Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 49 (2014) ГОЛЕМИЯТ ШЛЕМ НА ТУРЦИЯ

ГОЛЕМИЯТ ШЛЕМ НА ТУРЦИЯ

Е-поща Печат PDF

БЪЛГАРИЯ, ГРОБНИЦАТА ЗА ЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ!

Американското и европейското изнудване на Русия около проекта „Южен поток” дотегна на Кремъл и на 1 декември руският президент Владимир Путин му сложи край. Съпровождан от външния министър на Руската федерация Сергей Лавров и десетина други министри и бизнесмени, Путин долетя в обедните часове в турската столица Анкара, където се проведе 5-ата среща на Висшия съвет за руско турско икономическо и търговско сътрудничество. На съвместна пресконференция с президента на Турция Реджеп Ердоган Путин обяви, че Русия изоставя проекта за газопровод, който на 900 километра по дължината на дъното на Черно море трябваше да излезе на българския бряг при Варна и оттам да стигне до Южна Европа. По него трябваше годишно да се пренасят по 63 млрд. куб. метра руски природен газ.

Като причина за спирането на проекта руският държавен глава посочи – с основание и не без иронична нотка - липсата на разрешение от страна на българското правителство тръбите да минават през територията на страната ни. Ето един цитат от неговото изявление, публикувано в турския вестник „Миллиет” на 2 декември: “Няма да започнем строителството на проекта в Черно море, защото не е логично да започва строителство при тази ситуация, което да бъде спряно, достигайки до България. Щом Европа не желае да го реализира, той няма да се реализира. Значи, ние ще пренасочим другаде своите енергийни ресурси. Ще има и износ на втечнен газ, но Европа няма да може да се възползва от този газ...

Щом България не може да действа суверенно, да поиска от ЕС да възстанови загубите й от тези решения. Щяха (българите – б.р.) да получават 400 млн. евро приходи, но това е независимият избор на нашите партньори”.

Отзвукът в другите страни по света е много пъстър. Сюзън Райс, съветник на президента Обама, обясни отказа на Русия от проекта „Южен поток” със санкциите и спадащия курс на рублата, а други американски „експерти” започнаха да успокояват Европа, че нямало да пострада от решението на Путин. В Германия първо квалифицираха разговорите на Путин с Ердоган с израза „Срещнаха се императорът и султанът”. След това говорителят за външната политика на коалиционния партньор на управляващата партия на г-жа Меркел (ХДС), Християн-социалния съюз (ХСС) Флориан Хан, окачестви постигнатото руско-турско споразумение като „погрешен знак, който една натовска държава е дала на Русия”. От Брюксел продължават да се надяват, че ще убедят Русия да продължи реализацията на проекта при условията, които ЕК иска да й наложи. И в същото време изразяват загриженост, че руско-турското споразумение ще разтърси газовия пазар.

В самата Турция медиите обявяват постигнатото в отношенията с Русия за „голяма победа”, надхвърляща цифрата 400 милиона долара. “Южен поток” умря, да живее „Тракийският поток!” - писа в. „Миллиет” (03.12.2014). И добави, че „студената газова война” се е оказала полезна за Турция. Защото вместо по изоставения газопровод „Южен поток” Русия щяла да прекара през Турция същото количество природен газ. Новият газопровод, който „Газпром” щял да построи на турска територия, заменя линията „Запад”.

Турция е централната газова база

Руско турското споразумение за газта е само едно от десетте споразумения, подписани от Русия по време на визитата на Путин, която самият Ердоган оцени като „плодотворна”. То предвижда: увеличение с 3 млрд. кубометра на газовите доставки по тръбопровода „Син поток”; изграждане на нов газопровод през Турция до границата с Гърция, където Турция иска да се създаде газоразпределителен център - „хъб”; понижение на цената на газта първоначално с 6 %, а през 2015 г. - с 10 %. Така, посредством прокарването на един „байпас”, ще се заобиколят Украйна, Молдова, Румъния и България и руската газ директно ще влиза в Турция. Тоест там, където има суверенна държава, на която членството в НАТО и преговорите с ЕС не й пречат да отстоява националните си интереси. Напротив, Турция не само не се присъедини към западните санкции срещу Русия, а дори се възползва от тях, за да разшири обема на търговията си с Руската федерация. Предвижда се към 2023 г. търговският обмен между тях да достигне 100 млрд. долара.

