Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 6 (2015) ЛЕВИЦАТА НЕ Е МОЛ

ЛЕВИЦАТА НЕ Е МОЛ

Е-поща Печат PDF

• тя може да е само гневен площад, пълен с хора, които искат промяна!

БСП трябва да стане МОЛ за леви идеи”. С това изречение депутатката Мая Манолова се опита да разстреля всички в конферентната зала на хотел “Санкт Петербург” в Пловдив, където течеше семинар на левицата. Тя, заедно с колегата си Кирил Добрев, бяха решили да представят свой проект за алтернативно развитие на БСП, очевидно повлияни от сериала “Стъклен дом”, където действието пак се развива в мол.

Представете си каква свобода на духа и какво сияние на идеите е необходимо, за да си представиш левицата като мол. Вървиш из огромно комерсиално пространство и си избираш:

Ще може ли едни прашки “борба с бедността”, ако обичате”?

“Ще ми дадете ли да премеря сутиена “социални помощи”?

“Аууу, това костюмче “по-високи доходи” е много сладурско. Колко струва, муци?”

“Искам да пробвам червилото “пропорционално данъчно облагане”, но ако е много крещящо, може да опитам с цвят “семейно подоходно облагане”.

“Леле, тия обички “равенство” все едно за мен са правени”.

“Може ли едно фрапе “не на приватизацията”, сил ву пле”.

Да си представиш левицата като мол, където можеш да се киприш с леви идеи, означава като минимум това, че Димитър Благоев се върти в гроба си и иска да вдигне камшик над всички мол-социалисти, които си мислят, че формата е с пъти по-силна от съдържанието. БСП като мол. Колко елегантна фантазия трябва да имаш, за да сравниш една партия и нейните идеи с нещо, което се купува и продава, нещо, което бързо се подменя, когато му мине модата. Това е талант на търговец на гримове, но не и на политик, още по-малко пък на социалист.

Малко по-късно Мая Манолова обясни, че думата мол всъщност е абревиатура. М.О.Л. означавало - Мислещи, Образовани, Лидери.

Колкото и да размишлявах върху таза фраза, тя си остава това, което е - абсолютен миш-маш на хора, които си мислят, че клоунадата може да подмени политиката. Според дуета Манолова/Добрев, в мига, когато БСП заприлича на мол, ще идват разни хора, ще си избират идеи и внезапно ще се озаряват от вътрешен социализъм. Ох, пардон, от вътрешна лявост, защото нито Манолова, нито Добрев използваха думата “социализъм”. Тя е толкова не-”молска”, така не грабва очите на политическите парвенюта и по никакъв начин не може да накара “високоплатените специалисти” да си развържат кесиите.

Да, точно така - “високоплатените специалисти” изплуваха в проекта за мол-а като основен таргет на левицата, защото, нека да дадем думата на директорите на търговското политическо образувание: “има бъдеще лявото, което воюва с бедността, а не лявото, което мрази амбицията да успяваш и да се развиваш”.

Значи идеята е следната - БСП да е партия на белите якички, на юпитата, които преяждат с хамбургери, ходят по луксозни ресторанти, а вечер, очевидно, наядени и успели, малко преди да заспят, за по три минути мечтаят за революция. Май заради това се е родила и идеята за мол-а “БСП”. Мол-ът е пространство, лишено от идентичност, комерсиализирано, гъвкаво и търговско, живеещо през показността и високите цени, а не през нещо друго.

И сега, ако проектът на Манолова и Добрев се осъществи, ние ще имаме една пластмасова БСП, нещо като сувенирче на реверите на успелите, сбирщина от млади богаташи, а пък бедните... бедните да го ду...т (простете за цинизма, но аз бях в залата и картечните куршуми стигнаха по истински до мен).

Май е време да спрем с иронията.

Не е смешно.

Тъжно е.

Страшно е.

