икономиката, респективно в енергетиката. Да очакваме, че тепърва ще ни притискат за проучване и добив на шистов газ; за съгласяване с вноса на ГМО; със защитата на проамериканскатапозиция във връзка с подготвеното търговско споразумение между Вашингтон и Брюксел. Всичко това представлява допълнителен товар към неравностойните икономически връзки на България с развитите страни на ЕС: спекулативното затваряне на два блока от АЕЦ „Козлодуй”; вноса на стоки, по-евтини от националното производство, което убива цели отрасли на националното ни стопанство; крупните търговски мрежи на големите западни държави, които задушават българския среден и дребен бизнес и чиито печалби (голям процент от тях) отиват в чужбина; загубите в земеделието поради неизгодно разписаната глава „Земеделие” от договора за присъединяване на страната ни към ЕС и т. н.

Радости и мъки с българските партии и движения

Ако САЩ все пак изпитват известни безпокойства, те се отнасят не до ръководствата на отделните партии и движения, а до членовете и съмишлениците им. Големият брат обаче не би трябвало да изпитва страхове във връзка с ръководствата и електората на три партии, с перспектива да влязат в новото Народно събрание – ГЕРБ, ДПС и Реформаторския блок.

За участниците в Реформаторския блок е чест да са американска креатура, само че са доста малобройни, за да заинтересоват сериозно американците. ДПС поддържа предимно конфиденциални отношения с Вашингон. Тази партия Щатите не я занимават с дребни сделки, с нея решават стратегически въпроси. Последното, за което я използваха, беше да свали от власт кабинета Орешарски, въпреки че този акт е неизгоден за ДПС (каква ли ще е компенсацията?!).

И за наивника не е тайна, че вече пет години САЩ и Великобритания поддържат с всички свои властови механизми партия ГЕРБ – най-сигурен и най-перспективен проводник на техните интереси у нас.

Бойко Борисов е избраник на Вашингтон, оттам е и избраник на влиятелния олигархичен кръг „Глобална България”, който стои зад него. Поради тази причина и медиите така горещо пропандират обекта на американския избор.

Що се отнася до Русия, Борисов, който нерядко се изказва твърде толерантно за нея, на практика се изявява като най-последователния и най-безкомпромисен проводник на антируската политика. Докато даряваше Путин с расово българско кученце, именно мъжът от Банкя ликвидира проекта „Бургас–Александруполис”, спря строежа на АЕЦ „Белене”, заради което нашата държава най-вероятно ще бъде осъдена да плати 1 милиард евро, готов е, пожелаят ли задграничните му господари, да направи на пух и прах „Южен поток”! Но американците не изоставят и Цветан Цветанов, който би могъл да се приеме за по-интимно свързан с тях. Борисов блъфира, че директно е човек на Германия и Меркел. Това не е така. Той поддържа, доколкото ми е известно, доверителни връзки с партията на популярния у нас германски политик от миналото Щраус, която пряко и дистанционно дирижира действията на Борисов в българската политика. Тази партия е може би е най-близката до САЩ европейска партия. Резонно е тя да се явява гарантът за Бойко Борисов пред американците.

Може би единствено БСП нарушава тази идилична стратегическа ориентация. Не толкова заради нейното ръководство, в което все по-значителна роля играе т. нар. проамериканско лоби, а заради електората й, който изцяло е на страната на Русия, изпитва симпатии към Путин и руския народ, не разделя, както отделни наши журналисти, Кремъл от руския живот и култура.

Разбира се, голямата част от БСП-ръководителите, на различни нива, не споделят конформизма на отделни свои лидери, които попаднат ли в изпълнителната власт, забравят програми, обещания и съмишленици, за да се отдадат на верно служене на САЩ и проамериканските бюрократи от Брюксел. Въпреки това посолството на САЩ е недоволно от тях, защото изпаднат ли в опозиция, довчерашни службогонци от соцпартията коригират рязко геополитическите си клетви и в търсенето на подкрепа от партийната маса и симпатизанти започват силно да обичат и Русия, и президента Путин.

Едва ли сегашната чистка на ляво настроени кадри и социалисти от държавната администрация, която проф. Георги Близнашки провежда с мъжка твърдост и сладострастие, е негова самодейна инициатива. Това е премиерски жест в услуга на САЩ, за които облъчените от добро чувство към руснаците и Русия българи трябва да бъдат прогонени от държавна работа. Близнашки наистина се старае, старае се повече, отколкото биха се старали в подобно положение двамата му патрони: Бойко Борисов и Росен Плевнелиев. Можем да пожелаем на временния ни премиер с американско доброжелателство да стане в близко бъдеще конституционен съдия от квотата на президента.

Това, че американците не си падат по тънките дипломатически ходове, по детайлите в поведението и политиката, се потвърждава и от факта, че за тях БСП продължава да е опасна политическа смес, неоформена цялост, издаваща носталгични въздишки по социалната справедливост и българо-руската дружба, с рефлекси на спотаена недоверчивост към благодателните ни нови наставници. Ето защо, въпреки пируетите на отделни социалисти, САЩ гледат подозрително към партията и симпатизантите й. И за да няма изненади, САЩ правят всичко възможно БСП да си остане второстепенна политическа сила. Ще повторя: наказват БСП не толкова заради отделните нейни лидери, колкото заради масовите настроения сред електората й. Би трябвало да се има предвид също, че две партии: „Нова Зора” - коалиционен партньор на БСП, и „Атака” – с неголяма група в досегашния парламент, изразяват национално отговорно отношение към конфликта САЩ - Русия и гражданската война в Украйна, критикуват откровено агресивната политика на САЩ.

