Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 48 (2014) БАНКОВИЯТ „НОКАУТ”

БАНКОВИЯТ „НОКАУТ”

Е-поща Печат PDF

Адв. Веска ВОЛЕВА пред в. „Нова Зора”

На фона на разгорялата се драма с КТБ преди дни стана ясно, че Българският парламент дава първоначално одобрение на плановете за 4,5 милиарда лева заем за запълване на дупката в бюджета за тази година и за заздравяване на банковата система след рухването на Корпоративна търговска банка.

Подробности по казуса българската общественост научава не от някой друг, а от агенция Ройтерс, която оповести, че „две международни и две местни банки бяха избрани да предоставят мостовото финансиране на стойност 1,3 милиарда евро (1,6 милиарда долара) – „Сити”, „Ейч Ес Би Си” и местните клонове на „Сосиете Женерал” и „Уникредит”.

Според Ройтерс „балканската страна (става дума за България, моля ви се!) трябва да предостави на своя Фонд за гарантиране на влоговете в банките около 2 милиарда лева, за да покрие гарантираните депозити в КТБ. Други 1 милиард лева ще бъдат използвани за рефинансирането на държавната помощ за Първа инвестиционна банка, третата най-голяма в страната, засегната от паниката през юни”.

Говорителка на финансовото министерство просто отказа коментар по тези новини и заяви, че имената на банките ще бъдат обявени след одобрението на правителството.

На свой ред финансовият министър Владислав Горанов обяви, че планира да представи бюджета си (Неговият бюджет, моля ви се!) и плановете за дълга за 2015 г. пред правителството в края на седмицата (27-29 ноември сиреч) и бодро съобщи, че фискалният дефицит за 2015 г. няма да превишава прага на ЕС от 3% от БВП.

Чудесна е констатацията, че новият заем ще увеличи държавния дълг на България на 28,4% от БВП за тази година спрямо 18% през 2013 г., но пък „балканската ни страна” ще остане с най-нисък дълг сред страните членки на ЕС.

Няма как, обречени сме да бъдем все сред първите... Нещо като в складовата търговия – пръв влязъл, пръв излязъл, но при нас е малко сбъркано и става така - последен влязъл, последен останал...

Това бе добър повод в. „Нова Зора да се обърне към адвокат Веска Волева, чиято професионална и гражданска позиция остава безукорна на фона на „плаващите пясъци” в най-новата ни политика и юрисдикция.

Зора

• И КТБ Е ЧАСТ ОТ КОЛОНИЯТА НА ПИЯВИЦИТЕ, КОИТО ИЗСМУКВАТ ЖИВОТА НА БЪЛГАРИНА

 

- Г-жо Волева, очаквахте ли, че банка от ранга на КТБ може да се окаже грозна далавера? Освен това български банкери твърдят, че защитавали вложителите, докато всъщност лихвените нива по депозитите, в противоречие с обмисления търговски риск, счупиха всички рекорди и могат да се сравнят със стойностите, предлагани от пирамидалните структури... Нали преди време българите пропищяха от тях!?

- Във всички мои публични изяви неведнъж казвам, че банковата система в България е една пиявица, създадена да източи жизнените сокове на държавата ни.

Но банките не само източват парите ни, и то по нечуван в цивилизования свят начин – чрез лихвени нива на ръба на здравия разум, те дори управляват живота ни...

- Как така управляват живота ни?

- Ами така, чрез противопоставяне на групи от населението едни на други. В България банките в буквалния смисъл определят кой да живее и кой да умре.

Лихвените нива по депозитите наистина могат да се сравнят с времената на пирамидалните структури у нас. С нашите пари бе заплатено дори на изфабрикуваните ни политици, които пък промениха Гражданско-процесуалния кодекс така, че всеки, който е имал неблагоразумието да опре до банките, се превръща във васал.

Разбира се, не е вярна и мантрата, че банките защитавали вложителите. Ами те са търговски субекти, а не Комисия за защита на потребителите... Целта е старото „разделяй и владей”.

