Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 11 (2015) ЗА ДЪЛБОКАТА КРИЗА В БСП – ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА

ЗА ДЪЛБОКАТА КРИЗА В БСП – ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА

Е-поща Печат PDF

Проф. Чавдар ДОБРЕВ пред в. „Нова Зора” в разговор с Минчо МИНЧЕВ

- Неведнъж на страниците на нашия вестник си коментирал политиката на БСП. Как я оценяваш днес?

- Свикнал съм да говоря без уговорки. Като член на БСП и десет години член на Висшия й съвет (1994–2004 г.), едва ли мисля по-различно от мнозинството привърженици на лявата идея. БСП понастоящем изживява дълбока криза, придружена с късогледство, която обхваща основните сектори на нейната дейност. А това тревожи не само мен. На последните парламентарни избори извънредно малко българи дадоха гласа си за нея. Преди двайсет години за социалистическата партия гласуваха над два милиона и триста хиляди наши сънародници, а през 2014 г. - 15%, тоест, петстотин хиляди души. Суровият език на фактите показва, че от партия с решаващо значение за българския живот БСП се превръща в третостепенна политическа сила.

- И все пак тя е втора политическа сила в парламента . Това не противоречи ли на твоята констатация?

- Защо да противоречи? С трийсет и девет народни представители БСП няма как да повлияе съществено върху развоя на националната ни политика. Според последни поучвания на общественото мнение подкрепата за БСП в момента е 11%. Това означава, че през последните четири или пет месеца гласоподавателите на партията са намалели с 4%, което се равнява на 20 000 души. А би трябвало да се случи обратното. Защото като опозиционна партия се очакваше БСП да увеличи поддръжката си, пък и всяко ново ръководство с нов председател по презумпция би трябвало да ражда надежди.

- Но може би това е временно явление. На какво ли не сме се нагледали в политиката?

- Не смятам, че е временно явление.

Първо, защото загубата на електорални гласове през последните две десетилетия, с известни колебания, е трайна тенденция. Ако спадът продължи и на местните избори, ще възникне въпросът за оцеляването на БСП, за избягване на жалката участ на ПАСОК, на социалистическите партии в Полша или Унгария.

Второ, непрекъснато се увеличава разстоянието между мисленето на партийните ръководители и мисленето и интересите на членовете и симпатизантите на БСП. Това създава масово усещане за самозадоволяващ се затворен кръг от „посветени” в ръководството на БСП, въобразили си, че са по-отговорни и духовно по-зрели от ляво ориентираните българи.

Трето, лидерите в периода на прехода по принцип пледират за националноотговорна политика, а безпринципно изпълняват, и то често, чуждоземна воля: все едно на Вашингтон или на Брюксел. Колкото и да не ми се иска да призная, но БСП-лидери превръщат партията в „дубльор” на останалите десни и дясно центристки партии: едни от тях - евроатлантици, други, просто атлантици. Какво му остава на левия електорат в такава ситуация? Да наказва своите ръководители на поредните избори.

Четвърто, практика е ръководителите на БСП да използват двойни стандарти в политиката, да правят грешки, за които бързо забравят. Така се създава впечатлението за задкулисие и задкулисни игри.

Ако осъществяването на истинска лява политика и на нов външнополитически курс се забави, БСП ще се задържи през доста продължителен период на нивото на сравнително малка партия, за което мечтаеха и мечтаят немалко нейни ръководители. Партия, която няма да носи политическа отговорност и която ще произвежда депутати от приближени до ръководителя кадри, удобни на световната свръхсила.

Така БСП ще продължи да се топи през годините, с възможности за няколко изхода. Единият от тях би могъл да доведе до вътрешен взрив-бунт в нея, който ще освободи място за лява партия от рода на „Сириза” в Гърция или „Подемос” в Испания. Доколкото познавам положението в партията, нейните ръководители нямат готовност за такова поведение. Те ще предпочетат и в бъдеще да правят компромиси със статуквото, удължавайки процеса на „вегетирането”.

