Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 16 (2015) СВЕТЪТ НЕ СТАВА ПО-СИГУРЕН

СВЕТЪТ НЕ СТАВА ПО-СИГУРЕН

Е-поща Печат PDF

• Генерал-полковник Валерий ГЕРАСИМОВ: Военни опасности и военни заплахи за Руската федерация в съвременните условия

Изказване на Началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация пред конференцията по сигурността с участието на дипломатическия корпус, акредитиран в Москва

Когато на 16 април тази година руският президент Владимир Путин отговаряше на многобройните въпроси, зададени му от всички краища на Русия, той цитира думите на император Александър III: „Русия има само двама съюзника: армията и военноморският флот”. Що се отнася до враговете, Путин изтъкна, че не смята нито една държава за враг на Руската федерация; но и че не препоръчва никому да гледа на Русия като на свой враг.Почти по същото време, на поредната конференция по сигурността, началникът на Генералния щаб на Руската федерация генерал-полковник Валерий Герасимов, описа заплахите, които надвисват над Русия и изброи мерките, които тя взема за своята защита. На разбрания и толкова му стига! Неразбраният ще го разбере, но след като се опари. Ето какво каза генерал Герасимов.

Зора

Уважаеми дами и господа!

Не може да не се признае, че през миналата година обстановката в света претърпя значителни изменения, които далеч не носят позитивен характер. Стремително нараства и вече започва да придобива глобален мащаб заплахата от тероризма в регионите на Африка, Близкия изток и Централна Азия.

 

Колкото и парадоксално да звучи, но вследствие на разразилата се украинска криза, сега и цивилизована Европа стана едно от огнищата на нестабилност.

Принципната и независима позиция на Руската федерация по урегулирането на ситуацията в Украйна беше възприета от САЩ, техните съюзници от НАТО и Евросъюза като проява от страна на нашата държава на „непозволена” самостоятелност при отстояването на националните интереси. Стремейки се да „поставят Русия на място”, страните на Запада оказват политически и икономически натиск върху нашата страна. Усилва се военният потенциал на Организацията на Северноатлантическия договор, нараства напрежението както в Европа, така и в света като цяло.

В тази връзка, все по-често много политици и експерти твърдят – извършено е внезапно, стремително разрушаване на световния порядък.

Действително, свидетели сме на това, че изградените в течение на много години механизми за глобална и регионална сигурност днес просто престават да работят.

В същото време не мога да не се съглася с това, че всичко е неочаквано. Съществуващите системни проблеми на международната сигурност се зародиха не преди една или две години, а още в началото на 90-те години на миналото столетие, с разрушаването, вследствие на разпадането на СССР, на създадената след Втората световна война двуполюсна система на мироустройство.

Сметнали се за „победители” в „студената война”, САЩ решиха да прекроят света изключително според собствените си разбирания. Стремейки се към абсолютно доминиране, Вашингтон престана да отчита в своята политика интересите на другите държави и направи незадължително за себе си съблюдаването на нормите на международното право. Американското ръководство, без особено да се безпокои за последствията, сега решава само коя държава е „демократична” и коя „империя на злото”; кои са борци за свобода и кои терористи и сепаратисти.

Руската федерация постоянно обръща вниманието на световната общност върху  проблемите на прогресиращия разпад на

създадената през 20 век конструкция за регионална и глобална сигурност

При това ние винаги се изказваме за тяхното решаване в рамките на международното право, въз основа на взаимното уважение на интересите и разделянето на отговорността поравно.

Такава позиция Русия заема и сега. За това говори съдържанието на Военната доктрина на Руската федерация, в която са изложени официалните възгледи на нашата държава за сигурността и отбраната.

През декември 2014 г. влезе в действие новата редакция на дадения документ. В нея намериха отражение най-значителните изменения на военно-политическата обстановка в света и условията за развитие на Русия, настъпили напоследък. Обаче уточненията на Военната доктрина на Руската федерация не засегнаха подходите на нашата държава към оценките на протичащите в света процеси и насочеността на руската военна политика.

