Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 48 (2014) ПУТИН - РУСКИЯТ ДЕ ГОЛ?

ПУТИН - РУСКИЯТ ДЕ ГОЛ?

Е-поща Печат PDF

Гийом Фай (Guillaume Faye) е френски журналист и писател, идеолог на т. нар. новите десни във Франция. Роден е в Ангулем, Франция, и е хуманитарист по образование, доктор на науките. Автор е на повече от 15 книги, като “За какво се борим”, “Всемирното преобръщане. Есе за новия американски империализъм” и др. Според Фай бялата раса е в упадък по цял свят, включително и в САЩ. Европейците стават жертва на регреса в културата и образованието, на примитивизма и материализма. Според него в много страни от ЕС може да се очакват етнически граждански войни. Затова те трябва да скъсат с идеологията на плурализма, да следват идеята за етноцентризъм и да работят за самостоятелно развитие.

Очевидно в личността на Путин Гийом Фай вижда един нов тип държавен ръководител, който е в унисон с идеята за нова Велика Европа, имперска и федеративна, етнически и расово хомогенна.

На българските колеги „в десния политически спектър” анализът на Фай вероятно ще прозвучи богохулно и престъпно русофилски, но какво да се прави, когато в Европа все пак има огромна общност от мислещи и морални учени и общественици, които не искат да бъдат нито „болонки” на някой Голям брат, нито част от драгоценната корона на една велика Островна империя. Така че няма нищо лошо в това да си „сверяваме часовниците” с по-напредналите, а не от дълбоката миризлива яма да даваме безплатни, а и вредни съвети „кому надо жить” и „как надо жить”...

Зора

 

Опитвам се да докажа, че Владимир Путин е следовник на голисткото възприемане на Европа и света, а също така защитник на суверенитета на Русия. По този път е съвсем логично да се изпречи бариера, олицетворявана от хегемонията на Вашингтон и англо-саксонските страни, и също като навремето при Де Гол, това става източник на заплаха и самият враг. Но всъщност Путин е нашият най-добър съюзник.

Демонизацията на Путин

Журналистът от “Фигаро” Пиер Русел написа статия “Светът без правилата на Владимир Путин” (30 октомври 2014 г.), в която привежда хаотични доказателства, че “Путин, с плащеща ловкост, използва възможностите си за целево деформиране на съвременния свят, където правилата имат все по-незначителна роля”. Всъщност той иска да каже, че Путин е нарушил международното право по време на украинската криза. Че се надсмива над света и може би без сам да си дава сметка, прилага сталинските пропагандни методи за деформиране на действителността. Но на практика тях ги прилага именно Вашингтон и Европейският съюз, който се оказва “послушното му кутре”.

Светът на Путин съвсем не е “свят без правила”, а тъкмо обратното. Свят без правила е светът на външната политика на САЩ още от времето на натовските бомбардировки над Сърбия и ситуацията в Косово.

Често наричат Путин “новият цар”, тоест, неизбраният автократ, въпреки че неведнъж е избиран от мнозинството граждани, нещо твърде далечно за всичките му западни колеги. Навремето социалистите и троцкистите наричаха генерал Де Гол “фашист”, дори и по повод събитията от май 1968 г. Именно това идеологическо течение сега обвинява в същото Путин. Онези, които демонизират Путин в Русия (на първо място, всякакви атлантически и “демократични” кръгове), съвсем не се притесняват от договорките и алиансите с различни тиранични режими по цял свят.

Антруската ярост на англо-саксите

Вече изключиха Путин от голямата осморка и го приеха зле на срещата на върха на Г 20 в Брисбейн, на 15 и 16 ноември т.г. Той реши да напусне предсрочно срещата в Австралия, което е нормална реакция за държавен глава, когото колегите му обсипват с нападки. Медиите отново обърнаха нещата с краката нагоре и обявиха, че Путин се държи “предизвикателно” и е направил “провокация”.

