Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 49 (2014) „ЮЖЕН ПОТОК” И БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ

„ЮЖЕН ПОТОК” И БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

• КАКВОТО И ДА говорим, КАКТО И ДА обясняваме ситуацията, БЪЛГАРИЯ бе превърната

В ЕДИН ОТ ГЛАВНИТЕ ВРАГОВЕ НА РУСИЯПри посещението си в Турция руският президент В.В. Путин обяви късно вечерта на 1.12.2014 г., че Русия спира строителството на газопровода „Южен поток” и се отказва от него, тъй като България не желае той да минава през нея. На Запад веднага надуха победните фанфари: поражение за Путин, победа за Брюксел и Вашингтон, коментира “Асошиейтед прес”.

Това, както се казва, сме го виждали не един път в историята са звучали победните фанфари на Запада за неговите победи над Русия, но помним какво стана с тези камбани и със самите звънари.

Владимир Путин, след като обвини ЕС, че ограничава суверенните права на България, заяви: „Ако България е лишена от възможността да се държи като суверенна държава, нека поиска от ЕК пари за пропуснатите печалби, защото само преките доходи за българския бюджет от транзита щяха да възлизат на не по-малко от 400 млн евро годишно“.

Главното в случая не е самият факт на спиране на проекта „Южен поток” – това са очакваше. Най-важното за България  в случая е, че руският президент обяви за главна причина не толкова ЕС и САЩ, а България. Това твърдение може да има далече отиващи лоши, печално-трагични и страшни последици за страната ни. За трети поредeн път в най-новата ни история България се оказва в лагера на противниците и враговете на Русия. Два пъти ни прощаваха. Страхувам се, че трети път няма да има. “Писна ми от българите. Със Запада и ЕС зад гърба им ни предизвикват и ни се противопоставят. Отлагат проекта”, казал Путин на Ердоган по време на Съвета за сътрудничество на високо равнище Турция-Русия. Точният израз на Путин е: I am fed up with Blgarians ( „24 часа” – 4.12.2014 г.)

Но нека обобщим. Путин не затвори „Южен поток”. Путин наказа Южна и Югоизточна Европа и като емблематичен техен представител беше избрана България.

България ще опере „пешкира” на всеки, който не го мързи да ни плюе. Но недосегаеми и ненаказани ще останат истинските виновници и никой от тях няма да застане в защита на нашата нещастна страна. И никой няма да ни пожали, нито Италия, нито Австрия, нито Унгария, нито Словения, нито Сърбия, нито дори Гърция. Възможно е Украйна да ни потупа „братски”, че временно я спасяваме. Но кой ще спасява нас? Европейският съюз? НАТО?! Отнюд!

В България ще възтържествуват само жалките български русофоби, тези, които дори по официални данни не са повече от 20 % от българския народ.

И въпреки това, и може би тъкмо затова ни предстои да видим и чуем русофобската симфония, новата ода на радостта от победата, изпълнена и слушана с радост и умиление от тълпатпродажни наемници с български имена.

Как стигнахме дотук? Сами, по собствена воля, или по чужда воля?

Има ли и други, неказвани неща, други задкулисни причини за русофобското пропадане на България?

Ще го кажа още в началото. За всичко наблюдавано има една главна, най-важна, основополагаща причина, и тя е вън от България.

Наблюдаваме титаничен, ужасяващ по размери планетарен опит, насочен към свръхгигантската задача да се управлява историческия процес, да се върви към „края на историята”, към окончателно установяване на планетата на всепазарната стихия на капитализма. Този процес е запуснат, подхранван, насочван и управляван от световното задкулисие и т. нар. златен милиард (подробности по въпроса има в книгата на автора „Векът на Сталин”, том 3, стр.347-404).

Началният етап на процеса, на който ние се намираме, носи научното име „слабо структуриран хаос”. Той предвижда зачистване на планетата от всички препятствия към скорошното тотално настъпление. Този процес беше за първи път забелязан и описан от съветско-руския учен Александър Зиновиев.

