Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 50 (2014) ИЗМЕРЕНИЯТА НА ЕДНА ТЕНДЕНЦИЯ

ИЗМЕРЕНИЯТА НА ЕДНА ТЕНДЕНЦИЯ

Е-поща Печат PDF

• БСП МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА НА ЛЯВАТА ПОЛИТИЧЕСКА КУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ И НОВИЯ ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ ИЗБОР

Още незаглъхнало ехото от тътена на парламентарните избори на 5 октомври, при които 480 000 български избиратели се отвърнаха от коалиция „БСП – лява България”, още неосмислени причините и основанията за тази небивала загуба на електорална подкрепа, и отново на хоризонта застават мрачните изгледи и основания за поредната тревога. Не бихме се занимавали с тенденциите и процесите, които протичат в най-голямата партия на коалицията, ако те вървяха по пътя на дълбокия анализ и честния разговор с народа; ако бяха насочени към търсене на отговор на изречените и неизречени въпроси, които раздират дълбоката привързаност и надеждите на лява България в настоящия български ден; ако бяха с лице към неясното утре, с лице към проблемите на държавността, на хляба и бъдещето на децата ни, на проверените и загърбени днес исторически съюзи и приятелства с пряко отношение към съдбата на България.

Не се забелязва обаче склонност за една по-ясна опозиционна позиция по въпросите на пагубната политика, на новата, този път четворна коалиция, начело с ГЕРБ; не се огласяват алтернативни идеи от парламентарната трибуна на геноцидно-изтребителния модел на това управление, новият момент в което са милиардните външни заеми и все по сякаш изпаряващия се остатъчен суверенитет на България. Не се забелязва и някакво по-активно медийно присъствие, нито уплътняване на коалиционните редици в “БСП – лява България”; не се отваря и дума за изясняването на натрупаните напрежения от времето на парламентарните избори, характеризиращи отношението на местните партийни ръководства и стремежа им за неглижиране на коалиционния партньор, неговото неприкрито неприемане и практическото му отстраняване като конкурент чрез т. нар. преференциален вот, което е тревожно предзнаменование за сътрудничеството в ляво. Както се вижда, не е реч за коалиционна култура, идейно другарство и съединяване на волята за победа, а за практиката на една неприемлива партизанщина под най-груба форма, която разпиляваше енергията в междуличностни и междуорганизационни вътрешни войни, и загърбването на която и за в бъдеще би мотивирало ритането по кокалчетата, препъването на съратника и въвличането на междупартийните отношения в коалицията като в зловеща детска игра, наречена „прецакай другарчето”.

Особена илюстрация на тези прийоми, представата за които доскоро обитаваше само подземията и килерите на майсторите на апаратните тайни, бе и това, което се случи на заседанието на градския съвет на столичните социалисти. А се случи нещо немислимо, нито за времената на Тодор Живков, нито още по-назад, за времето на Вълко Червенков. Без да бъде уведомен, без дори да бъде поканен да присъства на заседанието на ГС на БСП, бе отстранен от заеманата длъжност зам.-председател и член на ИБ издателят на в. „Дума” Николай Малинов заради “прекалената му заетост и отсъствие от заседанията”. Отсъства само формулировката „по целесъобразност” от практиката на споменатите времена, която винаги е прикривала истинските причини за предприетото апаратно решение.

Взимам и отношение по същността на този акт, който не е само изненадващ с необосноваността на мотивите, но е смущаващ най-вече с пълното отсъствие на доблест и смелост открито да погледнеш в очите другаря си, което вече е симптом за критериите за коректност, които характеризират БСП в този момент. А това пряко ни засяга.

Та само допреди два месеца бившият народен представител в 42-рото НС Николай Малинов, един от верните приятели на каузата на „Нова Зора”, заемаше водещо място в листата на „БСП – лява България” за 25 МИР София. Излиза, че тогава, преди два месеца, изявеният партиен кадър на БСП е бил пример за организационна коректност, а днес вече е обект на назидателни санкции. Струва ми се, че бъдещето на Николай Малинов прозираше още когато с апаратни хватки бе изместен от мястото си на избран народен представител, защото водачът на листата Михаил Миков предпочете да бъде депутат не от Видин, а от София. И в това не би имало нищо нередно, ако не бе съществена характеристика на една тенденция.

Истината изисква да отбележим, че в листите на коалиция „БСП - лява България” за последните парламентарни избори подобна участ сполетя и всички ония, които бяха заподозрени, че искат смяна на външно-политическата ориентация на Българската социалистическа партия, всички онези, които се изказваха за сътрудничество с Русия, за приятелство с руския народ, за общ цивилизационен отпор на глобалистките идеи и тенденции. С тези свои позиции те бяха неудобни и съответно бяха отстранени.