Нещо още по-изумително - на откриването на срещата на върха министър-председателят на Австралия Тони Абът (той също е под ботуша на Вашингтон) обвини Русия, че искала “да върне славата на царизма и Съветския съюз”. И какво? Подобно нещо е просто оскърбително - значи Русия няма право да се стреми да бъде велика сила! Смисълът на фразата е следният - велика държава може да са само САЩ, а Русия трябва да се задоволи с ролята на регионална сила и да се подчинява на Pax Americana.

Путин се сблъсква със същото враждебно отношение на англо-саксите, с каквото се сблъска и генерал Де Гол. Но в случая то е още по-крайно поради мащабите на Русия.

На срещата в Брисбейн четирима англо-сакси (президентът на САЩ и премиерите на Великобритания, Канада и Австралия, и тримата - предани слуги на Вашингтон) рязко назидаваха Путин и Русия, обвинявайки руския лидер в агресия срещу съседа си, в нарушаване на международното право и дадената дума. Обаче нищо от това не отговаря на действителността. Те заплашиха, че ще засилят икономическите санкции срещу Русия и международната й изолация, ако продължи да подкрепя сепаратистите от Източна Украйна. Но отговорността за военната агресия пада върху украинската армия, която е вдъхновявана, въоръжавана и консултирана от англо-саксите.

Паралелно с това, Франсоа Оланд и Ангела Меркел дълго време се опитваха да преговарят с Путин в Брисбейн, за да успокоят страстите. За жалост вялата и боязлива дипломация не позволи на Франция и Германия да осъществяват намеренията си. Те принесоха в жертва собствените си интереси, само и само да угодят на англо-саксите.

Нека припомним, че украинската криза бе резултат от американска провокация, а (незаконните) санкции срещу Русия, които европейците послушно възприеха, работят за благото на Америка и Китай и в ущърб на ЕС.

Най-възмутително бе отсъствието на ООН при урегулирането на украинската криза. Също като в Косово и Ирак, ООН предпочете да се дистанцира от ситуацията, и то в нарушение на собствения си устав и всички международни споразумения. ООН бе заменена от едностранната политика и разюздания империализъм на САЩ.

Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун е просто незабележим в международната дипломация. На всички е добре известно, че това е нелеп и сив човечец - поставеник на Вашингтон, за което пише в мемоарите си бившият постоянен представител на САЩ Джон Болтън. Съветът за сигурност на ООН бе отметнат на втори план от Вашингтон след балканската война от 1999 г. *

Украинският капан за Русия

Киевската армия бе в основата на военната ескалация в Украйна, а не проруските сепаратисти от Донецк и Донбас.

Киев започна артилерийския обстрел при Шахтьорск, там, където на 17 юли падна самолетът от полет МН 17 на Малайзийските авиолинии. Нещата изглеждат така, сякаш Киев се опитва да попречи на обективното разследване на инцидента. За седем месеца сблъсъци 4000 души загинаха, повечето от тях са местни жители.

Споразуменията от Минск за прекратяване на огъня, подписани на 5 септември между Киев и сепаратистите, бяха нарушени от украинското правителство. Именно безотговорната вашингтонска и европейска дипломация го подтикваше към това.

В Украйна отдавна има американски военни. Те се занимават предимно с подпечатването на фалшиви докладни и с разпалване на огъня. Те насъскват Украйна към война с Русия.

Днес обвиняват Русия, че изпраща на рускоезичните въстаници от Донецк и Донбас танкове, тежко въоръжение и бойци в униформа без отличителни знаци. Не зная дали е вярно, или не, но ако аз бях на мястото на Путин, такава помощ би ми изглеждала логична. Нима може да останеш безучастен при военна агресия срещу съотечественици в съседна страна?

И какво? Вместо да седне на масата на преговорите и да се опита мирно да урегулира украинският въпрос в рамките на международните институции, подконтролният на Америка Запад реши да нагнетява кризата, следвайки лицемерна псевдофашистка риторика.