Както и по-рано, ние продължаваме да повдигаме въпроса за това, че съществуващата архитектура на международна сигурност, предвид игнорирането от отделни страни на общопризнатите норми и правила, не осигурява равна сигурност на всички държави.

Наред с готовността да осигури защитата на националните интереси и интересите на своите съюзници, включително чрез прилагането на военна сила, Русия декларира привързаност към приоритетите на съблюдаването на международните правни норми и конструктивното сътрудничество.

Последователността на руската военна политика се проявява също така и в оценката на военните опасности и заплахи за Руската федерации.

На първо място, искам да обърна внимание на опасността от разширяването на блока НАТО и приближаването на неговата военна инфраструктура към нашите граници.

Нас постоянно се стараят да ни убедят в това, че развитието на Северноатлантическия алианс се осъществява изключително с отбранителни цели и не е насочено против Русия. Заедно с това, общоизвестни факти говорят за обратното.

Както виждате, от 1999 г. броят на членовете на блока нарасна на 12 страни, докато за целия период на „студената война” тяхното количество се увеличи само с 4 държави. Характерно е, че новите членове на алианса, почти всички, са бивши участници във Варшавския договор и постсъветски републики. Иначе казано,

от 90-те години разширяването на НАТО става строго на Изток, към руските граници

Въпреки известно забавяне, процесът на включване в блока на нови членове не се прекратява. В качеството на най-вероятни претенденти за встъпване в НАТО в най-близка перспектива се разглеждат Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина. Освен това в алианса продължават да правят изявления за перспективите на евроатлантическата интеграция на Грузия и Украйна.

При това, в хода на приемането на решение за присъединяването на страните към алианса, открито се демонстрира доминиране на политическите аргументи над изискванията към тях като към членове на блока. И макар че икономическите и военните възможности далеч не на всички „младонатовци” и кандидати за встъпване, съответстват на критериите за членство в тази организация, тяхното присъединяване към блока се разглежда като средство за създаване на „единна и споделяща общи ценности Европа”. Но даже без да се отчита политическият аспект на действията на ръководството на НАТО и оценявайки ситуацията само от стратегическа гледна точка, не може да не се забележи негативното влияние на създаващата се обстановка върху военната сигурност на Русия.

Числеността на Обединените въоръжени сили на НАТО съставлява 1,7 млн. души, а общата численост на редовните въоръжени сили на страните от алианса надмина 3,7 млн. души.

Необходимо е да се добави, че наред с разширяването на състава на членовете на блока ръководството на алианса придава голямо значение на въвличането в дейността на организацията на извънблокови страни.

Реализираната понастоящем инициатива „Развитие на оперативната съвместимост с партньорите” предвижда създаването на привилегирован формат за сътрудничество с „най-значимите” за блока държави. Към числото на такива държави са отнесени 24 страни, включително и някои постсъветски републики – Грузия, Молдова, Украйна.

В рамките на дадената инициатива се предполага съдействие в укрепването на силовите структури, съвместно провеждане на мероприятия за оперативната и бойна подготовка, използването на промишления потенциал на държавите партньори за производството на отделни образци продукция с военно предназначение.

Друг един проект за привличане на извънблокови държави към сътрудничество с алианса се явява

„Привилегированото партньорство”

Като такива партньори се разглеждат съседните на Русия държави Грузия и Финландия, а така също и Швеция.

В рамките на дадения проект е постигната договореност за използването на финската и шведската инфраструктура за осигуряване прехвърлянето на войски (сили) на НАТО към Северна Европа.

Отделно трябва да се добави, че на фона на активизацията на извънблоковото сътрудничество на НАТО стават забележими опитите на алианса да разпространи своето влияние в Централна Азия и Задкавказкоието.

Нещо повече, използвайки като предлог кризата в Украйна, НАТО значително активизира своята дейност. При това, ръководството на блока не крие явно антируската насоченост на предприетите мерки. Обвиняването на Русия в „агресивна политика в постсъветското пространство” и изтъкването на тезиса „за необходимостта от нейното възпиране” днес станаха основна движеща сила на развитието на Организацията на Северноатлантическия договор. Потвърждават го явяват решенията, приети на състоялата се през септември 2014 г. във Великобритания сесия на Съвета на НАТО на равнище държавни и правителствени глави на страните членки на блока.