Най-лошото е, че голяма част от обществото се хваща на плиткоумните приказки, защото няма кой да ги обори.

Политиците също са в кюпа, медиите са платени... Срещу Пеевски ли да говорят, или срещу Цветан Василев, които са собственици на медии?! А които не са в групировката им, получават за реклама суми, чийто размер оправдава всякаква цензура.

- Как ще коментирате раздаването на кредити при различни условия за отделните клиенти?

- Това е друго нагло противопоставяне.

Виждала съм кредити с 1 % лихва за привилегировани персони, и такива с 20 % лихва - за обикновени хора. За да влезеш в кастата на богоизбраните, трябва да имаш власт и влияние, които пък да представляват интерес за онези, които раздават порциите. Трябва услужливо да им предоставиш това влияние, сиреч власт.

Всъщност ние много добре усещаме тази реципрочност, обаче не смеем да я дефинираме и изречем. Аз виждам как съдът услужливо тълкува закона в полза не на потребителите, а на банките.

Не стига, че всички закони, касаещи тази материя, се промениха или измениха в полза на банките, но и тълкуването на съдилищата, по някаква странна логика, е все в полза на банките.

Как иначе би се приела държавна такса по дело, определена от съда, да е в пъти по-голяма от цената на иска, и не е ли това отказ от правосъдие?!

Каква сила стои зад тези видимо несправедливи актове на съда?

- Да смачкаш по-слабия, г-жо Волева, се превърна в безусловна характеристика на днешния ни свят...

- Точно така. Е, как тогава човек да не попита каква невидима сила управлява подобни процеси? Сигурно си спомняте и смешния отказ да се приложи европейската директива за изплащане на гарантираните влогове с мотива, че нашият, българският закон, не го предвижда, и видите ли, ние тепърва трябва да измисляме закон.

Банките наистина се превърнаха в държава в държавата. Накрая може и да няма държава, но няма да има и банки. Просто защото пружината се пренави.

- Никой ли не се осмели да сложи спирачка пред безогледния ламтеж?

- Добре знаем, че като няма коректив - мярката се губи.

- А какво стана със сигналите, които изпращахте до Иван Искров, как си обяснявате бездействието му? Тъкмо Вие, г-жо Волева, реагирахте навреме, и то когато славата му на банкер номер 1 бе на върха...

- Нито един сигнал до БНБ не бе разгледан обективно.

Контролната функция на БНБ бе сведена до това в отговорите си да повтарят онова, което са им отговорили банките по отношение на всяка жалба. По този сценарий обаче Искров се превърна в законодател, чиито наредби стягат примката около българина и бизнеса. Справка - Наредба № 9, която отмени забраната да се трупа лихва върху лихва, поради което задълженията на длъжниците растат в геометрична прогресия.

Въпреки задължението на БНБ да публикува стойностите на EURIBOR * и СОФИБОР ** от 19.06.2014 г., такива данни на сайта на Централната банка липсват.

- Кой даде на Искров такава огромна власт, та дори и законодателна? Искров има ли вина за КТБ и как да си обясним думите на Цветан Василев, че е зависим?

- Разбира се, има вина и е зависим. Котерията, която определя всичко в държавата, му е вменила задължения, срещу което си получава лептата. Но той е бушонът, чрез който ще се прекъсне връзката с големите крадци, които се надяват да останат отново ненаказани.

От началото на допуснатата именно от него криза в банковия сектор той се крие като мишка и досега не е казал две ясни думи по въпроса. От това следва, че този човек е или тотално некадърен, или тотално зависим.

Това също е част от установилия се през целия преход принцип на важни държавни постове да се назначават хора без професионални качества, да има единствено политически покровители и зависимости.

- Но това важи ли и за банките?

- Да, това с пълна сила важи и за банките, и за банкерите. Явно кризата от края на 20 век, по времето на Виденов, не доведе до особени изводи тези, от които зависи банковата сфера. Но стана ясно, че в банките има много пари и може да се краде.

- Появиха се списъци на хора с високи постове, които са вложили парите си в КТБ. Вие имате ли такива данни?

