Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 51 (2014) България: СПАМЪТ НЕ Е САМО В КРЕДИТНИЯ РЕЙТИНГ

България: СПАМЪТ НЕ Е САМО В КРЕДИТНИЯ РЕЙТИНГ

Е-поща Печат PDF

В началото на миналата седмица рейтинговата агенция „Стандарт енд Пуърс” оцени кредитния рейтинг на страната ни в категорията „боклук” (т.е. спам). По време на първото правителство на Бойко Борисов кредитният рейтинг на България беше най-голямата гордост на управляващите гербери. Тогава интерпретираха този рейтинг като знак за доверие във финансовата стабилност. Днес, след фалита на източената КТБ и едва предотвратения крах на ПИБ (с държавна помощ), може би сривът в кредитния рейтинг на България е логичен. Само два аргумента са достатъчни, за да потвърдят това. Първо, „забраненият” бюджетен дефицит от 3,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) за 2014 г. и приетият с бюджета за 2015 г. дефицит от 3 % от БВП. Второ, намерението на управляващите да вземат на два пъти външен заем с общ размер близо 13 милиарда лева (4 милиарда лева до края на 2014 и над 8 милиарда лева през 2015 г.), за да попълнят фонда за гарантиране на влоговете и да „стабилизират” финансовата система. Така на всеки български гражданин ще се паднат по 3500 лева дълг, който ще плащат и внуците ни.

Стигнахме дотам руският премиер Дмитрий Медведев да предупреждава Украйна за опасността да повтори негативния български опит от пребиваването в ЕС. “За шест години след присъединяването на България към ЕС през 2007 година безработицата се увеличи от 6,9% до 11,8%, а чуждите инвестиции намаляха за същия период близо 9 пъти – от 9,051 милиарда евро, до 1,092 милиарда евро”, написа той в една вестникарска статия.

Впрочем, данните за 2014 г. са още по-фрапиращи: вместо очакваните през второто тримесечие 304,5 милиона евро, са влезли едва 52,2 милиона, а през третото тримесечие вместо 354,3 милиона евро, са постъпили 25,5 милиона евро.

Медведев резюмира шансовете на Украйна за европейско членство  с думите „бедната Лиза, за която ЕС никога няма да се ожени”. Обаче вместо да опровергае фактите, външният ни министър Даниел Митов заяви от Брюксел, че спадът в чуждите инвестиции и ръстът на безработицата у нас се дължали не на ЕС, а на световната криза. По-добре било Медведев да се безпокои за собствената си икономика. Но както гласи една поговорка, когато фактите говорят, и боговете мълчат.

Не стига, че сме най-бедната, безработна, болна и отчаяна нация в Евросъюза, ами сме и най-несуверенната държава, ръководена от най-корумпираната „политическа класа”. България е толкова „независима”, че трима американски сенатори можаха да наредят на премиера Орешарски да спре реализацията върху българска територия на „руския” енергиен проект „Южен поток”. А на следващия премиер Бойко Борисов председателят на ЕНП Жозеф Дол направо заповяда да не се коалира с националистите от ПФ. В характерния си променлив стил Борисов първо помоли съпредседателите на ПФ да станат министри в неговия кабинет, после прие ултиматума на Дол, заявявайки, че патриотите не отговарят на евроатлантическите ценности на неговата партия ГЕРБ, а накрая назначи предложения от тях кандидат за заместник-министър на отбраната. На срещата си с българската общност в Берлин обаче Б. Борисов си позволи да критикува незнайно кого от ЕС заради проваления газов проект „Южен поток”. “Молехме ги да кажат, че те забраняват да се строи, а те ми казаха: „Оправяй се!” Когато газта минава през Турция е добре, когато минава през България е зле. „Северен поток” е добър, а „Южен поток” е лош” - изригна Борисов. Защо обаче не каза тези думи пред Меркел?

В последното действие на комедията се включи френският посланик Ксавие дьо Кабан, който от едно телевизионно студио започна да вади „гнилите ябълки и круши” в българското правосъдие. Гневът на Негово Превъзходителство бе породен от чисто лобистки интереси: един френски винопроизводител загубил фирмата си в България, след като съдия Румяна Ченалова я обявила в несъстоятелност и пратила синдик да я затвори. Господин Дьо Кабан направил проучване и установил, че в съответния съд се манипулира системата за случайно разпределение на делата, така че подобни дела да се падат на съдия Ченалова.