Никой в Турция не се съмнява в изгодата от подписаното руско-турско споразумение за газта, което според турските медии ще носи на страната над 400 млн. долара печалба на година. Същите пари щеше да получава България, ако управляващите в София се бяха потрудили да консолидират позицията на другите заинтересувани от „Южен поток” страни като Сърбия, Хърватска, Австрия, Чешката република, Унгария и Италия. Нашите „йесмени” не защитиха националните интереси нито при закриването на 1-4 блокове на АЕЦ „Козлодуй”, нито при проекта АЕЦ „Белене”, или газопровода Бургас-Александруполис.

Три поредни правителства – на Пламен Орешарски, на проф. Георги Близнашки и на д-р Бойко Борисов дружно погребваха проекта за газопровод „Южен поток”. Сега всички, и гербери, и реформатори, са в паника от решението на Владимир Путин и се надяват никога да не им бъде потърсена сметка за престъплението срещу българската енергетика. Но вече е късно за разкаяние: енергийната зависимост от Русия просто ще бъде заменена с енергийна зависимост от Турция! Това някои наричат „диверсификация на енергийните доставки”, а става въпрос просто за поскъпване на същата руска газ. Понеже турското законодателство не позволява простото транзитиране на газ или петрол през турска територия, тези енергийни източници ще бъдат продавани от Турция на по-висока цена.

За България ползата от интерконекторната връзка с Турция ще е колкото тази от петото колело на каруцата...

Междувпрочем, руско-турското сътрудничество се разширява и в други сфери. Например в металургията, ядрената енергетика и подготовката на кадри за нея. Близо до град Мерсин (на Средиземноморското крайбрежие на Турция) се планира построяването на АЕЦ „Аккую”, а металургичният комбинат в Магнитогорск модернизира аналогичния завод в Искендерун. Според писмените отговори, които Путин даде на Анадолската агенция непосредствено преди визитата си в Анкара, руската инвестиция в Искендерун е за 2 млрд. долара.

Но това не е всичко, защото двете страни си сътрудничат и в овладяването и използването на Космоса. На 15 февруари т. г. руска ракета-носител изведе в орбита турския телекомуникационен спътник „Тюрксат” – 4А, а догодина ще бъде изведен още един -„Тюрксат”- 4В. В Русия пък оперират към 100 турски строителни фирми. Съществуващите между двете страни разногласия по кризите в Сирия и Украйна не им пречат да търгуват. „Първо интересите, после другите проблеми!” – така турците резюмират своята „реал-политика” с Русия. За разлика от политическите еднодневки в София, управляващите в Анкара планират за години напред и наслагват върху постиженията на своите предшественици, вместо да ги отричат. Нашите разбират какво са направили едва след като са разрушили къщата, за да построят колиба. Не е ли жалко, че едва след изявлението на Путин за „Южен поток” те се сетиха, че загубите на България ще са големи? Министърът на икономиката Божидар Лукарски продължава да се надява, че „проектът не е затворен, докато не видим становището на руската страна”. Другият икономически и енергиен „експерт” от РБ, Мартин Димитров, продължава да твърди, че Путин блъфира. А вицепремиерът Томислав Дончев се опитва да събуди съчувствие в ЕК: “Ако на ниво ЕК ситуацията предизвиква „загриженост”, в България тя предизвиква „тревога”. В разногласията с Русия от другата страна не стои България, а Европа”.

И президентът Росен Плевнелиев откри, че за „Южен поток” решават  Русия и ЕС, но на кого му пука?! Не беше ли г-н Плевнелиев човекът, който обяви Русия за агресор спрямо киевските бандити? Не й ли отрече правото да защитава сънародниците си в Донбас и Крим?

Да си кажем правичката: българските „евроатлантици” поднесоха на тепсия един голям коледен подарък на азиатска Турция, позволявайки й да стане енергийно разпределителен център в региона. Тоест, отстъпиха й ролята, която Русия беше отредила за България.

Русия схвана най-добре значението на Турция”, написа „Таймс” (цитиран от „Миллиет”, 3 декември т.г.).

На свой ред, Анкара постигна един истински енергиен „голям шлем”. При намаление с 6 % на цената на руската газ (415 долара за 1000 куб. м), Турция ще печели 750 млн. долара на година, а при намаление от 10 % - 1 милиард и 245 милиона долара. На печелившите честито! Другите да пият по една студена вода. В това число България, най-бедната страна в ЕС, ръководена от най-глупавия, продажен, корумпиран, некадърен и безволев „политически елит”.

Историята ще запише върху пожълтелите си страници най-позорните завоевания на България през целия 25-годишен преход – деиндустриализацията и деикономизацията на страната, обезлюдяването на цели региони, превръщането й в сметище на Европа за стари коли и в гробище на енергийни проекти, обявени за „руски”.

Каква полза от енергетика, щом няма ум, който да я оцени, пази и развива?