Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 50 (2014) Случаят „ЮЖЕН ПОТОК”: ПРИКАЗКА ЗА ТРИТЕ МАЙМУНИ

Случаят „ЮЖЕН ПОТОК”: ПРИКАЗКА ЗА ТРИТЕ МАЙМУНИ

Е-поща Печат PDF

Оповестеното от руския президент Владимир Путин решение за отказ от проекта за южноевропейски газопровод, който да преминава от Русия по дъното на Черно море, през България, Сърбия, Словения, Хърватска и Австрия и да достигне до Италия (с отклонения към Турция, Гърция, Чехия и Унгария), завари неподготвени както политиците в София, така и евробюрократите в Брюксел. Заваляха взаимно изключващи се оправдания и твърдения, които наподобяваха известната приказка за трите маймуни, които казвали „не знам”, не чух”, „не видях”.

Докато нашият вицепремиер Томислав Дончев уверяваше, че в спора между Русия и ЕС България не е от другата страна, а такава е Европа, от Брюксел заявиха, че ЕК не е страна. Еврочиновниците, които под натиска на Вашингтон направиха и невъзможното, за да осуетят проекта, предявявайки все нови и нови изисквания, уж за да не позволят Европа да изпадне в по-голяма енергийна зависимост от Русия, предпочетоха България да е виновна за провала на поредния „руски” проект. При това, без да й дадат и едно евро компенсации за пропуснати ползи и понесени щети.

Впрочем, българските управляващи научиха от Путин какво е щяла да печели България от транзита на газ по „Южен поток”: 400 милиона евро на година. С късна дата Бойко Борисов пресметна, че при това положение българската инвестиция в проекта ще се изплати за година, година и половина време. Дори един от най-яростните противници на „Южен поток”, заместник- председателят на парламентарната Комисия по енергетика Мартин Димитров (от РБ) призна, че при такива годишни приходи проектът трябва да бъде подкрепен.

Да му имаме на българския политик втория акъл, който винаги закъснява, а най-често изобщо не идва! Доказа го заседанието на 43 НС на 8 декември, когато и Борисов, и Мартин Димитров направиха откритието, че проектът бил изначално губещ. И че нямало подписан от българска страна дългосрочен газов транспортен договор, а само работен вариант, който „Газпром” е предложил на БЕХ. Съгласно него, до 2023 г. БЕХ нямало да получава никакъв дивидент, а от 2023 до 2024 г. щял да получава по 65 млн. евро. Въпреки това Борисов смятал, че има нужда от изграждането на газопровода, докато Мартин Димитров е на мнение, че разчетите са направени за 100 % запълване на капацитета на тръбата, а според изискванията на ЕК половината от този капацитет трябва да бъде запазен за други доставчици. Другото европейско изискване е доставчикът да не бъде и собственик на тръбите. Сиреч, най-бедната страна в ЕС, България, трябва да ги купи или Русия да й ги подари. Вероятно, за да ги препродаде на САЩ, както направи Украйна със своята газопреносна мрежа. По този начин световният рекетьор Америка ще държи кранчето на „енергийната независимост” на Европа.

За жалост, и политиците в Брюксел се оказаха също толкова „умни”, колкото и тези в София. Или пък са (не)зависими и плашливи дотам, че да загърбят интересите на Стария континент заради криворазбраната евроатлантическа солидарност. Тях определено ги зарадва това, че Путин обяви преустановяването на проекта „Южен поток” по трасето през България, заради липсата на разрешение от българското правителство. Нито в Брюксел, нито в София обърнаха достатъчно внимание на намека на руския президент за това, че на България не й е позволено да се държи като суверенна държава. Поради което трябва да поиска компенсации от ЕС за пропуснати ползи.

Впрочем, в годишното си послание към депутатите и гражданите на Руската федерация, произнесено на 5 декември, руският президент постави под въпрос суверенитета и на другите страни членки на ЕС, както и на самия ЕС: „Човек понякога се чуди дали има смисъл да разговаря с правителствата на отделните държави, или направо да преговаря с Вашингтон?”, каза той. Разбирай, вместо да се разправя с марионетки, по-добре да се разбере с онези, които им дърпат конците от Вашингтон.

България безспорно е една от най-несуверенните и най-зависимите страни от ЕС. Въпросът е от кого тя е по-зависима: от Русия, от ЕС или от САЩ? Отговорът на този въпрос бе даден още при посещението на тримата американски сенатори, начело с Джон Маккейн, бивш военнопленник във Виетнам, при премиера Пламен Орешарски. Веднага след срещата си с тях българският министър-председател обяви, че България замразява проекта „Южен поток” до изчистване на разногласията с Брюксел.

