Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 45 (2014) БУНТ И САМОИЗОЛАЦИЯ НА НИСКИТЕ НИВА

БУНТ И САМОИЗОЛАЦИЯ НА НИСКИТЕ НИВА

Е-поща Печат PDF

Преди повече от 30 години Атанас Лазовски пишеше произведения в почти всички жанрови форми, но огромната част от тях оставаха непубликувани. Той беше от т. нар. опасни автори. Негови творби, които някак стигаха все пак до читателите, предизвикваха остри дискусии. Още по-рано, през 1968 г., беше принуден да се откаже от редакторското си място във в. „Литературен фронт“ след поредица от творчески предизвикателства. След няколко години напусна и редакцията на сп. „Пламък“. Живееше без щатна работа, а и хонорари не му се полагаха. По това време не пожела да стане член на БКП, и както се казва, сам се нареди сред „ненашите“.

След 1989 г. обаче не видяхме Атанас Лазовски нито сред революционерите, нито сред репресираните, нито сред търсещите възмездие, власт и награди. Неиздадените му 10-ина книги май все още са неиздадени. Защо? Някои твърдят, че голямата вина на този талантлив и упорит човек е, че гледа на света от много високо,  че не иска да се приземи.

Преди години вестник „Кой си ти?“, редактиран от писателя Румен Балабанов, осъществи един провокативен разговор с Атанас Лазовски. Преди няколко месеца получих в редакцията на в. “Нова Зора” следното писмо: “Здравей, Минчо, не те моля - настоявам да публикуваш този текст. Румен Балабанов ми даде място преди двайсет години в “Кой си ти”.

6 юни 2014 г.”

Днес изпълнявам желанието му, едновременно и като поклон пред паметта на Румен Балабанов.

Минчо МИНЧЕВ

- Как изглеждат откъм небето нашите човешки работи? Катурнахме червения режим, накъде сега тикаме каруцата си ние, българите? Какво става в България днес? Можеш ли да назовеш най-важното?

Ат. Лазовски: Най-важното ли? Извърши се бунт на ниските нива. Сега протича процес на самоизолация на ниските нива. Това е.

- Какво наричаш „ниски нива“?

- Ниско качество на човека. Ниска степен на духовно развитие. Вродена кривина, лъжливост, фалш. Безотговорност. Неразум. Агресивност. Алчност. Насилие. Извратеност. Изроденост. Аморализъм. Интелигентски цинизъм... Такива са отликите на разрушителните сили сред народа ни. Те винаги се бунтуват срещу Бога, но този им бунт беше необичайно разрушителен.

- Не се борим срещу Бога. Ненавиждаме комунистите. Комунизмът изпорти хората...

- Доскоро казвахте, че фашизмът ви изпорти. Да, ама... Удобни са ви тесните, плоските мисловни калъпи. Не режимите правят хората. Хората си правят удобни режими – според средния ръст, според преобладаващите интереси. Няколко десетилетия животът ни беше като заприщен поток. И блатяса. Сами си издигахме баражи. И имаше на кого да се прехвърли цялата отговорност и вина.

- Само ЦК на БКП и номенклатурата мърляха живота. Рибата се вмирисва от главата.

- Пак „формула“! Ако твоята глава се е вмирисала или ако е останала здрава и чиста, това си е твой личен резултат. От тебе е зависело да се опазиш... Тиня се трупаше и „горе“, и „долу“.

- Червените ни овониха. От тях дойде всичко. Щяхме като сифилистици да се скапем, ако не беше революцията през 1989 г.

- Никаква революция не се извърши у нас през 1989 г. Това беше бунт на ниските нива. Преминаването на по-високо стъпало в духовното развитие на цялата нация – това се нарича революция. А през 1989 г. стана само нещо като спукване на цирей. Смъкнахме се назад и още по-надолу. Доколкото имаше чисти, обновителни сили, те бяха немощни да възпрат дивите стихии. Дълго време тинята беше напирала. И изригна като гейзер. Душевни отпадъци и воня стигнаха чак до околните планети... Нарушават се човешки и космически закони. За България това е непростимо. Защото духовните ни водачи – по Божие предопределение – винаги трябва да бъдат сред авангарда на световната колона...

- Пак гигантомании. Слушахме ги 45 години. Стига, де! Знаем си се какви сме ние, българите. Де ги тия „духовни водачи“? Всяка партия си има лидери. Те водят. Други няма.

- Почти всички наши лидери са от ниските нива. Тълпата не тачи никакви духовни водачи. Даже когато те са известни и почитани в цял свят. Тя ги разстрелва втори, трети път. Краде икони. Продава всякакви светини. Събаря паметници... И все пак животът ни по един или друг начин се ръководи от духовни водачи. Не ги знаем или не искаме да ги знаем. А те все пак ни водят към верен изход.

Силата на ниските нива е груба сила, дива мощ. Като при пожар избухва, но бързо се износва и се изчерпва. А духовната мощ е неизчерпаема. У нас сега се извършва все по-ускорено избистряне на голямата река. Разрушителните елементи сами си бият шутове, „отлюспват се“. За щастие! Поголовните поразии провокират активизирането на закрепостени през четирите десетилетия добри сили. Всеки що-годе нормален човек бърза да се отдалечи от сатанинското начало. Бесните все още беснуват. Липсва им трето око и не могат да се ориентират какво точно става, какво ги чака... Възмездие ги чака. Небесната сила не прощава за погазени закони. Отплатата е неизбежна.