Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 47 (2014) ПРОЕКТЪТ УКРАЙНА ПРИКЛЮЧИ

ПРОЕКТЪТ УКРАЙНА ПРИКЛЮЧИ

Е-поща Печат PDF

Путин си тръгна от срещата на Г-20 преди края на програмата. Разбира се, че руският президент има право да си отспи, връщайки се в Москва, още повече, че “в понеделник е на работа”.

Напълно възможно е на Путин да не му се спи в самолета, който “лети осем часа до Далечния изток и още осем оттам до Москва”. Но едва ли на борда на самолета на ръководителя на свръхдържавата липсва спалня, това го има дори в бизнес-джетовете от среден клас. Защото за хората, които прекарват огромна част от живота си в полети, понякога десетки часове, които прекосяват няколко часови пояса, сънят не е прищявка, а необходимост. Невъзможно е също да предположим, че Министерството на външните работи и президентският протокол не са информирали президента за програмата в аванс. Така че Путин прекрасно знаеше кога приключва срещата на върха. В такива случаи програмата се спазва от А до Я.

Също толкова невероятно би прозвучало, ако си представим, че домакините са се подготвили, планирали са мероприятия, съгласували са ги, а пък гостите взели, че си тръгнали кой когато си поиска. Още повече че обедите и културната програма също са място за преговори.

Така че руският президент демонстративно напусна срещата на върха, без да се притеснява за някакво горе-долу вежливо обяснение. В края на карищата можеше да се каже нещо от рода на това, че е изморен, обаче желанието да поспиш след 16-часов полет, би било оскърбително обяснение за австралийците, и то обида, нанесена демонстративно.

Какво предизвика реакцията на Владимир Владимирович?

Да, наистина, австралийският премиер цяла седмица упорито тръбеше за намерението си да попита най-строго Путин за малайзийския “Боинг”, да, наистина, пресслужбата на канадския премиер пълнеше пресата със “застрашителното” искане да излезе от Украйна, да, наистина, руските медии “откриха” съвършена снимка на изстребителя, свалил “Боинга”...

И все пак бе ясно, че основната тема на преговорите между руския президент и западните ръководители трябваше да е украинската криза.

Всъщност за Русия интересна в случая е единствено позицията на САЩ. Останалите от Запада засега сумтят и се оживляват само в режима, зададен от Вашингтон. Но ако се има предвид взривоопасното надигане на социалната енергия в стремглаво дестабилизиращия се ЕС, и това няма да е задълго, но засега все още е така.

САЩ не предоставят пари и оръжие на Украйна, не й позволяват дори да се стабилизира ситуацията чрез концентрация на властта в едни ръце вече няколко месеца (първо не разрешиха на Яценюк да се бори за президентството, после не позволиха на Порошенко да получи мнозинство в Радата и да си назначи министър-председател). Става ясно, че Киев е отписан. Тоест, с Вашингтон би имало смисъл да се обсъжда ситуацията “какво след Украйна”, а също и проблемът за солидарното финансиране на икономическото възстановяване и разоръжаването на нацистките банди.

Какво можеше да предложи Русия?

Путин винаги дава шанс на опонента да се оттегли, запазвайки достойнство. Следователно руските предложения би трябвало да са в руслото на февруарско-мартенските тезиси на президента - Украйна се запазва като държавно образувание, но се преформатира на федеративни (всъщност конфедеративни) принципи. Западът и Русия гарантират напълно нейния всеобхватен неутралитет, правата на руското население се защитават според промените в Конституцията, включително и официалното въвеждане на два езика. Проблемът на Крим се решава чрез преучредяване на украинската държава, но без Крим. Русия и Западът солидарно поемат разходите по възстановяването на украинската икономика, включително и чрез анулиране на старите и безнадеждни дългове, чрез отваряне на своите пазари за украински стоки, намаляване цените на най-важните импортни стоки, включително енергоносителите, а също и предоставяне на финансова помощ - или пряко, или под форма на изгодни кредити.

Ясно е, че това би била мека форма на преминаване на Украйна в руската сфера на влияние. Но САЩ и ЕС можеха да запазят достойнство, като акцентират на това, че успяха да “спасят” украинската държава от десуверенизация, а също и върху “потвърждението” за неутралното статукво на Украйна.

Тъй като Путин демонстративно напусна срещата на върха преди края й, можем да твърдим със сигурност, че САЩ са отхвърлили компромиса за Украйна. Това означава, че в близките дни, в краен случай след седмица, ще започне

пълномащабна война по цялата територия

на тази изчезваща държава. Тази война ще се води в два формата.

През месеците на т. нар. примирие опълчението непрекъснато търсеше и намираше в донецките степи тежка бронетехника, привличаше и обучаваше хиляди доброволци, включително и такива със специфични познания и навици, които ефективно да боравят със съвременна техника. Всички очевидци твърдят, че плътността на войските н ДНР / ЛНР минава опасни граници и че те са съсредоточени в няколко групировки с ярко изразено настъпателно предназначение, че тези формирования не ги изпращат на фронта, а сякаш ги пазят за нещо друго. Те трябва да нанесат на киевските власти смъртоносния удар, който веднага ще пробие фронта. Това е първият формат - пробиване на фронта, след което идва постепенното завладяване на територии (и то не в Новорусия, а в цяла Украйна). Това обаче не е спешна задача и зависи от силата на опълчението и готовността на регионите.

Вторият формат, който трябва да приведе в необходимата степен на готовност регионите от Центъра и Запада (Новорусия вече е готова) - това е гражданската война вътре в киевската власт (Яценюк срещу Порошенко, Коломойски срещу всички, нацисти срещу олигарси, армия срещу национална гвардия, селската “самоотбрана” срещу “продоволствените отряди” на градските експроприатори на продоволствие и т.н.).

