Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ИВАН КОСТОВ – ДОКТОРАТИ И МИТОВЕ

Е-поща Печат PDF

• ЩРИХИ ОТ НАУЧНАТА БИОГРАФИЯ НА ЛИДЕРА НА СДС

В последните две години няколко пъти съм се канил да пиша за лидера на демократите Иван Костов – за неговата компетентност и ученост (и покрай това – за някои страни на морала му). И все се отказвах, тъй като не желаех да намесвам това, което ми е твърде скъпо (науката и университета), в онова, което у нас за все повече хора става много мръсно (политиката и тия, които я „правят”). Но пък вече не един път ставахме свидетели на твърде безцеремонното намесване на науката в политиката – от медии и политици.  (Бел. ред. - текстът на проф. Петков е писан през 1999 г.)

Твърде ярък пример в това отношение беше демонстриран с включването в предаването „Всяка неделя” на Ефир 2 на 2 март т.г. на разговора с Ив. Костов. Впечатляващо солидна беше самата подготовка за този разговор – ще се разговаря с лидера на победителите, с двойния доктор (математик и икономист), с икономист № 1 за... и т.н. Затова сега вече реших да  пиша.

...Налага се да се представя малко повече, за да кажа каква ми е връзката с този забележителен човек. Професор съм от 1974 г., а работя от 1953 г., във Висшия машинен електротехнически институт (ВМЕИ, сега Технически университет – ТУ). Пенсионирах се преди повече от шест години, но все още ме канят да преподавам. Познавам достатъчно Костов от времето на службата му във ВМЕИ. Кабинетите ни бяха един срещу друг, минавахме за приятели, водили сме дълги разговори, консултирал се е с мен (за негова статия, за излизанията му по телевизията). Запознаха го с мен с професионална мотивировка, понеже съм специалист по автоматика. От дълги години съм горещ привърженик на идеята разработената строга количествена (математическа) теория за управлението на техническите система да се пренесе и за управлението на нетехнически системи, на първо място – икономическите. Имам доста публикации на тази тема, професурата ми също беше така обявена.

По тези проблеми още през 1970 г. бях на специализация в един курс от много висок ранг (организиран от ООН, територия на провеждане – сградата на Държавния департамент, Вашингтон, САЩ). Обучаваха ни светила от най-добрите университети на САЩ, Англия, Франция, Германия. Занятия се проведоха и в Световната банка и в Международния валутен фонд (т.нар. кейс стъди).

Във ВМЕИ въведох в обучението и дълги години преподавах основната математическа наука, занимаваща се със създаването на математически модели – „Идентификация на системи”. Първият български университетски учебник е написан от мен, той има и второ издание. Повече от десет години преподавам дисциплината „Моделиране на техникоикономически системи”, по която също излиза учебник през тази година.

Та именно във връзка с тази насоченост на професионалните ми интереси и занимания запознаха с мен Иван Костов – млад асистент по политикономия, завършил и математика, изгонен за не знам какви си прояви от ВИИ „Карл Маркс” и приет във ВМЕИ (а тогава минавах и за защитник на гонените – бях изключван от БКП и уволняван по политически мотиви от ВМЕИ; такива като мен тогава нямаше много).

Казаха ми, че Костов е също привърженик на използването на математични модели в икономиката, т.е. с него сме... съмишленици. Поканих го на разговор на професионални теми. Поисках да се запозная със защитената вече от него дисертация за к.и.н. (канддат на икономическите науки) по твърде интересния и за мен проблем за растежа в икономиката. Обеща, но не ми я даде. Намерих я сам, запознах се с нея и разбрах защо не ми я даде. През есента на 1989 г. го поканих за участие в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Отказа. Оттогава не съм имал контакт с него. Та това ми е връзката с... „този забележителен човек”.

Но „светът е тесен”, оказа се, че имаме и някаква друга „косвена връзка” – в института, който съм създавал и на който бях първи директор (ЦНИКА), в който и досега ме канят непрекъснато, работела като техник и най-оперен партиен секретар съпругата на Костов (мълвата твърди – дама с изключително колоритен език и поведение).

Та на основата на всичко това мисля, че имам морално прави да кажа няколко приказки за учеността (и морала) на Иван Костов.

