Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 44 (2014) ОТ ПОЛ ПОТ ДО „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА”

ОТ ПОЛ ПОТ ДО „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА”

Е-поща Печат PDF

Искам да удрят по всички.*

Когато Хенри Кисинджър предава на Пентагона знаменитата заповед на американския президент Ричард Никсън за масова бомбардировка над Камбоджа през 1969 година, думите му са следните: „Унищожете всичко, което лети и се движи”. Във времена, когато Барак Обама се готви да започне седмата си война с ислямския свят след награждаването му с Нобелова награда за мир, оркестрираната истерия и лъжи ме карат да изпитвам извратена носталгия към кървавата искреност на Кисинджър.

Тъй като съм бил свидетел на изключителни зверства, плод на масираните бомбардировки – включително разчленяването на хора, не се изненадвам от поредното пренебрегване на паметта и историята. Красноречив пример за това е изкачването на върха на властта в Камбоджа на Пол Пот и неговите Червени кхмери, които имат доста общи черти с новосъздадената „Ислямска държава“ (ИД) на територията на Ирак и Сирия. Те също са безмилостни диваци, които не са били нищо повече от една малка секта. Те също са своеобразен резултат на изкуствено създадения от Америка апокалипсис, този път в Азия.

По думите на Пол Пот неговото движение се е състояло от не повече от пет хиляди зле въоръжени наемници, несигурни в стратегията и тактиката си, почти лишени от отдаденост към каузата и водача си. Когато бомбардировачите “Б-52” на Никсън и Кисинджър осъществяват операция „Меню”, поредният демон за Запада не може да повярва на късмета си.

Американците изсипват такова огромно количество бомби върху Камбоджа за периода от 1969 до 1973 година, че размерът на унищожението може да се сравни с пет атаки над Хирошима. Те сравняват със земята село след село, връщайки се да бомбардират руините и труповете. Щетите от бомбардировките са все още видими от въздуха. Ужасът е невъобразим. Бивш член на Червените кхмери описва как „оцелелите обикаляха безмълвни дни наред. Смачкани и полудели от терора, хората бяха готови да повярват на всичко, което им пробутат... Така Червените кхмери съвсем лесно се докопаха до властта”.

Разследваща комисия на финландското правителство установява, че 600 000 камбоджанци загиват в последвалата гражданска война, и описва бомбардировките като „първата фаза на десетилетие геноцид”. Пол Пот довършва започнатото от Кисинджър и Никсън. Заради операция „Меню” Червените кхмери се превръщат във фанатична армия от двеста хиляди човека.

ИД има подобно минало и настояще. Според официалните данни инвазията на Буш и Блеър в Ирак през 2003 г. води до 700 000 жертви – в страна, която джихадизмът никога не е властвал. Три години преди инвазията в Ирак минавах оттам без капчица страх. По пътя срещах хора, които се описваха като горди иракчани, граждани на една цивилизована държава.

Буш и Блеър унищожиха това напълно. Ирак в момента е едно от най-големите гнезда на джихадизма. „Ал Каида”, точно както Пол Пот, се е възползвала от възможността, предоставена й от шока и разрухата на последвалата гражданска война. „Бунтовническа Сирия” предлага още по-примамливи награди, след като през Турция минават цели потоци от пари и оръжия, собственост на ЦРУ и страните от Залива. Изпращането на чуждестранни военни части беше неизбежно.

Бившият британски посланик Оливър Майлс написа наскоро, че правителството на Камерън върви по стъпките на Блеър, който не се вслушваше в нестихващите предупреждения на разузнавателните служби за сигурност, че политиката на Англия в Близкия изток, и по-точно войните, които води там, са основната причина за ислямския тероризъм на Острова.

„Ислямска държава“ е рожба на управляващите във Вашингтон и Лондон, които с унищожението на Ирак първо като държава и след това – като народ и общество, извършиха грандиозно престъпление срещу човечеството. Точно както Пол Пот и неговите Червени кхмери, ИД е резултат от терора на Запада, упражняван от користолюбивия империалистически елит, който не се замисля за последствията от действията си. Вината му никога не се споменава в „нашите цивилизовани общества”.

