Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 14 (2015) МИНСК-3 НЯМА ДА ИМА

МИНСК-3 НЯМА ДА ИМА

Е-поща Печат PDF

• СИТУАЦИЯТА ОКОЛО НОВОРУСИЯ СЕ ИЗБИСТРЯ. РУСИЯ СЕ ЗАВРЪЩА В ГОЛЯМАТА ИГРА

Събитията от последните седмици в Новорусия и около нея показват, че вариантите, според които тези събития могат да се развият в бъдеще, намаляват, а „пространството от възможности“ се стеснява. Ако месец след Минските споразумения от 12 февруари все още съществуваше някаква неопределеност, то последните събития свидетелстват достатъчно определено, че след кратък размисъл САЩ възприеха курс към праволинейна ескалация на конфликта.

Плановете на САЩ от пролетта и лятото на 2014 г. - Русия да бъде въвлечена във война - се провалиха. Осъзнали, че няма как да спечелят „украинската шахматна партия“, САЩ минаха към другия план - да нанесат на Русия колкото се може повече вреда. Щом няма начин Украйна да бъде поставена под пълен контрол дори в някаква средносрочна перспектива, откъсвайки я от Русия, тогава е необходимо тя да бъде оставена максимално разрушена и желателно, пламтяща в хаоса на войната.

На Украйна се отреждаше роля на клин между Русия и Европа, но последната, за неудоволствие на САЩ, отказва да разпалва огъня на войната, а Русия, както се оказа, има на разположение маса лостове за влияние в неговото гасене. Затова Щатите са принудени да се заемат с това самички, с помощта май единствено на своите „верни съюзници“ от Прибалтика. Напоследък дори Полша демонстрира явно балансиране между пълното подчинение на САЩ и нежеланието да вади за янките кестени от „украинския огън“.

Красноречива е и твърдата позиция по отношение на иранската ядрена програма от страна на Франция, която едва ли не тръгна срещу волята на САЩ, надявали се да разведрят отношенията си с Иран. На пръв поглед, по този въпрос Франция сякаш просто избърза пред господаря си. Обаче излезе, че не е така, че твърдостта по иранския въпрос можела да е от полза за... Русия, за която затоплянето на американо-иранските отношения може да охлади ирано-руските. Да оставим настрана въпроса има ли в това някаква изгода за Франция, но за Русия в случай, че Иран се конфронтира със САЩ, отношенията с Иран са много по-лесно предвидими. Обаче самият факт, че

европейците критикуват САЩ

е достатъчно красноречив.

Както изглежда, година след започването на войната Русия все пак е успяла да спечели на своя страна значителна част от европейската политическа класа.

В това отношение е показателно изявлението, направено на 21 март от главата на дипломацията в ЕС Федерика Могерини, с позоваване и на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, че ЕС няма да се разширява през близките пет години. Тя сякаш поля със студена вода и нанесе жесток удар на „евроукраинците“, изразявайки им препоръката си, че приоритет за киевската хунта трябва да стане не „европейската перспектива на Украйна“, а решаването на вътрешните й проблеми.

„Що се отнася до европейската перспектива на Украйна, това не е на дневен ред за украинските власти. Те трябва да се концентрират повече върху предизвикателствата, с които се сблъскват отвътре. Тъй като истинско предизвикателство е успехът на Украйна сам по себе си“, каза Могерини в словото си на Брюкселския форум.

„Успехът на Украйна сам по себе си“!

Нима на това разчитаха преди една година вождовете на майдана и онези, които им повярваха? „Европерспективата“ не стана по-близка и дори се отдалечи, защото никакъв „успех сам по себе си“ Украйна не може да има, което признават всички, включително и сегашните й вождове, заклинащи да им бъдат дадени още пари, докато Москва не е дала повече. Няма нищо страшно, успокояват ги философски от ЕС. „Има страни, които чакат реда си по десет години“, обнадежди ги Могерини.