- Би ли посочил примери за допускани грешки и пропуски, защото иначе и теб могат да обвинят, че хвърляш във въздуха голи обвинения?

- Добре. Ето, няколко примера.

На последния си конгрес БСП оповести, че ще провежда нова лява политика: реиндустриализация и преборване с бедността! Отзвукът на лява България от конгреса беше положителен. След това партийното ръководство започна да провежда дясна, или дясно центристка (аморфна) политика, чиято цена плащат сега десетките хиляди социалисти.

При президент и премиер социалисти, през 2006 г. беше подписана крайно неизгодната за България спогодба за разполагане на американски бази у нас. В правителство с мандата на БСП, член на Изпълнителното бюро, заедно с премиера, подписаха санкциите срещу Руската федерация. По предложение на парламентаристите от БСП бяха приети плоският данък и Законът за досиетата. Не допускам, че последните два самоубийствени акта са извършени поради глупост. По-логично е лидерите на БСП да са изпълнили поръчка на родната плутокрация и на Вашингтонската администрация. Поне да се бяха извинили от кумова срама.

В този смисъл излишно е да отварям въпрос дали има нещо общо елитът на БСП с приватизациите, с провала на съвместните с Русия енергийни проекти, допуснала ли е БСП крупни външнополитически прегрешения във връзка с гражданската война в Украйна?

- С това въпросите не свършват. И аз бих могъл да попитам: кои среди избраха за България пътя на криминалния преход? Как и кои се обогатиха непосредствено след 10 ноември, 1989 г.? Кой поръча т. нар. програма за икономически растеж, по-известна като програмата Ран-Ът? Кой извърши вътрешнопартийния преврат в края на управлението на „Демократична левица” (1995-1996 г.)? Кой върна мандата на 4 февруари 1997 г.? Отговорите на въпросите са известни. Резултатите от провежданата политика – също. Но днес какво е твоето мнение за политиката, която провежда новото ръководство на БСП с председател Михаил Миков?

- Отделни негови стъпки са в правилната посока: отношението на БСП в парламента към 16-милиардния дълг, изтеглен от новата управляваща коалиция ГЕРБ, ДПС, АБВ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и бившата партия на Бареков; организирането на антивоенни събрания и митинги в цялата страна др.

Според мен обаче др. Миков генерално сбърка, като оповести още в началото на своя мандат, че ще следва политика на „малките стъпки” и няма да прави радикални промени в партийните органи. С това изказване и с последвалата го практика той се размина с масовите настроения в партията и в социума. По-важното е, че радикалните промени в ръководните органи на БСП и най-вече в Изпълнителното бюро бяха наложителни, бяха дори закъснели, а председателят не се съобрази с реалностите. Миков можеше да формира новото бюро върху партийно-експертния принип, да се раздели с личности, които изолират и представят в неблагоприятна светлина партията, да не включва в неговия състав евродепутати и др.

- Защо постъпи така? Нима не е знаел, че радикалните стъпки са спасение за партията, а и за самия него?

- Смятам, че не му стигнаха воля и решителност да извърши необходимите действия, което причини допълнителни разочарования. Имаше нещо непрозрачно и конформистично в начина, по който наложи редица водачи на листи за парламентарните избори, демонстративно пренебрегвайки желанието на местните структури и избирателите. През 2014 г. членовете на ИБ - министри в кабинета “Орешарски”, Ангел Найденов и Кристиан Вигенин, направиха грешки, бих казал - с погромен ефект за БСП в сферата на външната политика и националната ни сигурност, но председателят Миков, авторът на политиката на ”малките стъпки”, отказа да им иска отговорност.

- Той обаче направи предложения за промени в Изпълнителното бюро, приети от Националния съвет. Това не те ли респектира?