Нямаше никаква “анексия” на Крим, там се проведе референдум за възвръщането на региона, който бе отнет от страната с авторитарно решение през 1954 г. Възвръщането на Крим към Русия изобщо не представлява заплаха за световния ред. Същевременно американското нахлуване в Ирак изцяло дебалансира Близкия изток и го опожари. Тези, които обичат да четат морал от Вашингтон, сами създават безредици. И причината е една четвърт цинизъм и три четвърти наивен идеализъм и глупост.

По повод санкциите на ЕС срещу Русия, които всъщност САЩ наложиха, Рено Жерар отбелязва следното: “Русия безусловно страда от тях, но същото се отнася и за европейците. ЕС изцяло се лиши от дипломатическа гъвкавост, което стана ясно и от неспособността му да отговори на жеста за откритост на Путин, към каквато той призова на срещата на върха в Милано, на 16 октомври 2014 г.” (“Фигаро”, 11.11.2014 г.)

Обяснението за подобен дипломатечски ступор е, че ЕС няма собствена дипломация, а всичките му външнополитически решения се издават от Вашингтон.

Анти-Путин пропагандата на САЩ

Фиона Хил е водещ научен сътрудник в американския институт “Брукинг” (важен инструмент на пропагандата, впрочем), тя е специалист по Русия и съавтор на книга за Путин. Фиона Хил направи няколко доста знакови русофобски изявления. Тя твърди, че “Путин възприема всички наши действия като заплаха, което го подтикна към следването на агресивна политика в защита на своите интереси. А на практика тя се заключава в постоянно изпробване на границите на позволеното”. Та тази “експертка” твърди, че Русия няма право “да защитава своите интереси”! А САЩ имат такова право. Не и останалите.

Но какво подразбира Фиона Хил под “всички наши действия”? Това е всъщност самопризнание. Става дума за пропагандата, която струи от всички американски тв-канали още от 1991 г. и която цели да дестабилизира Централна Европа.

Днес САЩ искат нова студена война с Русия

Винаги са се стремили да смажат в зародиш всякакви наченки на независимост и сила у Русия, също както и в европейско-руския алианс. Но американската политоложка твърди, че Русия е заплаха за цяла Европа и за Запада. И сега тази романтична теза е в центъра на атлантическата пропаганда.

Фиона Хил твърди, че “Путин е заплаха не само за суверенитета на Украйна и сигурността на Европа, но и за европейския политически ред. Неговата цел е да дискредитира европейските институции и демокрацията. Освен това иска да ерозира доверието в НАТО, чието съществуване само по себе си е заплаха, според него”. Фиона Хил твърди, че Путин е начело на “опасна и корумпирана власт” на кадри от КГБ, че манипулира националистическите европейски движения, че иска да получи “правото на вето на територията на някогашната Руска империя и СССР”, а също и да “извади на масата ядрения “топ” и да покаже, че е готов да употреби тактическо ядрено оръжие”. По-нататък се озвучава изводът, че “Ако ние не покажем силата на трансатлантическите връзки, ще загубим, защото Путин цели разкол”.

За Европа обаче са по-важни не “трансатлантическите” връзки (те са просто инструмент за подчиняване), а връзките с Русия. Вашингтонската пропаганда се свежда до някаква въображаема руска заплаха за европейците. Обаче ние си получихме онова, което заслужаваме - вместо да сме независими и силни и спокойно да обсъждаме всички спорни въпроси с Русия (например украинския) в рамките на нашия “общ дом”, ние избрахме да поверим на Вашингтон, този мним защитник, нашите вътрешни работи, вместо ние самите да го правим.

Истинската цел на Америка (и е съвсем логична всъщност) е да бъде наш “сюзерен” и псевдозащитник, за да ни подчини още повече. В своята следваща статия - “Стратегията на САЩ срещу Русия и Европа” ще разгледам подробно този много важен момент.

За жалост американската външна политика цели постоянно избухване на конфликти. И всичко това - под предлога на борбата за “мир и демокрация”. Но не в интерес на Америка, не в интерес на американския народ.

