Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 17 (2015) ТРАГЕДИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ - КЪРМИЛНИЦА И МЪЧЕНИЦА

ТРАГЕДИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ - КЪРМИЛНИЦА И МЪЧЕНИЦА

Е-поща Печат PDF

За почвите и земята трябва да се мисли глобално, а проблемите, свързани с тях, независимо от какъв характер са, трябва да се решават регионално. За огромното значение на този въпрос говори резолюцията на Общото събрание на ООН, приета на 68-мата му сесия от 20.12.2013 г., където 5 декември се отбелязва ежегодно като Световен ден на почвата, а 2015 г. да бъде обявена за Международна година на почвата.

С тази резолюция ОС на ООН тревожно постави въпроса за значението на почвата като основен компонент на земята, за глобалната й деградация и ролята й при решаването на продоволствения проблем и съхраняване на почвеното плодородие. Тревогата е всеобща, защото почвата вече се оценява като ограничен и невъзстановим природен ресурс, според Европейската харта за опазване на почвените и поземлените ресурси.

Независимо от апела на ООН, преди известно време един български посланик зад океана защити в предаване по БНТ фракинг-технологията за производство на шистов газ и приложението й върху Добруджанския чернозем, въпреки че и студентите по геология знаят, че в Добруджа шисти няма, камо ли шистов газ!

За кой ли път “велики” реформатори и узаконени предатели, глашатаи на либерализма с промити мозъци, се опитват да пият от кръвта и потта на отрудените и ограбени хора на българското село. За кой ли път, след като присвоиха построеното от народа и надземните богатства, сега искат да посегнат дълбоко в сърцето на българската земя и накрая окончателно да я заграбят или унищожат.

Земята, която всеки трудолюбив българин или честен патриот обича и я ознаменува с главна буква, Земята Българска, Майка кърмилница или Майка мъченица! - която преди четвърт век раждаше и произвеждаше толкова много, че за нейната хубост и щедрост още са живи по света легендите... Тази българска земя, отредена ни от Бог за хляб, дом и гроб, днес е разпокъсана на 20 млн. парчета! Защо?

Отговорът е нелицеприятен, но верен: за да може по-лесно да бъде заграбена! Откъде, кой и защо започна тези унищожителни процеси?

За някои съм писал много пъти, имам издадени и книги, за други съм говорил по съвещания и по събрания, за трети съм намирал решение като учен и администратор. Следейки управленските и законодателни решения за земята, най-активна позиция в нейна защита още в началото на реформите и по време на специално направените промени в Конституцията за покупката й от чужденци имаше в. “Нова Зора” и най-вече обществената позиция на главния редактор на вестника Минчо Минчев. Отново трябва да се повтори и да се знае от поколенията, че всичко започна с онази сбъркана и хаотично проведена конюнктурна поземлена и аграрна реформа от пишман реформатори от първия ешелон прононсирани слуги на западни и задокеански доброжелатели”. Показателно е, че те възприемаха като чиста монета съвети като например в България да имало два аграрни института – един по растениевъдство и един по животновъдство, и сякаш не прозираха истинската цел – да бъде извършена такава „реформа”, която да отвори вратите на разруха и хаос в българското село. Видим е резултатът - за 25 години то постепенно западна и започна да изчезва, а наукосъоръжеността на родното ни селско стопанство бе обезценена като възможен коректив.

За жалост, през 2013-2014 г. се появиха и нови „реформатори” от т. нар. втори ешелон, които, пак по чуждо внушение, организираха преврата срещу правителството на министър-председателя Пламен Орешарски, академичен експерт, възпитан и толерантен политик, произлязъл от народа и мислещ за него. “Реформаторите”, които не подбираха средства за погрома на 42-рото НС, пак под чужда диктовка, гласуваха унищожителния за България 16-милиарден дълг, за да я довършат напълно. За втори път в историята на Отечеството ни беше издигнат лозунгът “Те погребаха България”.

Т. нар. реформатори се оказаха проклятието на българската земя за всички времена. Първият „голям реформатор”, мир на праха му, в началото на 90-те години на миналия век, рече и отсече: “Земята - в реални граници”. Напразно учени от Института по икономика и организация на селското стопанство доказаха с анкети и анализи в цялата страна, че 90 % от собствениците на земята не желаят тя да бъде раздробена и разпарчетосана. Нечут остана и съветът на министъра на земеделието на Франция да продължим кооперативното стопанисване на земята. Негово Превъзходителство дори ни похвали, че комасираното земеделие е най-голямото постижение на социализма. Посъветва ни да не го разрушаваме и оцени нашия опит като положителен пример за всички. Нещо повече, за да бъде по-убедителен, той каза: “Ние комасираме земята над 200 години и все още не сме завършили този процес”.