Че като заваляха едни призиви за оставка на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на ръководството на СГС! Като се зараздаваха едни обещания за изкореняване на недъзите на българската Темида!.. Дори главният прокурор Сотир Цацаров бе обхванат от реформаторски плам и предложи своя концепция за реформа на ВСС и цялото правосъдие. Резултатът от всички тези пиар акции, ако съдим по резултатите от миналите „реформи”, може да се обобщи с четири думи: много шум за нищо!

Вместо да бъде реформирана, системата ще потъне в още по-голям хаос и виновниците за източването на КТБ и поредното ограбване на вложителите ще се покрият с мъглата на забравата. Само дето съдебната система ще изгуби окончателно и без това ограничената си независимост и ще се подчини на изпълнителната власт. Тази отровна атмосфера ще досъсипе и кредитния ни рейтинг, в резултат на което външните заеми, които ще вземе правителството, ще ни излязат през носа. Кой има доверие и уважение към държава, чието ръководство се разчеква между Брюксел и американското посолство. И което не може дори едни тръби да прокара през територията на страната си, та поверява преговорите с Русия, основния доставчик на природен газ, на Европейската комисия... България не била страна в спора между Русия и ЕС – твърди вицепремиерът Томислав Дончев. Владимир Путин в ежегодното си послание към членовете на Съвета на федерацията и гражданите на Русия отбеляза: „Човек понякога се чуди дали да преговаря с правителствата на отделните държави или направо с техните покровители”. Дали  не е имал предвид именно България? Със сигурност не е визирал Унгария, нали?

Но вижте как извъртяха работата с „Южен поток” нашите „евроатлантици” от управляващата коалиция, плюс опозиционната ДПС. На думи уж бяха за проекта, ако е изгоден за България и се реализира според европейските правила, а на практика буквално си отдъхнаха, когато Путин от Анкара обяви прекратяването на „Южен поток” и превръщането му в „Турски поток”.

Борисов беше толкова „разтревожен”, че повлече със себе си двамата си вицепремиери Томислав Дончев и Меглена Кунева, министъра на енергетиката Теменужка Петкова и Радан Кънев от РБ. Само че вместо в Москва, ги заведе при Ангела Меркел, за да измолят от нея да превърне България в газов хъб, от който Европа да черпи газ. Включително тази, която по тръби и интерконектори ще идва от още неразработените блокове „Хан Аспарух”, „Терес” и „Силистар” в Черно море, от Румъния, Азърбайджан, Турция и Гърция.

Мухоловката „интерконекторни връзки” бе пусната отново за вътрешна употреба, без да се обясни защо тези връзки не са били направени по време на първото правителство на Борисов. Можело, санким, да добиваме и дори да изнасяме собствен петрол и газ. Може, но ако има такива залежи, а не само „обосновани предположения” за съществуването им. Ако в споменатите блокове има големи газови запаси, защо американците настояват за търсене и добив на шистов газ в Добруджа? Вярвате ли, че след като открият такъв, те ще го подарят на българската енергетика? Кой харчи милиони долари за нещо, което друг ще добива и продава?

По време на предишното си управление ГЕРБ наложи мораториум върху проучванията и добива на шистов газ в България, но днес американското шистово лоби получи неочаквана подкрепа от съпредседателя на ПФ Валери Симеонов. В необясним пристъп на русофобия „патриотът” е готов да отрови земята и водата на златна Добруджа. Дали това влизаше в предизборните обещания на патриотите? Или в 90-те процента от тях, които според Симеонов били включени в програмната декларация на четворната коалиция? Едва ли.

Засега е сигурно само това, че Русия пренасочва своите ресурси към други страни и региони, където има държави, достатъчно суверенни, за да се противопоставят на натиска на САЩ и ЕС. Първо към Китай и Индия, после към Турция и оттам към Южна Европа. Да видим как ЕК ще накара турците да спазват нейните условия. И дали нашите евроатлантици от ДПС и НПСД ще настояват Турция да спазва тези условия.

