Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 6 (2015) НЕ Е ВРЕМЕТО ЗА ЧАЛГА

НЕ Е ВРЕМЕТО ЗА ЧАЛГА

Е-поща Печат PDF

• Социал-дарвинизмът като мол-ец

На 1 и 2 февруари т. г. в Пловдив се състоя представителна среща-обсъждане, в която участваха представители на БСП и на някои коалиционни партньори от „БСП-лява България” по повод състоянието на БСП към сегашния момент и перспективите за бъдеще (с оглед на предстоящите местни избори през тази есен). Хора имало много, изказвания – също. Не съм присъствал на срещата и съдя за нея според публикациите в медиите, а впечатлението ми е, че нещата не са добри.

Малко преди срещата „цялата БСП с възмущение коментира думите на Кристиан Вигенин, че „Сириза” спечели с популизъм и че американските бази у нас са донесли добро и няма основание САЩ да спрат да ги ползват”, както писа в. „Дума”. Преди това, в края на 2014 г., в Плевен, председателят на БСП Михаил Миков заяви, че „партията в момента продължава същия модел, който обаче е изчерпан и обострен от кризата, което е направило и хората чувствителни към него и е станало причина под 50 % от хората да гласуват на последните избори”.

Ето и мнение на Ангел Найденов: “Мисля си, че БСП греши, като измества фокуса на своята политика от младите, активните, високообразованите хора, към основната част от нашите партийни членове, които са вече на значителна възраст” (в интервю пред в. „Сега” от 24.11.2014 г.). Никой не би оспорил, че в думите му има ясно изразена сегрегация по възраст, но такова е неговото схващане. И ето тук се вижда ясно зародишът на вътрешнопартйната организационно-кадрова тенденция, която става още по-прозрачна в интервюто на бившия „червен” депутат Мартин Захариев: „Очаквам тежки сътресения на “Позитано”. Защото “младите лъвчета” са недоволни от това, което се случва. Добрев, Кадиев, Гуцанов, Бойчев, ако имаха участие във вземане на решения, ако Драго бе станал шеф на БСП, преговорите щяха да дадат резултат още при първите разговори. Щеше да има коалиция между БСП и ГЕРБ. Тези хора, които изредих, а и други по места, ще търсят своето място. Убеден съм, че техните настроения са такива, не съм им говорител”. („Фрогнюс”, 21.10.2014).

И сега да добавим нещо съвсем актуално – интервюто на Кирил Добрев, най-яркия представител на „младите лъвчета” в БСП (публикувано в „Дума”, 4.02.2015 г.): „Предложената съвместно с Мая Манолова идея М.О.Л e съкращение за Млади. Образовани. Лидери на обществено мнение. Използвахме форма, с която да представим логото по-лесно, но зад абревиатурата стоят много сериозни неща. Млади. Образовани. Лидери на обществено мнение са хората, с които БСП трябва да се събере, за да спечели следващите местни избори... Когато аудиторията слуша естрадна музика, а ние непрекъснато й предлагаме класика под формата на Бах и Бетовен, няма как да се учудваме, че получаваме едва 11 % от обществената подкрепа. Винаги съм смятал, че изборите не са олимпиада, а средство за печелене на властта - една партия реализира своите програми само когато спечели изборите. С Мая Манолова предложихме над основата БСП, която е изградена от основни, общински, областни организации и т.н., да направим надстройка, т.е. да започнем по-активна работа с т.нар. периферия и симпатизантите. Да намерим повече хора, които да ангажираме с атрактивни платформи и кандидати... Впечатлен съм от семинара, беше правилна стъпка. Всички успяха да кажат своето мнение и да дадат своите препоръки.... Има няколко неща, които буквално ме разтърсиха и ми показаха, че живеем в някакъв собствен свят. Защо след като вдигаме пенсиите години наред и се грижим за пенсионерите, те гласуват за ГЕРБ? Защото те питат: за какво ми са тези 50 лв. отгоре, когато изгонихте децата ми?”

Не мога да отмина и констатацията на Георги Първанов, пак в „Дума”: ”В момента БСП се е върнала в своя “сектантски” период”.

А сега да видим как може да се обобщи цитираното дотук според мен?

1. Младите кадри на партокрацията в БСП искат цялата партийна власт. Те не само смятат, че могат да управляват по-добре партията, те са сигурни, че могат да управляват по-добре и държавата.

2. Тези „млади лъвчета” са готови на всичко, за да постигнат целите си. Те нямат идеи, те нямат принципи, но те имат интереси. Идеята за „мол” не е нищо друго, освен практическа реализация на принципа „за всекиго по нещо...”. И тук „всекиго” е интерпретирано съвсем прагматично: трябва да има и за бедните, и за богатите, за приятелите и за враговете, за десните и за левите, за бандитите и за честните трудови хора. Такъв подход напълно съвпада с виждането на Румен Петков, който беше казал, че „БСП трябва да бъде партия на българския легитимен капитал” (в интервю с г-н Бареков по Би ти ви през 2004 г.). Тоест, някакъв аналог на „патриотичните индустриалци” от времето на ранния Отечествен фронт (не че по онова време идеята бе лоша...).

