Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 15 (2015) „ПРОЛЕТТА” В ГРЪЦКО-РУСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

„ПРОЛЕТТА” В ГРЪЦКО-РУСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Е-поща Печат PDF

• И ЗА „ОБЩАТА ПОЗИЦИЯ” НА ВАСАЛИТЕ

Посещението на гръцкия премиер в Русия е вече факт. „Това е пролетта в гръцко-руските отношения”, обяви Алексис Ципрас, стъпвайки на руска земя. Въпреки дъждовете, примесени със снежната суграшица през последните дни в Москва, пролетта идва и носи добри поличби. Както обичаше да казва знаменитият руски режисьор Андрей Тарковски, „водата носи... пречистване”!

За Гърция това е равносилно на изчистване на мътилката и отрицателния заряд в отношенията с Русия, натрупани през последните пет години по вина на зависимото от „тройката” гръцко правителство.

Гръцките политически анализатори и журналисти отбелязаха добронамерено, че решението на Москва, от края на миналия месец, да остане в постоянния си часови пояс, за първи път в най-новата история на двете страни Атина вече може да синхронизира часовника си с Москва...

Докато между Москва и Атина настъпваше пролетта, от Запад повеят бе зимен, от времето на „студената война”: „С посещението си в Москва Ципрас демонстрира неподчинение”, изригна невъздържано в едноименна статия „Уолстрийт джърнъл”. Изданието (от 6 април т.г.) описа като рискован ход и „сигнал за неподчинение”, насочен срещу европейските партньори и волята на Запада, посещението в Москва на Алексис Ципрас.

В акцията по сплашване на 8 април се включи и “Ню Йорк Таймс” с цели три публикации. Заглавията им сочат фронтовете за атака срещу правителството на Ципрас: “Пазарите все още се страхуват от гръцки фалит”, С Гърция трябва да се отиде на разговори – и то бързо”, “С пари и чар Путин иска да спечели привърженици срещу санкциите - руският президент се стреми да отслаби връзките в ЕС, да нарушава единството по въпроса за Украйна”.

След тези публикации, които бяха поредната еврокоманда от Вашингтон, последва и “Общата позиция на ЕС”.

Еврокомисията призова „Гърция да говори с Русия с общия глас на останалите страни от ЕС, особено по отношение на санкциите срещу Русия”, заяви Даниел Росарио. Както се очакваше, реакциите и в Европа, и в Германия, и в Брюксел, бяха демонстрация на явна неприязън по повод решението на г-н Ципрас да посети Москва по време на Страстната седмица.

“Господарите” напомниха

че пътуването на г-н Ципрас в Москва съвпада по време с критичната работна среща на Еврогрупата в Брюксел за гръцкия дълг.

Впрочем за това съвпадение вината не е на Ципрас, а на Еврогрупата, защото се знаеше предварително за посещението и съвсем преднамерено бе насрочено съвещание с цел натиск върху гръцкото правителство. Подтекстът е прозрачен: „Внимавай какво правиш в Москва, иначе пари няма”.

Еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси заяви:Русия не е алтернатива на Гърция”, а председателят на Европейския парламент Мартин Шулц призова: „Гърция да не разочарова европейските си партньори, защото сближаването с Москва би застрашило общата позиция на ЕС по отношение на Русия”.

От Германия председателят на Комисията по европейски въпроси на Бундестага Гюнтер Крихбаум предупреди: „Ако гръцкото правителство смята да намери „спасение на душата” в Москва, залага на „грешния кон. - И добави: - Който иска помощ от ЕС, компасът му следва да е насочен към Брюксел, не към Москва”.

Въпреки цялата тази канонада „обща позиция на ЕС” не се получи. По-скоро тя, както можеше да се очаква, си остана обща позиция на васалите от ЕС, каквато е и България, или на кредиторите от Еврогрупата, защото останалите страни от бившата ПИГС (от англ. това звучи като „прасенцата” – бел. ред., Португалия, Испания и Италия) запазиха знаково мълчание, а Унгария, Кипър, Унгария и Чехия показват демонстративно, че нямат намерение да изпълняват спуснатата от Вашингтон команда.

Отговорът на Ципрас по време на съвместната пресконференция с президента Путин в Москва бе твърд и многознаков: “Гърция е суверенна държава с непреотстъпено право за провеждане на многоизмерна и активна външна политика. Гърция не е просяк и аз не съм дошъл в Русия да търся решение на финансовия ни проблем, проблемът е и на Европа. ЕС трябва да помогне за решаване на този проблем, в противен случай не само Гърция ще понесе загуби, но и цяла Европа”. В отговор на провокативен журналистически въпрос за възможността Гърция да бъде „изхвърляне” от ЕС, Ципрас заяви: „Никой не може да ни изхвърли от лодката. Ние сме и съсобствениците, и пътниците в лодката и никой на никого не дава право да хвърля другите от лодката. Ако започнете с изхвърлянето на един, ще го последват и други, а след това лодката ще се разбие в скалите”.