„Доскоро планетарният „елит” разчиташе, че трябва само да се предвиждат протуберансите на природно-историческия процес и предварително те да се гасят. В последните двадесет години, този „елит” получи в свое владение невъобразими богатства, което го убеди, че в неговите възможности е да твори историческия процес. И той започна да твори като Господ. Той го прави и то съвсем не лошо. Поставен в такава ситуация, светът може да стане такъв, какъвто си го представя „златният милиард”.

Но къде е обективната причина за всичко ставащо? В какво е същността на ставащото?

„Главният проблем на съвременността е изчерпаният механизъм, който осигуряваше икономическото развитие на човечеството в продължение на стотици години” (Александър Нагорни – „Завтра”, 15.08.2012 г.). Като главна последица стана отчуждаването на паричната маса от икономиката. Настъпи тежка системна криза, изразяваща се в запушването на системната програма, на системния алгоритъм на функциониране. Това беше невиждан нов проблем и за него отговаряше „системният инженер”, т.е. задкулисният интелектуален „елит” на капитализма. Следователно единственото непротиворечиво обяснение на наблюдаваната финансова криза, като един от факторите за възникналия хаос, е неговият управляван характер, т.е. кризата и хаосът бяха нужни на световния бенефициант за излизане от кризата чрез изнудване и изнасилване на историческия процес.

Основният камък на русофобията

Темелите на тази смъртоносна хайка са четири: природно-исторически (глобализацията), геополитически (русофобията), идеологически (антикомунизмът,) и цивилизационни (сблъсъкът между цивилизации и като частност – славянството като тор на Запада).

Глобализацията е неотстраним и необратим природно-исторически процес, започнал преди 5000 години с появяването на първите градове. Всички световни мирогледи, независимо дали са материалистически или религиозни, признават и обосновават по своему този процес. Днес той е обсебен от капиталистическия начин на производство и в тази си форма е поднесен като безалтернативен на човечеството. В.И. Ленин написа в статията си „Предисловие к брошуре Бухарина”: „Не подлежи на съмнение, че развитието върви по посоката на един-единствен световен тръст, поглъщащ всички без изключение предприятия и всички без изключение държави” (Сочинения, том 22, стр. 94). Но с това самият капитализъм приближава своята гибел, тъй като да си представим цялата планета под капиталистическа пета, значи да си представим края на човешкия вид, защото оцеляването на вида е генетично заложено в неговите членове.

Русофобията носи праксеологичен нюанс и е свързана с невъзможността да се управляват от един глобален център големите пространства. Именно в това си качество Русия е непреодолим препъникамък пред глобализацията. Император Александър III го е усетил и затова се помнят думите му: ”Страхуват се от нашата огромност”.

Наистина, да си представиш страна с 11 часови пояса, не е лесно – когато в Петропавловск-Камчатски е 6 часа сутринта, в Калининград довършват вечерята от предния ден!

За САЩ, след като се отказаха от доктрината за „световно доминиране”, заменяйки я с доктрината за „световно лидерство”, проблем на оцеляване стана фрагментирането на максимален брой страни. Смисълът на стратегията е, че ако не можеш да бъдеш най-силен, трябва да направиш останалите много по-слаби от теб. Следователно раздробяването на всички държави трябва да се постави на конвейер.

„Западът има особени сметки с Русия от векове – пише А. Зиновиев. – Оттогава тя е заплаха за световното господство на всеки кандидат за него. Затова „студената война” между Запада и Русия може да продължи вечно. Затова провежданата политика е да се унищожи всичко руско. Първото е да не се допускат руснаците в световната култура, да се неглижират постиженията на руската култура, всичко руско да се изтрие. Втората е да се унищожи руският човешки материал. Руският народ се развращава съвсем не случайно или от само себе си. Така беше постъпено с индианците в Северна Америка”. (http://ria.ru/zinoviev_club/20141111/1032746535.html#ixzz3KjqzsTQH).

Хитлер или Чърчил

Комунизмът е страшен и непримирим враг на капитализма, което хвърляше и хвърля съвремените глобалисти в ужас. Реалният социализъм беше поставил капитализма през 60-те години на 20 век на ръба на катастрофата и този страх още не е преминал. Още по-страшни стават сънищата на глобалистите пред дори 1 % вероятност Русия и социалистическите държави в Европа да се върнат към съветския проект.

