Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 51 (2014) ИСТИНСКАТА ЕВРОПА ДНЕС - ТОВА Е РУСИЯ

ИСТИНСКАТА ЕВРОПА ДНЕС - ТОВА Е РУСИЯ

Е-поща Печат PDF

В нашата история това вече е ставало. Навремето Руската земя прие византийската култура, прие Вярата. И направи всичко това свое. След което изворът, който даде на Русия - Рус, идеали и нови ориентири, пресъхна във вихъра на геополитическите бури.

И ние, руските хора, останахме главните носители на тези ценности, които някога почерпихме от Втория Рим – Византия. Превърнахме се в Трети Рим. Тази трансформация стана много отдавна. Но съвсем неотдавна пред очите ни се случи едно подобно събитие. И затова определено може да се каже: „Истинската Европа днес – това е Русия!“.

В края на съветския период от нашата история Западът, при пълното безхаберие на Горбачов и неговото обкръжение, успешно създаваше за съветския народ привлекателния образ на своята цивилизация. Магазини, пълни със стоки, 100 вида колбаси и сирена в тях...

Но не тези материални прелести бяха главното. Главното беше друго, а именно принципите за функциониране на обществото: свобода на словото, свободни избори, уважение към човека, равни права за всички народи и култури, свободен избор за целия народ и страната и също така свободен избор за отделната личност с уважаване  на традициите и националните особености, без да се натрапват измислени, неизвестно от кого „норми“.

Всичко това идеално се вписваше в рамката на руската цивилизация, в която традиционната справедливост представляваше скелета на цялото разбиране на света, а свободата (на личността) се разбираше в смисъл на служба на Родината, на държавата, на своя род и народ.

Но дойде 1991 г. Нашата страна беше цинично ликвидирана от група политикани и предатели във висшето ръководство на СССР и „съюзните републики“. Всеки от тях имаше своя собствена мотивация. Едни, като „флагманът на перестройката“ Александър Яковлев, се оказаха пряко завербувани от чужди разузнавания, други като Кравчук искаха да станат местни князчета. А трети като Борис Елцин просто искаха да отмъстят на Горбачов и да заемат неговото   място. Мотивите бяха различни, но резултатът един: разрушаване, граждански войни и възможност Западът да се заеме с неговата  изпитана  още от „времената на Цезар“ рецепта  „Разделяй и владей!“.

Обаче съвсем скоро стана ясно, че тази Европа, „светлия образ на която ни рисуваха“ разни „огоньоци“ и „познери“ всъщност реално не съществува. Т.е., разбира се, има „Европа“ като географско-цивилизационно понятие, но като ценностно-организационно и смислово понятие „Запад“ напълно отсъства.

Осъзнаването на факта, че нас са ни излъгали цинично, отне цяло десетилетие. Това бяха тежките 90-те, за които с носталгия си спомнят само агентите за влияние на САЩ и тази част от интелигенцията, която не може и не иска да погледне в очите реалността.

Оказа се, че на Запад няма и никога не  е съществувала  „свобода на словото“, а  единствено  гледната точка, която „свободно“ се налага от всички медии, принадлежащи на една малка група  транснационални корпорации и олигарси

Оказа се , че никой на Запад няма намерение да се вслушва в мнението на този, който няма силна армия и ядрено оръжие. И подобни слабаци биват разкъсвани на части, бомбардирани и просто унищожавани

Оказа се, че не съществува Запад, който уважава еднакво традициите и културата на другите народи. Настойчиво се пропагандират  „псевдоценности“. Ако вие не харесвате „педерастите“, то страната ви ще получи етикет на „неправилна“ и в информационното поле към нея ще започнат провокации. Днес, ако един народ иска да бъде разглеждан като „цивилизован“, той трябва да забрави целия списък от смъртни грехове и да приеме за морална норма и невинна подробност всичко, което векове е било за него недопустимо и мерзко.

