Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 14 (2015) ТОВА Е ИСТИНАТА. ДРУГОТО Е ЛЪЖА! - 2

ТОВА Е ИСТИНАТА. ДРУГОТО Е ЛЪЖА! - 2

Е-поща Печат PDF

• АКУШЕРЪТ НА ЕНЕРГИЙНИЯ ОКТОПОД ОГЛАВИ НЕЗАКОННИЯ РЕГУЛАТОР

142-ма депутати избраха Иван Иванов за председател на незаконния регулатор. Това са същите 142-ма депутати, за които бившият президент на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев твърди, че имат интереси в енергийния бизнес, казано другояче, част са от енергийния октопод.

Кой е Иван Иванов? „Специалистът по енергетика“ е дясна ръка на Иван Костов, акушер на приетия през 1999 г. противоречив Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ).(1) С този закон се залагат клопки, които в перспектива трябва да накърняват интереса на потребителите и да отворят широко вратите за узаконен произвол и корупция.

Макар ЗЕЕЕ да декларира създаването на условия за развитие на конкурентен енергиен пазар, не конкуренцията и пазарът, а МС определя задължителни правила за образуване на цените; не конкуренцията и пазарът, а МС осигурява баланса между икономическите интереси на енергийните предприятия и потребителите; не конкуренцията и пазарът, а МС гарантира на енергийните предприятия печалбата. Възниква въпрос: зад декларациите за създаване на конкурентен пазар не се ли налагат безцеремонно ефективни антипазарни разпоредби?

Съгласно разпоредбите на ЗЕЕЕ енергийните предприятия са длъжни да се подчиняват на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). На практика обаче те са насърчавани да се отклоняват от това си задължение, като се вмъква уговорката, че разпоредбите на ЗЗК се изпълняват само ако „не възпрепятстват фактически или юридически изпълнението на задълженията, които са им възложени“. (2)

Изискването за равнопоставеност „между отделните производители, доставчици и потребители“ (3) се трансформира след няколко параграфа в „равнопоставеност на потребителите и равнопоставеност на производителите“, (4) и по-нататък напълно се изоставя. Въвежда се ново понятие – „баланс“ между интересите на енергийните предприятия и на потребителите (5), което е качествено различно от „равнопоставеност“ или „еднакви правни условия“, както е разписал върховният законодател в Конституцията на Република България. (6) Смисълът е да бъдат облагодетелствани енергийните предприятия за сметка на мащабното увреждане интересите на гражданите и бизнеса.

Освен че утвърждава енергийните цени съобразно т. нар. икономически обосновани разходи на енергийните предприятия, МС гарантира и осигурява възвръщаемостта им (печалбата), съобразена с условията на капиталовия пазар. (7) Основателен е въпросът кой и как преценява доколко „икономически обосновани“ са разходи от порядъка на стотици милиони за т. нар. външни услуги (8) или заплати от по 50, 100, 150 хиляди – че и повече – на месец. Иначе казано, МС не работи за интереса на гражданите и обществото, за което е избран, а за удовлетворяване ламтежите на енергийните предприятия; одобрява цените им; гарантира печалбите им; но не регулира заплатите им, макар размерите им да са раздути несъотносимо с реалното заплащане на труда и стандарта на живот в страната. И всичките тези раздути разходи МС признава за икономически обосновани или „разходно ориентирани норми“.

Възниква още един въпрос: защо МС не регулира раздутите заплати да са за сметка на печалбите на енергийните предприятия, не за сметка на гражданите и обществото? И защо Иван Иванов проявява толкова „топла грижа“ за „възвращаемостта на капитала“, но не и за възвращаемостта на човешкия ресурс, за възстановяване на изразходвания човешки потенциал, който създава този капитал, за интересите на народа, както е заявил в клетвата си и както императивно е разписала Конституцията? (9)

На енергийните предприятия по-нататък се предоставя статут на екстериториалност. Те се изключват от конституционните гаранции за неприкосновеност на собствеността (10) и разпоредбите за устройство на територията, като им се дава безвъзмездно „право“ да ползват части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, (11) а длъжностните им лица – безпрепятствено да влизат и преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях. (12)

Нещо повече, на собствениците на имоти, които са включени в сервитутните зони или граничат с тях, фактически се отнема правото им върху собствеността, която съгласно чл. 17 ал. 3 на Конституцията трябва да е неприкосновена. (13)

И още нещо: на енергийните предприятия се дава „правотода изкупят уредите за измерване – собственост на потребителите. (14) Действителният мотив става ясен с изменението на ЗЕЕЕ от 2001 г.: енергийните предприятия вече не са длъжни да ги изкупуват, когато монтират собствени средства за търговско измерване. (15) Тоест, узаконява се „правото“ енергийните предприятия да демонтират изправните ни електромери, сертифицирани от българската държава като годни средства за търговско измерване, и на тяхно място да монтират свои електронни уреди. С това изменение се отварят широко вратите за злоупотреба с правата на потребителите. Именно чрез тези електронни уреди енергийните предприятия, превърнали се днес в мафия, надуват сметките на потребителите до неузнаваемост!