Това би било най-страховитият конфликт, който за кратко време може да прореди украинското население с 25-30 %, а останалите ще са съгласни на всичко, само и само да спре ужасът.

Тъкмо този ужас се опитваше да предотврати Путин

предлагайки на Запада запазване на Украйна в условията на федерализация и неутралитет. САЩ обаче провокират именно ужас. Всъщност не че го провокират, те вече го направиха.

Превратът и гражданската война бяха неизбежни за Украйна два месеца преди президентските избори. Тогава стана ясно, че Турчинов-Яценюк-Аваков отиват на избори не с Порошенко, а против него. САЩ отдавна мечтаят кога най-после киевските ръководители и техните нацистки маши ще започнат да се избиват един друг. Старателният Яценюк, послушният Аваков и Турчинов, който съвършено изгуби усещане за реалност, са готови за стрелба. Но машите им от втория ешелон все още се страхуват. Зад Порошенко остава голяма част от армията, меко казано, тя не симпатизира на доброволческите батальони, които си другаруват с нацистите.

След австралийските преговори пробивът на фронта (т.е. първият формат - бел. ред.) стана неизбежен, освен това Порошенко ще се лиши и от последните остатъци на авторитета си като върховен главнокомандващ - и сред обществото, и сред силовите структури. САЩ получават, каквото пожелаха -

пълномащабна, кървава гражданска война в Украйна

и ликвидиране на остатъците от икономиката, държавността, разруха в жилищно-комуналното стопанство и в социалната сфера.

Територията ще потъне в дебрите на каменния век за броени дни. САЩ се надяват, че това ще раздели навеки Русия и Украйна, понеже ще се формира “украински народ”. Освен това добре разбират, че Русия и ЕС ще трябва да положат усилия за възстановяване на нормалния живот на оцелелите, което ще замрази ресурсите на Москва и на Брюксел и ще даде допълнително конкурентни предимства на Вашингтон.

Тези сметки са ужасно криви. Също като февруарско-мартенските напъни от Украйна да бъде изкован антируски нацистки таран. По-голямата част от персонала, задължен да формира “украински народ”, загива и скоро окончателно ще погине по фронтовете на гражданската война. “Лидерите на общественото мнение”, които в последните двайсет години редяха тухлите на русофобския дискурс в Украйна, ако им проработи късметът, може да успеят да емигрират на Запад и там тихо да си изкарат последните дни в пълна анонимност. Повечето ще загинат обаче, дори защото САЩ не обичат да оставят свидетели на своите престъпления. Една част от народа, която се събужда с хули срещу Москва и с поклони към Запада, след кратка, но ефикасна кървава баня, устроена от прозападните политици с прозападни лозунги, и най-важното - след като Западът се самоизолира от решаването на украинската съдба (това скоро ще провидят и най-еуфоричните майдан-гастарбайтери), ще възненавиди Запада за предателството (в този дух вече се появяват статии и блогове на най-проницателните евроинтегратори в украинските медии).

Остатъците от населението на Украйна ще посрещат войската (или на Новорусия, или на Русия) също както немците посрещаха Червената армия през 1945 г. - ще се редят на опашка пред полевите кухни и ще поглъщат новата идеология заедно с топлата каша. Не бива да се забравя и че в Украйна се изграждаше тоталитарно общество, а тоталитарната пропаганда има една специфика - сменяш един акцент и хората заобичват онова, което вчера са проклинали.

Нека припомня, че Украйна бе най-лоялната република в СССР (дори повече от РСФСР), и в един момент, след получаването на независимост, мнозинството от членовете на КПСС (включително Кучма, Кравчук и Юшченко) се събудиха като патриоти на Украйна и едва ли не нелегални борци-антикомунисти.

Позицията на народа също се смени бързо, вчерашните съзнателни строители на комунизма станаха също толкова съзнателни носители на идеята за украинизация, а руснаците, евреите, таджиките - повече украинци от самите чистокръвни украинци.

Ето как отказът на САЩ от компромис по Украйна на срещата на върха на Г-20 в Австралия предвещава

кървав кошмар за населението

на тази бивша държава и последващото й присъединяване към територията на Русия. Напълно и окончателно се изгуби смисълът на запазването на формален суверенитет. Всъщност няма смисъл и да се отстъпват територии на пограничните държави членки на ЕС (Полша, Румъния, Унгария). Подаряването на бандеровската Галичина на Полша днес може да бъде единствено проява на изтънчена отмъстителност. Жалко все пак за територията, но пък бандеровците могат да бъдат смазани и в Полша.

Трябва да се надяваме, че по обективни причини опълчението ще си пробива път на Запад, без да бърза, и всички, които искат, ще могат да избягат в ЕС, влизайки в Европа персонално, като отделни индивиди.

Така че колкото по-кратък е ликвидиционният период, толкова повече животи ще бъдат спасени, но ако днес мъртвите надхвърлят 30 000 души, броят им ще нарасне на стотици хиляди, което е неизбежно на практика. Също толкова неизбежни са и 2-3 милиона емигранти към Европа. И това е в най-добрия случай, в най-лошия Украйна може да загуби почти една четвърт от броя на предвоенното си население (а и не всички загуби ще се дължат на емиграцията). Няма как, за всичко се плаща. За глупостта, за инфантилността, за сладките на Нуланд, за пликовете от посолството на САЩ, за грантовете и пътуванията, за многолетната лъжа, за неадекватния политически елит и неспособността на народа да издигне друг елит.

Всичко това се плаща с кръв, голяма кръв. САЩ решиха така.

Проектът Украйна приключи.

 

Ростислав ИШЧЕНКО
президент на Центъра за
системен анализ и прогнозиране

 

 

18 ноември 2014 г.

иракуор.ру