Оказа се, че не съществува никакъв „свободен пазар“ и „ненамеса на държавата“. Появи ли се необходимост, Западът директно се намесва в бизнеса на корпорациите с налагане на санкции и със задържане  изпълнението на договори ( вж. договора за мистралите и Южен поток. - Бел. пр.). А „невидимата ръка на пазара“ си проличава по костеливата ръка на глада и разрухата, която следва неизбежно победата на западните интереси, наречени интересно защо  „победа на демокрацията“.

Оказа се, че няма съблюдаване на правата на човека, а има само думи, зад които прозира намерението за намеса във вътрешните работи на държавите и измисляне на предлози за бомбардировки. А когато хората биват убивани и се потъпква в калта тяхното право на живот, както се извършва днес в Украйна, Ирак и Либия, това просто Западът не го забелязва, нещо повече, вместо да осъди, той явно или скрито поддържа убийците.

Западът, към който ние се стремяхме, по-който се равнявахме и на среща с който вървяхме толкова години, просто не съществува.

Парадоксът е, че стремейки  се да бъдем като Запада, ние построихме у нас тази Европа, която липсва в самата Европа и вероятно не е съществувала изобщо. Защото европейските ценности, които Западът ни поднасяше като съблазън, за да ни разрушава, ние действително утвърдихме и постигнахме  у нас.

В Русия водещите т. нар. ток-шоу задължително канят за участие и тези, които заливат с помия историята и съвременността на нашата страна. Това се нарича „свобода на словото“.

В нашата страна опозицията може открито да защитава интереси на друга държава, при това да остава на свобода и даже да води политическа дейност.

В нашата страна с парите на една държавна корпорация може да се издържа дейността на антидържавна радиостанция („Эхо Москвы“. - Бел.пр.) при това акционерите нямат възможност нито да заменят главния редактор, нито да уволнят журналиста оплюващ страната си.

В нашата страна в държавните медии могат да се прочетат статии и материали, изразяващи несъгласие с политиката на правителството.

В нашата страна е възможно министър да изразява несъгласие с политиката на държавния глава (Анатолий Чубайс. - Бел.пр.) и да остава на заемания пост. В САЩ и Европа това е немислимо.

В нашата страна опозиционер, явно подкрепян от САЩ,  може да бъде кандидат за кмет на Москва (Алексей Навални. - Бел.пр.), да финансира кампанията си със съмнителни методи и да заплати за реклама десетки и стотици пъти повече, отколкото кандидата на властта.

Русия е единствената европейска страна, която последователно настоява за спазване на международното право и постоянно демонстрира готовност за компромиси.

Русия е единствената страна, която уважава интересите на другите „играчи“ с очакването, че нейните интереси ще бъдат отчитани по същия начин. За Запада съществуват единствено неговите интереси и нищо повече.

Само в Русия е възможно приемане на „Закон за деофшоризацията“, но „по молба“ на водещи бизнесмени да бъде отложено влизането му в сила, за да им се даде възможност да се подготвят. В САЩ тези закони са приети отдавна и никой в Държавния департамент не се вълнува какво мислят  спекулантите.

Да, ние утвърдихме в Русия всички ценности на Европа, за които ни говореха. И то в такава степен, каквато не можеше и насън да си представи както  самата Европа, така и съвокупният Запад. Утвърдихме и всичко, което днес много ни пречи – това, което прави от Русия най европейската страна  в „перестроечното“ разбиране на демокрацията. Утвърдихме без забавяне всичко и... останахме горди самотници. Та нали на Запад никой  никога не е възнамерявал честно да съблюдава тези ценности  и да спазва правилата на играта.

Днес в Русия никой никого не задължава да мисли по определен начин, да постъпва по определени схеми и да получава пълна информация, за да формира  своята гледна точка.

Разрушаването на украинската държава протече под лозунга „Украина це Еуропа“ (Украйна е Европа).

Ние с пълно право можем да твърдим: „Истинската Европа днес е Русия“.

Превод Румен ВОДЕНИЧАРОВ