Двадесет и три години след този холокост в Ирак веднага след първата война в Персийския залив САЩ и Великобритания превземат Съвета за сигурност на ООН и налагат наказателни „санкции” над иракчаните – по ирония на съдбата така те само подсилват още повече позициите на Саддам Хюсеин. Това беше едно подобие на средновековна обсада. Почти всичко, което следва да крепи една модерна държава, бе спряно – като се започне от водоснабдяването в училищата, части за рентгенови апарати, болкоуспокояващи за първа помощ и лекарства за борба с неизвестни тогава форми на рак.

Точно преди Коледа на 1999 г. Министерството на търговията и промишлеността в Лондон ограничава износа на ваксини, предназначени за защита на иракските деца срещу дифтерия и жълта треска. Ким Хоуелс, лекар, който е и заместник-министър в правителството на Блеър, обяснява защо – „Детските ваксини могат да се използват като оръжие за масово унищожение”. Британското правителство успява да се измъкне с подобни изказвания, тъй като повечето медийни репортажи от Ирак са манипулирани от Министерството на външните работи, което обвинява Саддам Хюсейн за абсолютно всички беди, които сполетяват държавата.

Вярваме, че си струва

Лицемерна „хуманитарна” продоволствена програма, наречена „Петрол срещу храни”, всяка година отпуска по сто долара на иракчаните. С тези пари се очаква хората да живеят нормален живот, или поне да се снабдяват с продукти от първа необходимост. Помощник генералният секретар на ООН Ханс фон Шпонек ми каза: „Да се дава такова смешно подаяние, при положение, че хората там нямат дори чиста питейна вода, камо ли пари, за да си платят лечението, е само една част от кошмара. Не си правете илюзии – всичко това е умишлено. Никога преди не съм желал да използвам думата геноцид, но сега е неизбежно да го направя”.

Отвратен, Фон Шпонек си подава оставката като хуманитарен координатор на ООН в Ирак. Неговият предшественик Денис Халидей също напуска, защото, по негови думи, е бил подстрекаван да прилага политика, граничеща с геноцид – съвсем целенасочена кампания, която ефикасно е унищожила над един милион човешки същества.

Проучване на УНИЦЕФ показва, че между 1991 и 1998 година, когато икономическата блокада е била най-тежка, са загинали над половин милион иракски деца на възраст под пет години. Американски репортер излага тези данни пред Мадлин Олбрайт, държавен секретар на САЩ, и й задава следния въпрос: „Струваше ли си цената?”, а Олбрайт отговаря: „Вярваме, че си струва”.

Срамувам се

През 2007 г. висшият британски дипломат Карн Рос, отговарящ за санкциите, познат още като Господин Ирак, заявява, че правителствата на САЩ и Великобритания успешно са лишили народа на Ирак от минималните средства да оцелява. Когато интервюирах дипломата три години по-късно, той беше обзет от разкаяние. „Срамувам се!” – заяви Рос. Днес той е рядък пример за това как правителствата лъжат и как използват медиите за поддържане на фалшиви илюзии. – Подхвърляхме на журналистите манипулирани факти, а другите просто скривахме.”

На 25 септември заглавие в „Гардиън” гласи: „Изправени пред ужаса на ИД, трябва да действаме”. Авторът на статията е Питър Хейн, бивш министър на външните работи от кабинета на Блеър. През 1998 г., когато Денис Халидей разкрива истинските мащаби на страданията на иракчаните, за които е отговорно най-вече правителството на Блеър, Хейн го обвинява в ефира на Би Би Си, че е „застъпник на Саддам”. През 2003 г. Хейн подкрепя атаката на Блеър над Ирак, и то на базата на прозрачни лъжи. По-късно, на конференция на Лейбъристката партия, той определя щетите от инвазията като „несъществен въпрос”.

Сега Хейн изисква „въздушни удари, дрони, военна екипировка” за „изправените пред геноцид” в Ирак и Сирия. В главата на Обама също се въртят подобни мисли, тъй като той вдигна така наречените рестрикции на САЩ да бомбардират и да използват военни дрони. Това значи, че ракети и 200-килограмови бомби могат да унищожават домовете на хората, както се случва без рестрикции в Йемен, Пакистан, Афганистан и Сомалия – както направиха в Камбоджа, Виетнам и Лаос.

На 23 септември крилата ракета „Томахоук“ удря село в сирийската провинция Идлиб, убивайки поне дванадесет цивилни, включително жени и деца. Никой не се възмущава от този факт.

