Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 16 (2015) 70 ГОДИНИ ОТ БОЕВЕТЕ ПРИ ДРАВА И МУР

70 ГОДИНИ ОТ БОЕВЕТЕ ПРИ ДРАВА И МУР

Е-поща Печат PDF

• ГЕРОЯТ АРТИЛЕРИСТ МАЙОР ТАНЬО КАВАЛДЖИЕВ

През пролетта на 1945 г. войната клони към дългоочаквания й край. В атмосферата над Европа и света се затайва въздишката на умората, на облекчението, на смесена радост и споделена скръб, на удовлетворение и съмнение... А българските войници нта фронта все повече си представят завръщането, радостта, прегръдката с близките... И още колко мисли, планове, надежди има у хората. Валякът на войната неотклонно приближава територията на Германия.

Което пък кара хитлеристите да жилят още по-лошо. Да събират сили за последен отпор, с последна надеждица за спасение. И те тръгват в настъпление. Планът на германското командване е да нанесе удар в стика между Първа българска армия и 57-ма съветска армия, да излезе в тила им и да ги обкръжи. Настъплението на 91-ви германски корпус в направление Долни Михоляц – Харкан – Печ започва на 6 март 1945 г. Това е и началото на Дравската отбранителна операция, останала в историята с героичните боеве на Първа българска армия, с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев, и помощник командващ полковник Щерьо Атанасов.

Вляво от Първа българска армия, която е в състав 3-ти и 4-ти корпус и армейски части, усилена с един съветски дивизион гвардейски минохвъргачки „Катюша”, е Трета югославска армия, а вдясно – 57-ма съветска армия. Така боевете при Драва за Първа българска армия са част от Балатонската отбранителна операция. Оперативното й построение е в един ешелон и резерви с обща численост 130 000 души. През следващите 5 дни българските 10-а и 12-а пехотни девизии във взаимодействие със съветските подразделения успешно отбиват повече от 12 дневни и нощни атаки на противника, който тук и там успява да се вклини и да постигне частични успехи.

От 12 март започва действия за ликвидиране на германския плацдарм. В упорити боеве българските и съветските войници се бият смело, рамо до рамо и отхвърлят противника южно от Драва. И в резултат на 14-дневни успешни боеве Първа бълргарска армия успява да изпълни поставената й задача, което пък от своя страна, създава предпоставки за преминаване в последващо настъпление.

Краят на Дравската отбранителна операция

В различните източници като дата са посочени различни дни. По-важното е, че след Балатонската отбранителна операция на 16 март, на следващия ден Трети украински фронт тръгва във Виенската настъпателна операция. За Първа българска армия тя е конкретизирана в Мурска настъпателна, тъй като за нашите войски главното направление е насочено към долното течение на река Мур. А времето от края на едната до началото на другата операция войските и щабовете използват за подготовка – и материална, и психологическа.

Дравската отбранителна операция е един от върховете на българската бойна слава в Отечествентата война, макар и оспорвана днес от някои военни историци. Мнозина от тях угодно служат на вчера пръкнали се и след ден забравени политици. Но занемарени или не, в Унгария стоят и днес, ще ги има и занапред, български гробища. А един бивш „демократ”, стигнал до председател на Народното събрание, цинично и нагло обвинява завърналите се: „Кой ви е карал да отивате!”...

За Трети украински фронт Балатонската операция завършва на 15 март, докато Дравската за Първа българска армия продължава до 19-и, а заеманата от нея полоса тя продължава да отбранява и след 22-ри март. Тогава приключват тежките и дълги отбранителни боеве.

Новата задача генерал Стойчев получава след два дни, на 24-ти март. А тя е – армията да настъпи на фронт около 35 километра, да пробие първата полоса на противниковата отбрана, от движение да овладее укрепената линия „Маргит”, да форсира канала „Принципалис” и да продължи настъплението си на запад. Така съвместно с 57-ма съветска армия се оформя спомагателният удар на фланга на фронта по северния бряг на река Драва.