Електоратът, който Манолова и Добрев си представят, е гръбнак на българския конформизъм, на зализаните идиоти, които толкова рядко се сещат да поискат промяна на системата и се опияняват от клишета, че там никога, ама никога няма да се роди лява политика, а единствено имитация на социална загриженост. И двамата мастити социалисти показват колко е тъпо и тъжно, когато не можеш да си правиш истинските изводи от световните събития.

„Сириза” не стана фактор, като се обяви за мол. „Подемос” събира стотици хиляди в Мадрид, но не защото се е обявил за магазин за идеи, където всеки може да си хареса по нещо. Никой не говори за това, че левицата не трябва да се срещне с дребния и среден бизнес, но левицата не може да бъде парфюмирана манекенка за богати, тя е глас на протест, глас срещу статуквото, неспиращо желание за поправяне на всякакви несправедливости. И левите идеи не могат да бъдат умъртвени. Когато партиите, които са ги изразявали, станаха част от статуквото, тези идеи си намериха други изразители.

Мощта на една партия не идва от отчаяното търсене на избиратели-костюмари, а от кипящата енергия на идеите, които повличат всички социални групи след себе си. Но за да знаеш това, трябва да си истински социалист. Макар и да си в БСП, нормално е да си се вълнувал като малко дете, когато си видял победата на “Сириза” или многолюдната тълпа на “Подемос”, защото те изразяват стремежите на народи, които вече са несъгласни. Които имат силата да подадат глава от неолибералното блато и да дишат с пълни гърди.

Нашите директори на мол-а правят точно обратното - теглят ни към дъното, където промяна няма да може да има. Точно така си представяше промените навремето Първанов - като бърз и ефектен грим, който може да заличи набързо старите грехове. Няма да стане така. Левицата не може да си позволи да бъде комерсиална, на нас не ни трябват продавачи в мол, а се нуждаем от идейни мотори, които да увличат след себе си, които да водят дори и битките с вятърните мелници, без които просто не може.

Тъжно е това, че когато БСП наистина има последен шанс да се промени, и то в посоката, искана от всички, пак се появиха пътуващите търговци, които да предлагат фалшивата си бижутерия. Какво - БСП първата партия от банкери ли ще бъде? Левицата може да получи автентичност не чрез изработването на идеен проект, който повече прилича на каталог за гримове или на меню за коктейли за богаташи, а когато покаже, че е истинска алтернатива на смразяващото икономическо, политическо и интелектуално статукво в България.

Хората няма да разпознаят мол-а като начало на революция, нито пък ще поискат от Мая Манолова да им обяснява кой е мислещ и кой е лидер.

Автентичността минава и през подмяната на лицата и заради това е тъпо да видиш как лицата на статуквото в БСП не само се опитват да минат за опозиция, не само имитират дейност на идеолози, но дори и се опитват да станат образи на промяната.

Това е психологията на мол-гърлата. Само тя може да си въобрази, че гримът я спасява от реалността.

Тъжно е като гледаш този гърч на актьори, които отдавна трябваше да са слезли от политическата сцена. БСП, разбира се, трябва да даде алтернатива за цялата страна, но нека да припомним - тя спря да бъде левица, когато спря да изразява възмущението на хората от подтискащите десни решения. БСП има проблем със своето дясно минало, а дуетът от мол-а ни предлага повече дясно като решение на тази задача.

Не съм наясно какво точно искат да постигнат Манолова и Добрев, освен очевидното - да си извоюват своите феодални територийки, вероятно с цел строеж на нови и нови молове. Но това е път без изход за БСП. Това е морално фиаско и самоубийство по зрелищен начин.

Левицата може да бъде единствено и само гневен площад, пълен с хора, които искат промяна. Това е, което се опитва да ни каже светът, това е начинът да бъдеш в час с бъдещето, а не с костюмарите с дебели портфейли.

Ако не се чувстваш част от площада - върви си в мол-а. Там е храмът на търговците.

2 февруари 2015,

“Поглед.инфо”