ПРОДЪЛЖЕИЕ ОТ БР. 9
Примери за манипулация
Манипулацията на масовото съзнание преди всичко предполага подмяна на истинските цели с манипулативни и по-нататъшно „разобличаване“ на тези манипулативни цели с налагане на изводи, произтичащи от въпросното „разобличаване“. Методологичното мошеничество в тази подмяна позволява привидно логично да се твърди коренно противовоположното на онова, което е реално отражение на съществуващия ред на нещата.
Пример. Работещите „на парче“ за Държавния департамент на САЩ „ураджийски патриотарски“ дейци твърдят, че можем смело да се намесваме по силов начин в събитията в Украйна. Като въздействат на емоциите (най-разпространеният метод на подготвителна манипулация), те ни разказват за непоносимо тежките изпитания, сполетели жителите на Донбас. Реакция на всеки нормален човек е желанието да окаже помощ и подкрепа. Постигнали програмираната емоционална реакция, след това те предлагат и решение. Например – да бъдат въведени руски войски на територията на Украйна с цел да се предотврати хуманитарната катастрофа и да се спре геноцида на руското население. При това твърдят, че само по себе си въвеждането на войски не може да бъде опасно за Русия, тъй като тя бездруго вече е подложена на тежки санкции, които „търпим за нищо“. Че те, санкциите, вече са стигнали крайната си точка и принципиално не могат да бъдат повече засилени. При това обществеността бива „приспивана“ с твърдението, че НАТО в никакъв случай не би влязло в пряк въоръжен конфликт с Русия, притежаваща ядрена триада и способна да се защити. Примерно, депутатът Е. Фьодоров стигна дотам да твърди, че „щом Русия има ядрено оръжие, то трябва да бъде използвано като коз“. Стрелков-Гиркин пък има навика да си придава вид на всезнайко и да твърди, че онези, които говорят за мир, не признават вече започналата война и плашат руснаците с армията на НАТО, която в действителност ще приеме всичко и ще признае всяко едно движение на руски войски с цел да бъде сменен режимът в Киев. Тъй като нямало да противодейства на Русия, опасявайки се от нивото на въоръжение на армията й и от нейния ядрен потенциал.
Къде е тук подмяната на понятията и откровеният, нескриван опит за манипулация? Те се изразяват в това, че вместо реалната, заплашваща ни война от хибриден тип, имаща за цел омаломощаване на противника по целия периметър на потенциалните заплахи, практически изключваща възможността за употреба на ядрени сили за сдържане, - на обществото му се предлага да се опасява от класическо въоръжено противоборство от типа на двете световни войни. Войни, в които противниците открито са се опитвали да се унищожат взаимно предимно по пътя на военното противопоставяне. В тези войни центърът, където е било вземано политическото решение за агресия, се е намирал на едно място и я е осъществявал с помощта на собствената си армия. Достатъчно е било по военен път да се постигне успех – и това е позволявало да се разруши политическия център за вземане на решения на агресора.
В съвременната хибридна война центърът за вземане на политическо решение ще се намира на едно място (Брюксел, Вашингтон), докато военните конфликти ще се осъществяват от други центрове (киевската хунта – Донбас – южна Русия, ИДИЛ – Северен Кавказ – Узбекистан – Казахстан – терористична активност из цялото Поволжие – плюс руските мегаполиси, Талибан – Средна Азия – Урал – Далечния изток), а икономическата агресия ще се разширява от страна на цялата, контролирана от Запад финансова ойкумена. Влизайки с армията си в Донбас, Русия в много кратко обозримо бъдеще ще получи серия от удари по Северен Кавказ, Казахстан, Поволжието, Урал, Далечния изток, по руските мегаполиси и така нататък. Военното купиране на всички тези военно-терористични заплахи ще наложи значително да се увеличи числеността на руската армия и спецслужбите (като се имат предвид размерите на заплашените с дестабилизиране територии), преминаването на цялата икономика и цялото жизнеустройство на „военни релси“, за което руските патриотични манипулатори забравят да съобщят на сънародниците си. Подобни „изненади“ за руското общество, приготвило се за „малка победоносна война в Донбас“, за която ни припяват манипулаторите патриотари, ще разтърсят общественото мнение и ще вдигнат популярността на либералите, привърженици на „мирното саморазпускане“ на Русия. Отново ще се издигнат призиви и предложения „да се подложим“ на американците и да възприемем тяхното светоустройство, само че популярността на подобни идеи вече ще е много по-висока, отколкото в момента.