Наред с договореностите за увеличаване на отбранителните разходи от членовете на алианса и за урегулиране на ситуацията в Афганистан, са приети поредица мерки за повишаване на военните възможности на блока, за разширяване на състава на организацията и засилване на санкционния натиск върху Руската федерация.

Рязкото изменение на отношението на НАТО към Русия се проявява в активизирането на военната дейност на блока в близост до нашите граници. На слайда е показана ежегодна статистика за военната активност на НАТО в близост до територията на Русия. Ако до 2013 г. се наблюдаваше относително стабилна (повтаряща се от година на година) дейност на блока,

от 2014 г. настъпва рязък скок в количеството на провежданите от алианса мероприятия

в посока на тяхното увеличение.

Така в сравнение с 2013 г. числото на посещенията на кораби на нечерноморски държави от НАТО в акваторията на Черно море нарасна четири пъти, интензивността на полетите покрай руските граници на тактическата и разузнавателната авиация се увеличи два пъти, а на самолетите за далечно радиолокационно разкриване - девет пъти.

Над акваторията на Черно море се осъществяват редовни полети на разузнавателни безпилотни летателни апарати „Глобал хоук”, а в Балтийско море дежурят постоянно разузнавателни кораби на ВМС на ФРГ и Полша.

Количеството на ученията, провеждани от блока за миналата година, се увеличи практически 1,8 пъти. При това се наблюдава изменение в насочеността на учебно-бойната дейност на Обединените въоръжени сили (ОВС) на НАТО.

Ако в предходни години в хода на ученията се отработваха основно въпроси на кризисното урегулиране и противодействието на тероризма, то днес приоритет се дава на решаването на задачи в хода на военни действия с условен противник, в който лесно се разпознава Руската федерация.

Следва да се отбележи, че повишаването на военната активност на НАТО придобива планомерен характер.

Както е известно, на уелската среща на върха през 2014 г. бе одобрен План за действие на НАТО за повишаване готовността за реагиране.

Документът предвижда усилване на военното присъствие на алианса в държавите от Източна Европа и Прибалтика. В частност, предполага се в структурата на силите за първоначално задействане на НАТО да се създадат сили за незабавно реагиране с численост до 5 хиляди души. Планът включва също мероприятия по привеждането на германско-датско-полския армейски корпус за бързо реагиране в категорията на силите с висока готовност. Предвижда се да се осигури устойчиво ограничено присъствие на войски на НАТО в Източна Европа на ротационна основа. По мнение на ръководството на блока, това ще позволи да се подготвят значително количество военнослужещи на алианса, на първо място американски, за действия „по руското направление”.

За повишаване на възможностите на НАТО за оперативни прегрупирания на войски (сили) върху териториите на източноевропейските и прибалтийските членове на алианса се планира развитие на инфраструктурата и увеличаване на запасите от въоръжение, военна техника и материални средства. Очевидно е, че предприеманите от НАТО мерки за укрепване на блока и повишаване на своите военни възможности далеч нямат отбранителен характер.

Още една значима военна опасност за Руската федерация се явяват нарастващите проблеми на запазването на стратегическата стабилност в света. В тази връзка развръщането на

американската глобална система ПРО

се оценява от нас като поредна стъпка на САЩ и техните съюзници за демонтиране на създадената система на международна сигурност, в техния стремеж към световно доминиране.

Декларирайки необходимостта от защита на територията на САЩ и техните съюзници в Европа и Азия от удари на балистичните ракети на Иран и Северна Корея, американците през 2002 г. едностранно излязоха от Договора за ПРО от 1972 г. Снемайки по този начин ограниченията за мащаба на прикриваните от балистичните ракети територии и количеството на противоракетните средства през 2010 г. Пентагонът пристъпи към развръщането на глобалната система за ПРО. От 2013 г. в този процес се включиха европейските членове на НАТО.

