Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 3 (2015) КОЙ ИМА ИНТЕРЕС ОТ КЛАНЕТО В „ШАРЛИ”?

КОЙ ИМА ИНТЕРЕС ОТ КЛАНЕТО В „ШАРЛИ”?

Е-поща Печат PDF

Френската държава се възползва от нападението срещу седмичника „Шарли” и от извършените убийства за своите идеологически цели, въпреки че същата тази държава е замесена във въоръжаването и обучението на убийците. Както е известно, правителството още преди инцидента защитаваше расисткото издание. И въпреки че френският закон предвижда търсене на наказателна отговорност за обиди, базиращи се на религиозна, расова, етническа принадлежност или национален произход, расистките, сексистки, грубо оскърбителни карикатури в „Шарли” никога не са били обект на успешни правни действия, а правителството дори забрани протестите срещу карикатурите, оскърбяващи мюсюлманите. През 2012 г., когато ислямският свят беше залят от протести срещу американски антимюсюлмански филм, протестите също бяха забранени. През същата онази седмица „Шарли” препечата серия карикатури, сред които изключително неприлично изображение на голия пророк Мохамед.

Редакцията получи допълнителна полицейска защита.

Свободата на речта и печата надали са свещена кауза във Франция. Миналата година беше наказуемо дори да се публикува в интернет съобщение за демонстрация, противопоставяща се на кървавата израелска офанзива срещу Газа през лятото на 2014 г. По това време Франция беше единствената страна в света, забранила каквито и да е демонстрации и протести в подкрепа на палестинската кауза. Предвиденото наказание за нарушителите беше една година затвор и 15 000 евро глоба. Трябва да се отбележи, че съществува двоен стандарт – няма опасност от някакви санкции за сегашните десни фашистки демонстрации против имигрантите.

„Шарли” служи на целите на френския империализъм, поради което неговият злобен расизъм бива защитаван, а протестите против него се забраняват. Преди 40 години, когато е претендирал да бъде ляво и неконформистко издание, седмичникът „Шарли” може и да е подигравал силните на деня. Но има голяма разлика между сатирата, осмиваща властниците – френска традиция, водеща до Волтер, – и сегашните изображения, внушаващи страх и омраза към потиснатите хора.

В сегашния си вид „Шарли” е издание с десен и фашистки характер, напомнящо нацисткото издание „Дер Щурмер” с неговите яростно антисемитски карикатури. Издателят на „Дер Щурмер” Юлиус Щрайхер беше съден и екзекутиран след Втората световна война. Обаче френските власти защитават „Шарли”, защото втвърдява позицията на французите срещу мюсюлманите и така внася разединение сред населението.

Правителството обяви награда от 1 милион евро за „Шарли”, а гугъл дари 250 хиляди евро.

„Шарли” не е символ на свободата на словото, а инструмент за мобилизация за война. По време на кампанията на НАТО срещу Югославия списанието поместваше карикатури, демонизиращи сърбите, а по-късно подкрепи нападението на НАТО срещу Либия.

Всъщност в никоя капиталистическа страна не съществуват „свободно слово” и „свободен печат”.

Корпоративните медии са собственост на капиталистическата класа, служат на нейните интереси и на нейното господство. Тази класа контролира почти цялата информация, култура и развлекателна дейност.

Едва през последното десетилетие социалните медии и интернет отвориха някои пукнатини във всепоглъщащия корпоративен контрол.

Медийната индустрия има огромно въздействие върху формирането на гледището животът на кои хора има стойност, както и смъртта на кои хора следва да се премълчава, или съзнателно да се прикрива.

Стотиците хиляди загинали във войните на американския империализъм, подкрепян безрезервно от френския и британския империализъм, остават неотбелязани от медиите, остават неоплакани, и върху тях се лепва бездушният етикет „съпътстващи щети”.

Медиите игнорират или едва споменават огромния брой жертви в Ирак, Сирия, Либия и Афганистан, без да апелират за събуждането на масово съчувствие към жертвите. Убийството на журналисти в тези войни остава почти незабелязано.

