Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 20 (2015) ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ И СИНДРОМЪТ НА ЕНИЧАРЯ

ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ И СИНДРОМЪТ НА ЕНИЧАРЯ

Е-поща Печат PDF

„Вярата в това, че безсмъртието на народа е в някаква степен гарантирано, е наивна илюзия. Историята е арена, пълна с жестокости и много раси като незаависими цялости са слезли от нея. За историята да живееш, не означава да си позволяваш да живееш както си искаш, да живееш, означава много сериозно, осъзнато да се занимаваш с живота, като че ли това е твоя професия. Затова е необходимо нашето поколение с пълно съзнание, съгласувано да се грижи за бъдещето на нацията.”

Хосе Ортега-и-Гасет

Терминът “геноцид” (от гръцки език: genos - род, племе, и от латински език: caedo - убивам) за първи път е използван през 1943 г. от полския юрист от еврейски произход Рафаел Лемкин, получава международен правен статут след Втората световна война. На 9 декември 1948 г., с резолюция 260 А (III) на Общото събрание на ООН е приета „Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид”.

У нас тя е ратифицирана с Указ № 300 от 23 юни 1950 г.(ДВ, бр. 153 от 1950 г.), а е в сила за България от 12 януари 1951 г.

Според този официален документ на ООН, така, както е определено в член II на конвенцията, геноцид е „всяко от следните действия, извършени с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:

а) убиване на членове на групата;

в) причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членове на групата;

с) умишлено налагане на групата на условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожение;

d) налагане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата;

e) насилствено предаване на деца от групата на друга група“.

(вж. http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135708965).

По-късно се появи понятието „културен геноцид“. Под това понятие се разбира разрушаване на културния „код“, т.е. социо-културния дух на национална, етническа, расова или религиозна група, респективно общност.

Казано по друг начин, става дума за целенасочена насилствена (в смисъл без съгласието на мнозинството на групата, респ. общността) промяна на системата от общопризнати традиционни вярвания, ценности и символи, така че да се предизвика загуба или трансформация на груповото, респ. общностното съзнание.Тук трябва да се подчертае, че геноцидът не означава непременно незабавно, т.е. за кратък период унищожаване на една нация, освен когато се осъществи чрез масовите убийства на всички членове на една нация.

Геноцидът демонстрира по-скоро намерение да покаже координиран план на различни действия, насочени към унищожаване или разрушаване на важни основи на живота на национални групи с цел да се унищожат самите групи. Целите на този план може да бъдат разпадането на политическите и социалните институции, на културата, езика, националните чувства, религията, и икономическото съществуване на национални групи, както и разрушаването на личната сигурност, свободата, здравето, достойнството и дори загубата на живота на лицата, принадлежащи към тези групи.

Според член III на конвенцията са наказуеми:

а) геноцид;

b) заговор за извършване на геноцид;

c) пряко и публично подстрекателство за извършване на геноцид;

d) опит за извършване на геноцид;

e) съучастие в геноцид (пак там).

Резолюция 1674 на Съвета за сигурност (СС) на ООН, приета от СС на ООН на 28 април 2006 г., потвърждава разпоредбите на параграфи 138 и 139 от Световната среща на върха в заключителния документ 2005 относно отговорността за защита на населението от геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления срещу човечеството” (вж. Resolution 1674 /2006/).

През 1996 г. Грегори Стентън (Gregory Stanton), президент на организацията „Genocide Watch”, представя в Държавния департамент на САЩ специален документ, наречен “Осем етапа на геноцида”. В този документ той разработва концепцията, че геноцидът се развива в осем етапа, които са “предсказуеми, но не и непреодолими” (вж. Gregory Stanton. The 8 Stages of Genocide, Genocide Watch, 1996).

На таблицата ще се опитаме да представим накратко тези осем етапа.

На фона на това разбиране за геноцид, нека да погледнем какво става в България през последния четвърт век. Доколко осъщественият разгром по отношение на икономиката, технико-иновационното развитие на страната, културата, здравния статут, образованието и общото благосъстояние на българските граждани, а най вече текущата социо-демографска катастрофа, сполетяла българите, могат да бъдат разгледани като елементи на един цялостен геноцид и неизтребимия по нашите земи еничарски синдром. Тъй като „действията, извършени с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална група“ като българите, бе осъществена с участието на една прослойка, която по своята отчужденост от народа и неговата участ, можем да ги наречем новите еничари на нашето време.

