Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 17 (2015) ЦИВИЛИЗАЦИЯТА РУСИЯ

ЦИВИЛИЗАЦИЯТА РУСИЯ

Е-поща Печат PDF

В северните покрайнини на Москва, зорко охраняван от служители на вътрешни войски, се е притаил бившият засекретен институт на Службата за външно разузнаване. Сега на фасадата му над входа се чете надпис със златни букви: Руски институт за стратегически изследвания. Но това “цивилно” название не обърква посветените – тук над двеста сътрудници коват аналитичния щит на родината. Ще има ли нова война в Югоизточна Украйна? Кой стои зад президента на САЩ? Защо бихме могли да наречем мнозина от собствените си чиновници идейни агенти на влиянието?

На тези и редица други въпроси на “АН”, претегляйки по навик всяка своя дума, отговаря директорът на РИСИ Леонид РЕШЕТНИКОВ

Съперници на един и същ терен

– Вие имахте сериозна “шапка” – СВР (Служба за външно разузнаване). Защо изведнъж разсекретихте службата?

- Наистина бяхме закрит институт за външно разузнаване, специализиран върху анализа на достъпна информация, свързана с чужбина и новообразуваните страни, влизали някога в състава на СССР. Т. е., върху информация, необходима не само на разузнаването, но и на структурите, определящи външната политика на страната ни. Колкото и да е странно, администрацията на президента на Русия нямаше подобен сериозен аналитичен център. За сметка на това беше пълно с “учреждения”, състоящи се главно от директор, секретарка и жената на директора в ролята й на анализатор. На президентската администрация й липсваха сериозни специалисти и разузнаването бе принудено да й ги осигури.

Понастоящем наш учредител е президентът на Русия, а всички държавни поръчки за изследвания подписва главата на администрацията Сергей Иванов.

– До каква степен вашите анализи намират отклик в обществото? Нали сме държава с доста развита бюрокрация – все някой нещо пише, пише... А има ли все пак реални резултати от дейността ви?

– Понякога ставаме свидетели на действия, които съвпадат отчасти с нашите аналитични предвиждания. Често е поразително, че определени идеи, които лансираме, се превръщат в тенденция на общественото мнение в Русия. Както изглежда, редица насоки просто витаят във въздуха.

– В САЩ с нещо подобно се занимават центърът за анализи Stratfor, и стратегическият изследователски център RAND Corporation. Кой е по-добър – вие или те?

– Когато след преминаването си към президентската администрация, през април 2009 г., ние изготвяхме новия устав на института, в пожелателна форма ни казваха, че трябвало да взимаме пример от тях. Тогава си помислих: „Ако ни финансирате така, както финансират Stratfor или RAND Corporation, ще сложим в джоба си всички тези чужди аналитични компании“. Защото руските анализатори са най-добрите в света. Особено регионалните специалисти, които имат по-пъргав, по-незатлачен ум.

Казвам го убедено, все пак съм работил 33 години в тази област, отначало в Първо главно управление на КГБ на СССР, а след това в Службата за външно разузнаване.

– Както е известно, RAND Corporation е разработвала плана АТО за югоизточната част на Украйна. Вашият институт подаваше ли информация за Украйна, в частност за Крим?

– Разбира се. Всъщност, по Украйна работеха само два института: РИСИ и Институтът за страните от ОНД на Константин Затулин.

От самото начало на дейността си ние пишехме аналитични бележки във връзка с усилването на антируските настроения в континентална Украйна и укрепването на проруските настроения в Крим. Анализирахме поведението на украинските власти. Но подавахме не паникьорска информация от сорта “всичко е загубено”, а по-скоро заостряхме вниманието към разрастващия се проблем.

Предлагахме значително да бъде засилена работата на проруските неправителствени организации (НПО), да се наблегне, както е прието да се казва сега, върху политиката на „меката сила“.

– С  посланик като Зурабов няма нужда от врагове!

– Работата на всяко едно посолство и всеки един посланик са сковани от голям брой ограничения. Направиш ли крачка встрани – все едно вляво или вдясно – избухва скандал. Освен че у нас по принцип е тежък проблемът с професионалните кадри. И то не само в областта на дипломацията. Някак си сме изтощени – на държавна работа останаха много малко хора с познания и характер.