Колкото до България, тя ще влезе в политическите анализи като първата държава, която е отстъпила не част, а целия си национален суверенитет и интересите си на един съюз, много по-бюрократизиран от СССР. Съюз, който може да просъществува още по-кратко, защото се базира на измислени „западни ценности”. Колко струват те, видяхме от доклада на Сенатската комисия по разузнаването за мъченията, прилагани от агенти на ЦРУ към лица, заподозрени в тероризъм. Според бившия американски президент Джордж Уокър Буш, мъчителите били „патриоти”. Демек, единомишленици на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов... От доклада става ясно, че инквизициите са се провеждали освен в Гуантанамо, и в тайни затвори в страни членки на ЕС като Полша и Румъния. Някой ден може да ни сюрпризират и с новината, че такъв затвор е имало в „съвместните американско български обекти” като полигона в Ново село. А още в приетата през 1879 г. Търновска конституция е записано: „И всеки роб, свободен става, щом стъпи на българска земя”...

Специално внимание заслужава оглушителното мълчание на „най евроатлантическата партия” ДПС и на нейния двойник Народна партия „Свобода и достойнство” (НПСД) относно масовите репресии срещу противници и критици на режима в Турция. Загрижените за интеграцията на циганския етнос депесари не казаха и една критична дума, когато полицията на Ердоган поливаше с водни струи, оранжев газ и гумени куршуми протестиращите в защита на парка „Гези” в Истанбул. Направиха се на глухонеми и когато на 14.12.2014 г. в Истанбул и още 12 други градове бяха арестувани журналисти, писатели и кинодейци, известни с критичното си отношение към ислямистката диктатура на Ердоган. Между 27-те арестувани са главният редактор по разпространението на вестник „Заман” Екрем Думанлъ, 6 души от редакцията на в-к „Сабах”, сценаристът и продуцентът на излъчвания по телевизия „Саманйолу” („Млечният път”) сериал „Единствената Турция” – Али Кара и Салих Ашан, и други. Малко преди операцията срещу „паралелната структура”, започната на 14 декември в Истанбул, в Турция гостуваха Корман Исмаилов, Касим Дал и новоизлюпеният заместник-министър  на отбраната Орхан Исмаилов. Поводът за тяхната визита беше предстоящото през 2015 г. честване на 100-годишнината от боевете при Чанаккале (1915-1916), в които водените от Ататюрк османски войски нанасят унизително поражение на днешните ни съюзници в НАТО Англия и Франция.

А Българската армия, която след поредица „военни реформи”, „визии”, „стратегии” и други измишльотини, се превърна в символична сила - като численост и като въоръжение - отново е заплашена със съкращения. Скоро от ВВС ще останат само два читави бойни самолета МиГ-29, а пари за нови не се предвиждат. Въпреки назначаването на един заместник-министър на отбраната от ПФ, офицерите продължават да подават рапорти за уволнение, подплашени от слуховете за удължаване на пенсионната възраст на военните и орязване на 20-те заплати при пенсиониране.

Очевидно „спамът” (боклукът) не е само в кредитния рейтинг на България.

Нито пък „гнилите ябълки” са само в правосъдието. Боклучав е целият „политически елит”, в това число „народните избраници” в 43 НС, които шефовете на партии принуждават към послушание, все едно, че те са гласували за тях.

Конституцията не казва ли, че след като веднъж бъде избран, народният представител изразява интересите на всички избиратели? След като съдебната система, въпреки всички упреци и скандалите в нея, си разпредели 6,3 милиона лева за допълнително стимулиране, нищо чудно и депутатите да си гласуват я коледни надбавки, я по-високи заплати...

Не е вярно, че всичко зависи от правосъдието. Злините в тази страна идват от пасивността на гражданите, минават през подкупността на министрите и депутатите и стигат до ВСС и различните регулационни органи като ДКЕВР, Комисията за конфликт на интереси и т.н. Не ВСС, а Народното събрание узаконява както безпринципните коалиции, така и кадровите недоразумения в съдебната власт. Едни се напиват, други ги боли глава!

 

*Спам – нежелано електронно послание, наричано още боклук