Де факто, на Украйна ясно й дадоха да разбере, че мястото й не е на опашката за ЕС, а „край нужника“, при което в ролята на Никола Питерски* влезе самият Евросъюз. (* Култова реплика от съветската кинокомедия „Джентльмены удачи“ („Джентълмени на късмета“, 1971 г.) на един от героите му, криминалния авторитет Никола Питерски към друг, редови затворник: „Душко, а не ви ли се струва, че вашето място е край нужника?!“ - Бел.прев.) Косвено това бе потвърдено и от Валцман (Порошенко), казал, че в случай на упорита работа, само (?!) след 5 години ще сме готови да дадем заявка за членство в ЕС. По ирония на съдбата, в същото си ноемврийско изказване Валцман заяви, че ние сме, в края на краищата, властта, която може да чуе и да осъществи мечтите на украинците“. Но

за това ли мечтаеха и мечтаят високоразвитите „евроукраинци“?

Следователно, въжделеното „европейско бъдеще“ отново се отдалечава за неопределено време, а развитието на събитията около Новорусия, така както е записано в споразуменията от 12 февруари, не предвещава на хунтата и на Запада кой знае какви перспективи. В тези условия САЩ взеха решението просто да игнорират споразуменията и да ги пренапишат на нова сметка. Но „пренаписването няма да мине“, както твърдо заяви главата на МвнР на Руската федерация Сергей Лавров, който даде да се разбере, че Русия ще настоява за изпълнението на онова, под което се подписаха лидерите на Русия, Франция и Германия, и никакъв Минск-3 не се предвижда. И това май е главното - шансовете за по-нататъшно избягване на пряко стълкновение съществено намаляха. Това означава, че в близките месеци борбата за Украйна ще се изостри до краен предел: или Русия съвместно с ЕС ще прекроят Украйна на нова основа, или САЩ...

Но какво могат САЩ?

В плана им, както винаги и навсякъде, липсва позитивна нагласа.

Целта на Щатите е да не се допусне сближаване на Украйна с Русия, което става все по-неотвратимо. Значи трябва да се направи така, че да няма какво да се сближава. Украйна трябва цялата да пламне. Но за целта не е достатъчно просто да се осигури оръжие за киевските „боевици“. Това не носи кой знае каква полза на САЩ, затова пък развръзва ръцете на опълчението. Ето защо сега САЩ търсят по-нататъшни ходове, заплашвайки с онова, което можеха да направят отдавна, ако то беше за тях приемливо решение – снабдяването на Украйна с оръжие. Очевидно засега не са намерени добри ходове, поради което е взето решение да се изостри политико-дипломатическата ситуация. Именно в този контекст можем да си обясним решенията на киевската Рада за признаването на ДНР и ЛНР за „временно окупирани територии“, на които отначало трябвало да минат изборите според киевските закони, а чак след това уж щяла да се променя конституцията. Но тъй като подобни „избори“ могат да се проведат само след военна окупация на Донбас от киевските войски, Киев ясно намекна, че ще воюва докрай и няма намерение да изпълнява нищо. Това междинно решение не просто води до протакане във времето, но оказва сериозен натиск върху Русия, тъй като усложнява бездруго тежкото положение на народните републики. Та нали тежестта по тяхната издръжка пада върху Русия, която разчиташе да я подели с Украйна, в съответствие с Минските споразумения. Което значи, че Русия отново е вкарана насила в положението на донор на формално украински територии, които тя да издържа, а хунтата да ги бомбардира. Това обяснява активизирането на Русия по въпроса за изпълняването от хунтата на социално-икономическите й задължения.

В разговор с външния министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер на 13 март Сергей Лавров сочи необходимостта от скорошна отмяна на блокадата на Донбас и възстановяване на банковото обслужване там, от което Русия е крайно заинтересована. Но блокадата не само че не е отменена, а дори е засилена. В Донбас бързо започват да изчезват продукти и предмети от първа необходимост при успоредно намаляване на паричната маса. Изглежда, именно под натиска на обстоятелствата, Русия все пак взе решението за въвеждане на рублата. На 18 март, т.е., на другия ден след като Радата прие постановлението за „временно окупираните територии“, главата на ДНР Александър Захарченко заяви, че в ДНР е прието решение за мултивалутна зона. Следва да разбираме, че „мултивалутна зона“ просто е другото име на рублите за зоната, тъй като в нея няма да бъдат пуснати в обръщение нито долари, нито евро, а гривната с течение на времето може просто да изчезне.

