Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 17 (2015) ДОСТОЕН ЖИТЕЙСКИ И ТВОРЧЕСКИ ПЪТ

ДОСТОЕН ЖИТЕЙСКИ И ТВОРЧЕСКИ ПЪТ

Е-поща Печат PDF

Носител е на Националната литературна награда “Изворът на Белоногата” (2005 г.) и на литературната награда “Александър Паскалев” (2010 г.) за цялостно творчество.

Поезията на Трендафил Василев е ярка самородна багра в пъстрата палитра на българската поезия. Тя е родолюбива, свързана е с най-здравите традиции в българската литература. Пропита е от болезнена любов към завещаното, от гражданска нравственост и човеколюбие. Широк е обхватът на темите му – от дълбоката връзка с родовия корен, любовта към родния край, към земята, до житието на сегашния човек, кръстосано с проблемите и конфликтите на съвременния свят. От преданията и легендите, архетипите на нашето родово битие, съвременни събития, факти, личности, от тях поетът извлича мотивите и идеите си, пресъздадени с усет към народната ни образност и предметност на битието.

Езикът на поета е свързан с народното образно богатство, придаващ непосредственост и достоверност на преживяното. Оценката за поезията на Трендафил Василев е подчертано позитивна. За творчеството му са писали известни български критици, видни писатели и поети. Писателят Генчо Стоев определя, че “с поезията на Трендафил Василев... сме се срещали с архетипите на нашето родово битие, уж лични поетични видения, а носещи тежестта на легенди, завещани от скъпи нам хора, спящи във вечния покой под зелената трева. Те са свършили своето и са ни предали свещената щафета на живота.” Поетът Иван Динков изрича: “Стихотворенията на Трендафил Василев са живи извлечения от българските коренища и сирища, внимателно браносани от българските ритми и рими, за да не изпръхнат от слънцето и вятъра около древните тракийски светилища.” Поетът Петър Караангов пише: „Стиховете на Трендафил Василев притежават специфична поетическа интонация, те звучат като сказания, в които индивидуалната съдба е вградена в съдбата на множеството. Тези сказания идват от дълбочината на родовата памет, в тях диша и ухае българската земя, нейната история…” Литературната критичка Емилия Коралова-Стоева твърди, че “заслугата на поезията на Трендафил Василев е, че носи безбрежните граници на българското ни устояване”.

Поетът Маргарит Жеков открива в тази поезия, че “родолюбивото благоговейно вглеждане в библейски умъдреното селско ежедневие се домогва с изумителна естественост до общочовешки духовни, поетически открития”. Литераторката Благовеста Касабова заключава, че стихотворенията му “са извели Трендафил Василев на обетованата земя на поезията. И по нейните неизброими пътеки и пътища той успя да открие своята. И не само да я открие, но и да върви по нея неотклонно.”

Житейският път на Трендафил Василев е богат и пълноценен, изпълнен е с дела и с добро. Завършил е гимназия, военно-артилерийско училище, Военна академия “Г. С. Раковски; СУ “Св. Климент Охридски”, специалност журналистика. Работил е като командир в армията, журналист във военния печат. Бил е главен редактор и директор на „Военно издателство”, управител на ИК “Иван Вазов”, главен редактор и директор на издателство “Български писател”.

През 2000 г. създава издателство “Българска книжница”, на което е управител. За досегашното си съществуване издателството се утвърди в българското книгоиздаване, даде живот на близо 450 заглавия, някои от които с национално значение за българската литература и култура. Чрез сдружение “Идеи 21 век” издателството изпраща част от тиражите на някои издания безплатно на българите в чужбина, за което бе отличено с висока награда.

Навсякъде, където е бил, Трендафил Василев, се е отнасял към работата си с трудолюбие, отговорност и преданост и е оставил име на честен, принципен, достоен българин. Удостоен е с високи държавни отличия - ордени и медали.

Нека е честита 75-годишнината на Трендафил Василев!

 

Трендафил Василев е роден преди 75 години в хасковското село Момино. Поетичното слово го привлича от малък и първите си стихотворения публикува като ученик в гимназията. Автор е на девет поетични книги, негови стихове са преведени на руски, английски, френски, полски, сръбски и гръцки език.