Изчисленията показват, че за комасация на земята са нужни над 2 млрд лв., които едва ли някога могат да се съберат и дадат, за да се извърши модерно технологично уедряване. А направените (и неприети) досега закони нямат никаква стойност без финансовото им обезпечаване.

Какъв беше резултатът от връщането на земята в реални граници? Той е повече от негативен. Днес имаме над 20 млн. поземлени имота с над 2 млн. собственици! Но само 700 хиляди от тях се занимават със земеделие. По данни на един от министрите на МЗХ тази поземлена реформа произведе 340 хиляди съдебни дела (според бившия конституционен съдия Г.Марков те са 500 хиляди) и 30 хил. жалби до министъра на МЗХ. Следователно, повече от 2/3 от поземлените имоти на хората, занимаващи се активно със земеделие, станаха спорни.

Впоследствие се появи нов „реформатор” от някаква кантора, който като министър-председател, заедно с един от своите министри, създадоха със закон т. нар. ликвидационни съвети, през 1992-1993 г. Такъв антидържавен и антинароден закон не беше приложен в нито една страна от Югоизточна Европа. Последствията от него няма да бъдат поправени и след 200 години, а земеделието ни, според акад. Г. Близнаков, бе върнато 100 години назад.

С министерско постановление беше наложена практиката научната информация от научните институти да се използва безвъзмездно от новосъздадените частни фирми, които имитираха дейност и най-често препродаваха тази информация. Така половинвековен труд на учени и труженици на земята беше обезценен и разграбен. Унищожена бе голяма част от растителния и животинския генофонд на България, материално-техническата и сградна база на кооператорите, собственици на земята. По същото време президент на друга славянска страна, Вацлав Хавел, един от най-големите антикомунисти на Европа, издаде декрет, в който се казваше “всичко, направено от комунистите, да се съхрани, АПК и ТКЗС да се трансформират в сдружения, а собствениците на земята да станат акционери, вкл. и на материално-техническата и сградна база”. Съхрани се поливното земеделие, капковото напояване, националната селекция и почвеното плодородие. И сега свръхпроизводството им е налице!

Третият национален „реформатор”, изучил и преподавал в една катедра по научен комунизъм, осъмна като велик демократ, а после с улични метежи стана министър-председател, създаде закон за безконтролното и неограничено закупуване на земята и в периода 1997-2001 г. създаде условия за развитие на земеделие от латифундистки тип, което впоследствие разгърна спекулата със земята, придобила в наши дни върхови размери.

Много по-рано, още през 1993 г., в мои разработки напомнях за необходимостта от ограничителен размер на ползването на земята до 10 хил. дка заради последствия и вреди от демографски, социален и екологичен характер. Съобразно агроекологичните райони на страната, препоръчвах ясно, че уедряването на земята, фермерството и структурата на селскостопанското производство трябва да се групират в категориите: много малки стопанства – до 20 дка, малки – от 20 до 100 дка, средни – от 100 до 500 дка, големи – от 500 до 5000 и много големи – от 5000 до 10 000 дка. При наличие на свръхголеми стопанства – над 10 000 дка, те трябва да бъдат облагани с данъчни тежести и ограничавани в определена степен от европейските фондове. Останалите категории дават възможност за съвременна организация и структура на производството, правилна ротация на културите, екологосъобразно опазване на земята и устойчиво управление на поземлените отношения.

Липсата на ограничителен размер на площта на земята разви бимодалното, полярно земеделие в страната – едри корпоративни фермери със стотици хиляди декара земя, и дребни фермери с разпокъсани поземлени имоти. За съжаление, корпоративното земеделие генетично и по същество е разпокъсано, защото арендаторите са само производители, а истинските собственици и наследници от година на година се множат и нотариално те не си защитават земята.

Хаосът в момента е пълен, защото несправедливи поземлени отношения завладяха българското село. Дойде времето на корпоративния натиск, съчетан със съмнителни сделки за присвояване на земя и открито прилагане на поземлената спекула. Собственици на земя с години тичат след алчни фермери, за да си получат рентата или завеждат дела за окрадена земя. Корпоративните фермери неведнъж са оказвали натиск пред държавните и законодателните органи. През 2014 г., на заседание на Комисията по земеделие и храни към НС, официално и нагло, с декларация, те се обявиха против дребните производители да получават финансово подпомагане. Въпреки всичко част от членовете на комисията и министърът на МЗХ проф. Д. Греков твърдо застанаха зад дребните, зад истинските собственици и производители. Концепцията за диференциран подход за финансово подпомагане беше подписана и от премиера Пламен Орешарски.