3. По своята същност подходът на „лъвчетата” води към окончателната идейна капитулация на БСП и превръщането й в клуб по интереси. Ако се позовем на Козма Прутков: „Когато лежиш под сенките на акации, е приятно да си мечтаеш за дислокации!..”

Прозренията на историка Първанов са верни, но само като повърхностна аналогия. Българските „леви сектанти” наистина негодуваха от поведението на партийните ръководители в кървавите дни на Септемврийското въстание от 1923 г., но от съвсем други позиции. Това бяха високо идейни и честни хора, които загиваха по софийските улици в престрелки с полицията, защитавайки своето право на мислене и живот. И тук има добър повод да запитаме някои от особено активните „лъвчета”: кой си ти всъщност? С какво основание искаш да си партиен лидер? Само защото си „млад”, а не „стар” лъв ли? А може би си теоретик? Тогава посочи си трудовете да ги прочетем, да се поучим.

Може би си емблематичен практик? Тогава кажи на кои барикади си бил и в кои социални битки си водил хората, за да се преклоним пред твоето мъжество.

Заменяйки идеята с келепира, и едва ли това звучи грубо в случая, „лъвчетата” всъщност разкъсват не само менталната връзка с мъчениците на партията, с идеологията, която въпреки десетилетията, въпреки различните имена, с които я назовават, по същество остава завинаги – като родилно петно, защото независимо дали се признава или не, тя съществува и ще набира нова сила навсякъде по света.

Нима божествената музика на Бах и Бетовен може да се замени с чалгизираната какофония на „Ку-ку бенд”? Нима не е лицемерие да слушаш нискочела чалга и в същото време да се разплакваш пред мъката на хората?

А може би тези „лъвчета” се гордеят, че не са „комуняги”, а „братовчеди” на успелите и креативните (па макар и шимпанзета по образ и дух), само защото се обличат като тях, изповядват същия „дневен ред” и морални принципи?!

Някой ще каже, че този проблем не е най-важният за бъдещето на БСП. Но пък е достатъчно показателен. И също така няма никакво ясно обществено артикулиране по дълбочинните теоретични и практически въпроси като например какво наследство ще остави БСП, кои са днешните идеологически темели, от каква позиция се прави анализ и оценка на процесите у нас и по света, кому служат антикомунизмът и русофобията, каква ще е коалиционната политика на Столетницата, какви послания ще се отправят към партийните членове и симпатизанти, и още - кой е враг, кой е противник, кой е опонент, кой е партньор, кой е съюзник, кой е приятел?!

Много въпроси – няма отговори обаче.

А има и друго – и младите лъвчета, ако не станат жертва на хиените, остаряват и стават стари лъвове, с които следващите „млади” се разправят толкова безмилостно, както и днешните сега. Това е природен закон.

И така, партийният лидер на семинара заяви: „Основните организации трябва да излязат от апартаментите и опушените партийни клубове. Ръководството на партията ще дава зелена светлина за възможните коалиции по места, защото “БСП не е федеративна, а национална партия” и “не е съюз от социалдемократически кръжоци. Въпреки търсенето на широка подкрепа за местния вот есента трябва да се вкара идейният елемент” („Дума”, 2.02.2015 г.).

Ето на това му се казва непремерено говорене. Така излиза, че за всичко са виновни местните организации, хората по места, защото „не излизали от апартаментите и опушените партийни клубаве”. Обърнато, въпросът би изглеждал така - а откъде не излизат партийните вождове? Тривиалният отговор е - от луксозните коли, от петзвездните хотели и от златистите пясъци! И за какъв идеен елемент става дума?..

По непотвърдена информация, като консултанти на срещата в Пловдив са били привлечени знакови фигури като Евгений Дайнов и Явор Дачков. Следователно „пърформансът” е на приключване. А има и много въпросителни по това кой е разумният ход в подобна ситуация. И защо стратегията на партийното ръководство, ако може така да се нарече, предизвиква основателни съмнения и тревоги, защото именно обществената й проекция провокира определено отношение сред огромно мнозинство от хората и това не се нуждае от никакви специални доказателства.

Общественото мнение отмерва всекиму според отношението към него. Аз например не искам да живея в страна, в която „Ники Мазният открадна мерцедеса на Жоро Главата”, а Евгений Минчев представлява държавата във Великобритания...

Всеки, който иска и се вълнува от близкото бъдеще, може да проектира аналогичен пример за своето отношение към БСП.

Може би това ще е от полза на повече хора на лявата кауза, а и на някои „млади лъвчета” сигурно.