Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 17 (2015) КЪМ АТЕНТАТА В „СВЕТА НЕДЕЛЯ” ПРЕДИСЛОВИЕ И ПОСЛЕСЛОВ

КЪМ АТЕНТАТА В „СВЕТА НЕДЕЛЯ” ПРЕДИСЛОВИЕ И ПОСЛЕСЛОВ

Е-поща Печат PDF

Историята е книга, чиито страници не могат да се късат и да се тъпчат с крака - това ни е завещал мъдър човек отпреди 200 и повече години. Днешните медийни мъдреци говорят, че атентатът в „Света Неделя” (16 април 1925 г.) бил сатанинско дело на комунистите, следствие на неоспоримия факт, че са изчадия адови. Комунистическата партия още през 1891 г., на Бузлуджа – 125 години оттогава, - бидейки в най-първи пелени, както и в цялата си сетнешна история, най паче в социалистическата епоха, се е занимавала неотстъпно със социални буйства и шикании, с въстания, кинжали и терор. Целта? Да изтреби до крак българския народ (както Хитлер евреите!) и да изтрие от лицето на земята хилядолетното име България.

Признавам, че философската ми подготовка по история е едностранчива – домогнах се и спрях до Хегел. Училите Хегелова методика знаем, че в обществените течения, както и в природата, нещата си имат зародиш, проява, зреене, отрицание и пак зародиш: новият кълн носи в себе си – подобно на генетичен код – миналото и настоящето, и ги телеграфира в бъдещето. Примерът е сред нас - тийнейджърите, които рушат стадионите и безобразничат по трамваите, митингуващи буйстват безпаметни из улиците, трошат витрини и се бият с полицията като гладиатори. Отде се взе този отровен плод? Нещото не може да произлезе от нищо. Казва ни го Хегел, потвърждава го Дарвин. Тийнейджърите взеха пример като от жив огън от януарските дни на 1997 г. в София, гледайки своите батковци, татковци, майки и лели. Разбрахме тогава, цяла България го разбра, че от гражданите повече не ще се иска, нито ще се търси отговорност за поведение, колкото и противообществено да е то.

Предводители на безчинствата тогава бяха Иван Костов и Надето Михайлова, която пледира за разум и взаимна поносимост между европейците. В онова време – януари 1997 г. Надето и Иван Костов, вплели в предана взаимност длани, предвождаха тълпата на площад „Батенберг” в София. Синята революция беше на собствения си Олимп.

Запалваш партийния дом – наоколо тържествуват в диви танци бушмени и бели човекоядци, начело с шамана им Константин Тренчев. Атакуваш парламента – за да унижиш демокрацията! – възторзи заливат улиците под звуците на „Шуми Марица, окървавена…”. Къртиш павета и ги хвърляш срещу автобуси и линейки… Биеш народни представители и ги дърпаш като вързани мечки, след което на тепсия получаваш властта в държавата… Като знамение – взривяваш Мавзолея, т.е. оскверняваш гроб. При непоникналата още трева, връз гроба пие бира, облекчава се, яде кебапчета и се уригва ведно със свитата си некрофили Евгений Бакърджиев. Бакърджиев, днес потънал вдън земя от безсрамие, някога бе герой, когато времето бе тяхно, а денят на срама бе въздигнат – под патронажа на президента Петър Стоянов! – за велик ден на България.

Каквито и да ги приказват по телевизията, аз зная, че диалектиката си е диалектика и нещата в обществения живот се съчленяват едно с друго като зърна на броеница и произлизат едно от друго. Макар и без капка значимост в очите на днешните политици – халифи за един час, Хегел си е все още Хегел и важи не само за западните части на Европа, но и за Восточна България.

Знаменитият биограф на европейската цивилизация Стефан Цвайг нарича годините преди Първата световна война светът на сигурността. Не че тогава времето бе спряло и влакът на историята застинал, но от френско-пруската война до изстрелите в Сараево – цели 40 години! – Европа живееше в мир, либерален ред, поносимост между държави, народи, етноси и малцинства. След 1914 година нещата под европейското небе се срутиха и никога не си върнаха предишното равновесие. Диктатите от Версай и Ньой не само не възстановиха мира, но и посяха драконовите семена на разпри и раздори, които след 20 години отново разстлаха мъртвешките си цветя из Европа. В дълбока меланхолия Стефан Цвайг стенеше: „Между двете страшни войни беше страшният мир…

И под българското небе никога повече не грейнаха обществените порядки отпреди Общоевропейската война. След като три години убиваха и биваха убивани, синовете на българския народ се върнаха от Добро поле, но през метежните арки на Радомир и Владая, носейки със себе си освен заредени пушки, още разочарование, омраза и порив за мъст.

Кой събори подпорите на българското общество и отключи началото на една – къде гореща, къде студена! – гражданска война, която без прекъсване през всичките години продължи до 9 септември 1944 г. Кой? Отговорът е оглушителен: Фердинанд, чиито тленни останки ще бъдат може би изровени все пак от Немско и с национална признателност ще бъдат положени в българска земя. Той ни въвлече във войната, предупреждаван при това, че единственият начин да спечелиш от една война, е да не участваш в нея.

