Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 45 (2014) ДОКОГА ПО ТОЗИ ПЪТ?

ДОКОГА ПО ТОЗИ ПЪТ?

Е-поща Печат PDF

БСП – позиции и поведение

Проф. Ваня ДОБРЕВА пред „Нова Зора” в разговор с Иван ГАЙДАРОВ

- Какво се случи с БСП на последните избори? Вече се чуват гласове, че я очаква съдбата на някогашното СДС? Други казват, че БСП е отписвана многократно, но се възражда като политически феникс. Каква е Вашата оценка за тежкото изборно поражение?

- Случи се това, че БСП претърпя най-катастрофалната си изборна загуба през последния четвърт век. Разбира се, злонамерно е да се вещае краят на лявата ни партия, да се търси аналог в съдбата на СДС, но е и прекалено оптимистично  да се прогнозира възраждането й като птицата феникс.

- Направихте критично изказване на следизборния пленум на НС на БСП. Какъв е Вашият анализ за причините за тежката изборна загуба?

- Причините? Те са много.  Употреба на лява фразеология – провеждане на дясна политика.

На заседанието на Конгреса – май 2012 г., приехме забележителни по своя характер и насоки решения за реализирането на нова лява политика. Но не ги изпълнихме. Социална партия сме, но ние сме вносителите в парламента на Закона за въвеждане на плоския данък.

Държим на социалната справедливост, а наши лидери и функционери взеха активно участие във формирането на неокапиталистическата класа. Допуснахме и с наши ръце да бъде взривена социалната държава, наследена от социалистическия период. Според партийната програма сме за провеждане на социална политика, а в същото време лидер на БСП заяви, че провеждаме либерално-социална политика. В корупционните скандали,  свързан с приватизацията, са намесени имената на мнозина наши съмишленици.

Говорим за сплотеност и солидарност в редиците на БСП, а  нерядко сами действаме за свалянето ни от власт. Държим на морала и толерантността, а по принцип се отнасяме с недоверие към всяко управление, в което  БСП е в ролята на доминиращ фактор. Пламен Орешарски ние го посочихме и избрахме с аплодисменти за министър-председател и той в неблагоприятна политическа и икономическа обстановка се справи задоволително със своите задължения. Но ето че сега мнозина от нас обясняват големите  изборни загуби на БСП главно с лошата работа на кабинета и лично на Орешарски.

Твърдим, че сме наследници на БКП, но подценяваме силно нейния борчески път, пазим се да не изречем добри думи за 45-те години социализъм. Превърнахме и 9 септември в повод за формално празнуване. Солидарността ни с органите на сигурността отпреди 10 ноември се изрази в предложените и приети по волята на социалистите-депутати Закон за досиетата и Комисия за досиетата. Не успяхме да съхраним престижа на партията и да я направим необходима за младите българи.

- Тези констатации отнасят ли се и до отношенията на БСП с ГЕРБ през последното десетилетие?

- Не смятам, че допуснахме грешка в отношенията ни с ГЕРБ. Още повече че ГЕРБ стартира и се утвърди като партия с улична  риторика срещу БСП, с насилствено управление, с политическа диктатура, с подпомагане на определени олигархични интереси.

Лошото е, че олигархичната заинтересовност беше типична не само за ГЕРБ, а и за БСП-лидери. Така че, според мен, БСП с основание не влезе в коалиция с ГЕРБ по време на преговорите през последния месец. И тук Михаил Миков постъпи правилно.

- А сегашното затопляне на отношенията между двете партии и техните ръководства? Как го оценявате?

- Може да е плод на нов подход, на отказ от политическа конфронтация, на стремеж към нова култура на диалога. Но може да е резултат и от натиск на чужди дипломати над ръководствата на парламентарно представените партии. Известно е, че САЩ още преди няколко месеца дадоха благословията си ГЕРБ да управлява у нас след парламентарните избори, с премиер Бойко Борисов. Това последно тълкуване позволява по-мотивирано да изясня за себе си странните метаморфози, на които вкупом станахме свидетели през последните дни и седмици.

- Какво сбърка БСП с темата “Русия”? И вярна ли е тезата на бившите министри, които твърдят, че вътрешните критики срещу евроатлантическата позиция, а не антируското говорене, са причината за загубата?

- В изказването си на следизборния пленум на НС заявих, че най-слабо звено в дейността на БСП, извън организационната и медийната й политика, е нейната външна политика, както и политиката й по линия на сигурността.

