Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 44 (2014) САЩ И КНР – МЕЖДУ „Г-2“ И „ОБЛАЧНАТА ВОЙНА“

САЩ И КНР – МЕЖДУ „Г-2“ И „ОБЛАЧНАТА ВОЙНА“

Е-поща Печат PDF

В условията на знаменателна смяна в глобалната икономика, където САЩ ще отстъпят, отстъпват или даже вече са отстъпили (1) първото място в света по размер на БВП в полза на КНР, ставаме свидетели на сложна, внимателна, многоходова и нееднозначна геополитическа и геоикономическа игра между двете страни. След като от началото на т.нар. глобална криза окончателно бе погребан феноменът „Кимерика“ (2) „играта“ се осъществява днес между два полюса – Г-2 и „Облачната война“. Пространството между тези полюси предоставят много и различни възможности, влияе се от множество фактори.

Относно полюса „Г-2“

Първият от тези полюси може да наречем „Г-2“ (на английски език е известен като Group of Two (G-2 или G2). Инициативата за изграждане на „Г-2“ принадлежи на американския „истаблишмънт“. Под този термин се разбира създаването на неофициални специални отношения между САЩ и КНР. Същността на идеята представлява опит на същия този „истаблишмънт“ да форматира „двуполюсна схема“ на глобален баланс, подобен на този по време на  „студената война“. Тогава всички световни конфликти и сблъсъци се решават в крайна сметка от двете „свръхсили“, тъй като тяхното нерешаване би означавало термоядрена война, съдържаща опасността от унищожаване на човечеството.

Но съществува и едно сериозно различие – навремето между двете „свръхсили“ – САЩ и СССР, нивото на икономическа взаимозависимост е минимална.

Съвсем друг е случаят със САЩ и КНР, където се наблюдава силна икономическа взаимозависимост. КНР е вторият най-голям външнотърговски партньор на САЩ след Канада, а също така държи най-голям дял от външния дълг на САЩ.

Концепцията за „Г-2“ за първи път е предложена от икономиста Бъргстин (C. Fred Bergsten) през 2005 г. По-късно активен поддръжник на тази идея става Зб. Бжежински. През 2009 г. на среща в Пекин, където се отбелязват 30 години от създаването на официални дипломатически връзки между САЩ и КНР, Бжежински излиза публично с тази идея.

Други видни представители на същия този американски „истаблишмънт“ като Робърт Зелик, бивш президент на Световната банка, както и Джъстин Лин, бивш главен икономист на същата банка и неин старши вицепрезидент, поддържат тезата, че „Г-2“ ще играе решаваща роля за икономическото възстановяване от „глобалната криза“, за което САЩ и Китай трябва да работят заедно. Те заявяват, че „без силна „Г-2“ „Г-20“ (групата от 20-те най-големи икономики в света) ще бъде разочарование“. (3)

Към тях се присъединява Дейвид Милибанд, външен министър на Великобритания, който предлага интеграция на ЕС към „Г-2“, така че да бъде създадена „Г-3“.

Следва да се каже, че официалната реакция на КНР е, че Китай не е съгласен със системата „Г-2“ да взема решения за всички останали и предпочита многополюсния свят. Вън Дзябао, предишният министър-председател на страната, предава тази позиция на своята страна на президента на САЩ Барак Обама по време на посещението му в Пекин.

„Връщане в Азия“( Pivot to Asia)

Политиката на администрацията на президента Барак Обама се характеризира с регионална стратегия, носеща наименованието „Връщане в Източна Азия“ (“Pivot to East Asia”). Тази стратегия е обявена от бившия държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън в статия под заглавие “Тихоокеанският век на Америка” в списание „Външна политика.“ (4) (вж. Clinton, Hillary “America’s Pacific Century”. Foreign Policy, November 2011). Ключови области на действия на тази стратегия са:

• Усилване на двустранните съюзи за сигурност;

• Задълбочаване на работните отношения с възникващите сили, включително Китай;

• Ангажиране с регионалните многостранни институции;

• Разширяване на търговията и инвестициите;

• Формиране на широкобазирано военно присъствие;

• Установяване на демокрация и човешки права. (5)

Възприемането на тази американска политика на „връщане в Азия“ в Китай е, че на практика САЩ стартират курс на сдържане на КНР. Особено подозрително изглежда за Пекин американското военно присъствие около Китай.

Следва да се каже, че въпреки официално заявяваната от Вашингтон позиция за необходимост от политически и икономически диалог с Китай, зоните на конфликт с КНР растат. Достатъчно е да се споменат само няколко от тях:

• Политиката на САЩ във връзка с Далай Лама и тибетския въпрос;

• Подкрепата, оказвана от САЩ на съседни с Китай страни в териториалните спорове, които те имат с него.