- Ами да речем Кольо Парамов твърди, че петима магистрати имат 300 милиона в КТБ. Ако е така, какъв е произходът на тези пари – от заплати ли са спестени?

Аз питам – следва ли тогава гражданите чрез бюджета на държавата да спасяват тази банка? Не си ли спомняте как вече двайсет години сме заложници на досиетата на ДС и не може да се разбере кой взема решение по вътрешно убеждение, и кой е изнудван с досие или други зависимости. Значи ли, че отново ще се завъртим в същата спирала и сега с банковите досиета в КТБ? Докога?

Имаше и едно решение, с което Конституционният съд прие, че текстът, който дава безконтролни права на банките, не е противоконституционен. Толкова елементарно правно творение не съм срещала в практиката си. Само че в публичното пространство се завъртя и темата, че депозитите на конституционните съдии са с преференциални лихви в същата тази банка. Е, можете сами да си направите извода доколко е безпристрастно подобно решение.

- Права сте, абсолютно, но г-жо Волева, нали знаете какво бе казал Гьобелс за истината и лъжата?..

- Да, че една лъжа повторена сто пъти, става истина, само че според мен, докато не минем през чистилището на истината, никакви депозити извън гарантираните не следва да се връщат.

Дълг на честния елит е да говори по тази тема. В никакъв случай не трябва да плащаме именията и яхтите на крадците на бедния ни народ. А на който парите му са чисти и ясни - няма от какво да се страхува.

- Има версия, че в КТБ ти откриват тлъста сметка, която после се олихвява по специални тарифи, срещу съответната „услуга” и така не вземаш пари на ръка?

- Разбира се, нали така функционираха пирамидите в началото на прехода. Първите, които бяха на върха на пирамидата и мозъкът на схемата, получаваха всичко. Всички пари отиваха към тях. Основата на пирамидата, т.е. баламите, каквито сме всички българи в случая, влагаме парите си в тази схема. Залъгват ни, че защитават правата на едните срещу другите. Ние вярваме и търчим...

Пирамидата се спуква и повечето вложители остават с пръст в устата. Е, сега балонът КТБ се пукна, 99 % са с пръст в устата, но кои са единият процент, остава загадка.

- Но какво следва да се направи – да се извадят досиетата на вложителите ли?

- Да, и дори нещо повече – не трябва да се приема, че кризата е само с КТБ. Кризата е за цялата банкова система. В нея са вплетени всички банки и институции, включително и парламентът.

Не забравяйте и останалите спасени от държавата банки – защо именно те и защо отново с нашите пари? Чии пари са там, за да ги спасяваме?

Не забравяйте дъщерните банки (например „Виктория” - тя с какви пари е закупена). Не забравяйте БНБ – каква е причината за провала й, с какво е свързан?

А как изтичат парите ни от другите банки и заминават за чужбина, кого облагодетелстват? Защо парламентът не обсъди нито едно разумно предложение за овладяване на тези процеси, защо не възприе нито един добър европейски закон в областта на банковото законодателство? Какво го спря да види признаците на задаващата се апокалиптична за държавата ни криза?

Затова - всички пари, на светло. Не виждам друг начин...

- Възможно ли е да сложим всички банки под един знаменател, защото управителите на другите банки си мълчат, сякаш са доволни, че КТБ е „потънала”? Освен това дали всичко е наред в другите финансови институции?

- Всичките ни банки са под един знаменател и затова котерията, за която споменах, побърза да ни затвори устата с промени в закона, които забраняват да се говори под страх от наказания. Следващият етап сигурно ще бъде да ни забранят и да мислим...

Но пък нали всички банки действат в същата законова среда?! Значи това, което се прави в КТБ, се прави и във всички останали.

Законът не забранява банкерите да правят странични фирми, те не попълват за това дори и една елементарна декларация, нямат никакви отговорности и не са задължени да спазват никакви правила. За сметка на това привилегиите им са като на държавата и общините.