За изминалите четири години комплекси за ПРО се появиха в близост до нашите западни, източни и южни граници. Кораби, оборудвани с комплекси за ПРО „Иджис”, изпълняват задачи в акваториите на Средиземно и Черно море. Осъществява се разполагане на наземни комплекси за ПРО „Иджис-Ешор” в Румъния и Полша. Създават се групировки от противоракетни средства на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион при участието на Япония и Южна Корея.

Развърнатите в Европа, Азиатско-Тихоокеанския регион, а така също на Американския континент, комплекси за ПРО, по същество представляват ешелонирана система за прехващане в началния, средния и крайния участъци на полета на балистичните ракети с наземно и морско базиране.

Независимо от уверенията на американската страна за отсъствието на „антируски намерения” в проекта за глобална ПРО, става явно, че продължаването на реализацията на противоракетните планове на САЩ и НАТО създава реална заплаха за руските стратегически ядрени сили.

Освен това следва да се отбележи, че комплексите за ПРО „Иджис” имат значителен противоспътников потенциал, създаващ заплаха за функционирането на руската орбитална групировка от космически апарати.

Наред с „не-руската й насоченост”, съмнителна изглежда и „колективността” на глобалната ПРО. Както е известно, американците оставят изключително за себе си правото за управление на дадена система, в това число и на нейните регионални сегменти. Очевидно е, че Вашингтон ще взема еднолично окончателното решение кой от членовете на НАТО да защити от ракетни заплахи.

Но не само в това се проявява пренебрежението на САЩ към интересите на своите съюзници при реализацията на противоракетните планове. Всички разбират прекрасно, че за компенсация на антируския потенциал на глобалната ПРО Русия е принудена да предприеме съответни военнотехнически мерки. В резултат, „неядрените” държави, на чиято територия се разполагат противоракетни средства, стават обекти на първостепенните ответни действия.

Освен това развръщането на противоракетни средства се съпровожда с нарушаване от страна на САЩ на положенията на един от най-важните договори, осигуряващи стратегическата стабилност в Европа – Договора за ракетите със средна и по-малка далекобойност. Става реч за използването в разполаганите на териториите на Румъния и Полша наземни комплекси за ПРО „Иджис-Ешор” на универсални установки с вертикално изстрелване МК-41, позволяващи, освен противоракетата „Стандарт-3”, да се използват и крилати ракети тип „Томахоук”.

Отчитайки, че корабите на противоракетна отбрана на ВМС на САЩ се обзавеждат с аналогични пускови установки, в зоната за поражение на крилатите ракети с наземно и морско базиране попада цялата европейска част на Руската федерация.

Наред със създаването и развръщането на система за стратегическа ПРО, опасения предизвиква и реализацията от Съединените щати на

концепцията за „глобален удар”

Общоизвестно е, че в рамките на тази концепция се разработват неядрени високо точни ударни средства с глобален обсег. Въпреки значителните финансови харчове и техническите сложности, работите в тази област не се прекратяват. Ето защо не бива да се изключва, че неядрените средства за „глобалния удар” ще станат реалност вече в обозримо бъдеще.

В съвкупност с реализацията на плановете за развитие на ПРО, това може да създаде заплаха от нарушаване на стратегическия ядрен баланс, който досега се явява гарант на световната стабилност. Всичко това формира убедителни причини за приемането на адекватни ответни мерки от страна на Руската федерация.

Покрай проблемите, свързани със заплахите от нарушаване на стратегическия баланс на силите, появява се опасността от възникване на нови огнища на нестабилност до руските граници. И за това има основания.

В стремежа да се „постави Русия на колене”, все по-явна става заинтересоваността на Вашингтон и неговите партньори от НАТО от създаване на кризисни ситуации в крайграничните региони на Руската федерация.

За това как се формира такава обстановка, ние говорихме много на предишната конференция. Имам предвид

„цветните революции”

Технологията на тези революции вече стана стандартна – манипулация отвън с протестния потенциал на населението, с използването на информационното пространство в съчетание с политически, икономически, хуманитарни и други невоенни мерки.