• Създаването от страна на САЩ на многостранната търговско-икономическа конструкция „Транстихоокеанско партньорство (Trans-Pacific Partnership/TPP/), която обаче не предвижда присъединяването на Китай към нея;

•Други.

„Облачната война“ между САЩ и КНР

Днес понякога, когато се говори за отношенията между САЩ и КНР, те са описвани с термина „Облачна война“(The Cloudy war).

Изковаването на този термин от журналистиката е по модела на „студената война“ (на английски език „Cold war“). Обаче за разлика от „студената война“ между САЩ и СССР, характеризираща се с „твърдо противопоставяне“, макар и не стигнало до пряк „горещ сблъсък“, което не изключваше „горещи схватки“ по периферията на това противостоене, ситуацията между САЩ и КНР е по-различна.

Тази разлика се определя от значителната икономическа взаимозависимост между двете сили. В резултат част от конфликтите имат силна икономическа съставляваща. Пример за това е натискът, който оказват САЩ по въпроса за юана. Т.е., става дума за искането да бъде повишен курсът на юана спрямо долара. Пониженият, според американците, курс на юана създава конкурентни предимства на китайските стоки. Оттук идва и значителният, съгласно тяхното виждане, профицит на Китай  в търговията със САЩ.

Самият Китай, както досега показва и практиката на неговите външнополитически взаимодействия, предпочита повече използването на „мека сила“, т. е. финансово-икономическо въздействие в усилията си да постигне някаква външнополитическа или външноикономическа цел.

Самите САЩ от момента на създаването на специални отношения с Китай в края на 70-те години на 20 век досега са се въздържали от „дрънкане на оръжие“ по отношение на КНР.

Но в рамките на стратегическия курс на „връщане в Азия“, осъществяван от администрацията на Обама и представян като „ребалансиране“ на интересите на САЩ и пренасочването им от Европа и Близкия изток към Източна Азия“ (7) в последно време се забелязват все по-твърди нотки.

Като пример в това отношение е преместването на 2 500 американски морски пехотинци в база в Северна Австралия. Или пък разрешението на Филипините за възстановяване на присъствието на американски въоръжени сили в залива Субик след повече от 20 години въздържане по този въпрос. Следва да се има предвид, че подобни стъпки се осъществяват на фона на спор по морски територии между Филипините и Китай.

следва

Бележки

1. Различните източници дават различаващи се оценки относно размерите на БВП на САЩ и КНР и оттук това, кой заема първото място в света. Така например руският китаист Андрей Девятов в някои свои интервюта в руските средства за масова информация излиза с мнението, че Китай вече е надминал САЩ, за което дава и своите аргументи. По данни на “Economist” това събитие ще настъпи през 2019 г.

(вж. http://www.economist.com/blogs/graphicdetail/2014/05/chinese-and-american-gdp-forecasts)

2. Под „Кимерика“ се разбира „симбиоза“ между тласкан от износа модел на развитие на Китай и модела на свръхпотребление на  САЩ, чието създаване започва от 90-те години на ХХ век. Крайъгълни камъни на китайската стратегия на развитие са привличането на ПЧИ и увеличаващия се износ. За тази цел освен ниската цена на работната ръка, осигураваща свръхпечалби на инвеститорите е нужно поддържането и на политика на нисък курс на юана. Особено след приемането на КНР в Световната търговска организация през 2001 г. износът, който през 2000 г. е в размер на 250 млрд. щатски долара достига през 2008 г. 1.3 трилиона щатски долара, а положителният баланс от 17 милиарда през 2001 г. стига до 400 милиарда щатски долара в края на 2008 г. (вж. Ferguson N. “The End of Chimerica: Amicable Divorce or Currency War?” в  http://belfercenter.ksg.harvard.edu/publication/20029/end_of_chimerica.html).

Съответно Китай влага тези „излишъци“ в закупуването на американски ценни книжа, като по този начин стимулира печатането на долари от една страна, а от друга поддържа нисък курса на юана. Тези валутни интервенции на Китай, осигуряващи конкурентни предимства на китайския износ имат за цел и да формират валутни резерви като гаранция срещу риска, свързан с по-нататъшната финансова интеграция на КНР.

3. Вж. “Robert B. Zoellick and Justin Yifu Lin - Recovery: A Job for China and the U.S.”. http://www. washingtonpost.com. 2009-03-06).

4. Вж. Clinton, Hillary “America’s Pacific Century”. Foreign Policy, November 2011.

5. Пак там.

6. http://smallwarsjournal.com/jrnl/art/us-geopolitics-afghanistan-and-the-containment-of-china

7. Вж. Matt   Schiavenzaapr, What Exactly Does It Mean That the U.S. Is Pivoting to Asia? в http://www.theatlantic.com/china/archive/2013/04/what-exactly-does-it-mean-that-the-us-is-pivoting-to-asia/274936/