- Тези промени в ИБ се оказаха трудно защитими. В жизненоважното направление – организационното например, др. Миков посочи за секретар Антон Кутев, който с досегашната си работа доказа, ако не друго, то това, че заниманията с организационни въпроси са му противопоказни. По същия начин очакванията за новия зам.-председател Бойко Великов, заместника на Димитър Дъбов, да блесне с индивидуални човешки качества и образцов организационен опит, не се оправдаха. Обезпокоително е също, че Миков се заобикаля главно с лица, които имат скромен човешки потенциал, които нито светят, нито греят, но пък притежават качеството „тренирани лакти”.

Ще отида и по-нататък. Самият Миков, макар и с излъчване на етичен човек, не успява да се наложи в политическата действителност с ярки и оригинални прояви. Редица негови изказвания и прояви оставят впечатлението, че му ги нашепва някакъв двойник на Сирано дьо Бержерак от едноименната пиеса на Едмон Ростан. Не разбирам това белег на недостатъчно самочувствие ли е, или вродено качество на характера? Вече месеци наред чакаме той да представи публично идеите си за мястото и ролята на БСП, за нейните наследства, настояще и бъдеще. За характера на лявата политика, която партията ще следва. За външнополитическите приоритети. За основния политически опонент на БСП. Смятам, че за нашата партия, но и за България, най-голяма опасност представляват нашенските неолиберали, концентрирани в Реформаторския блок, в кабинета на президента, в икономическия кръг около Иво Прокопиев и във финансираните от чужбина неправителствени организации. Дано всички тези очаквани анализи и обобщения Миков ги направи в политическия си доклад на поредното конгресно заседание през м. април, т. г.

- Ти си един от 350-те общественици, политици, държавници, дипломати, журналисти, хора на културата и науката, подписали писмото до Михаил Миков и до членовете на Изпълнителното бюро - „Безгръбначие или достойнство”, публикувано във в. „Дума” на 8 февруари, 2015 г. В писмото се критикува външнополитическия курс на БСП, чиито пороци излязоха на светло по време на гражданската война в Украйна. Как се развиха по-нататък нещата с писмото, под което стои и моят подпис?

- Малка част от подписалите писмото се срещнахме на „Позитано” 20 с Михаил Миков, Янаки Стоилов и Бойко Великов. Ние споделихме нашите тревоги, а тримата ръководители на БСП ни информираха, че ИБ било развивало огромна дейност за подобряване на отношенията на България и БСП с Руската федерация: могли сме да се запознаем със съответните им решения от протоколите на ИБ.

- Само върху това ли разговаряхте?

- Да оставим разговора. Той, общо взето, протече в атмосфера на убеждаване в добрите ни взаимни чувства.

Въпросът е, че преди да избухне кризата в Украйна, по-големи упреци за недостатъчно ефективна дейност в БСП получаваха други направления. Разбра се обаче, че основните недъзи се коренят в провеждания външнополитически курс на БСП и в незадоволителното състояние на сектор „Национална сигурност”.

- Би ли мотивирал по-подробно тази позиция, на която „Позитано” 20 едва ли ще погледне с добро око?

- Според мен, за първи път през последните седемдесет и пет години България е реално застрашена от въвличането й в голям военен конфликт. Поводът е гражданската война в Украйна.

Що се отнася до писмото, в него твърдим, че политическият елит на България проявява исторически безотговорно поведение, защото прави отечеството ни изцяло зависимо от САЩ и Пентагона. Американските военни бази върху наша територия, за които се разбра, че националният суверенитет не се разпростира върху тях, подготвящият се за откриване Команден център на НАТО в София, определянето на нашата страна като „прифронтова” от помощник държавния сектретар на САЩ г-жа Нюланд, признанието на държавния секретар на САЩ Джон Кери, че България е на огневата линия и намерението да бъде базирана у нас тежка военна техника на НАТО, протичащите натовски военноморски учения и маневри в България и Румъния, подготовката за изпращане на българска военна част в Украйна и пр., представляват непосредствена заплаха за националната ни сигурност и мира в нашата страна.