Следващата стъпка в ЗЕЕЕ затваря цикъла на пълното суспендиране на правата на гражданите и бизнеса. Задължителното сключване на договори, които уж трябва да осигуряват равнопоставеност между производители, разпределители и потребители, се обезмисля, след като тези договори се налагат при общи условия, предложени при това от електроразпределителните предприятия и одобрени от регулатора, тоест „договори“, които потребителите не могат нито да променят, нито да оспорват. (16) Нещо повече, на преносното, съответно разпределителното предприятие, се дава право да прекъсва електроснабдяването на потребителите, без за това да има влязъл в сила съдебен акт, излагайки на риск собствеността, здравето и живота на потребителите. (17) Предоставянето на такова „право“ обезмисля основното задължение на енергийните предприятия да обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта, надежността, безопасността и качеството на енергията, съхраняване на здравето, живота и собствеността на гражданите. (18)

И още нещо: потребителите вече се третират като „длъжници“. Въвежда се понятието „неизправен длъжник“, без да се дефинира съдържанието на това понятие, както и кой определя кога даден потребител се превръща в „неизправен длъжник“. Което си е направо престъпване на задължителния за прилагане Регламент (ЕО) 805/2004, който дефинира понятието „безспорно вземане” единствено като следствие от „съдебно решение или документ, подлежащ на изпълнение при изричното съгласие на длъжника”.

Енергийният октопод, следователно, е заченат от правителството на Иван Костов при активното участие на акушера Иванов. В ЗЕЕЕ за първи път са заложени „норми“, които драстично престъпват правата на потребителите; отварят широко вратите за узаконен произвол, грабеж и корупция; както и „действия“ за извеждане на АЕЦ „Козлодуй“ от експлоатация. Със ЗЕЕЕ на енергийните предприятия фактически се предоставя статут на екстериториалност. И съвсем скоро Майка България ще е „лицензионно“ разпарчетосана.

Ограбването ескалира чрез различни прийоми, одобрявани от властта: „външни услуги“; фактуриране на „услуги“, които потребителят нито е поискал, нито е консумирал; кражби посредством „умни“ уреди, които не са сертифицирани като годни средства за търговско измерване; подкупи; заплахи; и пр., и пр. Дейността на енергийните дружества започва да попада в дефинитивното поле на организираната престъпност, според определението на Икономическия и социален съвет на ООН, именно: „форма на търговска дейност, която използва заплахи, физическа сила или насилие, ограбване, принуда или корупция, както и доставката на негодни стоки и услуги” (19).

С приетия през юли 2009 г. Трети енергиен пакет Европейската комисия вече задължава държавните регулаторни органи да бъдат подменени от граждански, избирани от Граждански енергиен форум (Citizen’s Energy Forum), който да бъде движещата сила за изграждане на конкурентни пазари на дребно и да гарантира защитата на интересите на потребителите, така че „цените на газ и електроенергия да се задържат на възможно най-ниски равнища“. Избраният от Гражданския форум регулатор трябва да бъде „независим от правителството национален орган с широки пълномощия, напълно независими от всякакви публични или частни интереси“. Императивният срок за тази подмяна бе 3 март 2011 г.! (20)

Е, как гласуваният преди дни състав на регулатора и изборът на Иван Иванов ще са законни, след като 142-ма депутати имат интереси в енергийния бизнес? Иначе казано, дали те, заедно с акушера на октопода Иванов, не са част от енергийния октопод?

 

Бележки:

1. Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ) (обн. ДВ бр. 64/1999 г)

2. Пак там, чл. 55.

3. Пак там, чл. 16, ал. 3, т.3.

4. Пак там, чл.22, ал. 1, т.1.

5. Пак там, чл.16, ал. 3, т.1.

6. Конституция на Р България, чл. 19, ал. 2.

7. ЗЕЕЕ, чл. 22, ал. 1, т. 2, 3 и 5.

8. според депутатите-вносители на предложение за поправки на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, за 6-те години след придобиването на лицензите си, ЕРД са разходвали за външни услуги над 1 милиард, от които 450 млн. лева – незаконосъобразно... вж: http://parliament.bg/bills/41/254-01-53.rtf, c.10.

9. Конституция, чл. 76, ал.2.

10. Конституция, чл.17 ал.3.

11. ЗЕЕЕ, чл.59, ал.4.

12. Пак там, чл. 61, ал.1.

13. Пак там, чл. 62.

14. Пак там, Преходни и заключителни разпоредби, § 5, т. 1.

15. ДВ, бр. 108/2001 г., Преходни и заключителни разпоредби, § 67, т. 3.

16. ЗЕЕЕ, чл. 80, ал. 3.

17. Пак там, чл. 80, ал. 4.

18.Пак там, чл.чл. 54 ал. 1; 90 ал. 1 и 2.

19. Оrganized crime can be described as a form of economic commerce which uses threats, physical force and violence, extortion, intimidation or corruption, as well as supplying illicit goods and services; (1994 definition of the UN Economic and Social Council; in: Implementation of the Naples Political Declaration and Global Action Plan against Organized Transnational Crime, report of the SG, UN doc.E/CN.15/1996/2, p. 7).

20. пар. 3.2.2. и пар. 3.4.2. в Съобщение от Комисията до Европейския парламент съгласно член 251, параграф 2, втора алинея от Договора за ЕО; също, встъпителния пар. 34 и чл. 35 на Директива 2009/72/EC от 13 юли 2009 г., задължаваща страните-членки да я транспонират до 3 март 2011 г.