Известна опасност за Вашингтон представляват още десетките хиляди руснаци и рускини, женени в България. Твърди се, че спецслужбите ни ги оценяват като опасна „пета колона” на руската държава. Полагат се целенасочени усилия за влошаване на отношенията между българския и руския Свети Синод. За тази цел редица водещи телевизии редовно организират предавания с материали, предназначени да дискредитират българското духовенство. Дружествата и организациите за дружба и сътрудничество на България с Русия също са подложени на натиск. Сега-засега подвластните на американските ни другари структури успяха да подронят масовата основа на българо-руските формации, както и да попречат на тяхното действително обединяване. Забелязва се, че и в такъв тип формации проникват влияния, подсказани от официалните фактори на нашата държава.

Иде ли развиделяване

Обобщено! В България геополитическата битка вече я спечелиха САЩ. Зависимостите на българското народно представителство, президент и изпълнителна власт от Вашингтон са красноречиво доказателство за васалното ни положение. Липсват предпоставки България да провежда относително самостоятелна политика по подобие на Унгария, Чехия, Словакия, Финландия, Австрия или Италия (също страни-членки на ЕС). Няма у нас в момента достатъчно солидна политическа сила, която да стане изразител на народната опозиция срещу новия цивилизационен избор, заличаващ българската ни единосъщност и подготвящ аутодафе за националните идеали. В господстващата обществена суматоха българският народ ни поразява с алогичното си поведение. Макар и безпощадно обеднял, той дава гласа си за десните партии, които ще умножат неговата бедност и страдания. Наясно е, че Бойко Борисов служи не толкова на Меркел, колкото на Обама, че е дилетант като управленец, и какво от това? Въпреки всичко на 5 октомври народът ни гласува за партии и лица, които конфронтират отечеството ни с Кремъл и руското общество, въпреки че душта му е обърната на Изток. Гласува за партии и лица, които нареждат България до ястребите на русофобията от Полша и Прибалтика.

Какво ни остава на нас, хората, които протестираме срещу васалитета на България и нейния конюнктурен нов цивилизационен избор?

Остава ни да запазим достойнство и позиции. Да размножаваме, доколкото е по силите ни, истината за онази геополитическа ориентация, която презентира националния интерес. И да работим, за да може тази истина да ражда плодове. И в Библията е казано, че преди развиделяване става най-тъмно.

Но заедно с това, ако се научим да мислим трезво като народ, ако престанем да даваме доверието си на хората, които ни запратиха в бездната на „новия цивилизационен избор” и ни готвят за пушечно месо в един нов световен конфликт или война, бихме могли да направим немалко конкретни неща.

Примерно, да заявим публично на национални и европейски форуми, че стоим на позицията на генерал Де Гол за Европа на Отечествата от Ванкувър до Урал, за превръщане на тясното сътрудничество в политиката, икономиката и духовната сфера между държавите от Западната и Източната половина на нашия континент в приоритет на Европейския съюз, но че се противоставяме на опита държавите-членки на ЕС да се лишават от суверенитет. Да се научим същевременно да не подаряваме така наречения „остатъчен суверенитет” на Вашингтон и Брюксел, а да го използваме „на ползу роду”, като разширяваме обсега му. Да отстояваме националната си кауза, по подобие на Унгария, Чехия или Словакия, без да се страхуваме от заплахите на брюкселските и вашингтонските чиновници. Освободили се от комплекса за малоценност, да заработим на първо място за добруването на народа си, а после за когото и да е друг.

В една променена политическа ситуация можем да възобновим незабавно строежа на АЕЦ „Белене”, съобразявайки се единствено с интересите на България през 21 век. Да инициираме в срочен порядък среща на страните, през които ще мине ”Южен поток”, за да се вземе общо решение за неговото строителство, като не се позволи на големите страни-членки на ЕС да превръщат Евросъюза в заложник на антируската енергийна доктрина на Вашингтон. Да намерим форми и начини, за да модернизираме родната промишленост и земеделие, родното производство, но и за да пресечем агресията на чуждата продукция, която задушава тяхното развитие. В течение на три или четири години да постигнем такъв ръст на националната икономика, който ще позволи рязко повишаване на жизнения стандарт и намаляване на безработицата с поне 5 %. Да намалим дела на сивата и черната икономика, на корупцията в националния ни живот. Да изразяваме, но активно, тревогата си, че Европейският съюз става все по-зависим от САЩ - спъникамък за световния мир. Да общуваме и търгуваме с всички държави по света, щом това е изгодно за България. Да престанем да бъдем американският пудел на Балканите и да провеждаме балансирана външна политика.

Да променим качествено геополитическия си избор като славянска и православна страна-член на ЕС, противопоставяйки се на похода на НАТО на Изток, към границата на Руската федерация. Да денонсираме договора за разполагане на американските военни бази върху българска територия, защото застрашават националната ни сигурност и ни правят крайно уязвими при локален или международен военен конфликт. Да декларираме, че българската армия няма да взема участие в международни военни мисии и войни без санкцията на Съвета за сигурност на ООН. Да не участваме в политически и военни инициативи, които провокират Русия и ни превръщат в неин враг. Тъй като НАТО се оформя все по-определено в опасен инструмент на хегемонистичните планове на САЩ, да поискаме всенароден референдум България да остане, или да не остане в Северноатлантическия пакт (стига сме се самозалъгвали, че НАТО ще опази границите на отечеството ни, а и нали е казано: „Глас народен, глас Божий!). Да премахнем американския медиен диктат върху медиите. Да намерим вярното съотношение между чуждестранните фондации, фондове и институти и между българските им еквиваленти, включително чрез гарантирана прозрачност на финансирането и т. н., и т. н.

Виждате ли колко много работа можем да свършим, ако сме отговорни като граждани и нация, ако престанем да се навеждаме пред чуждите алчни кумири.

От нас зависи!..