Накратко, проявявайки се като манипулатори-провокатори
„образец 1914 година“
патриотарите ураджии подготвят идването на манипулатори-провокатори „образец февруари 1917 година“. На все същите либерал-капиталисти, готови за най-широко сътрудничество със страните от Запада според диктуваните от тях условия за устройство на живота в Русия. Но дори ако противно на очакванията Русия изненада света с поредното „руско чудо“ и успее по военен път да реши многобройните военни конфликти по периметъра на своите граници и на собствената си територия, дори и тогава тази очевидна Велика победа няма да може да унищожи политическия център за вземане на агресивни решения. Вашингтон и Брюксел ще останат извън зоната на досегаемост за руската армия, тъй като няма да са участващи в този конфликт страни.
С не по-малки заплахи за собствената си държавност Русия ще се сблъска извън рамките на военно-терористичната агресия. Европа, която няма собствена боеспособна армия, раздирана от противоречия и омаломощена от липсата на единен център за вземане на решения, ще е принудена на фона на „подпалената отвсякъде“ Русия да забрави за собствените си геополитически интереси и да застане в американския строй. При това европейците ще са склонни да се съгласят и с едно съществено падане на жизненото си равнище, и на други подобни американски авантюри. Вследствие на това икономическото взаимодействие по линията Европа – Русия – МС ще бъде сведено до абсолютния минимум, ако изобщо успее някак да се запази.
Китай, сблъскал се с нестабилност в прилежащата Средна Азия и на фона на засилващите се агресивни планове на Тайван и Япония, ще е принуден да ограничи военната, политическата и икономическата си подкрепа за Русия до минимум, очаквайки изход от противопоставянето и без да прекъсва окончателно връзките си със САЩ.
В крайна сметка американският план ще е реализиран: икономическото сътрудничество между Европа – Русия – МС – Китай ще е сведено до минимум или намалено, а между Китай и Европа ще се е образувала зона на глобална нестабилност и локални войни. Русия пък ще е принудена да напряга всичките си сили, борейки се за собственото си съществуване, лишена от възможност за политически маневри и от потенциал за мирно икономическо развитие.
Какво да се прави?
На първо място, трябва ясно и определено, без употреба на емоции и други подобни манипулативни похвати, да се погледне в корена на проблема.
Колективният Запад, използващ неефективен либерално-финансов икономически модел, неизбежно се сблъсква с необходимостта от локален или планетарен грабеж за поддържане на собствената жизнеспособност. Също както при свършващото гориво в почти опразнения резервоар на автомобила всяко забавяне на зареждането при включен двигател многократно увеличава риска от „изсъхване“, когато акумулаторът изобщо ще издъхне и движението ще стане невъзможно. Шофьорът, който е на волана на такъв „издъхващ“ автомобил, е склонен към необмислени стъпки и грешки в търсене на начин за зареждане. Ако не сте склонни да помагате на такъв „шофьор“, във ваш естествен интерес е да му дадете шанса да направи всички възможни фалове и благополучно да закъса с колата си.
Действията на Русия в съвременните условия трябва да се градят върху няколко постулата:
• Първо, длъжни сме да разбираме, че всеки ден отсрочка на ГХВ (голямата хибридна война) ни прави по-силни и омаломощава нашия противник. Всеки ден отсрочка означава създаване на нови икономически връзки в голямото евразийско пространство, които правят Русия по-малко уязвима. Всеки ден отсрочка означава допълнително натоварване на „западния автомобил“ и разход на горивото му. В сегашните условия Западът и САЩ понасят съществени загуби за поддържане в работно състояние на „инфраструктурата на войната“ (хунтата в Киев, ИДИЛ, Талибан, 5-ата колона в Китай и Русия), но не получават от тези разходи необходимите дивиденти. Всеки ден отсрочка означава ново оръжие за руската армия, нови заводи на територията на Русия, значително повишаване на готовността за трудни времена.