Путинизъм или руският голизъм

В очерка си за Владимир Путин Фредерик Понс нагледно показва, че този човек е истински държавен глава (каквото и да е мнението ви за политиката му), че е носител на глобална визия за държавата си и за света, и че поставя съдбата на страната си по-високо от личната кариера. Той е истински патриот, който, също като Де Гол, притежава своя визия и огромен прагматизъм. При него няма и капка от идеализма и фанатизма на Робеспиер, Ленин или Хитлер. Той изобщо не прилича на Буш-младши, карикатурния тъповат каубой, донесъл единствено катастрофи. Путин няма нищо общо и със западните политици (на първо място с френските), които си сменят възгледите според резултатите от допитванията, за да имат успешна кариера.

Путин, също като Де Гол, е държавен деец, който се грижи предимно за историческата мисия на своя пост. Руската дипломация на Путин и на външния министър Сергей Лавров много странно напомня за линията на генерал Де Гол и се проявява в редица моменти: 1) многостранният подход и неприемането на американската хегемония - Америка не бива да е “световен жандарм”, защото това води до катастрофи; 2) възвръщане на статуквото на велика сила и на националния суверенитет; 3) несъгласие с намесата на САЩ в работите на Европейския континент; 4) враждебно отношение към НАТО; 5) изграждане на европейско-руско икономическо пространство; 6) приоритет на континенталните връзки над трансатлантическите; 7) във вътрешен план - защита на етническото и културното самосъзнание, а също и на традиционната християнска мощ, както и на научно-техническите иновации.

Между Путин и Де Гол съществуват доста паралели.

Доктрината, която Путин оповести на 24 октомври, на заседанието на клуба “Валдай”, е потвърждение на голистките принципи в международните отношения и сигурността в Европа. Не става дума за някакъв “руски национализъм”, както твърди американската пропаганда чрез медиите и политиците в Европа. Путин обвинява Запада, начело със САЩ, в провокация и дестабилизиране на държавите - от Украйна до Близкия изток, което е заплаха за мира по цял свят. Не Путин, а Западът и САЩ нарушиха Хелзинкските споразумения от 1975 г., които бяха в основата на европейската стабилност, разоръжаването и края на “студената война”.

Ако погледнем обективно, руската дипломация никога не се е стремила към хегемония, а е стояла винаги на отбранителни позиции. В същото време американската външна политика винаги се е отличавала с агресивност и войнственост.

Още един път ще подчертая, подобна теза в никакъв случай не означава враждебност към американския народ.

Заключение - Еврорусия

Всички ние, членовете на ЕС, трябва да се стремим към истински суверенитет в алианса с Русия. Затова трябва да помислим върху истинските заплахи. Не Русия е източник на заплахата за Европа, а масовото нахлуване на мигранти под знамето на все по-радикалния и агресивен ислям.

Вторият проблем е нашето доброволно подчиняване на Америка, която също преживява относителен спад. Мнозина обаче продължават да гледат очаровани една звезда, която постепенно залязва.

Ако начело на Франция имаше истинско голистко правителство, то първо би одобрило мирното урегулиране на украинските проблеми и формирането на алианс с Русия. По такъв начин вероятно би увлякло в тази посока и нашите европейски партньори.

Никой не говори за вражда със САЩ, нека те си живеят по своя начин. Но нашият единствен шанс, единствената ни възможност е в обмислянето на потенциален алианс с Русия.

Ние всички принадлежим към един народ и една цивилизация. Ние имаме обща съдба.

 

25.11.2014 г. км.ру

 

* ООН няма чак толкова сериозна роля на международната дипломатическа арена. Въпреки че Франция и Русия са постоянни членки на Съвета за сигурност, не им достигна сила да повлияят съществено на организацията, която САЩ активно манипулират.

Основите на ООН трябва да бъдат преосмислени, а нейният щаб би трябвало да се намира в швейцарска Женева, а не в Ню Йорк.