По време на кризата, а след това и на гражданската война в Украйна, социалистите Ангел Найденов и Кристиян Вигенин, в качеството си на министри в кабинета Орешарски, се ангажираха с провеждането на политика, която изостря рязко отношенията между България и Руската федерация. Те обслужиха геополитическите интереси на САЩ и на проамерикански администратори от Брюксел. Наредиха България редом с ястребите в ЕС – Полша, прибалтийските държави и Румъния.

Няма как българските граждани да не възприемат публичните декларации и действия на Найденов и Вигенин като израз на външнополитическия курс на БСП, при положение, че и двамата са членове на ИБ – единият негов говорител, другият, негов секретар. За съжаление, антируската позиция  на двамата министри социалисти огорчи дълбоко членовете и симпатизантите на БСП, които в голямото си мнозинство изпитват чувства на съпричастност и солидарност с Русия, руския народ и президента Владимир Путин. Този факт на  отчуждаване на ръководството от партийната маса се отрази крайно неблагоприятно върху резултатите, получени от БСП на европейските и парламентарните избори. Друг министър, Драгомир Стойнев, за първи път откри конкретния път за навлизане на крупните америански енергийни корпорации у нас, което допълнително утежни обстановката в социалистическата партия.

Показателно е, че през последните години позиции и поведение като това на бившите министри на отбраната и външните работи се поощряват открито от Изпълнителното бюро за сметка на онези партийни кадри, които работят последователно за укрепване на всестранните отношения между България и Русия и не са съгласни БСП и България да станат съучастници в агресивния натовски поход на Изток.

Моето мнение, което съвпада с мнението на редица наши другари, е, че в ИБ вече е заформено, най-общо казано, проамериканско лоби, провеждащо де факто новия цивилизационен курс на България, оповестен от президента Петър Стоянов в края на 90-те години.

Това е опасна тенденция за партия като БСП, от която не само симпатизантите й, но и Отечеството ни очакват друго поведение, друг тип отговорности за запазване на европейските ценности, на европейската сигурност, на световния  мир.

Трябва да се разбере, че БСП ще губи тепърва авторитет сред народа, ако нейното ръководство продължи да не реагира пред повишената зависимост на ЕС от САЩ, пред опита на Брюксел да лиши националните държави, в това число и България от суверенитет, да зачеркне завета на генерал Де Гол за тясно политическо и икономическо сътрудничество между ЕС и Русия.

- Излиза, че според Вас този въпрос е решаващо важен?

- Решаващо важен е и с оглед на националната ни  съдба, и във връзка с елементарната  възможност да се провежда истинска  лява политика у нас.

Ако България като член на ЕС не си отвоюва права за самостоятелни  външнополитически действия по примера на Унгария, Чехия и Словакия, за промяна в геополитиката си, тя няма да може да се развива  като национална общност с висок социален стандарт и високо развит промишлен потенциал! Усилията ни да провеждаме лява политика ще са обречени  на крах, ако нашата държава и в бъдеще остане изцяло в орбитата на неолиберализма и на политическия егоистичен диктат, налагани от Вашингтон и Брюксел, от финансови институции като Световната банка!

В споменатото  изказване пред следизборня пленум на НС заявих, че виждане като моето не е форма на евроскептицизъм, а съзнание, че ЕС се нуждае срочно от радикални реформи.

Що се отнася до твърдението, че „вътрешните критики срещу евроатлантическата позиция, а не антируското говорене са причина за загубата” (на изборите - б.р.), това е маньовър на цитираните от мен членове на ИБ да струпат собствената си вина за погрома ни от европейските и парламентарните избори от болната на здравата глава.

- Какви промени и реформи са нужни на БСП, за да се оттласне от дъното в организационен и идеен план?

- Това е тема за  отделен разговор. Най-общо БСП трябва да осъществи реални реформи в политиката си. А тези реформи предполагат смяна на основни ръководни кадри. Аз очаквах новият председател на БСП Михаил Миков да излезе - още след избора му - с доклад за политиката, която ще следва, да представи пред НС идеите, които иска да реализира. Очаквах също да направи смени в ИБ преди парламентарните избори, за да може да се повлияе поне отчасти върху техния резултат. Но изглежда, неговият стил на работа, а и ангажиментите му, са от по-друго естество. Дали са за предпочитане, това времето ще покаже.

- Как гледате на започналата битка между “фараоните” и “богатите младоци” в БСП?

- Зависи за кой „фараон” и за кой „богат младок” става въпрос. Димитър Дъбов е отговорен за недостатъците в организационното направление. И няма как да не понесе тежка отговорност. Редно е обаче да понесат тежка отговорност и онези членове на ИБ, които в БСП отговарят за външната политика, за политиката в областта на националната сигурност.