Оценката на подписалите писмото е, че в тази ситуация „БСП продължава да води еклектична, непоследователна политика в допир с политическия конформизъм”. Да проявява „прекалена сервилност пред чуждестранните ни партньори от САЩ”. Да се разминават партийните становища „рязко с мисленето на редовите социалисти и съмишленици, с убежденията на по-голямата част от българите”. Политиката на ръководителите на БСП към Русия е прекалено неустойчива и двусмислена. Българските социалисти сме „дълбоко смутени от солидаризирането на ПЕС с хегемонизма на Съединените американски щати”.

Предлагаме на предсрочното заседание на конгреса да се гласува отделна декларация за външнополитическите приоритети на БСП. Делегатите на конгреса да приемат решение за незабавно организиране на всенароден рефрендум: „за” или ”против” установяването на военни бази у нас, включително и на НАТО. Показателно е, че и двете предложения ги няма в обявения дневен ред на конгресното заседание. Това не е случайно. Явно ръководството на БСП ще препотвърди на конгреса досегашната си външна политика, продължавайки да губи обществено доверие.

Ние, авторите на писмото, не искаме да сме максималисти. Не предлагаме излизане на България от ЕС, понеже сме за неговото радикално реформиране, а не ликвидиране. Не поставяме актуалния въпрос за излизане на страната ни от НАТО, понеже се съобразяваме, че военната машина на Северноатлантическия пакт ще ни „накаже” безпощадно, ако сега решим да се измъкнем от мрежата на военно-политическите си задължения към Пентагона. Парадоксално е, че лидери на БСП, в това отношение, се водят от конюнктурни съображения.

- Както проличава, ти поставяш ударение върху външната политика, а не върху останалите политики, които също оформят гръбнака на лявата политика в страната. Защо?

- Защото след като ни приеха в ЕС и станахме член на НАТО, нито един съществен вътрешнополитически проблем не може да бъде решен извън външнополитическите приоритети и ориентация на България. Вярно е, че с договора за членство в ЕС се отказахме доброволно от част от националния ни суверенитет. Само че нашите държавници ни лишават и от така наречения „остатъчен суверенитет”. Унгария дава красноречив пример как „остатъчният суверенитет” може да послужи на независимата външна и вътрешна политика, за подобряване на икономиката и жизненото равнище на населението. Защо нашите политици предпочитат да вървят заедно с ястребите от Полша, Прибалтика или Румъния, а не с държави като Италия, Кипър, Гърция, Унгария, Словакия, Чехия, Австрия и др.? Защо ни правят заложници на придвижването на НАТО към Изток?

Докато не се освободим от робското си поведение, и в бъдеще у нас няма да има високи технологии, в енергетиката - също. Докато не регулираме вноса и износа с ЕС, няма как да развиваме пълноценно националната промишленост и земеделие. Докато не възстановим традиционните пазари за български стоки в Русия и Близкия изток, българското производство ще остава химера.

- Какво, според теб, би трябвало да направи БСП в тази насока, ако иска да е защитник на националните интереси и да разширява електоралната си база?

- Да постави в основите на своята външна политика осъществяването на гореспоменатите инициативи и мерки. Да се обяви за многополюсен свят на мира и сътрудничеството. Да каже към кой тип цивилизация принадлежим като история и култура. Да престане да влага ценностен смисъл в членуването на нашата страна в НАТО. Да признае за законен референдума за самоопределянето на Крим към Руската федерация. Да подкрепи енергично изпълнението на Минските договорености. Да потвърди една очевидна истина: в Украйна расте опасността от ксенофобия, антисемитизъм и неонацизъм, от изтребване на етническите руснаци в Източна Украйна, от гонение на левите сили. И разбира се, да обезсили, на първо време поне отчасти, позициите на т. нар. проамериканско лоби във върховете на партията.

В същото време БСП трябва да се противопостави открито на политиката на васалитет, внедрявана у нас с помощта на управляващата класа. Да заяви ясно, че България счита разширяването, похода на НАТО на Изток, за провокация срещу мира в Европа. В Европейския парламент и в другите форуми на ЕС да заеме публична позиция срещу онези ангажименти на ЕС със САЩ, които увреждат интересите на европейските народи. Да си отвоюва загубените пазари в Русия и Близкия изток, дори и с цената на санкции от Еврокомисията. Да постави отново въпроса за възобноване на работата на 3-ти и 4-ти енергоблокове на АЕЦ „Козлодуй”, щом като безопасността на централата е потвърдена от Международната ядрена агенция, и др.

