Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 15 (2015) ВОЙНАТА НА ВЛАСТТА СРЕЩУ ОБИКНОВЕНИТЕ БЪЛГАРИ

ВОЙНАТА НА ВЛАСТТА СРЕЩУ ОБИКНОВЕНИТЕ БЪЛГАРИ

Е-поща Печат PDF

Историята на България, от времената, които наричаме коварно, подло и неистински “преход”, би могла да се разкаже най-добре като призрачен роман. Някога, някъде, в далечното минало, са сътворени такова голямо количество безумия, престъпления и грешки, че техните призраци днес се завръщат като демони от ада и пируват с останките на това, което някога е било прилично общество с идеята за бъдеще.

Тези дни виновното минало напомни за себе си, когато стана ясно, че БТК, два мултиплекса и два военни завода се продават за едно евро на регистрираната съвсем наскоро фирма LIC33.

Какво реформаторско възмущение се изля!

Ама какви протестърски декларации и статуси се написаха!

Ама как само издивя дясното блогърство!

Лелеее, колко ужасени бяха десните шамани.

Изчетох безкрайно количество текстове, в които България беше сравнявана с бананова република, бледи десничари питаха възмутено “къде е държавата?”, а лаборантът Иван Костов даде психеделично интервю, в което обяви, че ако Русия приватизира БТК, то тя ще подслушва всички български граждани. Най-накрая се появи и самият самодържец Бойко Борисов, който истеряса, че сделката е част от хибридната война на Русия срещу България.

Това обогатяване на измисленото понятие “хибридна война” си струва да бъде анализирано отделно, но има поне два парадокса в целия шум, който се вдигна. Нима досега същите тези фирми и заводи не бяха в частни ръце?

Откритието, че те са част от националната сигурност, най-вероятно е трябвало да бъде направено, когато е осъществявана тяхната приватизация, а не сега, когато вече са обект на една частна сделка, която много трудно може да бъде развалена, или ако бъде развалена, то ще е срещу правилата на този безогледен капитализъм, за който ни казваха, че е абсолютно безалтернативен. България се превърна в бананова република не днес, а когато политическите елити решиха, че приватизацията е безотказен отговор на всичко, а регулаторите и регулациите трябва да носят предимно и само театрален характер, за да не пречат на великата криминална революция, която се осъществяваше с мащабни темпове.

Въпросът за това кога точно е започнал проблемът, е много важен, защото виждаме днес как черните лордове на абсолютната приватизация, маниаците на тема тотална либерализация, талибаните на свободния пазар и проповедниците на големите капитали изведнъж си слагат маските на загриженост и започват да ръсят глупости, тоест да говорят точно обратното на това, което са проповядвали до вчера.

Лидерът на ДСБ Радан Кънев изчете в парламента поразителна декларация, с която поиска държавата да се намеси в сделката, да я спре, и парите на белгиеца Пиер Луврие, шеф на фирмата LIC33, да бъдат ревизирани. Какво и как ще се ревизира в едно евро, костовистът не уточни, но можете ли да си представите само преди две години някой от десницата да излезе на парламентарната трибуна и да тръгне да иска държавата да се намесва в икономиката?! Това щеше да е нещо като поход на камикадзето, но когато конюнктурата се промени, и когато стана ясно, че правилата, които ни наложиха, играят срещу своите създатели, всичко трябва да се променя, за да могат политическите инженери отново да са на печалба.

Защо е странно Радан Кънев да говори такива работи? Ами защото, когато премиер беше предишният лидер на ДСБ Иван Костов, през 1997 година, бе отнето правото на прокуратурата да атакува приватизационни сделки в съда в името на държавния интерес. Ако на някой му се занимава, нека да прочете заявленията на сините талибани тогава - те поставят под съмнение дори съществуването на такова нещо като “държавен интерес”, защото голяма цел беше държавната собственост да бъде разпродадена на безценица и така нововъзникващата олигархия да получи финансови мускули и неограничени възможности за влияние. Прокуратурата беше разоръжена в юридическия смисъл, а днес наследниците на тези, които го направиха, почнаха разтревожено да тръбят, че държавата няма инструменти за действие. Ето кои създадоха условията за бананова република у нас. Дали пък вместо за хибридна, не можем да говорим за бананова война?

Селинджър има един разказ с поетичното заглавие “Идеален ден за лов на рибка-бананка”.

В него главният герой разказва историята за тази лакома рибка-бананка, която така се натъпква с банани в подводна пещера, че след това не може да излезе от нея и умира. Точно това стана с България във времената, които митологично наричаме “преход”.

И точно сервитьорите на банани днес да се възмущават от нелепостта на ситуацията, това е все едно фолкпевица да напише статия за това, че в училищата не се изучава Хегел.