Нерде Вашингтон, нерде Брюксел!

Министърът на икономиката и енергетиката в кабинета „Орешарски”, Драгомир Стойнев, опита да „джироса” воденето на преговорите с „Газпром” на тогавашния еврокомисар по енергетиката Гюнтер Йотингер, но последният не си мръдна и пръста. Очевидно защото командата от Вашингтон е била друга: да се саботира проектът с всички средства!

Тази линия продължава и при новоизбраната Еврокомисия, начело с Жан-Клод Юнкер. На 8 декември 2014 г. в Анкара пристигна тричленна делегация на ЕС, съставена от Федерика Могерини, върховен представител на ЕС по външната политика и политиката на сигурност, еврокомисаря Йоханес Хан, отговарящ за политиката на добросъседство и преговорите за разширяване на Евросъюза, и Христос Стилианидес, еврокомисар за хуманитарната помощ и управлението на кризи. Според публикации в турския ежедневник в. „Миллиет” (08.12.2014 и 09.12.2014), една от целите на тази визита била да бъде убедена Турция да се присъедини към западните санкции срещу Русия. Посланието, което носели пратениците на ЕС, било: Не извличайте предимства от кризата!” (с Русия – бел. ред.). Еврокомисарите бяха приети от президента Ердоган в новия му дворец. Само че отговорът, който получиха на настоятелното си искане, едва ли ги е удовлетворил: “Трудно е да се присъединим към наложените от ЕС санкции срещу Русия. Няма да участваме в тези санкции”.

Така Анкара ще си отмъсти на Брюксел за всичките унижения, на които бе подложена в преговорите за присъединяване към ЕС. Това членство може да бъде прежалено, но националният интерес – не!

След като и унгарският премиер Виктор Орбан отказа страната му да се присъедини към санкциите срещу Русия и обвини открито Брюксел, че саботира „Южен поток”, американският сенатор Джон Маккейн – същият, на когото нашият Орешарски козирува, го нарече „неофашистки диктатор”. Орбан отговори, че САЩ атакуват суверенитета на Унгария. Очевидно е, че дори в рамките на НАТО и ЕС може да се отстояват националните интереси, ако начело на отделните страни стоят политици с достойнство и чувство за национален дълг. За съжаление, политиците у нас буквално са приели върховенството на западните интереси над националните и се разчекват

между двата „цивилизационни” центъра: САЩ и ЕС

В резултат на доброволния си слугинаж те получават потупване по рамото, похвали и понякога целувки, но щом споменат за пари, им се дават голи обещания за милиарди евро, които така и не стигат до гражданите. Затова пък пропуснатите ползи и присъдените от международния арбитраж милиарди евро заради провалените от София „руски” енергийни проекти са гарантирани.

След проваления проект АЕЦ „Белене”, Русия с пълно право може да ни даде под съд и за проекта „Южен поток”. Който не може да набие стопанина, бие магарето му, а ако не може да набие и него, тупа самара или чула на магарето. Поредица правителства през изминалите 25 години имат заслуга за тези загуби за родната енергетика. Правителството на Иван Костов стана причина проектът „Син поток” да мине през Турция. Правителството на НДСВ затвори 3-4 блокове на АЕЦ „Козлодуй”, като излъга, че ще строи АЕЦ „Белене”. Първото правителство на Бойко Борисов осуети успешно проекта за петролопровод „Бургас-Александруполиси замрази проекта АЕЦ „Белене”. Правителството на Пламен Орешарски „спря временно” строителството на газопровода „Южен поток”, а второто правителство на Бойко Борисов изглежда ще го погребе окончателно.

Формално обаче, проектът бе преустановен от руския президент Путин.

Разбира се, Борисов разигра водевила „Ни чул, ни видял”, продължавайки да „подкрепя” проекта „Южен поток”, но при спазване на европейското законодателство. „Северен поток”, който е също толкова „руски”, колкото и „Южен поток”, функционира в разрез с изискванията на ЕС, но той води към Германия... За „Южен поток” никой не посмя да поиска дерогация (изключение от изискванията). „Което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола”, гласи една римска поговорка.

Наистина ли днешните управляващи в София не са знаели какво ще печели България от транзита на руски природен газ по „Южен поток”? Вярно е, че няма дългосрочен подписан договор, но след като Борисов управлява почти четири години самостоятелно и смени двама министри на икономиката и енергетиката, не може да не е попитал поне

каква ще е ползата от проекта

Ако сериозно твърди това, значи е пълен безхаберник! Вероятно и кучето, което подари на Путин, е разбрало, че пред руския президент приказката за трите маймуни не минава. Само Борисов си въобразява, че е усвоил жанра фарс. Затова, вместо да замине за Москва и да се опита да разубеди Путин, той полетя към Брюксел, за да се мляскат с председателя на ЕК Юнкер.

