Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 17 (2015) ПОЗОР ЛИ Е, ИЛИ СЛАВА?

ПОЗОР ЛИ Е, ИЛИ СЛАВА?

Е-поща Печат PDF

• 43-ото народно събрание гласува “Декларация за масовото изтребление на арменците” в Османска Турция

След поредица опити на управляващите да подминат отбелязването на 100-годишнината от първия геноцид на 20 век, този над арменците в Османска Турция в периода 1915-1916 г., на 23 април 2015 г. 43-ото народно събрание на Р България прие предложението на партия „Атака” да включи в дневния ред за последния работен ден на седмицата въпроса за геноцида на младотурците. Герберите настояваха това да бъде последната точка, така че да отпадне поради започване на парламентарния контрол. Но въпреки обструкциите на ДПС и на част от депутатите от другите парламентарни групи, без „Атака”, предложението на Десислав Чуколов за извеждане на точката за арменския геноцид като първа в дневния ред на заседанието на 24 април мина, и то на две гласувания.

Не мина обаче искането на „Атака” заседанието на Народното събрание да се предава пряко по БНТ и БНР.

Значи все пак у народните “избраници” е останало някакво усещане за неудобство... За всеки случай премиерът (и лидер на ГЕРБ) Бойко Борисов се навърташе из кулоарите на парламента да не би случайно герберите да се заразят от „общата лудост”, както стана при гласуването на мораториума за продажбата на българска земя на чужденци.

Иначе дебатите се ограничиха в сферата на терминологията, или по-точно на злоупотребата с термини. В крайна сметка предложеният от „Атака” текст на проектодекларация или резолюция бе редактиран така, че по-малко да разсърди съгледвачите на Ердоган, на които ДПС бяха осигурили своевременно пропуски за балкона. Така терминът „геноцид”, приет в цяла Европа и дори отвъд океана, бе заменен с неутралното „масови убийства”. Според Министерството на външните работи и парламентарната Комисия по външната политика Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 г. с Резолюция 260 А (III), не можело да се прилага към събития, станали преди нейното приемане... Тогава и холокостът над евреите не би могъл да бъде осъден, което не означава, че не го е имало.

Според декларацията на Световната организация, направена в Резолюция 96 (I) на Общото събрание на ООН от 11 декември 1946 г., независимо дали е извършен в мирно или във военно време, геноцидът е престъпление против международното право, духа и целите на ООН и е осъден от целия свят. Така че Първата световна война, в която Османска Турция е съюзница на Германия и Австро-Унгария, не е оправдание за кланетата и напъждането на арменците към пустините на Сирия и Ирак.

Според Речника на чуждите думи в българския език понятието „геноцид” произлиза от гръцката дума „genos” („род”) и латинската „caedo” („убивам”). Тоест, геноцид е физическото и духовно унищожение - частично или изцяло, на една национална, етническа, расова или религиозна група. Както и умишленото й поставяне в условия, които водят до нейното унищожение и преустановяване на възпроизводството й. Включително чрез насилственото предаване на деца от една група на друга.

Следователно замяната на термина „арменски геноцид” с „масово изтребление на арменците”, която бе направена в приетата от 43-ото НС декларация по повод 100-годишнината на „събитията от 1915 г.”, е абсолютен нонсенс. Но одобрението на редактирания текст от 157 депутати срещу 36 „против” все пак е малка победа на историческата истина.

Измененията бяха направени по предложение на ГЕРБ, чиито депутати на няколко пъти се въздържаха да подкрепят отделни предложения по процедурата. Отпадна и позоваването на няколко конвенции на ООН, в които се говори за геноцида над арменците. Въпреки всичко, да благодарим и за малкото добро, сторено от този парламент на 24 април! Защото и толкова не сме очаквали.

С декларацията си НС определи 24 април за ден за възпоминание на жертвите на османския произвол. Но когато депутатите, въпреки съпротивата на г-жа Цачева, почетоха с едноминутно мълчание арменските жертви, депутатите на ДПС напуснаха залата. „Най евроатлантическата партия” се държа като... анадолска. А премиерът Борисов почти благодари на Турция за отварянето на границата за износ на българско месо, когато Русия отговори с контрасанкции на ЕС. Той даде да се разбере, че се надява и Анкара да ни пусне газ от „Турски поток” по интерконекторната връзка. А това, че Анкара получава силно оръжие, с което да ни принуждава на бъдещи отстъпки, за него явно е без значение. След ГЕРБ – и потоп!

Позор ли е или слава?! И дали няма в скоро време да редактират и Яворовите творби, както се случи с редица други български класици?