В деня, когато излезе статията на Хейн, Денис Халидей и Ханс фон Шпонек случайно бяха в Лондон и ме посетиха. Те бяха шокирани колко убийствено лицемерен може да бъде един политик и негодуваха от необяснимата липса на интелигентна дипломация, която би могла да осигури мирно решение на конфликта. Из целия свят, от Северна Ирландия до Непал, тези, които се определят за терористи и еретици, сядат и разговарят на една маса. Защо това не се случва сега в Сирия и Ирак?

Безкрайна война

Както еболата, дошла от Западна Африка, и вирусът, наречен „безкрайна война”, дойде отвъд Атлантика.

Лорд Ричардс, който до съвсем скоро беше главнокомандващ на британската армия, вече иска да се предприемат незабавни военни действия. Обама, Камерън и тяхната „коалиция на твърдата воля” желаят да сеят насилие от кабинетите си върху територии, където кръвта от предходни конфликти още не е засъхнала. Те никога не са ставали свидетели на бомбардировки и явно затова ги обичат толкова много, щом искат да нападнат своя потенциален ценен съюзник Сирия. Това не е нищо ново – изтекъл американско-британски разузнавателен протокол описва следното: „С цел да се улеснят умиротворителните сили, трябва да се положат специални усилия да се отстранят някои ключови лица, за да се продължи с провокирането на вътрешните размирици в Сирия. ЦРУ и МИ 6 са готови да предизвикат инциденти в Сирия, с помощта на отделни лица те трябва да всеят нужното количество страх, инсценирани гранични сблъсъци ще осигурят необходимия претекст за външна намеса. ЦРУ и МИ 6 трябва да използват както психологически, така и насилствени методи, за да се увеличи напрежението”.

Не си личи, че това е написано през 1957 г. нали? В света на глобалния империализъм нищо не се променя особено.

Миналата година бившият френски външен министър Ролан Дюма разкри, че две години преди Арабската пролет войната със Сирия вече е била планирана. Великобритания е готвела инвазията на бунтовници в Сирия. Британски служители от най-високи нива разкрили на Дюма тези намерения и дори го попитали дали би желал да вземе участие. Тази операция е била отдавна планирана и сега просто влиза в действие.

Опонентите на ИД са

дамгосаните демони на Запада

– Сирия, Иран, „Хизбула“. Препятствието е Турция, „съюзник” и член на НАТО, която съзаклятничи с ЦРУ и МИ 6 за подкрепа на сирийските „бунтовници”, включително тези, които в момента се наричат „Ислямска държава”. Подкрепата за Турция в нейното желание за регионална доминация, като се свали правителството на Асад, може да свърши с истинска война и ужасно осакатяване на етнически най-разнообразната държава в Близкия изток.

Само примирие – колкото и трудно постижимо да е то, – е единственият изход от този сложен лабиринт на империалистически интереси. Иначе обезглавяванията ще продължат.

Освен опити за постигането на мир трябва веднага да бъдат спрени всички доставки на военна техника и материали към Израел и да се признае независимостта на Палестина. Проблемът с Палестина е гнойната рана на този регион и основното оправдание за ислямския тероризъм – както самият Осама бин Ладен беше заявил. Палестина може да донесе не само кръвопролития, но и надежда. Дайте справедливост на палестинците и така ще започнете да променяте света около тях.

Световният ред

Преди повече от четиридесет години бомбардировките на Никсън и Кисинджър над Камбоджа предизвикаха ужасни щети, от които страната все още не се е съвзела. Същото важи и за войната на Буш и Блеър срещу Ирак. С безпогрешен усет за момента Хенри Кисинджър издаде новата си книга със сатиричното заглавие „Световният ред”. В една подлизурска статия Кисинджър е описан като „един от най-стабилните и ключови архитекти на света през последните двадесет и пет години”. Кажете това на хората в Камбоджа, Виетнам, Лаос, Чили, Източен Тимор и останалите жертви на неговата „дипломация“.

Само когато успеем да разпознаем военнопрестъпниците сред нас, кръвта най-накрая може би ще спре да се лее и малко по малко ще засъхне.

 

 

15.10.2014

Превод от английски Филип Каменов (Поглед инфо)

 

* „Искам да удрят по всички” – реплика по телефона на Ричард Никсън към Кисинджър, когато му нарежда да уведоми Пентагона, че желае Камбоджа да бъде подложена на масирани бомбардировки