Всички банки са вписали безброй дъщерни фирми на името на физическите лица от ръководството им – лесно може да се провери в Търговския регистър. Те прехвърлят средства към свързани с тях фирми по схемата на КТБ, издевателстват над нас чрез колекторските си фирми, консултират ни в техен интерес чрез консултантските си фирми, застраховат ни чрез застрахователните си фирми, „съхраняват” парите ни чрез фирмите, стопанисващи сейфове и в крайна сметка по всички тези канали ни крадат префинено и изнасят парите ни извън България.

- Но доста директори на банки получиха какви ли не отличия, ордени, кръстове, всевъзможни други символи на тсуетното самодоволство?

- Е, и те са платени с нашите пари. Дори Цветан Василев бе отличен...

Обаче знаем, че чуждите пари, непостигнати с труд, са като въшка на челото - не можеш да ги скриеш. Те дотолкова развращават, че започваш да не мислиш адекватно. Губиш почва под краката и всеки, който оспорва величието ти, се превръща във враг.

Е, точно тогава започваш публично да ядеш хайвер за 50 хиляди лв. килограмът пред тези, които си окрал...

- А законотворците не носят ли вина и отговорност за банковия разгул?

- Гражданско-процесуалният кодекс, който разсипа икономиката и потребителите на банкови услуги, остави хиляди хора без дом. При това редовни платци по банковите си заеми, с ненормално високи лихви и без да имат никаква вина.

Този закон и свързаните с него изгониха голяма част от българите в чужбина, други направи убийци-самоубийци, трети - клошари.

Сега предстои да ни направят просители на държавни помощи, след като всичко ни е отнето.

Но пък банкерите са добре... Подобно поведение демонстрират и всички политици.

В същото това време Виктор Орбан със закон върна 2.5 милиарда, надвзети от банките суми. Но него го преизбират, а нашите депутати си купуват срещу 50 лева избиратели, и ни докараха до просешка тояга.

- Има ли шанс за законодателни промени с оглед превенция на вложителите?

- Законодателството ни, регулиращо банковата дейност, е под всякаква критика.

За банките няма никаква регулация, за вложителите – никаква защита. За кредитополучателите - също.

Трябва да се изоставят високопарните фрази за банкова стабилност и да седнат юристи, които се занимават с тази материя, както и юристи депутати, и да анализират камара предложения за законодателни промени, направени досега и оставени от парламента без последствие. Но демонстративното пренебрежение към подобни предложения говори за някакви по-дълбоки причини, затова в тези групи не бива да участват банкери и финансисти.

От досегашния ми опит се убедих, че единствената задачата на тези хора е да лобират за банките. Всяко тяхно действие започва с предварително допитване до Асоциацията на банките в България (сдружение в частна полза) и съответно разрешение оттам за всичко. Всяко тяхно изречение започва с призи за запазване стабилността на банките, което виждаме докъде всъщност ни доведе.

Смятам, че материята е изключително сериозна и важна, за да се остави в ръцете на банкери и политици. Необходими са знания и професионализъм, а не политическа козметика. Пък и не вярвам прословутият бат Сали да може да се произнесе професионално...

Нека не забравяме, че банковото законодателство не е измислено в България. Имаме примера на всички развити страни – там, където лихвата не унищожава, а е цена на услугата.

В България трева не никне след туземното ни законодателство. И по каква логика лихвата по света е 2-3 %, а у нас 15–20 %... с изключение на богоизбраните клиенти.

А може би ни остава един последен шанс да се съхраним, кой знае...

 

 

* от англ. Euro Interbank Offered Rate - средно лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро. – Бел. ред.

** индексът СОФИБОР (SOFIBOR) е съкращение от Sofia Interbank Offered Rate. Той се изготвя съгласно договор между Асоциацията на банките в България (АББ), Ей Си Ай България - БДА и Българската народна банка. Индексът СОФИБОР е фиксинг на котировките на необезпечени депозити в български левове, предлагани на българския междубанков пазар. Той се изготвя за набор от срочности в 11:00 ч (местно време) всеки работен ден като средна величина от котировките „продава”, подадени от представителна група банки. – Бел. ред.