Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 49 (2014) ПРЕСЪХНАЛИЯТ ПОТОК

ПРЕСЪХНАЛИЯТ ПОТОК

Е-поща Печат PDF

Да се чете толкова скромен, пунктуален и естествен репортаж за една среща на най-високо държавно ниво, е истинско удоволствие. И защо ли трябва да се употребяват изтъркани клишета и фрази, които очевидно нямат нищо общо с прагматизма, и не само с него.

Татяна Меликян дава стилен образец за технологията да се пише ясно, коректно и с дълбок полутон. За разлика от колегите в повечето “правилни” български медии.

Първо, нашего брата забравя, повече и от шимпанзето, какво е говорено преди месец, два, три, а за година-две, изобщо няма да отваряме въпрос. За разлика от изисканата авторитарност на президентите на Русия и Турция, нашите държавни луковици така и не можаха да разрешат едно елементарно политическо судоку, с което доказаха, че също като в антиутопията на Оруел, две и две невинаги прави четири...

Защо бе тази меко казано непродуктивна истерия срещу руската зависимост, която се метлярка от няколко години в публичното пространство? Нима пуделът има право да влезе в схватка с каракачанка? Нали това би било самоубийствено?! А нашите пискливи пудели ореваха света, че искат да се отърват от “руския ботуш” и че искат Европа, Запада, Америка, Океанът и т.н. да знаят - ние тези руснаци и техните лидери не ги траем. Ами недейте. Не искате - няма. И сега какво - бедният български народец отново ще сърба попарата от блюдолизничеството и арогантната глупотевина на държавните мъже - в кавички! - и ще трепери не само от студ заради цените на тока и парното, но и защото вече не се свенят да му подхвърлят какъв ужас ни чака - ток ще спира, газ няма да идва...

И какво?

Протестърите се напротестираха, Герберите се нагербериха, Азбукарите се наазбучиха и ефектът - студ, мраз, тъмно бъдеще и никакво, ама никакво тунелче, в чийто край да се види точица светлина.

Кой ще понесе отговорността за тази престъпна безотговорност и скудоумие? Кой ще отнесе тоягата? Да, точно така, този, дето няма вина - обикновения човек. Колко е просто. И съвсем демократично. Имаш избор - нямаш избор. Блек Джек...

Руският президент Владимир Путин бе на държавно посещение в Турция. И съвсем не без основание тази визита бе определена като най-висша дипломация. Двете страни демонстрираха умение да се споразумяват дори и при диаметрално противоположни позиции по някои въпроси, увеличиха обемите на сътрудничеството и подписаха солиден пакет документи. Но главното, което се случи в Анкара, е, че Владимир Путин показа колко решително може да управлява газовите потоци. Единият, “Синият”, бе разширен, другият, “Южният” просто бе закрит.

Това е изборът на нашите европейски приятели” - и руският президент повдигна рамене.

След кацането в Анкара Владимир Путин най-напред почете паметта на най-популярния турски политик Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на републиката. Държавният глава на Руската федерация мина по 150-метровата Алея на славата, водеща до мавзолея и основата на мраморния саркофаг, под който дълбоко-дълбоко е положено тялото на Ататюрк, и поднесе букет от червени и бели рози. Мавзолеят е поразителен с ориенталската си пищност. За изграждането му са използвани трийсет вида мрамор от различни райони в Турция.

После кортежът на руския президент, съпровождан от кавалерията, се насочи към Аксарай (“Белият дворец”) - новата резиденция на турския президент. Първият гост от най-висок ранг тук бе папа Франциск, който бе в Турция само три дни преди визитата на Владимир Путин. Всъщност Владимир Путин е първият светски лидер, който посети разкошния Аксарай. И прилагателното “разкошен”, отнесено към мавзолея, съвсем не е преувеличено. В сградата, която струва 600 млн. долара, има повече от хиляда стаи. По размерите си далеч надхвърля московския Кремъл, Белия дом и Версай. Разкошът си е разкош, но Аксарай е снабден и с най-новата система за сигурност. В местната преса пише, че под двореца се вие огромна мрежа от бункери и тунели.

Трябва ни турския бряг

Има само един, но важен недостатък - вътре в двореца е доста по-топло, отколкото навън... А в Анкара температурата е пет градуса. Затова руските журналисти се шегуваха, че турците демонстрират колко много се нуждаят от доставката на руски газ. Става дума за това, че сега “Газпром” е най-големият доставчик за Турция. Газта се движи по два маршрута - по “Син поток”, през Черно море, и по Трансбалканския газопровод, през Украйна, Молдавия, Румъния и България. От октомври т.г. “Газпром” ограничи обемите на транзита по украинската газопреносна мрежа. В резултат днес Турция получава синьо гориво с една трета по-малко, отколкото поръчва.