Както е известно, сценарии за държавни преврати под формата на „цветни революции” в постсъветското пространство бяха успешно реализирани в Украйна, Грузия и Молдова. В резултат на власт се довеждаха сили, имащи основно прозападна и антируска ориентация. Така дошлите на власт в Украйна чрез държавен преврат през февруари  2014 г. радикали и русофоби узакониха в страната дейността на неофашистките и националистическите организации. Основно съдържание на държавната украинска политика стана обвиняването за всички собствени проблеми на Русия и притесняването на рускоезичното население.

Новите украински ръководители се опитват с използването на военна сила да усмирят населяващите Донбас граждани на Украйна, изразяващи недоверие към нелегитимната власт и несъгласни с провежданата в държавата русофобска политика.

По същество в Украйна тече гражданска война, жертви на която вече станаха хиляди хора. Сложно е да се предскаже как ще завърши всичко това. Не знаем какви указания получават новите украински власти от западните „куратори” и къде може да бъде насочена агресията на Киев по-нататък. Но във всеки случай такава неопределеност не изключва военната опасност за Русия.

В потвърждение на това е достатъчно да си спомним нападението през 2008 г. от грузинските въоръжени сили върху руските миротворци в Южна Осетия по заповед на президента на Грузия Саакашвили, дошъл на власт с подкрепата на САЩ в резултат на поредната „цветна революция”. Впрочем, той сега е съветник на украинския президент Порошенко.

Засягайки въпроса за опасностите за Руската федерация, свързани с дестабилизацията на обстановката в близост до руските граници, не бива да оставим без внимание и така наречените замразени конфликти в постсъветското пространство. След разпадането на СССР, в продължение на повече от двадесет години, не са урегулирани окончателно отношенията на Молдова с непризнатата Приднестровска Молдовска република, на Грузия с републиките Абхазия и Южна Осетия, на Армения и Азербайджан по въпроса за статута на Нагорно-Карабахската автономия.

На фона на изострянето на отношенията на Руската федерация със САЩ и Европа, нараства вероятността за „размразяването” на тези конфликти, което заплашва с възникването на въоръжени стълкновения в близост до границите на нашата държава.

Властите в Грузия днес заявяват отсъствие на намерения да върнат със сила териториите на Абхазия и Южна Осетия в състава на своята държава. Обаче признаването на тези републики от Русия и установяването с тях на междудържавни отношения се възприема от официален Тбилиси като опит на нашата страна да анексира част от грузинската територия.

В последно време Кишинев, при подкрепата на „новата” Украйна, все по-често настоява за необходимостта от извеждане от Приднестровието на руските миротворчески сили и не прекратява икономическата блокада на тази непризната република.

Всичко това способства за нарастването на напрежението в дадените региони и предполага приемането от наша страна на съответните мерки.

Продължавайки темата за съвременните военни опасности и заплахи за Руската федерация, не може да не засегнем проблема за

глобалния тероризъм

На първо място, тревога предизвикват мащабите и темповете на нарастване на тази заплаха. Ако през 60-те – 70-те години на миналото столетие в целия свят числеността на различните екстремистки организации съставляваше, според различни оценки, около две хиляди души, то през 90-те години тази цифра нарасна до 50 хиляди, а към днешния ден е достигнала над 150 хиляди.

Развиват се и организационните форми на тероризма. Единичните терористи и бойни групи остават в миналото. Днес това са разклонени транснационални мрежи и даже организации с признаци на държави. Например „Ислямска държава в Ирак и Леванто” (ИДИЛ), която възникна на териториите на Либия, Сирия, Ирак и Афганистан.

Върху почвата на разпространението на идеите на радикалния ислям постоянно расте числото на щурмоваците на ИДИЛ, сред които има представители на много страни, в това число граждани на САЩ и европейските държави. В техните редове има и лица с руско гражданство.

Не си струва да обясняваме, че получавайки идеологическа подготовка и боен опит, тези хора се връщат в родината, разпространяват терористичната заплаха практически по целия свят.

