Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 48 (2014) СЪДБАТА НА СВЕТА СЕ РЕШАВА ТАЗИ ЗИМА

СЪДБАТА НА СВЕТА СЕ РЕШАВА ТАЗИ ЗИМА

Е-поща Печат PDF

• Една хипотеза за ефекта на доминото и анализ на сложната историческа съдба на континенталния свят

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 47

Подялба на Украйна?

Темата за „подялба“ на Украйна отдавна присъства в полски, унгарски, румънски, дори в западни медии. Полша претендира за Лвовска, Унгария – за Задкарпатска, Румъния – за Черновицка област. За разлика от Крим, тези три области исторически никога не са принадлежали на Русия. Присъединени са към Съветския съюз след края на Втората световна война с международното съгласие на съюзниците Великобритания и САЩ. До края на Първата световна война те са били част от Австро-Унгарската империя.

Лвов и областта са неразривно свързани с полската история. Градът е провинциална столица на Галиция през близо 140-годишното австрийско господство. Тук в 1908 г. националните герои на Полша Йозеф Пилсудски, Владислав Шикорски и Казимир Сосноковски създават паравоенна националистическа организация, превърнала се в ядрото на полската войска след възстановяване на полската държава през 1918 г. Лвов и областта влизат в състава на Съветския съюз по силата на договора Рибентроп-Молотов. Дирижираните от Империята на лъжата медии продължават и днес да тиражират лъжата за разпокъсване на Полша в резултат от сделка между Хитлер и Сталин.

Истината е, както вече посочихме, че тези територии са на изток от „линията Кързън“. Още на 8 декември 1919 г. с декларация на Върховния съвет на съюзниците в Първата световна война – Великобритания, САЩ, Франция, Италия и Япония – тази линия е призната за източна граница на възстановената полска държава. Смята се, че това е и границата между православието и католицизма. През 1921 г. Полша заграбва тези преобладаващо руски земи по силата на Рижкия договор. Съветският съюз денонсира Рижкия договор през септември 1939 г., след като Хитлер напада Полша. С двустранния договор между Полша и СССР от август 1945 г. „линията Кързън“ – с незначителни корекции в полза на Полша – и днес е източната полска граница.

Задкарпатска Украйна (или Подкарпатие) е част от хилядолетната история на Унгарското кралство и е особено свидна за унгарците.

Там е Верецкият проход, през който в 896 г. преминали маджарите след поражението си от войската на българския цар Симеон, заселвайки се трайно в равнината на Панония. Там е и крепостта Мункач (Мукачево), в която прекарва детските си години прославеният княз на Трансилвания Ференц Ракоци II. Крепостта е била успешно отбранявана срещу хабсбургските набези в продължение на три години (1685-1688 г.) от майка му – Илона Зрини, национална героиня на Унгария. След смъртта й през 1703 г. княз Ференц Ракоци II възглавява национално-освободителните борби на унгарците срещу австрийското господство. Версайският диктат отнема насилствено тази историческа унгарска земя от Родината-майка. Областта влиза в състава на Съветския съюз през юни 1945 г. по силата на договор с Чехословакия. Каквито и спекулации да има около легитимността на този акт, свиканият Първи конгрес на народните комитети на Задкарпатска Украйна гласува „Постановление за присъединяване към Съветска Украйна“. Може да се приеме, следователно, че конгресът отразява волята на населението за самоопределение в съответствие с един от принципите на Атлантическата харта. Месец по-късно, на конференцията в Потсдам (17 юли – 2 август 1945 г.), съюзниците Великобритания и САЩ формално утвърждават този акт на самоопределение.

Черновицка област (Северна Буковина) е в границите на румънското кралство в периода между двете световни войни.

Преди Първата световна война населението в западните части на Галиция (областта Лвов) е било предимно полско; в югоизточните части на Галиция – предимно малоруско; в Подкарпатието – преобладаващо унгарско; в Северна Буковина (Черновицка област) – частично румънско. Разместванията на населението и миграциите, последвалите войни през ХХ век, променят етническата картина на тези области.

Днес по официални данни поляците в Галицийската част на Украйна са едва 0.3 % от населението; унгарците в Подкарпатието – 12.5%; румънците в Черновицка област – също 12.5%.

След разпада на Съветския съюз населението на трите области поиска да се самоопредели. На проведените референдуми 78 % от жителите на Подкарпатието гласуваха за автономия, а в Черновицка област 91 % се обявиха за отделяне от Украйна. Пълна независимост от централната власт поиска и Лвовска област. По време на протестите от пролетта на 2014 г. полицията в Лвов демонстративно захвърли щитовете и бронежилетките и се смеси с протестиращите. Властта в Киев отказва да удовлетвори тези искания, които са напълно съвместими с принципа на самоопределение, залегнал в Атлантическата харта.

СЛЕДВА