А ролята на НПО е сложно да бъде преоценена. Ярък пример са „цветните революции”, подклаждани от чужди, преди всичко американски неправителствени организации. Така беше и в Украйна. За съжаление, де факто почти не беше отделяно внимание за създаване и подкрепа на подобни организации, които да работят за нашите интереси. А ако ги имаше и работеха в тази насока, те биха заместили десет посолства и десетима много умни посланици.

Сега ситуацията започва да се променя по пряко разпореждане на президента. Дай Боже, подчинените му да не затормозят това развитие.

– Как според вас ще се развиват събитията в Новорусия през пролетта и лятото? Ще има ли нова военна кампания?

- Уви, вероятността за това е доста голяма. Допреди една година идеята за федерализация на Украйна имаше шансове. Но сега вече Киев жадува само за война. Само за унитарна държава.

Причините за това са няколко. Най-главната е, че начело на страната застанаха антируски настроени хора, които не просто са пряко подчинени на Вашингтон, а буквално са на издръжка на онези сили, които се крият зад правителството на САЩ.

– И какво иска това прословуто „световно правителство“?

- По-лесно е да се каже какво не иска: не иска федеративна Украйна, това ще е зле контролирана територия. В нея ще му е невъзможно да разположи своите военни бази, новият ешелон на ПРО. А има такива планове.

От Луганск или Харков крилатите тактически ракети стигат Задуралието, където са разположени нашите основни сили за ядрено сдържане. И със 100 % сигурност ще могат да поразяват балистичните ракети с шахтно и мобилно базиране в траекторията им на излитане.

Сега този район не им е достъпен нито от Полша, нито от Турция, нито от Югоизточна Азия. Това е главната цел. Затова САЩ ще се сражават за Донбас до последния украинец.

– Значи нещата не опират до находищата на шистов газ, които откриха на тази територия?

– Главната стратегическа задача е унитарна Украйна под пълен техен контрол за борба с Русия. А шистовият газ или плодородните земи са просто приятен бонус. Съпътстваща печалба.

Плюс сериозен удар по нашата отбрана заради разкъсването на връзките между ОПК на Украйна и Русия. Това вече е факт.

- Изиграха ни: „кучият син“ Янукович се наложи да бъде евакуиран с помощта на спецназ, а Вашингтон сложи на мястото му свои „кучи синове“?

- От военностратегическа гледна точка, наистина ни изиграха. Русия има своята „компенсация“ – Крим. Има и друга „компенсация“ - съпротивата на жителите от югоизточната част на Украйна. Но противникът вече получи огромна територия, която беше в състава на Съветския съюз и Руската империя.

– Свидетели на какво ще сме през тази година в Украйна?

– На процес на полуразпадане или дори пълно разпадане. Мнозина засега просто са се снишили пред лицето на истинския нацизъм. Но хората, които разбират, че Русия и Украйна са свързани здраво, още не са си казали думата. Нито в Одеса, нито в Харков, нито в Запорожието, нито в Чернигов.

Това мълчание няма да е вечно. И капакът на врящия котел непременно ще гръмне.

– А как ще се формират отношенията между Новорусия и останалата част на Украйна?

– Има един малко вероятен сценарий за Приднестровието. Но лично аз не вярвам в него – территорията на ДНР и ЛНР е значително по-голяма, милиони хора вече са въвлечени в тази война. Засега Русия все още може да увещае ръководителите на опълчението за временна почивка и примирие. Но именно за “временно”. Вече не става дума за никакво влизане на Новорусия в състава на Украйна. Хората от югоизточните територии не искат да са украинци.

– Щом като страната ни бе подложена на световна изолация заради присъединяването на Крим, тогава защо да не играем ва банк на югоизток? Докога може да се лицемери?

– Според мен е рано за ва банк.

Ние недооценяваме информираността на нашия президент, който знае, че в Европа протичат някои скрити от страничния поглед процеси. Те дават надежда, че засега можем да отстояваме интересите си с други методи и средства.