„Бойко разнежи Брюксел!”- написа приближеният до властта вестник „Стандарт”. Юнкер бил казал, че сме велика нация и бил обещал 4,5 млрд. евро. Пресметнете сами за колко години щяхме да получим тези пари от транзитни такси, ако проектът „Южен поток” бе реализиран. Каква бе ползата от срещата на представители на ЕК и заинтересованите от проекта страни в Брюксел на 9 декември, на която от българска страна присъстваха вицепремиерът Томислав Дончев и министърът на енергетиката Теменужка Петкова? Никаква, защото тя се проведе без участието на Русия и след като Путин вече беше казал „не” на проекта. Ако някой си е мислил, че ЕС ще се покае за рекета спрямо Русия, сбъркал е адреса. Без стъпки за помирение с Москва от страна на Вашингтон не може да се мисли за никакво размразяване на отношенията ЕС Русия. Което прави още по-жалки опитите на Борисов и компания да отхвърлят своята вина, като се правят на неосведомени за изгодите от проекта „Южен поток”. Преди да запраши за Брюксел, Борисов се оплака, че не е виждал договора за „Южен поток” и заповяда на министър Теменужка Петкова да му изготви резюме от съдържанието на наличните документи. Оказа се, че такива има. И те са в БЕХ. Няма само подписан дългосрочен договор за транзит на руски природен газ. Кого тогава заплашваше Борисов, че ако трябва, документите щели да бъдат взети със сила? БЕХ, „Булгаргаз” или „Южен поток” БГ? Очевидно подобни изпълнения, предполагащи наличието на български виновник, са предназначени за омилостивяване на Путин. “Не искам да клепам с уши, като ме питат за „Южен поток” - каза Борисов на заседанието на Министерския съвет, преди да се яви в НС и да поиска консолидирана позиция, която да изложи в Брюксел. Предложена беше декларация, която собствените му депутати в НС не приеха. Вярвате ли, че това е станало без знанието и съгласието на самия Борисов?

Не, всичко е театър!

Що се касае до „клепането с уши”, у нас има само три вида животни, които могат да го правят: кучетата, свинете и магаретата. Хората мигат с очи, когато не знаят какво да кажат. Това, че някои политици се държат като магарета, е отделен въпрос.

Както казва за един адвокат, героят на Чудомир от разказа „Дум Павли и магаретата”, „Абе адвокат е, ама е половин адвокат, а пък е цяло магаре!”... Все пак, нека не обиждаме животните...

Проектът „Южен поток” беше изгоден за България и Южна Европа, само че май е загубен завинаги. По-точно, подарен беше на Турция. “Кранчето на газта за ЕС ще бъде в Турция”, каза шефът на руския енергиен гигант „Газпром”, Алексей Милер, цитиран от в. „Миллиет” (08.12.2014). При това положение транзитирането на газ през Украйна, Молдова, Румъния и България за Турция и Гърция става безпредметно: последните ще получава газ по „Син поток – 2”. Което означава и край на транзитните такси, които „Газпром” ни плаща в момента.

Играта свърши! Прословутите „евроатлантически ценности” не топлят, не се ядат, не се пият или обличат. Когато ни сурвакат с по-високи цени на тока, парното, водата и другите стоки и услуги, когато улиците се изпълнят отново с хиляди отчаяни и възмутени граждани, не казвайте, че зад тях стоят руските имперски интереси. Не протестите срещу избора на хора като Слави Бинев за председатели на парламентарни комисии и членове на други структури ще съборят второто правителство на Бойко Борисов. Впрочем, Слави Бинев си подаде оставката, но осъденият на първа инстанция на 4 години затвор Цветан Цветанов продължава да участва в две парламентарни комисии. Защо никой не протестира срещу това нахалство?

Гневът на бедните, гладните и отчаяните, на хората, които няма какво повече да губят, освен оковите си, ще сложи край на политическото лицемерие и задкулисието, което си остана непокътнато. Не платените протести на „Протестна мрежа”, а наистина спонтанните демонстрации на стотици хиляди безработни, безпарични и безнадеждни граждани трябва да стоят във фокуса на вниманието на медиите. Когато тъй наречените национални медии отвличат общественото внимание в обратна посока, към скандалите и скалъпените сензации, те стават част от задкулисието.