Как мислите, защо на Запад мразят нацизма и Хитлер? Заради Освиенцим, Дахау и холокоста? Заради избитите 30 милиона славяни? Не, разбира се ! По броя избити невинни хора нацизмът е детска градина спрямо капитализма и англосаксонския империализъм. Мразят Хитлер затова и само затова, защото той не изпълни предписаното от тях; защото излъга техните надежди да победи Съветския съюз. И дори си позволи да воюва срещу тях и да ги бие, където ги хване.

В това е обяснението на разюздания антикомунизъм и русофобията на подивелия Запад.

Само през първия голям глад в Индия, по време на британската колонизация през 1770-1773 г., са измрели от глад приблизително 10 млн. души. Милиони повече от официално обявените еврейски жертви през холокоста.

Това означава, че британците са успели да избият близо една трета от цялата популация в Бенгал. Най-смъртоносният глад, след „Бенгалския“ от 1770 г. идва по времето на Уинстън Чърчил, през 1943 г., когато от глад измират над 3 млн.души. Гледката била ужасяваща, хората пълзели по улиците и ядели от труповете на умрелите, за да оцелеят. Така остава въпросът дали Уинстън Чърчил, човекът който спаси Великобритания от масовия убиец Хитлер, е не по-малко чудовищен убиец от самия него. Когато правителството в Делхи изпраща снимката по-долу на Чърчил, за да опише ужаса, британския премиер отговаря в шеговития си стил „Тогава защо Ганди е още жив?!“. (https://alterinformation.wordpress.com/2014/08/20/989420124/).

Ето защо въпросът кой е по-голям престъпник - Хитлер или Чърчил, е напълно оправдан и състоятелен.

Досега говорихме за процесите в света от гледна точка на управляващите, на тези, които искат да управляват планетата. Но какво да кажем за милиардите бъдещи поданици на

глобалната империя в „края на историята”

Силата на „глобалния елит”, между другото, е в това, че той се грижи за всичко, в това число и за поведението на тези, които ще управлява. При това изхожда от съвсем научни постановки, свързани с характера и природните особености на големи хаотични човешки популации.

Като начало това е неограничената способност на мнозинството от човечеството да вярва в най-удивителни неща, без да задава въпроси по същество.

Попадате при диваците от далечното минало и разбирате, че враната се изакала и така се появили сушата и хората. В по-цивилизирания свят на Римската империя ви казват, че се е появил Божият син, който бил разпънат на кръст и възкръснал. И вие се захласвате по него (Юлия Латинина -„Эхо Москвы” – 22.11.2014 г.). По-нататък обаче всичко тръгва съвсем по „научному” – учите, че Земята е плоска, след това, че слънцето са върти около Земята, за да стигните до днешния ден за да разберете, че светът не е произлязъл от акото на враната, а от някакъв сопол, голям колкото атом, в който е била съсредоточена масата и законите на цялата Вселена. И като добавка, сте убедени в глобалното затопляне и в нуждата от шистов газ.

След такава „научна” подготовка няма как да ви се „опънат” пропагандни лозунги като: демокрация, толерантност, солидарност, справедливост, правова държава, парламентаризъм, диалогичност, партньорство и цял поменик от информационни вируси, насочени към вашето съзнание, за да бъде то почистено, изметено, избърсано от вредни спомени и помисли. И когато вирусите са свършили дори половината от работата си, вие ще станете съвсем друг човек – гражданин на света, човек без родители, без семейство, без минало, човек, отдаден само на своето бъдеще, без да знае какво да прави с него. Бях учуден и потресен, когато президентът на Русия В.В. Путин нарече западните политици „нашите европейски приятели”(?!). Отчитайки с надежда все пак възможната ирония, си спомних един стар каламбур: по-лошо от това да имаш англичанин за враг, е той да ти бъде приятел.