• Второ, използвайки тактиката на „отбрана на затъването“, когато всяка нова крачка върху заеманата територия носи явни загуби за окупатора, Русия повишава шанса за разкол в „евро-американското окупационно единство“. Слабото място на Запада е, че той не е монолитен и вътре в него „вторите“ винаги са готови да предадат „първите“, ако запазването на лоялността доведе до неоправдано високо равнище на риск. Днес Западът е затънал на територията на Украйна. Операцията „Блицкриг“ се провали. За първоначалния план, целящ откъсване на Украйна от Русия, преориентиране на пазарите й към Европа при запазване от страна на Русия на предишното равнище за икономическа подкрепа на Украйна – отдавна и напълно е забравено. Не за друг, а за САЩ днешна Украйна е прекрасен катализатор на общоевразийски хаос. Докато за Европа Украйна е „куфар без дръжка“, любезно подарен на европейците от Америка. Европа е готова да се консолидира и да понесе лишения, за да противодейства на „руската агресия“, но заради това да запази властта на Порошенко и Ко, заради геополитическия спор между Русия и Щатите готовността й да се жертва е значително по-малка.
• Трето, длъжни сме да помним, че във всяка една война следва да се влиза колкото може по-късно, колкото може по-добре подготвени и със свои собствени условия. Това трябва да го помним всички и винаги. Може и е нужно да се влезе във война, когато видимо следствие от нея ще е не победата на ВСУ или терористите от ИДИЛ и Талибан, а победа над центъра за вземане на реални политически решения. Именно заради анихилиране на тази антируска политическа воля, но не и по-рано.
Изхождайки от всичко, казано по-горе, трябва да сме наясно, че всяка победа на Асад в Сирия и всяка победа на опълчението на ДНР и ЛНР спасява живота на руски войници и териториите на коренна Русия от разоряване. В момента, възможно за пръв път в руската история, е създадена уникална ситуация, когато силите на агресията срещу Русия бият крак на отдалечените подстъпи към страната ни. И Русия е длъжна в името на собствените си интереси да оказва там всестранна помощ и подкрепа, омаломощавайки колективния Запад, разширявайки пукнатините на различните интереси в евроамериканското единство, изглеждащо непоклатимо.
За „патриотичните“ манипулатори
На 28 януари 2015 г. в Санкт Петербург се състоя организираната от нашата партия ПВО творческа среща на писателя, публициста и преводача Дмитрий Юриевич Пучков с обществеността на северната ни столица. Дмитрий Юриевич беше предсказуемо искрометен, интересен с мислите си и истински задълбочен без всякаква показна ефектност. За съжаление, нямах възможност да присъствам лично на тази среща, тъй като по това време бях в командировка в Нижни Новгород. Но когато след връщането си оттам гледах видеозаписа, бях изумен от точността, с която той сравнява интелигенцията ни, покланяща се на Запада, с овни-провокатори, които водят овчето стадо към кланицата. Наистина убийствено точна алегория. Западът, свикнал да крепи съществуването си с помощта на убийства и грабеж в планетарен мащаб, може „да работи за собствения си имидж“ в очите на бъдещите си жертви, само като използва овните-провокатори от средите на интелигенцията. Без тях всяка бъдеща жертва, от СССР до днешна Украйна, би могла да се спаси от ограбване, мобилизирайки инстинкта си за самосъхранение. И само провокационната манипулативност на подобни, с извинение, „интелектуалци“, изпълняваща ролята на духовна анестезия, позволява да се манипулира общественото мнение.
Събитията от последната година и особено от последните няколко месеца, за съжаление, ме убеждават, че съществуването на „овни-провокатори“ е възможно не само сред поклонниците на Запада, но и сред „патриотичната“ според риториката си общност. Но дълбокото ми убеждение е, че руското общество, представителите на всички народности в Родината ни, притежават достатъчно равнище на съзнание, за да се противопоставят на псевдопатриотичната манипулация, работеща в интерес на САЩ. Та нали нашият народ можа успешно да се противопостави на либералната манипулация преди няколко години. Споменът за „данайците, носещи дарове“ е набит в съзнанието ни през 90-те години, набит е с пот и кръв.
Що се отнася до мен, според силите си ще се противопоставям на новите опити обществото ни да бъде измамено, извършвани вече под нови, псевдопатриотични лозунги.
Превод Надя ПОПОВА
nstarikov.ru/blog/49012