Като икономист по образование Костов е това, което са завършилите ВИИ „Карл Маркс” в тези години – недостатъчно грамотен. Той сам скромно заяви, че е завършил с недостатъчни знания. Ставаха достатъчно (а не полу) грамотни икономисти тези, които наистина се образоваха сами – като работеха в истинската жива практика, като се интересуваха, търсеха, намираха и четяха книги и статии от автори в страни, в които има истинска икономическа наука. Костов не е от тях – той нито има сериозна практика, нито е прочел достатъчно.

Впечатляващ за широката публика е фактът, че Костов се е насочил да придобива знания в наука, която хипнотизира обикновения човек – математиката. Той, Костов, знае много добре това и затуй така широко афишира този факт. В разговора той скромно заяви, че при първия опит е бил скъсан. Това не изненадва – с неговия успех от гимназията малко трудно се влиза в математиката от първи път. Но все пак е влязъл. Не се знае кога и как е следвал и завършил, медиите също не го питат и не обелват зъб по това (от Биографичния алманах на ТУ се вижда, че през това време той е работил). Всеки, който е запознат с функционирането на т.нар. Блок Б в някои ВУЗ и знае какви тези се разработваха при завършването, няма да се впечатли от магистърската степен. Даже темата на разработената от него теза (пак според алманаха на ТУ) говори за неграмотност – „Моделиране на икономическите науки” (понякога даже употребеният неправилно предлог говори много: няма моделиране на икономическите науки).

В математично отношение Костов е не даже „недостатъчно грамотен”, но е почти неграмотен. Той изобщо не мисли като математик по образование – това съм констатирал при разговорите си с него, това може да усети, като го слуша, всеки запознат с математика, за това ще стане дума по-конкретно след малко.

„Увлечението” на Костов в математиката проличава с пределна яснота от дисертацията, за която той е получил научната степен „кандидат на икономическите науки”. Нямам намерение да й правя рецензия и да дразня. Но моля да се помисли по това, което ще кажа.

Политическата сила, на която е лидер Костов, и самият той отричат и обругават всичко направено през лошите 45 години. Но в същото време запазват това, което лично са получили, и то в резултат на най-дефектните страни на отричаната система, гордеят се с него и го изтъкват по повод и без повод. Костов явно също се гордее, че е направен доктор от онази система, и то не за нещо, което е запазило стойността си и при днешната „система”. Много инженери получиха докторати за разработването на съоръжения и технологии, които при „демокрацията” работят по същия начин, както и при „тоталитаризма” – те няма за какво и от какво да се смущават. Но Костов е получил докторат за нещо, което е в коренно противоречие с прокламираното сега от него и неговата политическа сила. Много приказки се изприказваха за професорите, доцентите и докторите от АОНСУ, титлите наистина не са отнети още, но никой не се хвали и никого не хвалят за тях. А Костов е получил доктората си абсолютно по същия начин.

В дисертацията основното са хвалебствията към комунизма и комунистическата икономика.

В статия във в. „24 часа” Иван Ценов (бивш мой студент и сега колега по катедра, бивш член на НКС на СДС) приведе много цитати в този смисъл.

Дисертацията е образец за липса на наука. В нея се защитават неграмотно теории, които сега никой не защитава. В стремежа си да демонстрира политическа преданост Костов е надминал и най-послушните тогава икономисти в СССР (защото по това време там имаше вече твърде много непослушни икономисти, и то между най-утвърдените имена). Това той показва и с твърдението си, че моделът на Леонтиев * следва директно от Маркс, и с „опровергаването” на световноизвестния О. Моргенщерн (съвместната му книга с Фон Нейман, която Костов явно не знае, беше вече библия на компетентните икономисти в СССР).

Костов твърди, че теорията на растежа е създадена в СССР, и то от Ленин. Той, сиротният, е толкова невежа, че не знае, за да използва следния факт. Западната икономическа мисъл наистина признава руски принос в тази теория, но го свързва не с Ленин и ГОЭРЛО, а със знаменитата Санктпетебургска и Ленинградска икономическа школа, дала на света двама Нобелови лауреати по икономика Леонтиев и Канторович, а също така Кондратиев, Вознесенски и много други.

В дисертацията си Костов не споменава нито дума за пазарна икономика, нито за истинската теория на растежа, отнасяща се за пазарната (конкурентната) икономика. Той явно не знае (защото не назовава) имена като Валрас, Фон Нейман, Ероу, Самюелсън, Солоу, Моришима, Хан и много, много други.