Нещата обаче си имат и политическа страна. За да бъде провалено политическото им регулиране, хунтата инициира въпроса за въвеждане на чуждестранни миротворци в Донбас, във връзка с което (сега поначало всичко е тясно свързано) Лавров заяви, че не изключва Валцман да е изгубил монопола върху употребата на сила в Украйна. И макар в изявлението на Лавров да ставаше дума за това, че не му се подчиняват като на формален главнокомандващ различни украински формирования, по-зловещ и същевременно по-тънък намек е трудно да бъде направен. Та нали монополът върху употребата на сила се държи от властта. Следователно, „да не изключваш загубата на монопола“ е ясно какво означава.

След лъжите на хунтата

В средата на март Русия чрез ДНР и ЛНР неведнъж се опита да призове хунтата към изпълнение на Минските споразумения, т.е., да приеме закон за особения статут на Донбас и да го съгласува с лидерите на народните републики, но така и не успя да го постигне. Когато стана ясно, че хунтата отново е излъгала, Лавров се обърна със специални послания към външните министри на Германия и Франция Франк-Валтер Щайнмайер и Лоран Фабиюс, обръщайки им внимание на „вопиющото нарушаване още на първите стъпки от политическата част на минския пакет“. Лавров дори призова „да се предприеме съвместен тристранен демарш пред украинските колеги, за да бъдат приканени да изпълняват онова, под което са сложили подписите си и което е било подкрепено от върховните ръководители на Германия, Франция, Украйна и Русия“. Такъв обрат в събитията говори за тяхната сериозност.

Същия ден Русия, чрез републиките на Донбас в лицето на техните лидери Александър Захарченко и Игор Плотницки, заяви, че с Киев не са възможни никакви компромиси, докато не бъдат отменени решенията на Валцман и киевската Рада. „Отказвайки на Донбас особен статут, Киев стъпка крехкия Мински мир и докара ситуацията до задънена улица. ДНР и ЛНР заявяват, че с Киев не са възможни никакви компромиси, докато не бъдат отменени вчерашните позорни решения на Порошенко и Върховната рада“ - казва се в изявлението.

Задънена улица. Това значи, че Киев, независимо от подкрепата на САЩ, може да не разчита, че ДНР и ЛНР ще се съгласят на някакви отстъпки. Както отбелязва Лавров, изпълнението на Минските споразумения трябва да се осъществява именно в онази последователност, в която това е било постановено и всяка друга означава тяхното нарушаване. Нека напомним, че на 17 март постоянният представител на Русия в ОССЕ Андрей Келин подчерта, че списъкът на районите в Донбас, върху които ще се разпростира специалното самоуправление, трябва да бъде съгласуван от Киев с властите на ДНР и ЛНР, и това е абсолютно задължително. Но Киев избра пътя на ескалацията под предлог, че уж изпълнявал всички договорености, докато ДНР и ЛНР недоволствали от това.

По същество, отново се повтаря историята от есента: военно поражение, използване на времето за трупане на сили, политическа измама, гръмки фрази, информационна шумотевица и – нова спирала на войната. Разбира се, решението за това взема не Киев, а САЩ, които разбират, че Русия е заложник на положението в смисъл, че на нея не й е изгодно да признава ДНР и ЛНР, тъй като това създава пречки в борбата й за останалите украински области. Следователно в интерес на Русия е да признае ДНР и ЛНР (но това не е задължително) не и преди да се смени властта в другите области. Същевременно

САЩ вдигат залога

Без заобикалки шантажират Русия с катастрофа на Донбас. Освен това Валцман съобщи за споразумението с Румъния за потискане на Приднестровието и „връщането“ му в състава на Молдова. Знаейки, че Приднестровието е стратегически регион за Русия, но няма обща граница с нея, янките предизвикват Русия към по-остри действия в Украйна; нали пътят към Приднестровието минава през южните области на Украйна - Новорусия. Нали „да се помага за размразяване на конфликта“, за което спомена Валцман, означава да се разпали война.