Алчността и стремежът към забогатяване на корпоративните фермери е стигнала дотам, че вече не ги интересуват истинските собственици на земята. Настояват те да бъдат заличени и отстранени от собствената им земя, седейки в офисите около жълтите павета с помощта на опорочената съдебна система и на „реформатори” отдясно и център, а понякога и отляво.

Несправедливостта в поземлените отношения в системата държава-реформатори-арендатори от ден на ден се задълбочава. Държавата, в лицето на законодателя, се страхува да промени законите за балансиране на тези отношения. А пътища за устойчиво развитие на поземлените отношения има, само няма смелост да бъдат изковани съответните закони.

Сега се погубва българското село

където пазител на земята беше нейният истински собственик и стопанин. След време ще се погуби земята, която анонимният собственик от жълтите павета, без да мисли, че тя е национално и вековно богатство, заради трупането на нови богатства, ще продаде на първия срещнат добър платец от някой край на света, който едва ли ще има грижата да я стопанисва като своя. Законът позволи всичко това да се извършва и нарушителите умело да използват тази слабост. Имаме ли право да оставим нещата така? Не! Защото нашата земя е надарена с божествения и южен слънчев лъч, с бистри изворни планински води, тя, по думите на поета, е “като една човешка длан”.

Днес на всеки български гражданин се падат реално по 5,17 дка. Това е чувствително по-малко от условната нива на един канадец, който притежава 38 дка (това не му пречи да експлоатира златото на България и да получава за 4 години по 12 млрд. лв. чиста печалба, толково, колкото да се построи АЕЦ “Белене” примерно), на един руснак - 27 дка и на един американец - 24 дка. Същевременно много радетели на “евроатлантическите” ценности изнасят почвеното плодородие и принадената стойност във фекалните води на Европа и на света чрез износа на зърното и златните ни плодове и зеленчуци, които ражда българската земя.

Анализите показват, че обработваемата земя през 1939 г. е 39 077 362 дка, а след кооперирането и комасацията тя се увеличава и през 1989 г. достига до 48 277 853 дка. На настоящия етап се отчита, че е около 56 млн. дка, като реално увеличението идва от това, че след промените собствениците надписваха площи в границите на имотите и извън тях, които не са се обработвали.

В момента в страната се обработват около 35 млн. дка. Заявления за субсидии, обаче, са подадени за 36 млн. дка.

Трагедията на българската земя

е, че 95 % от дребните собственици притежават само 10 % от обработваемата земя. Реално само 5 % ползват преките и националните финансови плащания, но те не се интересуват от посочените цифри и един от тях, водач на партия, заяви дори от трибуната на НС, че удължаването на мораториума за ограничаване продажбата на земя на граждани на ЕС било държавно престъпление.

Въздържам се да спомена името на единствения депутат от ляво, който защити земята и хората на село, и естествено, техните притеснения, че един ден тя ще бъде изкупена за жълти стотинки. Нашият собственик и стопанин реално не е защитен със закон и няма стандарта на западния, затова не може да се върви към либерална покупко-продажба.

Още по-тревожен е въпросът за земеделските кооперации, които притежават около 20 % от обработваемата земя и от година на година тя намалява. С това се намаляват и шансовете за изграждане на справедливи поземлени отношения. В стремежа си да се отрича всичко направено от социалистическата система и в хаоса от сбъркани реформи и противоречиви закони, продължава безразборното унищожаване на плодородни земи. По данни на МОСВ уязвимите зони покриват 68 % от обработваемата земеделска земя. Безогледно се унищожават ветрозащитните пояси на Добруджа, незаконно се изсича българската гора и силно се ерозират горските и черноземните почви, порои и наводнения затлачват язовири и заливат цели села и землищата им, а свлачища и срутища ги отнасят. Само за една година от ерозията се изнасят хранителни (макро и микро) и хумусни вещества, равни на производството на един голям торов завод. Върху черноземни почви се строят огромни магистрали, бетонни дворци на новобогаташи, бензиностанции, молове, автопаркове, заведения, крайградскисреднопланински селища, временни цехове, складове и др. Висококачествени земи от равнината и Черноморското крайбрежие са консервирани и запечатани завинаги с асфалт, бетон и отпадъци... Ще се роди ли българин и закон, които да спрат убийството на българската земя?