Тикнат с доживотна присъда в затвора от същия Фердинанд, Александър Стамболийски се зае вече през 1920 г., подобно на Сизиф, с тежката задача да помести заседналата в пропастта България. И младият земеделски водач поведе страната по пътя на избавлението. Подаде ръка на хилядите бежанци, на безимотните и нещастните, овладя жилищната криза и спря стремглавото обезценяване на лева; постави наченки на съживяване на разстроената индустрия, пресече опорочената търговия и вля живот в западналото земеделие с един почти ленински декрет: „земята на тези, които я обработват”. По-нататък даде прицелен изстрел срещу незаконно забогателите, с желязна пета натисна спекулантите и на мястото на разбитата фронтова армия, създаде славна трудова повинност; повинността просъществува за благото на България цели 70 години. На това величаво дело на Александър Стамболийски сложи надгробен кръст синьото цунами, което заля България. Персонално злочинците се именуват Филип Димитров, Иван Костов, при гузно сведените глави на мозеровци и пинчевци – все „земеделци” уж божем.

През април 1923 г. бяха проведени избори – Стамболийски искаше да узнае вярна ли е стрелката на неговите хоризонти. Резултатите бяха зашеметяващи: 212 депутати получиха мандат за упражняваната политика, срещу 33-ма против. Истината е, че този факт главозамая донякъде управляващите, но в несъизмеримо по-голяма степен тласна към параноя, лудост и безумие – няма да се уморим да го повтаряме! – злостната българска буржоазия. Тя видя интересите си избити от своите ръце и съзря очертаващия се класов изгубен рай…

Изневиделица на 9 юни 1923 г. демокрацията в България стана жертва на антипарламентарен преврат: министър-председателят Стамболийски, току-що получил 70 % от гласовете на българския народ, бе издебнат в родната си къща в село Славовица, пленен, съборен на пода и – простете за нечовешката дума – заклан. Досущ както видяхме наскоро да правят това войниците на правата вяра с един американски журналист.

Пита се в задачата: кой приложи беззаконието и постави това беззаконие на трона на българската държавност - Александър Цанков, с височайшето писмено съгласие на 29-годишния цар Борис Трети. Българският народен земеделски съюз бе обявен вън от закона и дамгосан като антинародна и антиобществена организация… За да унижат докрай Стамболийски, актьорите на преврата му приписаха сръбска мисловност.

Това, което стана след преврата, бе триумфален марш на покварата. Отвличанията на мирни граждани, провинили се със симпатии към съборената власт, стана нещо обикновено и улиците опустяваха далеч преди залез слънце. Надигнаха се македонстващите и пищовите им затрещяха. Работниците от чистотата едва смогваха да приберат труповете от улиците и да измият пролятата кръв. Но пролятата човешка кръв, както добре знаем от Шекспир, не се измива с вода.

Президентът П. Стоянов казваше, че според както той мисли, Септемврийското въстание е нецивилизован, терористичен акт, насочен срещу съществуващия ред. Добре казано, няма що… Жалкото е, че един юрист, станал президент, е неграмотен по философия на историята. Защото кои са държавноправните извори на управлението на Александър Цанков? Превратът срещу едно парламентарно избрано правителство не е ли терористичен акт преди всичко и на първо място? Какъвто терористичен акт е – идва ми на ум в момента – атаката на тълпа уличници към един, някой, кой и да е парламент…

Макар отдалечен календарно девет десетилетия, атентатът в “Света Неделя” си остава все така исторически близък, оптически ясен, осезаем и зловещ. Разумът отпуска безпомощно рамене пред стореното. Само че кой пръв даде открит лист на разрушителните елементи, които дремят във всяко общество и гнездят във всяко обществено движение? Две години преди това правителствените шпицкоманди на Александър Цанков гонеха българските селяни като дивеч из полето и ги застрелваха; връзваха ги като роби и ги давеха във водите на Огоста, Марица и Дунав. И при атентата в „Света Неделя” се потвърди старият закон, че колкото по-брутален е натискът на горните, толкова по-отчаян отпор дава народът.

В подобни моменти безумието взема връх. След експлозията, под рухналия купол на катедралния храм загиват 120 скъпи наши съотечественици. Правителственият терор – отговор погълна още 2000 също така скъпи български чеда. Мислехме, че гражданската война, във вихрите на която бе тикнато българското общество след 1918 г., приключи на 9 септември 1944 г. Не че в първите години след тази дата липсваше отмъщение, преследване на невинни, посегателство към личната свобода и безправие.

Двайсет и пет години след промяната – преход (името й само колко е подло), гражданската война в България е възобновена.

Тия дни, в предаването „История БГ” (за БГ-то – друг път, и то е подло...) Националната телевизия отново запелтечи върху историческия генезис на атентата от април 1925 г. Вместо да изследва пъкленото зачатие, дело на Александър Цанков и заговорниците от 9 юни 1923 г.; водещият „История БГ” ни занимаваше с това как клисарят Задгорски, подучен от Коев и Фридман, е внесъл взрива в църквата, монтирал го под кубето и драснал кибрита...

Съзнателно не споменавам името на тв-водещия. Не заслужава. И заради прислужническото му поведение към част от участниците, както и за некоректното му отношение към другите, поканени да говорят. Накрая той ни обясни черно на бяло, че българското трагично събитие от април 1925 година е трябвало да възвести началото на световната комунистическа революция. Дрън-дрън-ярина! Браво на Националната тв! “Оскар” - за медийното невежество по национална история.