Опитите, предприемани от международната коалиция за борба с ИДИЛ, начело със САЩ, за унищожаване на базите на тази организация чрез нанасяне на авиационни удари, не носят осезаеми резултати. Потенциалът на съюзните на коалицията формирования на кюрдите и на иракските силови структури е недостатъчен за решаването на дадената задача.

В тази връзка от Вашингтон и Брюксел, съвместно със спецслужбите на редица арабски държави, за пореден път се прокарват проекти за подготовката на нови формирования от средите на „умерените” ислямисти.

В същото време в стремежа си на всяка цена да осигурят своите интереси, САЩ и НАТО не се замислят над това откъде и как възникват такива „терористични империи”.

„Ал-Каида” не се появи от само себе си. Тази организация се сформира от състава на муджахидините, воюващи с ограничения контингент съветски войски в Афганистан, с парите на САЩ и техните съюзници.

Не толкова отдавна и участниците в ИДИЛ бяха „добрите” боевици (членове на незаконни въоръжени формирования – бел. ред.), щедро заплащани от Запада. Но днес те излязоха от контрол и представляват заплаха не само за тези, против които ги наеха, но и за бившите си „работодатели”.

Не се замислят и онези държави, които продават оръжие на екстремистите, купуват на безценица от терористите нефт, отнасят се снизходително към разпространението на наркотици. Макар че перспективата всичко това да се обърне против самите тях става все по-явна.

Както виждате, оценките на съвременните военни опасности и заплахи за Руската федерация са напълно обективни и обосновани.

Съвременните предизвикателства към сигурността на нашата държава не остават без адекватна реакция. Предприеманите в тази връзка мерки позволяват да се осигури надеждната защита на интересите на Родината.

На първо място, това е планомерната работа по строителството, развитието и подготовката на Въоръжените сили на Руската федерация.

Стратегическите ядрени сили се поддържат на равнище, позволяващо гарантирано да се решават задачите на ядреното възпиране. На въоръжение постъпват съвременни ракетни комплекси, способни ефективно да преодоляват дълбоко ешелонираната ПРО. Обновява се паркът на стратегическите бомбардировачи ракетоносци. Въвеждат се в строя най-нови подводни ракетни крайцери.

Продължава да се усъвършенства въздушно-космическата отбрана на Руската федерация.

За защита на целостта и неприкосновеността на територията на Руската федерация е развърната самодостатъчна групировка на войски в Крим.

В рамките на дългосрочните споразумения с Абхазия, Армения, Киргизия, Таджикистан и Южна Осетия се усилва потенциалът за разполагане върху техните територии на руски военни бази. Те са гарант на безопасността и стратегическата стабилност в тези региони.

Реализират се планове за превъоръжаване на войските (силите) със съвременни и перспективни образци въоръжение и военна техника, усъвършенства се тяхното бойно обучение.

Резултатите от ученията и внезапните проверки показват, че нашите Въоръжени сили са способни да изпълнят поставените пред тях задачи по всяко време, при всякакви условия на обстановката.

В същото време ние разбираме прекрасно, че мнозинството съвременни проблеми на военната сигурност на Руската федерация засягат не само нашата държава. Те имат многостранен характер, придобиват регионален и даже глобален мащаб, и тяхното решаване не може да зависи само от усилията на нашата страна.

Очевидно е, че сигурността на Русия е невъзможно да се разглежда извън проблемите на световната сигурност. Ето защо се изисква не просто готовност за диалог по тази проблематика, на осъзнаване от всички страни в международните отношения на еднаквата отговорност за ставащото в света и целенасочена  съвместна дейност за усъвършенстване на системата за международна сигурност.

Само конструктивното равноправно сътрудничество в тази област може да гарантира сигурността на всички държави.

И за такова сътрудничество ние сме готови.

За съжаление, през последните години постоянно се налага да признаваме, че светът не става по-сигурен.

Бих искал да се надявам, че с нашите съвместни усилия тази негативна тенденция все пак ще бъде преодоляна.

Благодаря за вниманието!

16 април 2015 г.