- Забелязвам, че акцентуваш главно върху отрицателната роля на САЩ в европейските дела и по-точно в украинските кръвополития? Защо?

- Защото САЩ подготвиха условията и кадрите, които проведоха антидържавния преврат в Киев през февруари 2014 г.- начало и повод за последвалите събития в Украйна. Защото те обграждат границите на Русия с натовски бази и войски. Защото те промениха статуса на Украйна от „буферна зона” в аванпост на информационната, политическата и военната намеса в Руската федерация. Защото те провокират напрежение между ЕС и Русия, което взаимно ги обезсилва. Защото те разгарят война в сърцето на Европа, тласкайки света към тотална катастрофа.

Интересен феномен. Вътрешното устройство на САЩ, каквито и забележки да имаме спрямо него, се строи върху демократични принципи (друг е въпросът доколко те се провеждат или отнемат). Външната им политика обаче е крайно агресивна. Тя произвежда непрекъснато регионални войни, в които загиват милиони мирни граждани по всички краища на планетата; подчинена е на мания за вроденото превъзходство на американския човек, на идеята за еднолично световно господство; мотивите за водените от САЩ войни обикновено са за завладяване на територии, богати на природни суровини и пр. Този модел на САЩ в провеждането на външна и военна политика поразително наподобява външната и военната политика на Третия райх от първата половина на 20 в. А това прави прави този модел особено опасен и непредсказуем.

България, която не изпрати своя войска на Източния фронт през Втората световна война, днес отново е призвана да прояви исторически разум, а не да се държи за НАТО като удавник за сламка. И нека народът се сърди на себе си, че изпраща в Народното събрание партии, които за паница леща са готови да ни вкарат в месомелачката на войната.

- Може би извън темата на беседата ни, но ми се иска да те попитам. Публична тайна е, че се подготвят радикални промени във в. „Дума”. Говори се, че директорът на вестника е подал вече оставка, че редакторите са предупредени за освобождаване, че БСП няма да внася своя дял във финансовата издръжка на всекидневника и пр. Това така ли е? Възможно ли е да има и други причини?

- За чуване, и аз съм чувал. Даже се разнесе слух за спиране на вестника. Но на сбирка на леви интелектуалци на „Позитано” 20 депутатът от левицата Петър Кънев опроверга тази мълва. Няма защо да не му вярвам.

Във връзка с промените в „Дума”, изкуствено предизвикани според мен, би могло да има още една причина. През последната година в. „Дума” провеждаше политика към Русия и гражданската война в Украйна, доста по-различна от външнополитическия курс на ръководството на БСП. Наред с това директорът на изданието Николай Малинов е председател на гражданското движение „Русофили”, а думата „русофили” в немалко наши ръководни кадри предизвиква досада от проявената наивност на хора, които все още вярват в овехтели спомени. Струва ми се, че след промените във вестника „уклонът” в редакционната политика към Русия ще претърпи съответните корекции, съобразени стриктно с членуването на България в Северноатлантическия алианс.

- Последен въпрос. Мислиш ли, че реформите във външнополитическия курс на БСП, даже ако ги приемем за наложителни, ще бъдат осъществени и дали те са по силите на партийното ръководство?

- Ако председателят и ръководството пристъпят към сериозни реформи във вътрешната и външната политика на партията, шансовете за преодоляване на кризата са реални. Но ако те продължават сегашната политика на БСП, тогава вижданията и мерките, на които държат левите гласоподаватели, ще останат пожелания. С всички минуси, които ще изконсумира лява България.

Изводите, до които стигам, не са оптимистични. Но в ситуация като сегашната най-добро лекарство за БСП е истината и само истината!