Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 15 (2015) АЛМАНАХ „ОГОСТА” - ДУХОВНИЯТ ГЕРОИЗЪМ НА БЪЛГАРСКИЯ КУЛТУРЕН ЖИВОТ

АЛМАНАХ „ОГОСТА” - ДУХОВНИЯТ ГЕРОИЗЪМ НА БЪЛГАРСКИЯ КУЛТУРЕН ЖИВОТ

Е-поща Печат PDF

Наскоро излезе от печат “Алманах за литература, изкуство, култура „Огоста” (Монтана, 2014 г.), и представлява едно наистина сериозно опровержение на създадената в последните двайсет години представа за немощната Северозападна България. Но ако това е вярно в голяма степен за индустрията и селското стопанство на този край, Алманахът свидетелства, че тукашните литератори, художници и културни дейци по своите умения, дарование и творчески идеи, по задълбочените изследвания на родните си места (краеведението) се съизмерват с постиженията на най-добрите свои събратя от столицата и другите големи градове.

Сборникът представя 388 автори, голямата част са родом  от Северозападна България, останали са и днес там. Други, вече „чужденци”, принадлежат към най-изявените у нас имена. Заедно, всички тези творци оформят цялостното впечатление за нивото на българската култура въобще, и именно това прави Алманаха своеобразно огледало на българската духовност.

В сборника са поместени есета, стихотворения, откъси от издадени - и неиздадени - книги, студии по езикознание и други хуманитарни материали. Темите също са разнообразни. От стихотворението „Старите ни къщи” на Георги Атанасов лъха тъгата на запустението, обхванало, уви, не малка част от българските села, някога кипели от живот и детски гласчета: „И дървените стъпала подгънаха коляно./ От връзка стар кромид отрони се сълзица./ Стрехата заболя, капчукът зеленяса./ Стената оголя – на вар и ситен пясък./ От къщата замръкнала на есенна поляна/ в комина издимя душица на старица.”

Есето на Стефан Мандов – „Ръченицата”, обратно - вдъхва надежда и кураж, че е жива българщината в народните танци и в автентичния фолклор, макар „чалгата и кючекът да превземат сърцата и душите на мнозина от младите в заведенията на тържествуващите парвенюта”. Есето разглежда една от най-важните дилеми на съвременността ни - за унифицирането на културата и приемствеността на вековните традиции. „Защото - пише Мандов, - унификацията е нож с две остриета – освен че е белег на цивилизованост, тя е и заплаха за националната ни самобитност.” А призивът накрая е: „Дръжте се! Дръж се, земьо!”

Откъс от историческия роман „Капка кръв за вампира” на Галина Златарева описва мъчителните дни от обсадата на Търново през 1393 г. Ярко действащо лице тук е Патриарх Ефтимий, един от най-видните книжовници, висш йерарх и народен будител. Той неуморно окуражава изтощеното население и организира защитниците срещу сина на Сюлейман Челеби. Друг герой в романа – Оксан, спасен от Патриарх Ефтимий сякаш по Божия повеля, поема на северозапад: „Случайност или нечия ръка ме упъти натам? Добре, нека бъде Видин. Последното царство България”.

Между авторите, свързани със Северозападна и Северна България, чиито имена срещам постоянно в поетичната страница на в. „Слово +”, Монтана, Алманахът помества творби на класика Гео Милев, на Валери Петров, Матей Шопкин, Велин Георгиев, Андрей Андреев, проф. Румен Стоянов.

Обемистият том на Алманаха – 387 страници, е илюстриран с живописни произведения от богатия фонд на монтанската художествена галерия „Кирил Петров” с директор Теодоси Антонов, самият той и художник, и писател. Текстовата част е съпроводена от репродукции на картини на Иван Мърквичка, Владимир Димитров-Майстора, Димитър Казаков–Нерон, Васил Стоилов и други ярки имена на българската живопис.

Алманахът е стилно оформен и професионално редактиран. Заслугата е на редакционна колегия, начело с Мартен Калеев. Изданието не би било възможно без финансовата подкрепа на Община Монтана и нейния кмет г-н Златко Живков. Накратко - не е само мое мнението, че алманах „Огоста” наистина е светло явление на българския духовен хоризонт.