Защо все пак „европейският Че”, Ципрас, отиде в Москва, какво поиска и какво получи?

Ако трябва да се каже в едно изречение, то би звучало така: в преговорите с президента Путин и с руския премиер Дмитрий Медведев в Москва Ципрас възстанови политическото, икономическото и културното сътрудничество между двете страни, които предишните васални на САЩ и ЕС правителства бяха прекъснали, положиха се основите на енергийното сътрудничество между Русия и Гърция и се предприеха успешни стъпки за преодоляване последиците от ембаргото в търговските отношения и туризма.

Гърция получи това, което България по вина на продажните български правителства от няколко години и по волята на САЩ и ЕС загуби.

Гърция вече е един от основните центрове за дистрибуция на газ на Балканите и в Европа

Предварително мислещият” (т.е. Прометей) Ципрас проправи пътя за изграждането на гръцкия газопровод, който ще започне от границата с Турция, ще минава през гръцка територия и ще бъде насочен към Европа. Финансирането ще бъде въз основа на частен капитал и ще бъде съвместим с европейското законодателство и разпоредбите на ЕС.

Големите ползи от строителството на газопровода на територията на Гърция ще включват по-ниски цени на газа, като при неговата търговска експлоатация и дистрибуция в гръцката хазна ще влизат неколкостотин милиона евро годишно.

При това руският президент извади един голям жокер, като заяви на Ципрас: „Би могла да се обсъди възможността за директно изплащане на бъдещи печалби в продължение на няколко години и погасяване на дълга със започване на работа на газопровода през територията на Гърция”. По същество Владимир Путин очерта чрез новия маршрут перспективите за прилагане на по-големия проект за транспортиране на руски газ за Европа, в който Гърция ще бъде един от основните центрове за дистрибуция на газ, както и пътищата за привличане на инвестиции, за да подпомогне гръцката икономика в създаването на нови работни места.С това той сложи и точка на брътвежите и бляновете на българския не-прометей Борисов за „газови хъбчета”. У нас междувременно стана популярен един виц - че при Георги Първанов щеше да има Голям шлем (енергиен), но не се получи, сега обаче си имаме един Голям крив макарон (енергиен, разбира се). Защото тъкмо на такъв макарон напомня пътя на газа през Балканите...

Алексис Ципрас отвори на свой ред жокер и заяви, че гръцката страна е заинтересована освен от руските инвестиции в тръбопровода от турската граница и на територията на Гърция, така също и от стимулиране проучванията за въглеводороди на своя територия в съответствие с гръцкото и европейското законодателство. Ципрас определи съгласувания и скрепен с меморандум за сътрудничество между двете страни съвместен план за действие като „компас за нашето сътрудничество на всички нива за следващите две години”.

От своя страна, Владимир Путин отдели специално внимание на сътрудничеството в сферата на промишлеността, като отбеляза, че руските компании са заинтересовани освен от участие в извършващата се в страната приватизация, също и в износ за Гърция на транспортно и друго оборудване, както и от възможността да участват в модернизацията на пристанището в Солун. (Тук е мястото да се запитаме къде ще летуват занапред руските туристи, които трябваше да осигурят „успешен туристически сезон” по Българското Черноморие?! И то без жокер... – бел. ред.)

За ембаргото

Лидерите на двете страни обсъдиха възможностите за създаване на съвместни фирми и предприятия, както и въпроса за увеличаване на руските инвестиции като възможни законни стъпки към преодоляване на ограниченията от санкциите и ембаргото за внос на земеделски и животински стоки, риба и рибни продукти. Гръцкото правителство, както се и надяваше, получи от президента Путин гаранции, че това ще стане. „Ние ще направим необходимите усилия от наша страна, които ще осигурят решение за премахване на ограниченията и ще спомогнат за възстановяване на търговията между страните от предишното ниво”, заяви руският президент в Москва.

Владимир Путин и правителството на Руската федерация дадоха ясно да се разбере, че това, което бе постигнато с Гърция като първа стъпка, може да се реализира впоследствие и с други страни от ЕС, например Кипър и Унгария.

Подкрепа за туризма и съвместното културно сътрудничество

Подписаното споразумение включва и засилено сътрудничество в областта на туризма, както и организиране и провеждане на културни събития в двете страни, например дейности за разпространение на гръцки и руски език, но също така и съвместни чествания във връзка с 1000-годишнината от руското присъствие в Атон.

„Гърция е дестинация за почивка на руските туристи. Повече от 900 000 руски граждани са посетили миналата година Гърция, надяваме се през тази година да бъдат още повече”, отбеляза руският президент. Не е необходимо да коментираме къде дефакто ще летуват руските туристи...

Такава е в общи линии предварителната равносметка от „пролетта на гръцко-руските отношения”.

При всички случаи тя е обратно пропорционална на равносметката от „общата позицияна васалите на ЕС и САЩ. Това е друга голяма и болезнена тема, за която следва да се говори и действа, а не да се слушат съвети как целокупният български народ щял да отглежда и продава телета и агнета и как да лъготим ЕС с продажбата на кокоши яйца...