Цената на сделката

Нека да обобщим казуса „Южен поток”, като за основа вземем икономическия модел на „свободния пазар”, тази „светая светих” на глобалния проект. На този хипотетичен свободен пазар се срещат производител и купувач. Производителят има какво да предложи, купувачът търси да задоволи свои нужди (потребности). В процеса на обсъждане на сделката и двете страни излагат своите условия. Ако една от страните не харесва условията на другата, сделката пропада и всеки поема своя път в свободния пазар, за да търси нови възможности, най-близки до неговите условия. Това е всичко и в отказа на Русия няма нищо изненадващо или особено. Но само до момента, до който върху свободния пазар се налагат извънпазарни ограничения, което, за съжаление, е непрекъсната практика и в миналото, и днес.

Няма да говорим за най-важната съставляваща при пазарните сделки – цената, която изглежда за разглеждания казус е приемлива за всички. Тук лесно се откриват две извънпазарни ограничения: 1) нежеланието на някои западни страни да се допусне увеличаване на тежестта на България като членка на ЕС с превръщането й в европейски газов разпределител ; 2) желанието на някои западни страни тази тежест да се даде на Турция за по-лесно реализиране на нейните европейски и регионални геостратегически претенции. Това в открит текст го огласи председателят на ПЕС Сергей Станишев: Европейският съюз също трябва да реши кое е по-добре за него – да получава руски газ директно от Русия през България, без трети страни посредници, или иска да даде допълнителен коз на Турция в отношенията й със съюза” („VESTI.BG” – 4.12.2014 г.).

Работата обаче е там, че допълнителният коз в геостратегическите сметки на Турция пряко и непосредствено засяга националната сигурност на България. Засяга я прекалено опасно. Ако към това добавим и цивилизационната компонента за европейското неглижиране на България, лъсва с цялата си отвратителност и бъдещата българска европейска съдба.

Виновните и тяхното невежество

Може да вървим и по-нататък и да разплитаме кълбото на казуса „Южен поток”, но добре е видна цялата несъстоятелност и продажност на политическия елит от прехода, неговата неимоверна зависимост от чужди интереси и пълното му пренебрежение към съдбините на България.

Като проектираме казаното върху политическата и обществена обстановка в нашата страна, повечето от ставащото придобива съвсем ясен и логичен смисъл.

След парадоксалните резултати от последните парламентарни избори, в България се върнаха на власт най-десните и десноцентристки политически сили, имащи изключително силна ментална зависимост от евроатлантизма и още по-силно осъзната историческа малоценност като политици. С други думи, още от началото на прехода техните послания към българския народ не съдържаха нищо позитивно, нищо съзидателно, освен анархистки лозунги от зората на съвременната история: „не искаме социализъм”, трябва ни нова, капиталистическа, България”, „напред към ЕС и НАТО, защото ЕС ще ни храни, а НАТО ще ни брани”, за да стигнат до върховното политическо „откритие” на Иван Костов: „Лозунгът ”Демокрация за източноевропейските страни” може би не беше много пълен. Повече капитализъм – това е моят лозунг” (Иван Костов, цитиран от в. „Дума -23.02.2002 г.). Изобщо, в политическото наследство на Иван Костов най-много се откроява пълното научно невежество в здрав съюз с ретроградното политическо мислене.

Колко струва само следното негово послание: „Аз с най-голяма тревога чух как беше реабилитирано понятието „народ”. Народът ще измести гражданското общество и тогава България ще стане абсолютно непригодна за членство в Обединена Европа” (из негово изказване на пресконференцията на СДС след загубените избори за 39 ОНС – 18.06.2001 г.). Тук изненадата е, че подобни „слагачески” изявления, трасиращи близкото бъдеще на страната, се чуваха и от „лявата” част на политическия спектър и точно те подготвиха идеологическото и мирогледно падение на целия „ляв политически спектър” (по този въпрос добре стои изследването на Чавдар Добрев, в. „Дума”, 3.12.2014 г.).

Да чуем сега един оригинален текст от онези години, където всичко е казано от ясно по-ясно: „В света има една супер държава и това е САЩ. Нейната цивилизационна идентичност ще бъде световна цивилизационна идентичност. Ако искаме да оцелеем и да сме горе-долу добре, трябва да се превърнем в подобие на американското гражданско общество, трябва да се „откупим”, жертвайки националното за сметка на наднационалното, трябва да забравим, че сме народ. Ако много пък искаме да останем и народ, може да останем „скрита” народност като евреите” (Филип Боков пред научно-практическа конференция на НАМИ и БДД. София, 17.11.1998 г.).