Не остана по-назад и Путин, който на 18 март, по време на празничния концерт в Москва, заяви (уж между другото): „Ние, от своя страна, ще правим всичко, което зависи от нас за да може Украйна да измине този сложен период в развитието си колкото може по-бързо, а също и всичко, за да бъдат възстановени нормалните междудържавни връзки“.

Това изказване, което изглежда стандартно, е натоварено с допълнителен смисъл в светлината на протичащата борба. То означава, че Русия решава проблема на цяла Украйна, при това в ограничени времеви рамки. И постъпва абсолютно правилно, защото според законите на геополитиката територия, от която се отдръпва Сушата (Русия), веднага се заема от Морето (САЩ). По същата причина на Русия неизбежно ще й се наложи в бъдеще да включи в състава си цяла Украйна (възможно, с изключение на най-западните й области), за да изтегли западните си граници колкото е възможно по на запад. По същия начин Русия е заинтересована от Задкавказието и Средна Азия. Такава е логиката на сухопътната империя: прагматичните интереси на нейната сигурност водят до интеграция на евразийското пространство, което автоматически се превръща в предизвикателство за САЩ, които още в ранния стадий на процеса се опитват да го провалят. Затова известният с русофобията си, но грамотен геополитик Збигнев Бжезински неотдавна заплаши, че американците ще започнат да въоръжават Киев, разбирайки логиката в развитието на процеса и по-нататъшните неизбежни стъпки на Русия. Той заяви, че в случай на възобновяване на военните действия „ние няма да имаме друг изход, по политически и други причини, освен да дадем оръжие на Украйна“.

Много точно – „няма да имаме друг изход“. Това наистина е практически неотвратима стъпка от страна на САЩ, която непременно ще бъде осъществена в една или друга форма, също както се осъществява определена последователност на ходовете в една шахматна партия. Разбира се, в случай на безпогрешна игра от страна на съперниците.

Проблемът за Украйна в хотел “Украйна”

В тази връзка нека отбележим, че от страна на Русия преди известно време изчезна споменаването на Новорусия, заместена от ДНР и ЛНР, което според мнозина е белег за поредната й „окончателна подмяна“. Но е възможно и друго – с цел да се изключи стратегическа грешка, руското ръководство своевременно да е действало изпреварващо, разбирайки, че понастоящем проектът Новорусия може да предизвика преждевременно разпадане на Украйна, което трябва по всякакъв начин да бъде избегнато. Само след като е поставена под контрол по-голяма част от бивша Украйна, тя трябва да стане Новорусия. Изглежда, такава е в общи линии стратегията на Русия относно решаването на украинския проблем.

Само че съдбата на бивша Украйна ще се решава вече без нейно участие. Във връзка с това прави впечатление показателното решение, взето от Министерството на отбраната на Русия, да не кани Украйна на конференцията по сигурността, която ще се проведе в Москва на 16-17 април. Както „уважително“-подигравателно заяви зам.-министърът на отбраната Анатолий Антонов, за „да им се даде възможност да си починат“.

Най-пикантното в тази ситуация е обстоятелството, че място за провеждане на конференцията ще е хотел... „Украйна“. По-перфиден и ироничен дори не намек, а очевидна констатация, е трудно да се измисли. Проблемът за Украйна в хотел „Украйна“ без участието на Украйна. Защото последният шанс на Украйна да повлияе по някакъв начин върху съдбата си, изчезна заедно с Янукович. И това показва, че Русия се завръща в Голямата игра.

25.03.2015 г., Донецк,

специално за Накануне.RU

Превод Надя Попова