Плашещо обаче е колко бързо тези, които ставаха и лягаха с идеята за свободата, сега са в състояние да оформят и родят идея за извънредно законодателство и за закони, които ограничават свободното слово, защото, видите ли, навън бушувала хибридна война и в името на защитата на държавата трябва да посичам всички недоволни, несъгласни, всички, които имат наглостта да не се съобразяват с правилата на зализаната олигархия у нас, която си е присвоила прилагателното “европейска” и го употребява дълго и досадно като стара стриптизьорка грим.

И докато премиерът се изкарва жертва на хибридната война, докато Радан Кънев и бандата реформатори четат загрижени декларации за това как държавата отсъства и няма кой да спаси сигурността, започнаха истинските бойни действия от война, която май скоро ще започнем да наричаме с истинското й име - класова война.

Шефът на КРИБ Кирил Домусчиев в едно правоверно телевизионно интервю, обяви, че работодателите са готови да направят контрапротест срещу всички, които излизат да протестират срещу реформите на кабинета.

Представяте ли си?

Олигархът-протестър!!!

Колко величествено звучи - да плашиш с протести в полза на правителството. Тази високомерна и нарцистична поза е възможна единствено в България - да се правиш на бунтар, докато всъщност прекланяш гръбнак пред статуквото и радостно облизваш подметките на властта. Ето защо ни хвърлят прах в очите с хибридната война, за да не забележим изстрелите в другата битка, където едрият бизнес все повече добива политическо самочувствие и се чувства част от политическите процеси. Изумителното в изявленията на Домусчиев е това, че той се разпорежда със своите работници като с движимо имущество.

Щял да изважда хора на улицата. Все едно тези хора ще излязат заради честните и добродушни очи на бизнесмена, увлечени от идеите му за социална справедливост и обществен реформаторски мир.

Заплахата от такива улични действия в полза на управлението, особено когато идва от толкова прочут богаташ, не трябва да се възприема като нещо странично, или като нещо, което е просто продукт на хулигански ум. Това е формирането на нова високомерна идеология, нов класов подход към обществото, където бедните са третирани единствено като стадо, което да бъде вадено на протести в полза на една или друга власт. Нищо повече.

Ето това е страшното. В подобен тип мислене няма грам социално разбиране на тежката ситуация у нас, няма грам хуманизъм. Вече говорим за ново ниво на мислене - богатите искат своята част от баницата, а обществото е терен, на който тази битка да се провежда.

Ако мнението на Домусчиев беше изолирано, можеше да се направим, че такава война не се води. Но нека да припомним и идеята на финансиста Емил Хърсем пенсионната възраст да се вдигне на 70 години и така тези, които доживеят, щели да имат по-прилична пенсия.

Няма общество със здрав разум, където да се пускат такива фишеци безнаказано. Но България се е превърнала в идеологическа лаборатория, където случайни хора се държат като инженери на реалности и вече си въобразяват, че са постигнали такъв политически ред, че тяхното икономическо статукво е гарантирано за поколения напред.

И като последен детайл на тази картина на истинската, а не на измислената война, трябва да прибавим опияняващото изявление на заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов пред форум на предприемачи (които сигурно също са готови да съучастват с протести в полза на единственото и незаменимо правителство на четворно-петорната коалиция): ”Партията трябва да бъде гръбнакът за държавността, която всички очакваме”. Партията и държавата се сливат като в импресионистичен пейзаж. Ето как постепенно пълзим към времената, където член първи на конституцията осигурява вечното властване на ГЕРБ в икономическите и политическите пространства на отечеството.

Това е истинското лице на войната, дотам ни води разговорът за извънредно законодателство, това е магистралата на олигарсите-протестъри, които искат да бранят правителството с цената на просперитета на своите работници. Завръщането на този тоталитарен политически речник съвсем не е случайно. И за него няма да чуете протестна декларация от ДСБ, Патриотичният фронт няма да се възмути, АБВ ще премълчи виновно, а ДПС ще се направят на разсеяни.

Това е тъжната истина за българската реалност днес - подмяна на послания, безкрайни лъжи и ненормално количество интриганти.

Сливането на партия и държава обаче, макар и засега единствено в съзнанието на Цветан Цветанов, поне на мен ми напомни за едно старо стихотворение на Борис Виан “Аз ще умра от рак в гръбначния стълб”. Замислих се, че Цветанов може би описва бъдещия летален край на отечеството. Защото ГЕРБ не е партия, а ракова клетка, и ако тя трябва да стане гръбнак на държавата, още отсега се гответе за болезнени гърчове, зловещи болки, полицейски кубинки и извънредно законодателство. Но те всъщност вече започнаха.

Дали държавите могат да боледуват от рак?

И открито ли е лечение?

Ето тези въпроси трябва да ни занимават, докато стоварват върху нас нови порции от въображаемата хибридна война, за да прикрият атаките на истинската битка.

Битката срещу нас.

От блога на Ал. Симов,

6 април 2015 г.