Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 19 (2015) ЗА “ЯБЪЛКИ ОТ ДЕТСТВОТО”

ЗА “ЯБЪЛКИ ОТ ДЕТСТВОТО”

Е-поща Печат PDF

• ЗА ЙЕРОМОНАХ РОМАН И НЕГОВАТА ПОЕЗИЯ - ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Билингвистичната книга „Яблони детства/Ябълки от детството“, чийто съставител и преводач е Владимир Стоянов, за първи път представя цялостно на българската литературна общественост и на любители на изящната словесност поезията на йеромонах Роман (Александър Матюшин). Роден на 16 октомври 1954 г. в с. Рябчовск, Брянска област, изявеният поет и бард се наложи като едно от най-големите обединителни имена в съвременната православна поезия, като певец и звънар на Святата Рус, който върна на поезията Православието, а на Православието – поезията.

Не случайно големият руски писател класик Валентин Распутин споделя: От там, от манастира, Русия чу гласа на йеромонах Роман – песните му прозвучаха в скръбното време на нашата Голгота така неочаквано и така необходимо... Те завинаги влязоха в онова руско духовно, културно „избрано“, в което аз търсех утеха и опование, когато се налагаше сам от своето „аз“, да премина към Русия.“

В 1985-а е ръкоположен за йеромонах, от 1994 г. живее и служи в скита Ветрово (Псковска епархия). Автор е на духовни стихове и песни, някои от които изпълнявани от Жана Бичевская, Генадий Пономарьов, Сергей Безруков, Александър Михайлов, Ирина Скорик, Олег Погудин, Андрей Селиванов, Николай Гнатюк, Игор Петров, Елена Ваенга, Кубанския казашки хор с художествен ръководител Виктор Захарченко и др. Член е на Съюза на писателите в Русия.

 

Гласът на йеромонах Роман прехвърля границите на родината, носи се като пратеник на духа, на православието, на свободата по целия свят. Той ни дарява стиховете си вместо молитва и благослов. Словото му ромоли като целебен извор, понася се като песен на славей срещу апатията и забравата, посипва със златния прах на мъдростта очите, косите, ръцете ни, душите. И ти се иска повече от всякога да останеш и да живееш в този природосъобразен, обикновен и в същото време приказен свят, блеснал като „капчица метличина в тревния килим“ („Някога аз казах“).

В човешката му съдба и житейската му одисея основно място заема майката – рождената майка, Родината, Богородица. Всички те засияват като три неразривни ипостаса в ореола на едно сакрално цяло, даващо основното усещане за този Божи дом. В стихотворението „Ябълки от детството“ лирическият персонаж споделя, допускайки ни в душевната си Светая Светих, че в детството си се е учил да сади ябълки в градината на майка си и е расъл заедно с тях, докато пространството наоколо окъсее, докато поеме пътя си. Но той е дълбоко убеден, че рано или късно отново ще се върне там, където е проходил, където са домът и Родината му: „...ще се върна, ще стигна до тук?“ Красива и знакова стихотворна притча е тази творба, в която оживяват символите – майката–посветителка в битието; ябълката, свързана с представата за Младенеца и Спасителя; градината с ябълките – визия на райската градина, познанието и ценностите в живота. Неслучайно моделът на изкушението е преозначен и превърнат в модел на посвещението – не змията дава ябълка на Ева и я превръща в греховна изкусителка, а майката посвещава сина си в тайната за смисъла на човешкия живот и познанието. Посочва му пътя Божи, по който да излезе от тесния свят на материалното, маргиналното и тленното; да порасне, съхранил паметта за началото. Защото ако не знаеш откъде си тръгнал, как може да разбереш накъде и защо трябва да вървиш?

Ябълковата градина от детството в това стихотворение се превръща в изгубения първичен рай, в изгубения граал, към който все се стремим: „Без Бог, зовящ ни в тези Детски нощи, / кой би живял без смисъл и любов?“ А нима не е и своеобразен архетип на Православието, на църквата?

Затова озаглавих книгата „Ябълки от детството“, споделя съставителят и преводачът Владимир Стоянов. При структурирането й е използван хронологическият принцип. Ключово значение за проникване в духовното пространство на посланието играят епиграфите, рамкиращи цялата книга и отделните три цикъла в нея. Към тази поезия в оригинал и в превод може да посегне всеки, който цени словото и му служи според уменията и силите си, който вярва на духа на думите и на думите на духа. Затова тази книга е толкова различна и звучи като благослов за всеки, който е дръзнал да пие от нейния извор.

 

 

ИМА РАЙ ЗА ПТИЦИТЕ

(Вместо послеслов)

 

Пя славеят, как само пя,

а тишината слуша до премала.

Как исках да допее песента,

за да не почне всичко отначало.

 

Огласяше и ден, и нощ,

изкусно правейки извивки.

Той искаше, подобно Бог,

да сгрее с песен мойте мисли.

 

Мъглата оживя като река,

копи, копи във нея плуваха.

И отражение на песента

звездите сякаш ми се струваха.

 

А въздухът дъхтеше на треви

и сякаш бях в преддверие на Рая,

той пееше от храстите встрани,

отрекъл всяка земна слава...

 

(„Пя славеят, как само пя...“)