Задачата е особено сериозна. Но досега Първа българска армия се представя твърде добре и това повишава доверието към нея. Дори за по-добра подготовка началото - вместо на 29 март, - е отложено за 30-и март. По опита на съветските артилеристи има новости в използването на артилерията. Особено в масирането й на главното направление – общо над 13 артилерийски отделения са само в полосата на 16-а пехотна дивизия. Тук е и съветският дивизион гвардейски минохвъргачки „Катюша”. За пръв път се планира и артилерийско настъпление, което включва артилерийска подготовка, артилерийска поддръжка и артилерийско съпровождане на боя в дълбочина.

Начало на Мурската настъпателна операция

През последните дни на март 1945 година обстановката на фронта е изключително динамична, поради което трите дивизии от Трети корпус на Първа българска армия тръгват в настъпление в различно време. В 6 часа на 29-и, един ден по-рано от предвиденото, настъпва 12-а пехотна дивизия, около 10 часа – 10-а пехотна дивизия, а 8-ма пехотна дивизия - още по-късно, тъй като получава задачата си едва в 11 часа. И още в този първи ден се чувства помощта на много по-опитните съветски воини. При овладяването на село Сабаш бойците от 32-ри пехотен полк на 12-а пехотна дивизия се бият рамо до рамо с бойците от 960-ти съветски стрелкови полк.

Осма пехотна дивизия, с презумпцията да изненада противника, и поради това, че получава твърде късно задачата си, настъпва без артилерийска подготовка чак към 11 часа. Това обаче се оказва фатално. Първите атаки на 12-и и 23-ти полк не донасят желания успех. Налага се провеждането на артилерийска подготовка и изкарването на оръдия в бойния ред на пехотата. Правото мерене е най-ефикасно при поразяване на противниковите съоръжения по предния край на отбраната му. За увеличаване на силата на удара 23-ти полк въвежда резерва си. Полковата музика на 12-и полк е изведена непосредствено зад първия ешелон и съпровожда настъпващите с изпълнение на „Шуми Марица”. Така натискът е засилен. И до вечерта дивизията успява да овладее селата Терез и Бирка, което се оказва вклиняване в рехавата отбрана на противника на дълбочина 2-3 километра.

Денят на майор Кавалджиев

На следващия ден, 30 март, 8-ма пехотна дивизия настъпва енергично в 7.30 часа. И след като преодолява успешно съпротивата на противника, до вечерта достига южните покрайнини на Чурго и село Гола. А оценката за добре организирания пробив и преследването на противника с темп 25-30 километра е повече от историческа. Вечерта на този втори ден с 20 залпа от 224 оръдия Върховното главно командване на съветската армия салютира победите на съвместно действащите съветски и български воини. По радио „Москва” е прочетена и поздравителната заповед на Върховния главнокомандващ. Това е 30 март 1945 г. За пръв път българските войски са оценени толкова високо!

На 31 март 12-а и 10-а пехотна дивизия настъпват, без да се прегрупират. На левия фланг с основните си сили продължава настъплението и 8-ма пехотна дивизия. Големите й успехи в този ден са заслуга и на артилеристите от 8-ми дивизионен артилерийски полк, и при овладяването на Чурго от 12-и пехотен полк, и особено при боевете за село Декенеш от 23-ти пехотен полк, като авангард на който е изпратена 1-ва дружина, поддържана от 1-ва батарея, командвана от опитния артилерист поручик Таньо Баев Кавалджиев.

На 300 метра от селото дружината попада под силен картечен огън и е принудена да се развърне. Непосредствено зад ротите заема огнева позиция и открива огън батареята на поручик Кавалджиев. Като използва резултатите от огъня, пехотата атакува и влиза в селото. Води се бой за всяка къща. Привечер, за да си възвърнат Декенеш, с привлечени резерви германците контраатакуват. Пехотата отстъпва. След безуспешния опит да я спре, поручик Кавалджиев заповядва и на своите да се изтеглят.

Остават само той и съседното оръдие. И продължават да стрелят почти в упор по настъпващите, но са обкръжени. В неравния бой вражески куршуми отблизо повалят храбрия български артилерист.

Вечерта на 31 март Москва отново салютира. И отново отбелязва героизма на Българската армия при овладяването на Чурго. На 2 април е третия салют за нашите!