Челси Манинг е в затвора, защото публикува видеоматериал, показващ как американски хеликоптери убиват двама оператори на „Ройтерс”, а след това и семейството, което спира пикапа си, за да помогне на двамата. Според Палестинския център за развитие и медийни свободи по време на израелските бомбардировки над Газа през 2014 г. загиват 15 журналисти, убити, докато се намират в граждански райони, за които се предполага, че не трябва да се обстрелват. Бомбардирани са осем медийни центъра.

През войната на САЩ и НАТО срещу Югославия американците бомбардираха „Радио и телевизия Сърбия”, като 17 журналисти бяха убити. Международната федерация на журналистите остро критикува въздушните удари на НАТО срещу либийската телевизия през 2011 г., убили трима и ранили 15 души. Организацията заяви, че бомбардирането на Либийската телевизия е в нарушение на международното право и резолюциите на ООН.

Ако в капиталистическия свят съществуваше свободна преса, Челси Манинг нямаше да е в затвора, а Едуард Сноудън и Джулиан Асанж да се спасяват в изгнание. Същевременно се забранява на определени медии да излъчват в Европа, САЩ и Канада, сред тях Прес тв, ирански информационен канал на английски език, и сателитната станция „Ал Манар”, свързана с „Хизбула”. И двата канала са достъпни само в интернет, при това в ограничена форма. Забраната върху тях е сериозно нарушение на свободата на словото.

Националното потисничество и расизмът във Франция не могат да бъдат игнорани. В страната има 5,5 милиона жители от африкански произход, мнозина от тях родени във Франция, а повечето са и граждани на държавата. Голям брой са от мюсюлманска среда, въпреки че не всички практикуват религията. Тези хора живеят изолирани, в мизерия, в предградия, осъдени са на огромна висока безработица, а училищата и жилищата не отговарят на официалните стандарти.

Империализмът има нужда от това някои категории хора да бъдат мразени.

Западните политици цинично използват ислямофобията, за да налагат на обществото десни политически проекти, както и за да ограничават демократичните свободи. Френската управляваща класа и корпоративните медии винаги се възползват от тероистичните актове, за да се укрепва репресивният държавен апарат и да се сее разединение сред работническата класа.

Същевременно не бива да имаме и капка доверие в достоверността на новинарските истории за събитията около „Шарли”.

Ние знаем само това, което ни казват в корпоративните медии френските военни, полицейски и разузнавателни агенции. Не знаем дали става дума за полицейска конспирация, или не. Но това, което знаем, е, че тримата мъже, вече мъртви, се оказаха, както и други като тях, оръдие на империализма в неговите войни за завладяване на Сирия и Либия. Над 1000 френски граждани от арабски и северноафрикански произход са били рекрутирани, обучени, въоръжени и използвани за пренасяне на оръжие, саботажи и тероризъм, служещи на САЩ, Франция, Великобритания, Турция и Саудитска Арабия в усилията им да бъде свалено сирийското правителство.

Всичко това логично води до фундаменталния въпрос: чия политика е отговорна за клането в редакцията на „Шарли” и кой има интерес от това клане.

От рухването на Съветския съюз насам американският империализъм, подпомаган от старите европейски колониални сили, предприема цяла серия от войни, предназначени отново да бъдат поставени под колониално господство освободилите се след Втората световна война страни, които постигнаха високо ниво на развитие на базата на суверенитета си и своите природни ресурси.

В своите трескави усилия да реколонизират Ирак, Сирия и Либия, те цинично разпалиха религиозни конфликти, организираха сеещи смърт въоръжени отреди, насърчиха размаха на фанатизма и анархията. Френският империализъм в частност е дълбоко въвлечен в Африка, предимно в мюсюлманските страни Мали, Централната африканска република, Чад, Брега на слоновата кост (Кот д’Ивоар), Джибути, както и в Абу Даби на Арабския полуостров. Френската управляваща класа иска да отклони масовото внимание от своите разширяващи се войни и нарастващата милитаризация на обществото. С тази цел се предприемат мобилизации на обществеността, претендиращи да защитават свободната преса чрез поддържане на расизма – мобилизации, на които трябва категорично да се противопоставим

По „WORKERS WORLD”