От това по-ясно – здраве му кажи! То замества всички дебели програми на БСП заедно с кудкудякането за „социална държава”, „държава на общото благоденствие” и други подобни социалдемократични глупости. Точно от такива дребни, трудно забележими и позабравени изказвания започна „грехопадението” на прехода. Затова днес сме стигнали дотук и имаме това, което имаме.

Прекариат – нещастен и онеправдан

След като бяха изпълнени основните изисквания на „десните” и „левите” нещастници за членство в ЕС и НАТО, в тяхната идеологическа и политическа кошница не остана нищо друго смислено и годно за международна употреба, освен русофобията и антикомунизма. Чрез тях се защитаваше политическата необходимост те да бъдат във властта и да водят България към политическото небитие. Защото за тези измъчени борци за повече капитализъм няма по-страшно нещо от въможността да предизвикат неодобрението на САЩ, евроатлантизма и бюрократите от Брюксел. Трябва да се признае, че те се стараят със завидна упоритост и прилежност, чувствайки зад гърба си могъщата снага на световното задкулисие. Техните успехи са очевидни.

Проникването на западните ценности и вътрешните проблеми на България свършиха своята работа. Все по-малко млади хора виждат своето бъдеще в родината си и са убедени, че ще се реализарат по-добре и по-бързо в Западна Европа и в САЩ. На първо място, има значение високият жизнен стандарт, развитата икономическа система, липсата на граници между държавите, бонусите при образованието и възможност за безплатно обучение.

На второ място е илюзията, че там е по-лесно да се реализираш, опирайки се на собствените си сили, без безкрайните разкарвания от бюрократичния апарат и корупцията. Или казано кратко, отъпяването на идващото поколение е факт.

„Всеки пубер, който не е бил раждан преди промените, най-активно пише за комунисти, комунизъм и руснаци или Русия. Вижте техните тролове под всеки коментар! Това се случва само в БГ, защото другите страни в Източна Европа им биха шута и си гледат само националния интерес” (коментар на РКК към интервю на В. Вацев пред Тв 7, преразказано в платформата „политика.bg” от 27.11.2014 г.).

Преди много години Захари Стоянов тъжно отбеляза: “Не се е минало много време от оная епоха, когато можеше да се познае, да се направи разлика между родолюбеца и шпионствующата шуга, но, за жалост, днес твърде мъчно е да се произнесе човек от един път”.

В западната социална антропология все по-често се отбелязва социална група, наричана прекариат – нещастна и онеправдана социална група, която не е свързана с никакви задължения нито с държавата, нито с обществото. Първоначален образ на български „прекариат” са така наречените футболни фанати (запалянковци), заедно с неуправляемите малцинствени групи.

„Имаме достатъчно доказателства за невежеството на властта у нас, особено при сегашната - пише проф. Здравко Райков, - но има и достатъчно силно влияние, което е извън България с цел да се размият традиционната ни култура и ценности. Много привнесени медийни проекти и чужди привички промиват мозъците на младите ни хора. Наблюдавам сред моите студенти с всяка изминала година непрекъснат срив на грамотността, неумение да се ориентират в сложния свят. Въпросите, които задават, говорят за увеличаващи се бели петна в тяхното съзряване и историческа памет. Като че ли някаква невидима сила тласка грамотността ни към абсолютен крах, правят се безсмислени експерименти, а резултатите изобщо не водят към позитив” („Дума” - 3.12.2014 г.).

Главният ресурс като фактор

Ето какво обяснение дава проф. Катасонов от МГУ. Той обича да задава на студентите следния въпрос: „Кой е главният ресурс на съвременната икономика?” Отговорите са най различни: нефтът, парите, знанието. Професорът клати глава и обявява: „Главният ресурс на съвремената икономика е глупакът. В главата му може да натикаш всякакви глупости” („Литературная газета” – 12.02.2012 г.).

