Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 48 (2014) НАЙ-СКЪПО ПЛАТЕНОТО НЕВЕЖЕСТВО

НАЙ-СКЪПО ПЛАТЕНОТО НЕВЕЖЕСТВО

Е-поща Печат PDF

• „БРИГАДИТЕ НА „МАРИОТ”

В брой 39 и 40 от т.г. в. „Нова Зора” публикува два обширни текста от книгата „Патология на полската трансформация”, която доказва, че през последния четвърт век едрият западен капитал е превърнал Полша в полуколониална страна.

Тази констатация на Витолд Кежун, доайен на полската икономическа наука, се споделя от редица изтъкнати негови колеги, сънародници и чужденци.

Главата от книгата, която печатаме по-долу, описва как некомпетентните задгранични консултанти в началото на полския преход, срещу тлъсти хонорари, нападат като облак от милиони скакалци и оценяват определените за приватизация предприятия в ущърб на страната. По този начин те й причиняват още по-колосални щети.

Това четиво би трябвало да интересува българина, тъй като у нас същите неща се случиха в още по-нагъл вариант. И което е най-лошото – тази практика продължава с пълна сила и днес. Ето ви съвсем пресен пример: „Военният министър Николай Ненчев готви цялостна ревизия на финансите в отбраната още от времето на Аню Ангелов. Международна фирма за одит е наел Николай Ненчев, за да се проследи финансовата ситуация във ведомството му... (в. „Всеки ден” от 17.11.2014 г.).

Впрочем, да сте чували за някоя уважаваща себе си държава, която сама е докарала чужденци да се ровят из нейната светая светих - военните тайни? Е, докато наблюдаваме бездействието на прокуратурата и при това престъпление, нека да прочетем статията на проф. Кежун, озаглавена „Бригадите на „Мариот”.

Зора

 

Друг феномен от процеса на полската трансформация беше масираната дейност на чуждестранните консултанти, наричани разговорно „Бригадите на „Мариот” – по името на луксозния хотел, в който по правило бяха настанявани при пребиваването им във Варшава.

Тези „бригади” бяха един своеобразен символ на наивната вяра в професионалното превъзходството на чуждите специалисти. През 1990-1992 г. един такъв експерт (който съвсем не се числеше към елита на консултантите) ми разказа обстойно за своята работа в Полша.

За 7-седмичното си пребиваване той получил фантастичното възнаграждение от 40 хиляди долара плюс парите за пътни разходи и нощувките в „Мариот”, един от най-скъпите хотели в страната.

Имах възможност да се сдобия с разработките на един подобен чужд консултант, предназначени за три различни полски предприятия. Всичките му разработки бяха почти еднакви, само цифрите бяха различни. Категорично заявявам, че те не струват цената, на която са заплатени. Познавам много полски икономисти и социолози, тогава вече с практика зад граница, които щяха да свършат по-добра работа от чужденците, при това на десеткратно по-ниска цена.

Причината Полша да наема задгранични екипи, които да оценят стойността на набелязаните за капиталова приватизация предприятия, бяха изискванията на нашите кредитори – Световната банка и Международния валутен фонд, както и на търговските банки.

Разходите за тези екипи бяха направо астрономически.

Тази форма на икономическа експлоатация беше категорично осъдена от средите около полската “Култура”. *

През 1992 г. редакторът й Йежи Гедройц публикува интервю на тази тема с проф. Зигмунт Нагурски, уважаван социолог и политолог в емиграция, основател на Центъра за международно лидерство, който констатира, че „За съжаление голяма част от отпуснатите на страната ни кредити отива не за пряка икономическа помощ, а за възнаграждения на консултантите. Повечето от тях са хора неориентирани в политическата и стопанска ситуация в Полша. Виждам цели рояци такива експерти, които пристигат у нас, настаняват се в „Мариот” и пишат анализи и доклади, които не съответстват много-много на полските реалности. И с това се изчерпва тяхната консултантска дейност. После въз основа на всичко това възникват нереализуеми за Полша концепции...”

Ще дам

само няколко примера

от многобройните критични публикации за патология от този вид в полската, емигрантската и чуждата преса, както и в констативните протоколи на Върховната контролна палата (NIK) **.

През 1993 г. редакторката на седмичника „Солидарност” Тереса Кучинска описа историята около споразумението със Световната банка за изработване на проект за промоция и услуги, свързани с трудовата заетост. Споразумението е за 100 млн. долара и е било написано само на английски език (това май беше практика, въведена от финансовия министър Лешек Балцерович) – без полска юридическа оценка. Според ревизорите от НИК споразумението е било категорично неизгодно за полската страна. На нас като кредитополучатели е било вменено задължението да наемем такива консултанти, каквито изисква Световната банка. През първото тримесечие от влизането в сила на споразумението са изразходвани само 2 % от заема, като тези 2 млн. долара са похарчени за разходи на задгранични контрагенти, посочени от Световната банка. Трудът на чуждестранните консултанти е априори установен на 20 до 25 хил. долара за човек на месец.

През 1994 г. Кучинска обнародва мнението на американския публицист от „Уолстрийт джърнъл” Бари Нюман: „Сега, когато разглеждаме нещата от дистанцията на времето, виждаме колко много от тези програми са били наивни и несъобразени с посткомунистическата реалност. Затова пък нищо не е попречило на западните консултанти да получават повече от щедри хонорари, изплащани от парите, отпуснати като кредит на тези страни...”

Тереса Кучинска привежда примери за такова консултантство – окачествяване на месо, на начина на отопляване на жилища, инсталиране на електронна поща, работа на парламента.Типичият похват на тези консултанти бе организирането на големи сбирки и изнасяне на лекции, онагледени с прожекция на фотоснимки. Кучинска с ирония пише, че „Невежеството не попречи на нито един от тях да дава съвети за по 1200 долара на ден”.

По онова време аз работех по проект на ООН в Африка. Същата работа при нас се вършеше от една американска доброволка, която работеше всеотдайно и с ентусиазъм, получавайки само 600 долара месечно...

 

* Влиятелно полско емигрантско списание, издавано в Париж през периода от 1946 г. нататък от Йежи Гедройц, виден издател, публицист, политик и общественик в изгнание

** Полското съответствие на ликвидирания в България Комитет за държавен и народен контрол