Разгромът по отношение на системите за материално и духовно възпроизводство на българския народ

Страшният разгром на системата за материално възпроизводство, т.е. на българската икономика и научно-техническо развитие, едва ли може да се предаде по-добре от инж. Иван Пехливанов, зам.-министър на машиностроенето през 70-те години на 20 век, създател и председател на БИСA (Българска индустриална стопанска асоциация), т.е. днешната БСК (Българска стопанска камара). Затова ще прибегнем към написаното от него в книгата му „Свидетел на историята” (изд. “ИФО Дизайн ООД”, София, 2005 г.).

Българската енергетика

До средата на 20 век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз.

Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център “Енергопроект”. Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика:

- АЕЦ “Козлодуй”. Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света!

- ПАВЕЦ “Чаира”. По мощност (861 MW) и по проектно решение (турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК) няма европейски аналог!

- Каскада “Белмекен-Сестримо”, с трите електроцентрали (първата от които е ПАВЕЦ), с обща мощност 735 MW, е международна рядкост! Заема водещо място между действащите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света.

- Каскада “Арда” - с обема на трите й язовира 1,15 млрд. куб. м, е една от най-големите в Западна и Средна Европа!

- Източномаришкият енергиен комплекс. Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност - 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра - най-високите в Европа!

Сега абсурдът на капиталистическата непланова икономика е следният: “... Най-големият трън в очите на всички е проектът на 21 век - АЕЦ “Белене” (започнат преди 1989 г. и спрян след „избухването на демокрацията“). Изграждането на 2000-мегаватова ядрена мощност обедини цялото антиядрено лоби не само у нас, а и в чужбина...

- Производство на водни турбини и генератори. До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW. В 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбогенераторното ни строене са трите агрегата за ПАВЕЦ “Чаира”, всеки с мощност 215 МW по чертежи на “Тошиба”, Япония;

- Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.

- Благодарение на енергийната ни стратегия през целия период 1950-1990 г. България беше сред европейските страни с най-редки и кратки сътресения в енергоснабдяването! Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 г. зае 18 % от националните промишлени фондове.

След 1990 г. управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:

- Разруши мозъчния й център “Енергопроект”. Старателно организира националното престъпление - закриване на АЕЦ “Козлодуй”.

- Спря строителството на АЕЦ “Белене”.

- Разпродаде електроразпределителната система на чужди компании.

- Ликвидира енергомашиностроенето. Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина! Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енергостроители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас. Каскадата “Горна Арда”, 4 пъти по-малка от каскадата “Арда”, която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, непостроили нито един енергиен обект! Това е грозно унижение на нашия индустриален интелект!”

Тук ще спрем, но този

страшен списък на разгрома

може да бъде продължен с металургията, машиностроенето, електрониката, химията, военно-промишления комплекс, хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, националната иновационна система и т.н.

Фактически бе разрушена, разпродадена, разграбена системата за материално и духовно възпроизводство на България. Така бе унищожен поминъкът на българина. Останал без трудова интеграция, той бе „изгонен“ от Родината си да търси парчето хляб по всички континенти на света.

Тук не може да не споменем съзнателното унищожаване и замяната на системата на култура и образование с такива сурогати като:

- най-пошлите образци на западната култура от типа на „Биг брадър“ и всякакви други подобни;

- културата на „чалгата“, на разголените певачици, на задните части на Азис...;

Наред с това у нас се насаждат ценностите на т.нар. мултикултурализъм

в неговите най-блюдолизнически и крайни форми. Например наскоро у нас се разрази публичен скандал по повод издание у нас, в което, разглеждайки културата на България, са представени всички етнически общности на страната ни. Но са „забравени“, как мислите кои? Българите! С други думи, този т. нар. мултикултурализъм се използва като инструмент за обезличаване, а в перспектива - и заличаване на българската култура.