Фронт без фронтова линия

– В информационния поток, свързан с Украйна, сякаш забравяме за избухването и нарастването на религиозния екстремизъм в Средна Азия…

– Това е извънредно опасна тенденция за страната ни. Много е сложна ситуацията в Таджикистан. Нестабилна е и обстановката в Киргизия. Но в посока на първия удар може да се превърне Туркменистан, както писаха „АН“. * Ние сякаш забравяме за него поради това, че Ашхабад се държи по-самостоятелно. Но тази „самостоятелност“ може да рухне първа. Ще им стигнат ли силите да се защитят сами? Или ще ни се наложи на нас да се намесваме в страна, която ни държи на доста голяма дистанция?!

Така че това направление е тежко. И не само заради проникването в региона на бойни групи от „Ислямска държава“.

Според последни данни, САЩ и НАТО не смятат да се изтеглят от Афганистан, а запазват там базите си. От военна гледна точка, петте или десетте хиляди войници, които остават, в продължение на един месец могат да бъдат разгърнати до 50-100-хилядна групировка. Това е част от общия план за обкръжение на Русия и натиск върху нея, осъществяван от САЩ с цел сваляне от власт на президента Владимир Путин и разцепване на страната.

Обикновеният еснаф може и да не вярва на това, но хората, които разполагат с голям обем от информация, прекрасно го знаят.

– По кои граници се предвижда да стане разцепването?

– Отначало се планира да се отцепи онова, което бездруго се крепи нестабилно. Все едно кое ще бъде: Калининград, Северен Кавказ или Далечният изток. Това ще се се превърне в детонатор на процеса, който може да тръгне по възходяща линия. Това не е пропагандистка, а е реална идея. Натискът от запад (Украйна) и от юг (Средна Азия) непрекъснато ще расте.

Опитват се да проникнат през западната порта, но пробват здравината и на южната...

– Кое е стратегически най-опасното направление за нас?

– Южното направление е много опасно. Но засега съществуват буферни държави – бившите средноазиатски съветски републики.

А на запад войната е стигнала границата. Фактически вече е на наша територия. Сега там се избиват не украинци и руснаци, а воюват световни системи. Едните смятат, че са „Европа“, а другите – Русия.

Та нали нашата страна е не просто територия, тя е отделна огромна цивилизация, донесла на целия свят собствен възглед за миропорядъка!.. Преди всичко, разбира се, Руската империя като образец на източноправославната цивилизация. Болшевиките я унищожиха, но за сметка на това създадоха нова цивилизационна идея. Сега вече сме се приближили към третата. И в рамките на 5-6 години ще я видим.

– Каква ще е тя?

– Мисля, че това ще е добра симбиоза на предшестващите я. И нашите „заклети колеги“ прекрасно го разбират. Тъкмо затова започна атака от всички страни.

– Тоест, съвместната руско-американска борба с тероризма, в частност, с ИДИЛ, е фикция, така ли?

– Разбира се. Америка създава терористи, отглежда ги, дресира ги, после дава команда на цялата си глутница: „Легни!“ Може и да успеят да отстрелят някое “бясно псе“ от тази глутница, но останалите ще ги насъскват още по-стръвно.

Там балът командва Сатаната

– Леонид Петрович, Вие смятате, че САЩ и американските президенти са единствено инструмент. Тогава кой дирижира политиката?

– Има кръгове от хора, практически непознати на обществото, които не просто назначават американските президенти, а изцяло определят правилата на „Голямата игра“. Такива са в частност транснационалните финансови корпорации, но не са само те.

Сега протича преформатиране на финансовата и икономическата световна система. Налице е опит да се преосмисли цялата структура на капитализма, без отказ от него. Рязко се променя външната политика. САЩ изведнъж де факто изоставиха Израел – своя главен съюзник в Близкия изток – в името на подобряване отношенията си с Иран.

Защо сега Техеран им е по-нужен и по-важен от Тел Авив? Ами защото той влиза в обръча около Русия. Тези тайни сили са си поставили задачата да ликвидират страната ни като сериозен играч на световната арена, защото именно Русия представлява сериозна цивилизационна алтернатива за целия обединен Запад. Още повече, че в света набират сила антиамериканските настроения.