В дисертацията се цитират само съветски издания. Цялото съчинение е за растежа при социалистическата планова икономика – същата, която той сега така проклина. В дисертацията си Костов открито заявява, че теорията на растежа винаги има идеологически функции, че тя (теорията) обслужва или буржоазията, или пролетариата и той разработва теорията, която обслужва пролетариата.

При това положение има основание да се отправи към Костов следният директен въпрос: сега поддържате ли това, което сте писали в дисертацията, за която сте станали доктор? Ако „да”, как го съчетавате със сегашните си заявления? Ако „не”, ще престанете ли да се титулувате „доктор” и да се хвалите с този титул (едва ли някой ще се засили да ви отнема титлата)?

Бесните демократи около Костов непрекъснато припяват една песен – как нашата страна и оттам нашата наука са били откъснати от света. Навярно и Костов поради тази изолация не е могъл да знае световната икономическа мисъл и да чете световните икономисти. Всъщност нещата са много по-прости – изолиран беше само този, който сам искаше да си бъде изолиран. Книгите на редица от цитираните световни учени бяха вече преведени на руски и бяха и в нашите библиотеки (Фон Нейман, Моришима, Джонстон, Столерю, Тейл и мн. други).

В библиотеката на института, в който работехме с Костов, бяха вече получени (по мои заявки) на английски език трудовете на тези и редица други автори. Същото се отнася и до другите национални библиотеки. В тези библиотеки (за ВМЕИ) се получаваха голяма част от научните списания, в които тези големи учени публикуваха. Кой попречи на Костов да обогати знанията си?! Е, той наистина не владее чужди езици, но можеше да плати да му се преведе.

А сега пак за математика Костов.

Дисертацията е правена от вече магистъра по математика Костов. Математиката в дисертацията е на нивото на аритметиката в края на прогимназиалното образование – използват се само четирите аритметични действия. При това формулите са включени само за да се изпъстрят с тях десетина страници – от формулите няма нужда, те за нищо не са използвани. Няма нито помен от математични методи, с които се правят истинските модели в икономиката.

Най-куриозното обаче е едно крещящо противоречие – дадените в приложение изчисления на компютър са явно по методи и за модели, за които в изложението на дисертацията Костов заявява, че са твърде сложни и той няма да ги използва (във ВМЕИ тези методи се преподават в трети курс).

Явно изчисленията са направени от друг, който просто е разполагал със съответната програма за компютъра, но не е знаел за цитираното заявление на дисертанта (правили са изчисленията мои бивши студенти).

Ще отправя още едно предизвикателство. В средите на Костов е най-видният математик на СДС, който също шашва публиката с математичните си доказателства за фалшификация на изборите от БСП. Нека той да ме опровергае за твърденията ми относно математическото ниво на доктората на Костов.

В разговор с него Костов като признак за характера му на университетски учен говори колко много обича дискусиите. Какви научни дискусии е предизвиквал във ВМЕИ, в колко е участвал? Опитал ли се е да промени преподаването на политикономия, за което лично съм го съветвал? Докато беше във ВМЕИ, той беше познат само в катедрата си. А в института няколко години съществуваше дискусионен клуб „Студент – преподавател” (роди се по мое предложение и в началото го ръководех аз). В този клуб толкова открито се дискутираха важни теми, включително по икономика и политика, че ръководството на института ограничи, а след това прекрати дейността му.

Е, господин Костов, твърдите, че винаги сте говорили истината. Това, което казах дотук, истина ли е или не е? Или ще отговорите, че е толкова истина, колкото и твърдението, че хлопахте няколко години на вратата на БКП да бъдете приет за член? Но ВМЕИ си е все на същото място и там нещата се знаят.

Вие много мило говорихте за своя дядо, и на мен сте казвали същото, но при мен сте добавяли и нещо, което сега забравихте – че дядо ви е бил комунист от 1917 г. до края на живота си. Имало значи и между мръсните червени боклуци свестен човек. А вие имате ли го онова нещо,  което се нарича морал?

...Иван Костов не е „учен, навлязъл в политиката”. Той се е опитал чрез политика да влезе в науката. Безуспешно! Сегашните му опити да се утвърди в политиката и чрез твърдения за наука ще бъдат също толкова успешни.

* Леонтиев е един от най-големите учени икономисти, Нобелов лауреат, руснак, напуснал СССР през 20-те години, живее и работи основно в САЩ, посещава няколко пъти Русия