На площада пред резиденцията бе строен почетен караул в сини униформи. Путин и Ердоган минаха по килим със същия небесносин цвят, като цвета на мундирите на турските военни. Това бе техният, президентският “син поток”. Оркестърът изпълни държавните химни на двете страни и пищната церемония приключи. Путин и Ердоган тръгнаха да преговарят.

Никой не е очаквал, че разговорите ще са лесни, но продължителността им все пак предизвика изненада. Вместо планирания един час и петнайсет минути преговорите продължиха повече от три часа. После се проведе заседание на Съвета за сътрудничество, на най-високо ниво, с участие на делегации и от двете страни. На пресконференцията Путин отговаряше на журналистите с пресипнал глас, от време навреме дори се прокашляше.

Защо Путин си изгуби гласа, не е тайна. В навечерието на визитата му в Анкара помощник-президентът Юрий Ушаков съобщи, че в разговора на четири очи Путин и Ердоган ще се концентрират върху международните проблеми, като основно внимание ще се отдели на Сирия. Така че възгледите им по тези въпроси се различават. Анкара настоява за смяна на режима на Башар Асад, а Москва предлага да се възстанови диалогът между сирийското ръководство и опозицията, като теренът за преговорите да е Русия. И двете страни обаче са разтревожени от засилването на радикалите в Близкия изток.

“Единственото, което не успяхме да съгласуваме, е пътят за урегулиране на кризата”, заяви Ердоган на заключителната пресконференция. Наистина прозвуча като шега. Нима само това “единствено” се нуждае от съгласуване. Путин прехвърли въпроса дали Башар Асад ще остане на власт към сирийския народ. “Там се проведоха избори и те показаха, че действащият президент разполага с достатъчно силна поддръжка”, отбеляза Путин. На което Ердоган веднага възрази (и се усети, че към тази тема турският президент не може да остане равнодушен), че изборите не са били демократични. Ясно бе, че Путин и Ердоган не се споразумяха по Сирия.

“Кръстя се и поглеждам към Изток”

Но пък явно се споразумяха по други въпроси - положението на родствения на турците кримско-татарски народ в Крим. Седмица преди визитата в Анкара, делегация на Междлиса, начело с Мустафа Джемилев и Рефат Чубаров, които Москва лиши от правото на влизане на руска територия, се срещна с Ердоган. А той още през май т. г. обеща да “не хвърля в беда кримските татари” и помоли руския президент да защити правата им. В края на пресконференцията Ердоган дори благодари на Путин за помощта към този коренен кримски народ.

Все пак, може да не се съмняваме, че в преговорите бе отделена водеща роля на търговско-икономическата тема. В Анкара, заедно с Путин, пристигнаха шефът на Министерството на енергетиката Александър Новак, шефът на Министерството на икономическото развитие Алексей Улюкаев и шефът на “Росатом” Сергей Кириенко, както и ръководителите на “Газпром” и Сбербанк - Алексей Милер и Герман Греф. Такъв десант не се прави заради празни приказки за дружбата и сътрудничеството.

Русия и Турция подписаха осем документа по време на визитата на Путин.

“Турция има огромна нужда от доставки на руски газ” - с тези думи започна пресконференцията президентът на Турция. Има нужда - значи и ще получи. “Син поток” се увеличава с три милиарда куб. м за година, че и с отстъпка. За турските партньори Путин намали цената с 6 %.

А пък Европа няма да получи. Въпреки че също има нужда. Путин заяви, че в днешните условия Русия няма да осъществи проекта “Южен поток”. “Ние не можем да започнем изграждане в морето, докато не получим разрешение от България. Това не отговаря на икономическите интереси на Европа - леко повдигна рамене Путин, - но такъв е изборът на нашите европейски приятели”. Руският президент сметна, че това обяснение не е достатъчно, и добави: “И ако България е лишена от възможността да бъде суверенна държава, нека си поиска парите за пропуснатите ползи от Еврокомисията”.

“Край, проектът е закрит” - кратко отговори Алексей Милер на въпросите на журналисти след пресконференцията на двамата президенти. Открит е друг проект - новият газопровод за Турция през Черно море с обем от 63 млрд. куб. м. За изграждането му ще бъде пусната същата входна точка, която бе предвидена и за “Южен поток” - компресорната станция “Русская”.

И така, Русия пренасочи потоците към турския бряг. И те се вляха в общото русло на руската газова река, течаща на Изток.

Лента.ру, 1 декември 2014 г.