Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 7 (2015) ОТЛОЖЕНИЯТ МИР

ОТЛОЖЕНИЯТ МИР

Е-поща Печат PDF

• Какви отстъпки направиха Киев, Москва и народните републики - анализ на резултатите от споразумението в Минск

Маратонските преговори в Минск, почти 16 часа, приключиха с подписването на документа “Комплекс от мерки за прилагане на Минските споразумения”. В документа се предвижда прекратяване на огъня и изтегляне на тежката военна техника; определя се и статуквото на “метежните райони” в състава на Украйна, а също и конституционната реформа, която Киев е задължен да проведе.

Какви отстъпки направиха Украйна, Русия и опълченците, и кои спорни въпроси останаха неизяснени?

Отстъпките на Киев:

• украинските власти фактически признават, че в обозримо бъдеще не биха могли да осъществяват контрол върху територията на днешните ДНР и ЛНР, които в документа са наречени “отделни райони на Донецка и Луганска област”. Конфликтът фактически се “замразява” - по аналогия с приднестровския

• на “отделните райони” се признава правото да участват в назначаването на съдии и прокурори, да създават “отряди на народна милиция” (в които ще участват най-вероятно днешните опълченци). Освен това Киев се задължава да съдейства за “трансграничното сътрудничество между отделните райони на Донецка и Луганска области с регионите на Руската федерация

• украинската страна е длъжна да проведе конституционни реформи, целящи, по думите на френския президент Франсоа Оланд, да осигурят “спазване правата на жителите на източните региони”. Новата конституция трябва да се приеме до края на тази година. При обсъждането на съответните законопроекти във Върховната Рада на Украйна, където радикалните “патриоти” имат силни позиции, може да възникнат сериозни пречки за Пьотр Порошенко. След Минск президентът на Украйна се движи по минно поле - политическите му противници имат повод да обвинят държавния глава в “пренебрегване на националните интереси”, което може да повлече първоначално “парламентарен метеж”, а после и масови протести с участието на доброволчески батальони

• обещана е амнистия за участниците в бойните действия от страна на ДНР и ЛНР, включително и за лидерите на непризнатите републики. Това означава, че тези хора ще бъдат декриминализирани, а до този момент Киев ги наричаше “терористи” и “военнопрестъпници

• изпълняване на социалните ангажименти пред жителите на “метежните територии”, изплащане на пенсии и помощи. За Украйна, която е на прага на банкрут, това е допълнителна тежест, която не е предвидена в бюджета.

Отстъпките, които прави Москва и народните републики

• прекратяване на настъплението на опълченците, което се развиваше успешно като цяло, и им позволи от началото на януари да вземат под контрол повече от 600 кв. км територия. Украинските въоръжени сили получават възможност да избегнат разгрома в “Дебалцовския котел”, който бе неизбежен. Впрочем, спирането на огъня трябва да влезе в сила не веднага, а от 15 февруари. Следователно силите на ДНР и ЛНР разполагат с два дни и половина, за да решат неотложните бойни задачи

• макар и формално, признаване на ДНР и ЛНР като части от Украйна. Всъщност такава бе и официалната позиция на Москва досега, но лидерите на двете републики докрай настояваха за пълна независимост и не допускаха компромиси по този въпрос

• провеждане на още едни местни избори - този път според украинското законодателство. Тази точка поставя под съмнение легитимността на изборите в ДНР и ЛНР, които се проведоха на 2 ноември 2014 г., и последвалото излъчване на органи на властта

• извеждане на чуждестранните въоръжени военни формирования и техника. С тази точка косвено се признава, че такива е имало на територията на ДНР и ЛНР. Освен това е много трудно да се определи каква техника подлежи на изтегляне, и каква няма да се изтегля. Не е съвсем ясно какви ще са критериите за тези сттъпки. Не е съвсем ясна и точката за “разоръжаване на всички незаконни групи”. За Киев всички формирования, които му се противопоставяха в Донбас, са незаконни

• ”възстановяване на пълния контрол върху държавната граница от страна на правителството в Украйна” в онези части, където тя минава по допирателната с територията на ДНР и ЛНР. Ако си представиим на теория, че самопровъзгласените републики ще бъдат изолирани от Русия, Киев може с течение на времето да бъде изкушен отново да решава проблема за “сепаратизма” по военен път, също както миналото лято. В действителност е доста сложно да се затвори 450-километровата граница, още повече че това не може да се направи веднага, а чак след провеждането на местни избори в “отделените райони”.

Рискът за Владимир Путин е неизмеримо по-малък, в сравнение с риска за Пьотр Порошенко, като се отчете вътрешнополитическата обстановка. Рейтингът на президента на Руската федерация може да пострада сериозно само в случай, че киевската “партия на войната” се възползва от примирието и стегне въоръжените сили, а в някакъв момент може и да се опита да повтори опита на хърватския президент Франьо Туджман, който реши, че може със сила да реши спора със Сръбска Краина през август 1995 г. При такава ситуация Кремъл го очакват обвинения в “предателство на Новорусия”. Като отчетем обаче днешното състояние на украинската армия, такъв вариант засега е само хипотетичен - засега киевската “партия на войната” няма нито сили, нито средства за победен блицкриг.