Фактът, че страна като България, страна с преобладаващи русофилски чувства и с пословична, исторически обусловена социална и социалистическа нагласа на мнозинството от населението, сега е на първо място в Европа по необуздана русофобия и антикомунизъм, доказва обобщения извод на проф. Катасонов – глупакът не е само главният съвременен икономически ресурс, но и главният съвременен мироглед.

В частност, българинът е загубил своето историческо мислене и с него – своята историческа памет. Под историческо мислене имам предвид много просто нещо: разбирането, че по-рано не е било така, както е днес, а утре ще бъде въобще съвсем друго. Човекът на днешния ден трябва да помни и да съотнася днешния ден с изминалия ден, защото само така може да си състави представа за утрешния ден. И ако използваме историческото мислене като методология за изследване на днешния ден, веднага ще открием, че българските русофоби и антикомунисти нямат под своите разсъждения никаква фактологична и мирогледна почва, че са исторически мошеници и измамници, че са антибългари и дори антиевропейци.

По повод на българското социалистическо минало е писано много. Но това е недостатъчно за българските антикомунисти. Затова с тях не трябва да се спори, а да се прилага изпитаното от векове правило: предполага се, че който не разбира от думи, разбира от бой! Ние ще добавим от гледна точка на толерантността, че това е метафора, изказана публицистично.

Не е излишно да напомним някои неща от социалистическото минало.

Превратът от 10 ноември 1989 г. трябваше да донесе промяна. Донесе катастрофа.

В резултат на либерално-реформисткия преврат в България настъпи грандиозен грабеж. Според изчисления на икономисти, българите бяха ограбени с около 100 милиарда долара.

Какво са 100 милиарда

• това е строителството на 25 атомни електроцентрали като „Белене“

• това е строителството на 200 милиона квадратни метра суперлуксозни жилища, т.е. на всеки българин по 25 кв. м, а на всяко семейство по 100, и решаване на жилищния проблем за целия 21 век

• това е строителството на 10 000 км автомагистрали (в момента действат около 600 км) и на 35 000 км железопътни линии

• това е строителството на нефтопреработващи комбинати с мощност 300 милиона тона нефт, т.е. почти цялото производство на Русия, и изграждането на 35 000 км магистрални нефтопроводи

• това е изграждането на автомобилостроителен гигант с качеството на „Мерцедес” за производство на 25 милиона леки коли годишно

• това е производството на 10 000 супермодерни изстребители и на 50 000 танка.

Днес даже така наречените либерал-реформатори и атлантици признават, че за 25 години „реформирано развитие“ и „преходстраната не можа да стигне равнището на България от периода 1985-1989 г., който според тях бил кризисен.

Вероятно равнището на брутния национален продукт днес щеше да бъде 2,4 пъти по-голямо от онзи през 1989 г. Ако бяха запазени социалните принципи на разпределение, сега жизненото равнище на българите щеше да бъде 2,1 пъти по-високо, т.е. средногодишният доход на един българин щеше да бъде около 15 800 евро. (Красимир Иванджийски - https://alterinformation.wordpress.com/2014/11/09/8832592952/).

Как ви изглеждат количествените измерения на българския преход и какви исторически и морални изводи трябва да направи исторически и мирогледно мислещият човек за антикомунистите, русофобите и за себе си?

Отделен и труден разговор предстои по съвременната руска политика на Балканите и в България. Последният руски геополитически ход със спирането на проекта „Южен поток” удари по русофилските Балкани и по настроените добронамерено към Русия европейски страни от Централна и Южна Европа. И макар геостратегическият замисъл да е оправдан за Русия, обществените настроения може да изненадат В. В. Путин. Ще отбележим, че българските антикомунисти и русофоби не могат да се качат и на малкия пръст на своите руски „побратими”. Нека си кажем няколко неприятни истини. Ако за малкото добро и за многото лошо в последните 25 години основната вина за България носи все пак БКП/БСП, за света, за наблюдавания слабо структуриран хаос и произтичащите от него убийствени последици за човечеството, основната вина е в престъпната дейност на такива ръководители като Горбачов и Елцин. Ехото от тяхното самодурство още дълго ще ехти по просторите на планетата. И ще отеква и като протест, и като незатихващо ехо на русофобията, за съжаление.