Значима роля в разрушаването на традиционните български ценности, запазили народа ни през вековете чуждо робство – семейство, родителска и синовна отговорност, човешко достойнство и т.н., играе внедряването на т. нар. джендърни представи, базирани на феминизма и ЛГБТ (лесбийство, гейове, бисексуални и транссексуални) изследвания, третиращи проблемите на пола (джендъра), половата идентичност, половата ориентация, и сексуалните малцинства. В тях човечеството се разглежда не като съставено от два пола – жени и мъже, а най-малко като такова, включващо няколко разновидности – хетеросексуални, бисексуални – лесбийки и гейове, транссексуални, тригендерни, цисгендерни и т.н.

Наред с това се води активна пропаганда за създаване на някаква илюзорна „европейска идентичност“, отричаща в повече или по-малко скрити форми такива чувства и ценности като родолюбието, обичта към родната земя и народ, както и достиженията на европейския модернизъм – нация, държава и патриотизъм.

Да не говорим за упоритото „подкопаване“ на славянско-православния идентитет на българката и българина, който е неразривна част от неговата българска идентичност. То не бяха публикации, утвърждаващи, че съвременните българи не са славяни, то не бяха псувни по отношение на православието от типа „Майната му на православието“... Явно, целта е българинът да се срамува от своите цивилизационни корени, което е и първата стъпка на откъсването от същите.

В крайна сметка наблюдаваме разрушаване на системата на духовно възпроизводство на България, пълзящ културен геноцид, трансформиращ утвърдения български социо-културен код. Последният включва такива изконни ценности като силна привързаност към Родината, отговорност към своя род, силна любов към деца и семейство. Казано по друг начин, ценности, определени от мотото „Достоен живот в достойна страна!“.

Всичко това се заменя от нещо размито, хлъзгаво и безформено. Нещо, изпълнено със завист и мерак за „чужбински живот“, най-вече такъв на „Запад“, така, както го показват по американските сапунки. И с подчертавана ненавист към себе си, идваща от факта, че си се родил българин, която ненавист, придобита и култивирана, можем да търсим назад във вековете. Тя се заменя с липса на социална отговорност, с нежелание за семейство и деца, с липса на стремеж към градивна трудова дейност, с мечти за щастие, разбирано като свръхпотребление на материални блага, независимо от това как ще дойдат средствата за същото това свръхпотребление.

Бедността в България

Значителна част от българите, които останаха в България, се срещнаха с явление, непознато по време на „прокълнатия социализъм– бедността, и то бедност до гроб.

През 2005 г. “усещането” за бедност в България е 9 пъти по-масово в сравнение с това преди 10 ноември 1989 година (вж. Димова П., Л. Радева. Жените в неформалната икономика на България. С., 2006, АСА и ЖАР, цит. по www.asa-bg.org).

През 2008 г. от жителите на ЕС 42 млн. души, или 8 %, са живели в тежки материални условия, което означава, че нямат достатъчно средства, за да си плащат сметките, да отопляват достатъчно жилищата си, нямат кола или телефон. По този показател България е на първо място с 41 % от населението, следвана от Румъния - с 33 %, а най-ниско е равнището в Люксембург, Швеция, Холандия, Дания и Испания (под 3%).

 

Осем етапа на геноцида” според документа на Грегори Стентън от 1996 г.

 

Етап

Характеристика

1. Класификация

Хората са разделяни на „нас“ и „те“

2. Символизация

“Когато се комбинират с омраза, символите се налагат върху членовете на групата на „те“ ...”

3. Дехуманизация

“Първата група отрича човешката природа на другата група. Членовете й се приравняват с животни, паразити, насекоми или болести.”

4. Организация

“Геноцидът е винаги организиран ...”

5. Поляризация

“Групата на омразата разпространява пропаганда, която поляризира обществото...”

6. Подготовка

“Идентифицират се жертвите и се отделят според тяхната национална, респ. етническа и/или религиозна принадлежност...”

7. Унищожаване

“Осъществява се „унищожаване“, тъй като унищожителите не приемат, че техните жерти са напълно хора”.

8. Отричане

“Извършителите .... отричат, че са осъществили престъпление...”

 

 

СЛЕДВА