Унгария, където на власт са консервативни десни сили, и левичарите в Гърция – фактически диаметрално противоположни сили – дефакто са се обединили и „ритат“ срещу диктата на САЩ на Стария континент. Има кой да „рита“ и в Италия, Австрия, във Франция и т. н. Ако сега Русия издържи, в Европа ще започнат процеси, които са неизгодни на силите, претендиращи за световно господство. И те прекрасно разбират това.

– Някои европейски лидери вече плачат, че САЩ буквално са им натрапили санкциите. Може ли Европа да се изтръгне от „приятелската“ американска прегръдка?

– Никога. Америка здраво я държи вързана с няколко синджира: „печатарската преса” на ФРС, заплахата от “цветни революции” и физическото отстраняване на неугодните политици.

– Относно физическото отстраняване не преувеличавате ли?

– Ни най-малко.

Централното разузнавателно управление на САЩ дори според равнището на стоящите пред него задачи не е просто разузнаване.

ПГУ на КГБ или СВР на РФ са класически разузнавателни служби: събиране на информация и докладване на държавното ръководство.

В ЦРУ тези традиционни признаци на разузнаването са в края на списъка на задачите. Докато главните са отстраняване, включително и физическо, на политически дейци и организиране на преврати. И те правят това в режим на реално време.

След гибелта на подводницата „Курск“ от Румъния при нас пристигна директорът на ЦРУ Джордж Тенет. Възложиха ми да го посрещна на летището. Тенет дълго се забави в самолета, но вратата беше отворена и успях да надникна в неговия „Херкулес“. Това беше летящ команден пункт, оперативен компютърен център, претъпкан с апаратура и системи за връзка, който може да проследява и моделира ситуацията в целия свят. Придружаващата го делегация беше от двайсет човека, докато ние летяхме и летим с обикновени самолети в състав не по-голям от 2-5 души. Както се казва, почувствайте разликата.

– Стана дума за разузнаването. Отново се чуват разговори за идеята да бъде възстановена единната руска разузнавателна служба, като се обединят СВР и ФСБ.

Вашето отношение към това?

– Крайно отрицателно. Ако ние обединим двете спецслужби – външното разузнаване и контраразузнаването, тогава от два източника на информация за висшето ръководсто на страната ни ние създаваме един. В такъв случай човекът, който седи край този „извор на информация“, се превръща в монополист. И може да манипулира чрез нея в името на някаква своя цел.

В КГБ на СССР такива манипулации с информация бяха очевидни дори за капитан Решетников... За един президент, цар или министър-председател – както и да се нарича длъжностното лице – е изгодно да има няколко независими разузнавателни източника. В противен случай той става заложник на конкретния ръководител на структурата или на самата структура. Това е много опасно.

Авторите на подобна идея смятат, че ние ставаме по-силни, като се обединим, а всъщност така само създаваме заплахи за самите себе си.

– Да се върнем от световната конспирация към нашата проблематика. Как да направим разлика между чиновника, който не знае какво върши, от агента на влиянието, който вреди съзнателно?

– Реалните световни агенти на влиянието на сериозно равнище не са толкова много, колкото е прието да се смята. Вземането или невземането на сериозни стратегически решения, които не са в интерес на собствената страна, основно се инициира, да го кажем така, от идейни агенти. Това са онези наши чиновници, които са се озовали на високопоставено място у нас, но вътрешно те са със Запада. Тях не се налага да ги вербуват, или да им нареждат. За такива хора всичко, което се върши „там“ - е най-височайше постижение на цивилизацията. А онова, което е тук - „задръстена Русия“.

Те не свързват с нашата страна бъдещето на децата си, които изпращат да следват в чужбина. А това е по-сериозен показател, отколкото сметките в чужди банки. Такива „другари“ от цялото си сърце не обичат Русия, чието „развитие“ ръководят.

– Колко точно обрисувахте портрета на някои наши министри. Как ще изкараме с тях 2015 година?

– Годината, с тях или без тях, ще бъде тежка. Най-вероятно и следващата няма да е по-лека. Но след това ще започне увереното въздигане на нова Русия.

 

* Леонид Петрович Решетников е директор на РИСИ, генерал-лейтенант, кандидат на историческите науки

Превод Надя Попова