Николай Малинов не е случайно име в елита на БСП. Активен кадър на Софийската партийна организация, той през целия си съзнателен живот и през годините на общото ни сътрудничество и приятелство се стремеше да отстоява последователно левите ценности и социални завоевания, записани като позиция в партийните документи и решения, и в своята активна дейност винаги е бил на страната на обикновените трудови хора. Мога да свидетелствам, че е ратувал винаги за такива реформи в БСП, които гарантират нейната дееспособност и способстват за разширяване на електоралната й база. Връщайки се назад във времето, мога също да кажа, че Николай Малинов от няколко години е в позиция на неудобен, в позиция на взет на прицел от вътрешнопартийните кръгове, изповядващи десни социалдемократически възгледи и спадащи към т. нар. проамериканско лоби в Изпълнителното бюро на БСП. Това отношение ми е твърде добре познато и като главен редактор на в. “Нова Зора”, и като председател на ПП “Нова Зора”. Така че в случая никой не е в състояние да ме убеди, че не става дума за публично разграничаване от ръководния функционер на БСП Николай Малинов, доскорошен член на ИБ на БСП, издател на в. „Дума“ и председател на Национално движение „Русофили“. Никаква тайна не е, че НД „Русофили“ се ползва с огромно и все по-нарастващо влияние в страната. За домораслите ни русофоби то е особено опасно сдружение на хора, общото между които е ценностната характеристика на обичта им към Русия и руския народ, към руската култура и духовност. Тревожи ги и фактът, че НД „Русофили” провежда всяка година край язовир „Копринка“ многохиляден национален събор на приятелите на Русия и руския свят, събитие, което не се наблюдава в нито една държава от т. нар. бивш социалистически лагер. Нещо повече, говори се дори, че на движение „Русофили“ гледат с лошо око и българските специализирани органи. С лошо око гледат и определени кръгове в България, и в самата БСП, за които евроатлантическите ценности трябва да са алфа и омега в ориентацията на БСП и във външната политика на страната. Убеден съм, че на тях им се зловиди още, че през последната година вестник „Дума“ е трибуна, която печели изтънялото доверие на лявата аудитория, защото казва истините за войната в Украйна, за зависимостта на брюкселската бюрокрация от Вашингтон, за политиката на САЩ, която тласка света към фатални конфронтации и унищожителна война. Този курс на вестника няма как да не бъде наказан от онези БСП-фактори, които работят в името на интереси, чужди на националната кауза. Показателно е според мен и моите другари в „Нова Зора”, че грубата организационна репресия срещу Николай Малинов се случва само дни след посещението на “Позитано” 20 на Нейно превъзходителство Мърси Райс, посланик на САЩ.

Ние знаем, че камъкът е хвърлен, че връщане назад няма, и ако все пак вземаме отношение по въпроса, то е заради истината и поради факта, че Николай Малинов е доказан действителен приятел на каузата на „Нова Зора“; че е наш съратник по линия на отстояването на национално отговорната политика, която отхвърля сателитната подчиненост на българските държавници и политици от световната олигархия и нейната машина за кървави войни и революции с имена на цветя. Тревогата ни расте и поради обстоятелството, че с такива неправомерни действия като санкциите срещу Николай Малинов се задълбочават кризисните процеси в БСП, включително и в коалиция „БСП - лява България”, чийто член е ПП „Нова Зора“.

Наред с Николай Малинов е освободен от Изпълнителното бюро на Градския комитет на БСП и доц. инж. Лъчезар Костов, един от най-достойните дейци на Градската партийна организация, последният боец от разформированата морална кохорта на Жан Виденов. Високо ценен експерт на БСП в областта на атомната енергетика, инж. Лъчезар Костов настояваше най-активно социалистическата партия да се разграничи от враждебната политика на управляващата ни класа към Русия. Тази позиция на Лъчезар Костов, изглежда, пречи на определени фигури от ръководството на БСП, но пък е силно поддържана от широката членска маса и нас това не може да ни остави безразлични, защото обратното предполага нов отлив от поддръжници, предполага не лечение, а инфектиране на разпадните процеси в ляво.

Доскоро не се съгласявахме, но вече изглежда, че се оказва вярно твърдението на наши автори: в социалистическата партия се провежда целенасочена чистка на членове на ИБ и ръководните органи, които държат политиката на БСП да е свързана с укрепването на българо-руските отношения.

Освобождаването на Николай Малинов и Лъчезар Костов от заеманите постове, изглежда, е съществен момент за налагане на все пак непоказвани доскоро порочни практики в Изпълнителното бюро на БСП и в ръководствата на местните организации. Дали това не са апаратни подготовки за предопределяне на линията след партийния конгрес, предвиден за 2015 г., предстои да се убедим. Но доколкото по въпроса твърде откровено говори Ангел Найденов в едно свое интервю, това е твърде показателно. Най-общо казано, той призова да се сложи ударението на т. нар. млади социалисти в БСП и тя да се освободи от зависимостта на твърдото ядро. Казано без заобикалки, значи все пак става дума за ценностен избор, в който обременените с памет, с характер и с минало стават излишни и ще бъдат заменени с по-сговорчиви пластилинови бойци, огъващи се лесно пред изкушенията и най-вече пред огнения дъх на новото време. Защо ми се струва, че това всъщност е ехо на принципа “уморените коне ги убиват, нали”?!

Най-жалкото все пак е, че пряк изпълнител на апаратната поръчка в случая се явява председателят на Градския съвет на БСП Калоян Паргов, една личност, на която и ние в „Нова Зора“ възлагахме големи надежди за възраждането на БСП, за мобилизиране на по-широки народни маси и леви симпатизанти в осъществяването на идеята за Единен народен фронт.

Както обаче и друг път сме казвали, този фронт ще бъде осъществен.

Въпреки всичко!

И България ще пребъде!